Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и Ретро: Кабинетът Петков – Пролет пукна, ние – не?
Краят на първите 100 дни на държавното управление съвсем ще съвпадне с настъпването на астрономическата пролет. Но въпросът не е в това дали ръководещите ще могат да повторят бодро крилатата фраза на „ Ку-Ку Бенд “ „ Пролет пукна, ние – не “. Въпросът е каква ще бъде обществената цена, която ще би трябвало да заплати българското общество, с цел да не „ цъфне по краищата си “ ръководещата коалиция.
„ Триножникът на властта “, завършен от трите двустранни съглашения сред Политическа партия и техните сътрудници, към този момент се разклати през първите седмици от основаването си. Въпреки подписаните „ волеизявления “ Станислав Трифонов и Тошко Йорданов не престават да приказват от свое име и в „ персонално качество “. Каквото и да е това „ качество “, то не може да бъде „ персонално “, в случай че въпреки всичко се опитваме да следваме някакъв модел на европейска политика. „ Импровизациите “ на тематика външна политика, особено във връзка с РСМ, както ги дефинира Кристиян Вигенин, са единствено забележимата част на напрежения, които стоят надалеч отвън политиката.
Поне до края на януари наподобява, че Българска социалистическа партия ще продължава да се занимава със самата себе си. Първите дейности на Корнелия Нинова не са окуражаващи. Приносът на обединението „ Българска социалистическа партия за България “ към ръководещото болшинство най-малко към този момент се показва в ясно изразен уклон към свръхрегулация в отговор на рецесиите, които явно не престават да разпростират своя капацитет. Амбициите Българска социалистическа партия да се трансформира в „ старши съучастник “ на обединението няма да доведат нито до по-съществено значение на препоръчаните политики, нито до по-малко напрежение в обединението, нито до обезпечено опазване на управлението на Българска социалистическа партия.
„ Демократична България “ също е изправена пред риск от обезличаване в очакване на избора на новите си управления. Въпрос на време е да разберем дали новите партийни ръководители ще са подготвени да следват прецизно декларираните от техните прародители в оставка цели. И още по-важно – по какъв начин тъкмо ще работят във връзка с реализирането на ползите на своите гласоподаватели. И тук първите сигнали не са окуражаващи. Гръмките заявки в областта на екологичните политики, както и оповестените цели за въвеждането на електронно ръководство задълбочават така и така очевидните несъгласия сред партийните стратегии и така наречен съдружно съглашение.
Сред всичко това Румен Радев ще продължи да се пробва да постанова собствен политически дневен ред. Напълно несъстоятелното привикване на КСНС по тематиката „ Северна Македония “ е единствено един от образците за това. Очевидно е, че външната политика на Република България се води от изпълнителната власт под контрола на законодателната, а президентът има напълно лимитирани и споделени пълномощия в тази сфера. Позицията на България не се е трансформирала през последната година и половина, само че явно Радев се пробва да преразпредели дипломатическия напън, оказван върху София, с цел да заличи пасива на служебните държавни управления. Факт е, че през днешния ден се намираме по-далеко от решаването на казуса, в сравнение с преди една година.
Оцеляването на ръководещото болшинство и държавното управление зависи от връзките с „ Дондуков “ 2, само че това може да коства загуба на време и отвод от промени. Удържането на този внимателен баланс може да се окаже даже по-трудно, в сравнение с запазването на нежното равновесие в ръководещото болшинство. Единственото решение би било Народното събрание да поеме пълноценно своите пълномощия и да обезсмисли конкуренцията сред президент и държавно управление, само че това изисква политическа воля, която към този момент липсва.
Премиерът продължава да счита, че решаването на всеки проблем минава през промяна на „ едни хора “ и „ слагането на други хора “ на тяхно място. Такава беше и реакцията му във връзка с повишението на цените на природния газ. Петков съвсем упрекна КЕВР в опит за бойкот, явно впечатлен от съвпадението на „ 30-те % “ при цената на тока и на природния газ. Другият главен инструмент, който наподобява, че ще се пробват да употребяват ръководещите, с цел да „ се заловен за зелено “, са парите. Но тези два инструмента – кадровите промени и даването на спомагателни средства, не могат да дадат дълготраен отговор на множествената рецесия, в която се намираме. Колкото повече са персоналните промени и обещанията за спомагателни средства, толкоз по-остро ще бъде поставян въпросът за салдото в обединението и за опциите на бюджета. Това са ограничения, които могат единствено да отсрочат приемането на същинските решения, само че не и да трансформират обстоятелството, че те няма да бъдат известни.
Правителството стартира работата си в „ сутерен “, при лимитирана поддръжка и ниски публични упования. Кредитът на доверие, с който се употребява кабинетът, остава в границите на получената електорална поддръжка. Първите дейности на ръководещите не провокират нова „ вълна от доверие “ нито във връзка с оценката за тяхната подготвеност, нито по отношение на вероятностите за резистентност на ръководството. Обществените упования са ориентирани повече към това държавното управление да успее „ да удържи рецесията “, да ограничи нейните разрушителни последствия, в сравнение с да пристъпи към бързи и основни промени. Очакването е по-скоро да се резервира равновесието, в сравнение с да се реализира бърз прогрес. От една страна, това дава известна независимост за маневриране на ръководещите, само че от друга, може да се окаже политически риск, който те не са в положение да ръководят.
Профилът на обществените и икономическите опасности се трансформира под натиска на новата вълна на пандемията. Опитът на останалите европейски страни доста ясно демонстрира, че характерностите на новата разновидност на вируса оказват доста по-голям напън върху икономическата активност и пазара на труда. Изглежда, че най-малко към този момент държавното управление не разполага с съответна оценка на тези опасности. Проблемът се разпознава единствено от позиция на санитарния риск и упования напън върху здравната система. Опитите за поощряване на имунизацията не са задоволителни. Този път, при съчетаването на двете талази, може да се надигнем пред доста по-трудни за ръководство опасности, с по-висока обществена цена, които наподобява, че както страната, по този начин и българското общество не са подготвени да платят.
В момента всичко зависи от това какъв ще бъде дневният ред на законодателната власт. Ако Народното събрание се насочи към приемането на бюджета за тази година и действителния дневен ред на българското общество, възможностите на болшинството и държавното управление ще набъбнат. Ако, назад, законодателната власт последва дневния ред на така наречен „ правосъдна промяна “ и целите на Румен Радев, всяка последваща стъпка ще лимитира както публичната поддръжка, по този начин и възможностите държавното управление да посрещне умерено пролетта.
„ Триножникът на властта “, завършен от трите двустранни съглашения сред Политическа партия и техните сътрудници, към този момент се разклати през първите седмици от основаването си. Въпреки подписаните „ волеизявления “ Станислав Трифонов и Тошко Йорданов не престават да приказват от свое име и в „ персонално качество “. Каквото и да е това „ качество “, то не може да бъде „ персонално “, в случай че въпреки всичко се опитваме да следваме някакъв модел на европейска политика. „ Импровизациите “ на тематика външна политика, особено във връзка с РСМ, както ги дефинира Кристиян Вигенин, са единствено забележимата част на напрежения, които стоят надалеч отвън политиката.
Поне до края на януари наподобява, че Българска социалистическа партия ще продължава да се занимава със самата себе си. Първите дейности на Корнелия Нинова не са окуражаващи. Приносът на обединението „ Българска социалистическа партия за България “ към ръководещото болшинство най-малко към този момент се показва в ясно изразен уклон към свръхрегулация в отговор на рецесиите, които явно не престават да разпростират своя капацитет. Амбициите Българска социалистическа партия да се трансформира в „ старши съучастник “ на обединението няма да доведат нито до по-съществено значение на препоръчаните политики, нито до по-малко напрежение в обединението, нито до обезпечено опазване на управлението на Българска социалистическа партия.
„ Демократична България “ също е изправена пред риск от обезличаване в очакване на избора на новите си управления. Въпрос на време е да разберем дали новите партийни ръководители ще са подготвени да следват прецизно декларираните от техните прародители в оставка цели. И още по-важно – по какъв начин тъкмо ще работят във връзка с реализирането на ползите на своите гласоподаватели. И тук първите сигнали не са окуражаващи. Гръмките заявки в областта на екологичните политики, както и оповестените цели за въвеждането на електронно ръководство задълбочават така и така очевидните несъгласия сред партийните стратегии и така наречен съдружно съглашение.
Сред всичко това Румен Радев ще продължи да се пробва да постанова собствен политически дневен ред. Напълно несъстоятелното привикване на КСНС по тематиката „ Северна Македония “ е единствено един от образците за това. Очевидно е, че външната политика на Република България се води от изпълнителната власт под контрола на законодателната, а президентът има напълно лимитирани и споделени пълномощия в тази сфера. Позицията на България не се е трансформирала през последната година и половина, само че явно Радев се пробва да преразпредели дипломатическия напън, оказван върху София, с цел да заличи пасива на служебните държавни управления. Факт е, че през днешния ден се намираме по-далеко от решаването на казуса, в сравнение с преди една година.
Оцеляването на ръководещото болшинство и държавното управление зависи от връзките с „ Дондуков “ 2, само че това може да коства загуба на време и отвод от промени. Удържането на този внимателен баланс може да се окаже даже по-трудно, в сравнение с запазването на нежното равновесие в ръководещото болшинство. Единственото решение би било Народното събрание да поеме пълноценно своите пълномощия и да обезсмисли конкуренцията сред президент и държавно управление, само че това изисква политическа воля, която към този момент липсва.
Премиерът продължава да счита, че решаването на всеки проблем минава през промяна на „ едни хора “ и „ слагането на други хора “ на тяхно място. Такава беше и реакцията му във връзка с повишението на цените на природния газ. Петков съвсем упрекна КЕВР в опит за бойкот, явно впечатлен от съвпадението на „ 30-те % “ при цената на тока и на природния газ. Другият главен инструмент, който наподобява, че ще се пробват да употребяват ръководещите, с цел да „ се заловен за зелено “, са парите. Но тези два инструмента – кадровите промени и даването на спомагателни средства, не могат да дадат дълготраен отговор на множествената рецесия, в която се намираме. Колкото повече са персоналните промени и обещанията за спомагателни средства, толкоз по-остро ще бъде поставян въпросът за салдото в обединението и за опциите на бюджета. Това са ограничения, които могат единствено да отсрочат приемането на същинските решения, само че не и да трансформират обстоятелството, че те няма да бъдат известни.
Правителството стартира работата си в „ сутерен “, при лимитирана поддръжка и ниски публични упования. Кредитът на доверие, с който се употребява кабинетът, остава в границите на получената електорална поддръжка. Първите дейности на ръководещите не провокират нова „ вълна от доверие “ нито във връзка с оценката за тяхната подготвеност, нито по отношение на вероятностите за резистентност на ръководството. Обществените упования са ориентирани повече към това държавното управление да успее „ да удържи рецесията “, да ограничи нейните разрушителни последствия, в сравнение с да пристъпи към бързи и основни промени. Очакването е по-скоро да се резервира равновесието, в сравнение с да се реализира бърз прогрес. От една страна, това дава известна независимост за маневриране на ръководещите, само че от друга, може да се окаже политически риск, който те не са в положение да ръководят.
Профилът на обществените и икономическите опасности се трансформира под натиска на новата вълна на пандемията. Опитът на останалите европейски страни доста ясно демонстрира, че характерностите на новата разновидност на вируса оказват доста по-голям напън върху икономическата активност и пазара на труда. Изглежда, че най-малко към този момент държавното управление не разполага с съответна оценка на тези опасности. Проблемът се разпознава единствено от позиция на санитарния риск и упования напън върху здравната система. Опитите за поощряване на имунизацията не са задоволителни. Този път, при съчетаването на двете талази, може да се надигнем пред доста по-трудни за ръководство опасности, с по-висока обществена цена, които наподобява, че както страната, по този начин и българското общество не са подготвени да платят.
В момента всичко зависи от това какъв ще бъде дневният ред на законодателната власт. Ако Народното събрание се насочи към приемането на бюджета за тази година и действителния дневен ред на българското общество, възможностите на болшинството и държавното управление ще набъбнат. Ако, назад, законодателната власт последва дневния ред на така наречен „ правосъдна промяна “ и целите на Румен Радев, всяка последваща стъпка ще лимитира както публичната поддръжка, по този начин и възможностите държавното управление да посрещне умерено пролетта.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ