Популисти и евроскептици удвояват гласовете си в игра със страховете на хората
Крайнодесни потискат дивите си нагони на път към властта
Откакто Адолф Хитлер пристигна на власт във Ваймарска Германия през 30-те години на предишния век, по време на Голямата меланхолия, е всекидневно политическите и икономическите рецесии да се свързват с възхода на крайната десница. Този тип придвижвания са свързани на Стария континент с коренно консервативни, ултранационалистически, властнически и нативистки (защита на ползите на локалните поданици пред тези на имигрантите - б.а.) идеологии. А от последните години с гневна анти-ЕС изразителност. Всъщност национализмът постепенно, само че устойчиво усилва своята електорална поддръжка и мощ в Европа от началото на 80-те години. През това време този тип обединения се реалокираха от периферията и започнаха да са съществени фигури в политическия живот. Още през 2020 година малко след Брекзит проучване сподели, че делът на гласовете на обединенията, съмняващи се в Европейски Съюз, се е удвоил за две десетилетия. В проучването пишеше, че от 1992 година, първата година, в която имаше свободни и почтени избори във всяка страна, която в този момент е членка на съюза, комбинираната поддръжка за крайнодесните, крайнолевите и други евроскептични партии е
скочила от 15 до съвсем 35%
На 2 април, когато беше гласуването в България, имаше избори и във Финландия. Там прочулата се със своите празненства премиерка Сана Марин и нейните социалдемократи бяха победени от Национална коалиция (НК) на Петери Орпо, позиционираща се в център-дясно. Интересно е обаче, че крайнодясната и евроскептична “Истински финландци ” се подрежда втора. Орпо разгласи, че с тях “имат своите разлики ”, когато става дума за задачите на Европейски Съюз, имиграцията и климата, само че “има доста неща, които ни сплотяват ”, като икономическата политика. Според анализатори точно коалиция сред Орпо и “Финландците ” може да роди устойчиво болшинство на Народното събрание, защото съгласно резултатите нито една партия не може да ръководи сама.
На последните избори в Италия и Швеция предходната година десните популистки партии, недолюбващи Европейски Съюз, също означиха незабравим триумф. “Братята на Италия ”, групировка, която е по-вдясно от което и да е главно придвижване в Италия от дните на нейния някогашен фашистки водач Бенито Мусолини, си обезпечи най-голям дял от гласовете. Това направи нейния водач Джорджа Мелони първата жена министър председател на страната. Мистър-председателката намерено слага под подозрение правата на ЛГБТ общността и абортите, цели да ограничи имиграцията и наподобява захласната от концепцията, че обичайните полезности и метод на живот са атакувани от всичко - от глобализацията до еднополовите бракове. Не би трябвало да е изненада, че един от най-големите ѝ почитатели е Стив Банън, индивидът, който значително сътвори политическата идеология на някогашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, която се смята за основа на американското различно дясно придвижване. Интересно е, че в Италия Мелони е в коалиция с “Лигата ” на Матео Салвини и “Форца Италия ” на някогашния министър председател Силвио Берлускони, известни с крайнодесните си възгледи и близки връзки с съветския президент Владимир Путин.
На север пък Шведските демократи, партия с неонацистки корени и гневна антиимигрантска позиция, станаха втората най-популярна групировка на последните избори в страната през 2022 година Силното им показване е кулминационната точка на постоянния им напредък през последните шест парламентарни вота и съвсем удвояването на техния дял от гласовете от 2014 година насам. Въпреки че не вземат участие директно в ръководството в Швеция, те държат държавното управление на власт със своята поддръжката.
Както в Унгария, по този начин и в Полша десните популистки партии се издигнаха на власт, постигайки големи победи през последните две десетилетия. В Унгария партията “Фидес ” на премиера Виктор Орбан, която е на власт от 2010 година, има свръхмнозинство, макар че общият дял на гласовете за популистките партии в страната леко понижа. Орбан е постоянно подложен на критика от Запада, че подкопава правосъдната, академичната, малцинствената и медийната независимост.
В Полша ръководещата Партия на правото и справедливостта (ПиС) усили почти четирикратно своя дял от гласовете сред 2001 и 2019 година Подобно на “Фидес ”, ПиС комбинира социално-икономическа стратегия, която включва
великодушни субсидии за по-големи семейства и селски общности
В културно отношение групировката твърдо пази по този начин нареченото обичайно семейство и се опълчва на правата на ЛГБТ общността, в тясно съдействие с Католическата черква. Полша постоянно е подложена на критика от Европейски Съюз за върховенството на закона в страната.
Затова и не е необичайно, че ръководещите десни популисти в Унгария и Полша съпоставят блока с някогашните си руски потисници и флиртуват с вероятността за излизане от Европейски Съюз, отбелязва АП. Преди години даже полският политик Марек Суски се закани да се бори “срещу брюкселските окупатори ”.
В Нидерландия десните популистки партии пък събраха към 16% от гласовете през 2021 година – връх, невъобразим от съвсем десетилетие на парламентарни избори.
Германия и Гърция ненапълно опонират на наклонността. Подкрепата за дясната “Алтернатива за Германия ” спадна на последните избори през 2021 година, което я изхвърли от претенциите ѝ за най-голямата опозиционна групировка. Партията провокира потрес в Европа през 2017 година, откакто обезпечи над 12% от гласовете на федералните избори, което я направи третата най-голяма мощ в Народното събрание. Тогава тя хвана антимигрантската вълна, което ѝ донесе положителните резултати, както в този момент в някои страни обединения вършат с войната в Украйна.
И в Гърция, до момента в който популистките партии към момента събират огромен дял от гласовете, известността им леко спада през последните години. Лявата Сириза е доста по-харесвана там от дясно насочените - Гръцко решение и Златна зора.
Анализатори разясняват възходите на националистическите партии с това, че в борбата за властта “Шведските демократи ”, “Братята на Италия ” деликатно са изпирали имиджа си и са потискали по-дивите си нагони. Мелони да вземем за пример смекчи своята анти-ЕС позиция и се дистанцира от Русия.
“В по-голямата част от Запада, в случай че не и в огромна част от земното кълбо, има прелест на някои политици от крайната десница, които експлоатират страховете на хората.
Разбира се, има общ боязън в цяла Европа, че имиграцията и европеизацията ще подкопаят идентичността на хората.
Всички тези придвижвания употребяват сходни термини, само че влизат във властта по разнообразни способи ”, счита Андреа Мамоне, историк в университета “Сапиенца ” в Рим.
“Притесненията по отношение на разноските за живот и енергийните рецесии, войната в Украйна, имиграцията и закононарушенията с оръжие може да оказват помощ да се изясни този феномен (възходът на крайнодесните б.а). Избирателното държание в другите страни се въздейства от персони, събития, време, районни проблеми, партийна преданост и изборни системи ”, пък обобщават анализатори.
Кризата постоянно основава благоприятни условия за партиите в съпротива, без значение от тяхната политическа идеология. Но политиката на страха в подтекста на рецесии в действителност се удава по-лесно на десните популисти.
И има доста хипотетични закани, които популистите да сочат с пръст сега.
“Нарастващите цени на храните и горивата, падащото доверие в демократичните институции, възходящото неравноправие, намаляващата класова подвижност и опасенията по отношение на миграцията сътвориха възприятие на обезсърчение, от което безскрупулните водачи могат елементарно да се възползват ”, споделя Ник Чийсман, професор по народна власт в университета в Бирмингам. Той счита, че актуалната композиция от рецесия е съвършената стихия за демократичната народна власт.
“Парадоксът на популизма е, че той постоянно разпознава действителни проблеми, само че се стреми да ги размени с нещо по-лошо ”, споделя Федерико Финхелщайн, създател на книгата “От фашизма към популизма в историята ”.[**sorce_name**]
Откакто Адолф Хитлер пристигна на власт във Ваймарска Германия през 30-те години на предишния век, по време на Голямата меланхолия, е всекидневно политическите и икономическите рецесии да се свързват с възхода на крайната десница. Този тип придвижвания са свързани на Стария континент с коренно консервативни, ултранационалистически, властнически и нативистки (защита на ползите на локалните поданици пред тези на имигрантите - б.а.) идеологии. А от последните години с гневна анти-ЕС изразителност. Всъщност национализмът постепенно, само че устойчиво усилва своята електорална поддръжка и мощ в Европа от началото на 80-те години. През това време този тип обединения се реалокираха от периферията и започнаха да са съществени фигури в политическия живот. Още през 2020 година малко след Брекзит проучване сподели, че делът на гласовете на обединенията, съмняващи се в Европейски Съюз, се е удвоил за две десетилетия. В проучването пишеше, че от 1992 година, първата година, в която имаше свободни и почтени избори във всяка страна, която в този момент е членка на съюза, комбинираната поддръжка за крайнодесните, крайнолевите и други евроскептични партии е
скочила от 15 до съвсем 35%
На 2 април, когато беше гласуването в България, имаше избори и във Финландия. Там прочулата се със своите празненства премиерка Сана Марин и нейните социалдемократи бяха победени от Национална коалиция (НК) на Петери Орпо, позиционираща се в център-дясно. Интересно е обаче, че крайнодясната и евроскептична “Истински финландци ” се подрежда втора. Орпо разгласи, че с тях “имат своите разлики ”, когато става дума за задачите на Европейски Съюз, имиграцията и климата, само че “има доста неща, които ни сплотяват ”, като икономическата политика. Според анализатори точно коалиция сред Орпо и “Финландците ” може да роди устойчиво болшинство на Народното събрание, защото съгласно резултатите нито една партия не може да ръководи сама.
На последните избори в Италия и Швеция предходната година десните популистки партии, недолюбващи Европейски Съюз, също означиха незабравим триумф. “Братята на Италия ”, групировка, която е по-вдясно от което и да е главно придвижване в Италия от дните на нейния някогашен фашистки водач Бенито Мусолини, си обезпечи най-голям дял от гласовете. Това направи нейния водач Джорджа Мелони първата жена министър председател на страната. Мистър-председателката намерено слага под подозрение правата на ЛГБТ общността и абортите, цели да ограничи имиграцията и наподобява захласната от концепцията, че обичайните полезности и метод на живот са атакувани от всичко - от глобализацията до еднополовите бракове. Не би трябвало да е изненада, че един от най-големите ѝ почитатели е Стив Банън, индивидът, който значително сътвори политическата идеология на някогашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, която се смята за основа на американското различно дясно придвижване. Интересно е, че в Италия Мелони е в коалиция с “Лигата ” на Матео Салвини и “Форца Италия ” на някогашния министър председател Силвио Берлускони, известни с крайнодесните си възгледи и близки връзки с съветския президент Владимир Путин.
На север пък Шведските демократи, партия с неонацистки корени и гневна антиимигрантска позиция, станаха втората най-популярна групировка на последните избори в страната през 2022 година Силното им показване е кулминационната точка на постоянния им напредък през последните шест парламентарни вота и съвсем удвояването на техния дял от гласовете от 2014 година насам. Въпреки че не вземат участие директно в ръководството в Швеция, те държат държавното управление на власт със своята поддръжката.
Както в Унгария, по този начин и в Полша десните популистки партии се издигнаха на власт, постигайки големи победи през последните две десетилетия. В Унгария партията “Фидес ” на премиера Виктор Орбан, която е на власт от 2010 година, има свръхмнозинство, макар че общият дял на гласовете за популистките партии в страната леко понижа. Орбан е постоянно подложен на критика от Запада, че подкопава правосъдната, академичната, малцинствената и медийната независимост.
В Полша ръководещата Партия на правото и справедливостта (ПиС) усили почти четирикратно своя дял от гласовете сред 2001 и 2019 година Подобно на “Фидес ”, ПиС комбинира социално-икономическа стратегия, която включва
великодушни субсидии за по-големи семейства и селски общности
В културно отношение групировката твърдо пази по този начин нареченото обичайно семейство и се опълчва на правата на ЛГБТ общността, в тясно съдействие с Католическата черква. Полша постоянно е подложена на критика от Европейски Съюз за върховенството на закона в страната.
Затова и не е необичайно, че ръководещите десни популисти в Унгария и Полша съпоставят блока с някогашните си руски потисници и флиртуват с вероятността за излизане от Европейски Съюз, отбелязва АП. Преди години даже полският политик Марек Суски се закани да се бори “срещу брюкселските окупатори ”.
В Нидерландия десните популистки партии пък събраха към 16% от гласовете през 2021 година – връх, невъобразим от съвсем десетилетие на парламентарни избори.
Германия и Гърция ненапълно опонират на наклонността. Подкрепата за дясната “Алтернатива за Германия ” спадна на последните избори през 2021 година, което я изхвърли от претенциите ѝ за най-голямата опозиционна групировка. Партията провокира потрес в Европа през 2017 година, откакто обезпечи над 12% от гласовете на федералните избори, което я направи третата най-голяма мощ в Народното събрание. Тогава тя хвана антимигрантската вълна, което ѝ донесе положителните резултати, както в този момент в някои страни обединения вършат с войната в Украйна.
И в Гърция, до момента в който популистките партии към момента събират огромен дял от гласовете, известността им леко спада през последните години. Лявата Сириза е доста по-харесвана там от дясно насочените - Гръцко решение и Златна зора.
Анализатори разясняват възходите на националистическите партии с това, че в борбата за властта “Шведските демократи ”, “Братята на Италия ” деликатно са изпирали имиджа си и са потискали по-дивите си нагони. Мелони да вземем за пример смекчи своята анти-ЕС позиция и се дистанцира от Русия.
“В по-голямата част от Запада, в случай че не и в огромна част от земното кълбо, има прелест на някои политици от крайната десница, които експлоатират страховете на хората.
Разбира се, има общ боязън в цяла Европа, че имиграцията и европеизацията ще подкопаят идентичността на хората.
Всички тези придвижвания употребяват сходни термини, само че влизат във властта по разнообразни способи ”, счита Андреа Мамоне, историк в университета “Сапиенца ” в Рим.
“Притесненията по отношение на разноските за живот и енергийните рецесии, войната в Украйна, имиграцията и закононарушенията с оръжие може да оказват помощ да се изясни този феномен (възходът на крайнодесните б.а). Избирателното държание в другите страни се въздейства от персони, събития, време, районни проблеми, партийна преданост и изборни системи ”, пък обобщават анализатори.
Кризата постоянно основава благоприятни условия за партиите в съпротива, без значение от тяхната политическа идеология. Но политиката на страха в подтекста на рецесии в действителност се удава по-лесно на десните популисти.
И има доста хипотетични закани, които популистите да сочат с пръст сега.
“Нарастващите цени на храните и горивата, падащото доверие в демократичните институции, възходящото неравноправие, намаляващата класова подвижност и опасенията по отношение на миграцията сътвориха възприятие на обезсърчение, от което безскрупулните водачи могат елементарно да се възползват ”, споделя Ник Чийсман, професор по народна власт в университета в Бирмингам. Той счита, че актуалната композиция от рецесия е съвършената стихия за демократичната народна власт.
“Парадоксът на популизма е, че той постоянно разпознава действителни проблеми, само че се стреми да ги размени с нещо по-лошо ”, споделя Федерико Финхелщайн, създател на книгата “От фашизма към популизма в историята ”.[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ