Край, това беше. Жестокостта ни се сломи окончателно. Не заради

Край, това беше. Жестокостта ни се пречупи дефинитивно. Не поради друго, а тъй като схемите за обладаване и надзор на фейсбук аудиторията стават все по-елементарни, по-плоски и по-кухи от интелектуална позиция.

Едно време, когато бушуваше Студената война, прокарването на лична теза във противников медии си беше цяло изкуство. Официално, на този развой му викаха агитация, а импровизирано - оперативни разработки със особено командировани разузнавачи и непрекъснато платени локални сътрудници.

Днес нещата са обикновени, тъй като си имаме обществени мрежи. И най-много - фейсбук.

Мнозина си мислят, че тяхната известност се дължи на неналичието на каквато и да било партийна, държавна или ченгесарска цензура. Не знам по какъв начин е по белия свят, само че тук - в благата ни родина - нещата са по-различни: фейсбук е източник № 1 на информация, не тъй като е свободен, а тъй като е безвъзмезден.

А свободата да дращиш из него каквото ти хрумне - на две или след пет ракии, няма нищо общо със свободата на словото и мисълта. Защото туй - второто, значи и отговорност - за всяка сричка, дума или изречение. Нещо, за което най-малко две трети от дейните консуматори нито мислят, нито желаят да мислят, нито им иде на акъла да помислят.

Оттук нататък - съответно. И отговорно, с цел да не ни турне някой в личния си кюп!

Оня ден, ни в чеп, ни в ръкав, журналистът и интелектуалец Васил Петев мазета рибата във фейсбук профила си. С един единствен размах, пускайки фотография на Цветан Цветанов, направена на фона на стелаж с книги. И придружавайки "картинката " - естествено - с три пиперливи фрази, вид "тамагочи ". Тоест - още с публикуването на "композицията ", към този момент си получил 30-40 лайка и 50-60 сърчица и щедро количество мнения, навиращи "субекта " от картинката в най-дълбокото и най-тъмно място в човешкото тяло.

Проблемът не е във Васил Петев, тъй като той прелестно знае от кое място е взел фотографията, за какво е била оповестена тъкмо там и с каква цел той я качва във фейсбук профила си просто по този начин - като че ли я е намерил на улицата и ужасно се е впечатлил, че зад тила на Цветанов се вижда стелаж с книги.

Големият проблем е в хората, които са се вързали на фалшив провокацията. Две трети от тях не ги познавам, само че останалите... Ужас някакъв.

Хранене, хранене и отново хранене!

Ако някой не знае, на актуален диалект това значи псуване, псуване и отново псуване! Или хокане, хокане и отново хокане. С такава пристрастеност, като че ли всички, коментирали поста на Петев, наложително лягат и стават с книги под мишниците или в пазвите.

И тъй като в публицистиката е като в секса - разказан текст не излиза, ще си кажем,истината.

Въпросната фотография на Цветан Цветанов е направена в редакцията на в. "БАНКЕРЪ ".

Поводът е прост - изявление по отношение на бъдещите му партийно-политически планове.

Стелажите с томовете са пет пъти по-дълги и два пъти по-високи, в сравнение с е "нещото " зад тила му.

Томовете са си напълно същински, въпреки и да не са книги в класическия смисъл на думата. Тъй де - кой естествен основен редактор ще държи във заседателна си зала лавици с художествена литература?

А най-тъпото е, че "подобаващи " мнения са драснали и хора, които напълно неотдавна са се снимали на същото място, по същия мотив и пред същите "корици " и "тапети "! И що ги е позор да си признаят? Или да кажат, че Цветанов може и да е най-тъпия индивидуум на планетата, само че "библиофилското " кадро не е негова волност и няма нищо общо както с партийното му минало, по този начин и с политическото му бъдеще?

Тъжна работа. И тъжна ще си остане, най-малко до момента в който не проумеем, че и в разврата би трябвало да има малко морал.