Путин - Тъкър Карлсон - сблъсък на два свята и две цивилизации с различно светоусещане
краткия исторически обзор, който Путин направи, започвайки още от Рюрик и появяването на Киевска Рус през 9-и век. Защо? Защото Тъкър, въпреки и реакционер в Америка, е на първо място гражданин на Новия свят, с неговото светоусещане и схващане за историята като нещо линеарно - като че ли това, което се е случвало преди, няма отношение към това, което се случва в този момент.
Путин въпреки това е водач на велика мощ от Стария свят (Европа и Азия) и не би могъл да изясни спора в Украйна по различен метод, с изключение на посредством този исторически дискурс, който е необходим, с цел да се сътвори нужния подтекст. От съветската позиция, историята е нещо циклично и живее своя дълъг, напряко вечен живот към момента. За американците Русия и Украйна се появяват 1991 година, а войната стартира 2022. За руснаците Украйна е артикул на няколко века полско-литовска власт над южноруските земи, а по-късно на усилена " украинизация " първо от страна на австро-унгарския Генерален-щаб, а след това на болшевиките, които организират така наречен " коренизация ", в действителност създавайки нова нация в лицето на украинците. По същия метод прочее, по който Югославската комунистическа партия и Тито основават " македонската нация ".
Тъкър е американски реакционер, само че по своя мироглед и дух, не просто в Русия, а даже в множеството европейски страни той може да се подреди в редиците на класическите либерали. Републиканската партия в Съединени американски щати де факто пази положителния спомен и носталгията за щастливия типичен демократизъм от 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ век, до момента в който Демократическата партия явно се е съешила с идеологическите наследници на Лев Давидович Троцки и гради своя неолиберализъм с небосвод пост-хуманизъм и превъзмогване на нациите, религиите, половете и самата концепция за това какво е " човек ". Но Америка е първата демократична страна в света и това е реалност. По формулировка там няма по какъв начин да има консерватизъм, подобен какъвто бихме го разбирали ние българите или пък руснаците. Или даже немците, тъй като Шпенглер смяташе англичаните за либерали по същността си, а французите за анархисти.
На Тъкър Карлсън и междинния американец историята им е непозната. Тя е нещо, което се е случило в предишното и което няма отношение към днешния ден. За руснака и изобщо източноевропееца (пък и множеството поданици на Европа и Азия) предишното и сегашното са преплетени в непрекъснат кръговрат. Миналото проектира себе си посредством сегашното и в него се крият отговорите на днешните драми и спорове. Как да схванеш за какво на руснаците им пука за Украйна, в случай че смяташ, че " нация " е равнозначно на " страна ". Забележете, че в американския британски постоянно споделят странни за нашите уши неща като " the United Kingdom is a nation of... " ( " Обединеното кралство е нация от... " ) или " The small nation of Bulgaria, which is a republic " ( " Малката нация на България, която е република " ). А за индивида от Стария свят понятията " нация ", " страна ", " етнос " и " народ " са все разнообразни неща и имат своето друго значение.
Републиканците в Съединени американски щати и техните поддръжници или гласове като Тъкър, за разлика от неолибералите в Демократическата партия, не желаят да унищожават националните страни. Те виждат Америка като една национална страна - най-великата съгласно тях, а не просто като адресна регистрация, която да се употребява за световна доминация и единно международно държавно управление, какъвто е казусът с демократите. Но все пак, те не схващат метода на мислене на хората от Стария свят. И въпреки и да се назовават " консерватори ", те са по-правилно казано " американски консерватори ", тоест по нашему, типичен либерали. А в света на Путин, макар че той е по-скоро сдържан съветски либерал (което както споделих поради изместения към троцкисткото ляво Овертонов прозорец на Запад, е равнозначно напряко на крайнодесен реакционер), Историята е нещо живо, а не нещо, което както споделя доцент В. Вацев можеш да заключиш в килера.
Процесите, които доведоха до войната в Украйна стартират не 2022 година, нито с съветските претенции за евакуиране на НАТО от 2021. Не стартират даже и с проведения от Виктория Нюланд и Сорос прелом в Киев 2013-2014 година и стартиралата тогава революция в Източна Украйна, с последвалото обособяване на рускоезичния Донбас. Тези процеси, да ме простите, не стартират даже с Перестройката на Горбачов и разпадането на Съветския съюз, когато руските елити вземат решение да си разделят наследството на Съюза и да осребрят политическото си състояние, надявайки се да станат част от западните елити. И да, те не стартират даже и с Октомврийската гражданска война, когато Ленин и Троцки започнаха политиката на " коренизация ", в границите на която се появиха нови народи като белорусите и украинците. Както и Путин споделя в действителност, генезисът е по-стар - още в опитите на Австро-Унгария, а по-рано през 16-17 век и на Полско-литовското кралство, да се настанят трайно в териториите на дн. Западна (а в полския случай и Централна) Украйна. И в случай че върнем лентата обратно, може би най-точно казано, началото е, когато дисциплинираната и желязна орда на монголския хан Бату прегазва аланите, волжките българи, куманите и руснаците и се настанява в южноруските степи. Тогава в Североизточна Рус Новгород, Владимир и след това Москва се образуват като полу-независими центрове на силата и потеглят по своя път, до момента в който в Югозападна Рус Галицко-Волинското княжество по чисто географски и геостратегически аргументи се пробва да се пришие към католическа Западна и Централна Европа, надявайки се на помощ против монголо-татарите от папата, Полша и Унгария.
Истината е, че и двата свята - условният " Стар " свят на В. Путин и условният " Нов " свят на Т. Карлсън са забавни и почтени за своеобразно битие. Родната на Тъкър Америка не би могла да бъде друга с изключение на леко демократична, леко " анархистична " по азиатските, евразийските и даже европейските разбирания, симпатично самоуверена и етно-религиозно многолика. Русия на Путин от своя страна постоянно, даже и когато се ръководи от сдържан и по-скоро демократичен човек като самия Владимир Владимирович, ще бъде по-скоро консервативно-традиционалистка, строго йерархична, със характерното имперско светоусещане и дълга имперска памет, за която Историята е жив и непрестанен развой. При многополюсния свят и двете биха могли да съществуват и да гонят своите ползи и своето битие, без значение една от друга. Може би няма постоянно да се схващат. Може би няма да са другари и съдружници. Но могат да се почитат и да имат разговор. Това, което пречи и на двете е чудовището, което се роди от неестествения брак на западния корпоративен капитализъм и либерализма с троцкизма, водейки до появяването на неолиберализма.
Нещото, което се роди от тази противоестествена примес, и което евентуално (по Шпенглер и сър Дж. Глъб) е ненапълно артикул на умората и старческата деменция на Западната цивилизация, не желае да има нито Русия, нито България, нито Китай, Иран, Египет, Гърция или даже Америка. За неолиберализма е еднообразно нетърпимо запазването на идентичността, традициите и независимостта, както на православния славянин, по този начин и на англосаксонския протестант, арабския или персийски мохамеданин или китайския будист/даоист/конфуцианец. Това е борбата през днешния ден - за правото на всяка цивилизация да съществува своеобразно, на всяка нация да се резервира като такава, и на всяка вяра да следва своята свещена истина, необезпокоявана от неолибералните канони и гонене. Правото на всяка страна да живее по своите закони, а не да бъде непрестанно поучавана и превръщана в поле за обществени опити. Правото и на хора като нас българите, да запазим своята история, своя език и просвета от похищенията на " евроатлантизма ", зад чиято детска и нелепа маска се крие злокобният глобализъм на някои транснационални елити, целящи да трансфорат човечеството в една обединена, унифицирана, сива, скучна и изпростяла маса от необразовани потребители, които живеят, с цел да обслужват господарите и да използват боклуците им (за които да изплащат цялостен живот кредити).
Още публикации от Симеон Миланов24.11.2023Симеон Миланов38802Ако изборите бяха през днешния ден, Тръмп бие. Какви ще са следствията?
Въпреки политическите преследвания, изразени в 4 каузи и 91 обвинявания против него, даже най-либералната социология е безапелационна - Доналд Тръмп бие Джоузеф Байдън, в случай че изборите в Съединени американски щати бяха през днешния ден. Според изследване, поръчано от демократичната (sic!) медия NBC, 46 % от американците биха...
20.07.2023Симеон Миланов17402Как се родиха " лявото " и " дясното ": Популарите против оптиматите в Рим
Историята обича да се повтаря: " Левите народняци " против десните " положителни хора " в Рим
15.07.2023Симеон Миланов21990 " 14 юли - Ден на печал за същинските европейци "
На 14 юли Франция чества. С нея чества целият демократичен свят. Става въпрос за 234-тата годишнина от щурмуването на Бастилията от навалица парижани и фактическото начало на Френската гражданска война. Това е революцията, която имаше за цел да подмени наследствения благороден и църковен...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед11741Зорница Илиева: Сглобката е надали не пред разпад!? Едни изключителни избори ще бъдат глътка въздух!Алтернативен Поглед56176Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед48513Валентин Вацев: Руската победа при Авдеевка - мотив за републиканците да откажат поддръжка на УкрайнаАлтернативен Поглед36951Вежди Рашидов: В новото време на демокрацията какъв брой паметника направихме, че да бутаме!? Нито един!Алтернативен Поглед29319Румен Петков за визитата на делегация на Политическа партия АБВ на форума " За свободата на нациите! " в МоскваАлтернативен Поглед375648Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед233572Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед115133
Путин въпреки това е водач на велика мощ от Стария свят (Европа и Азия) и не би могъл да изясни спора в Украйна по различен метод, с изключение на посредством този исторически дискурс, който е необходим, с цел да се сътвори нужния подтекст. От съветската позиция, историята е нещо циклично и живее своя дълъг, напряко вечен живот към момента. За американците Русия и Украйна се появяват 1991 година, а войната стартира 2022. За руснаците Украйна е артикул на няколко века полско-литовска власт над южноруските земи, а по-късно на усилена " украинизация " първо от страна на австро-унгарския Генерален-щаб, а след това на болшевиките, които организират така наречен " коренизация ", в действителност създавайки нова нация в лицето на украинците. По същия метод прочее, по който Югославската комунистическа партия и Тито основават " македонската нация ".
Тъкър е американски реакционер, само че по своя мироглед и дух, не просто в Русия, а даже в множеството европейски страни той може да се подреди в редиците на класическите либерали. Републиканската партия в Съединени американски щати де факто пази положителния спомен и носталгията за щастливия типичен демократизъм от 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ век, до момента в който Демократическата партия явно се е съешила с идеологическите наследници на Лев Давидович Троцки и гради своя неолиберализъм с небосвод пост-хуманизъм и превъзмогване на нациите, религиите, половете и самата концепция за това какво е " човек ". Но Америка е първата демократична страна в света и това е реалност. По формулировка там няма по какъв начин да има консерватизъм, подобен какъвто бихме го разбирали ние българите или пък руснаците. Или даже немците, тъй като Шпенглер смяташе англичаните за либерали по същността си, а французите за анархисти.
На Тъкър Карлсън и междинния американец историята им е непозната. Тя е нещо, което се е случило в предишното и което няма отношение към днешния ден. За руснака и изобщо източноевропееца (пък и множеството поданици на Европа и Азия) предишното и сегашното са преплетени в непрекъснат кръговрат. Миналото проектира себе си посредством сегашното и в него се крият отговорите на днешните драми и спорове. Как да схванеш за какво на руснаците им пука за Украйна, в случай че смяташ, че " нация " е равнозначно на " страна ". Забележете, че в американския британски постоянно споделят странни за нашите уши неща като " the United Kingdom is a nation of... " ( " Обединеното кралство е нация от... " ) или " The small nation of Bulgaria, which is a republic " ( " Малката нация на България, която е република " ). А за индивида от Стария свят понятията " нация ", " страна ", " етнос " и " народ " са все разнообразни неща и имат своето друго значение.
Републиканците в Съединени американски щати и техните поддръжници или гласове като Тъкър, за разлика от неолибералите в Демократическата партия, не желаят да унищожават националните страни. Те виждат Америка като една национална страна - най-великата съгласно тях, а не просто като адресна регистрация, която да се употребява за световна доминация и единно международно държавно управление, какъвто е казусът с демократите. Но все пак, те не схващат метода на мислене на хората от Стария свят. И въпреки и да се назовават " консерватори ", те са по-правилно казано " американски консерватори ", тоест по нашему, типичен либерали. А в света на Путин, макар че той е по-скоро сдържан съветски либерал (което както споделих поради изместения към троцкисткото ляво Овертонов прозорец на Запад, е равнозначно напряко на крайнодесен реакционер), Историята е нещо живо, а не нещо, което както споделя доцент В. Вацев можеш да заключиш в килера.
Процесите, които доведоха до войната в Украйна стартират не 2022 година, нито с съветските претенции за евакуиране на НАТО от 2021. Не стартират даже и с проведения от Виктория Нюланд и Сорос прелом в Киев 2013-2014 година и стартиралата тогава революция в Източна Украйна, с последвалото обособяване на рускоезичния Донбас. Тези процеси, да ме простите, не стартират даже с Перестройката на Горбачов и разпадането на Съветския съюз, когато руските елити вземат решение да си разделят наследството на Съюза и да осребрят политическото си състояние, надявайки се да станат част от западните елити. И да, те не стартират даже и с Октомврийската гражданска война, когато Ленин и Троцки започнаха политиката на " коренизация ", в границите на която се появиха нови народи като белорусите и украинците. Както и Путин споделя в действителност, генезисът е по-стар - още в опитите на Австро-Унгария, а по-рано през 16-17 век и на Полско-литовското кралство, да се настанят трайно в териториите на дн. Западна (а в полския случай и Централна) Украйна. И в случай че върнем лентата обратно, може би най-точно казано, началото е, когато дисциплинираната и желязна орда на монголския хан Бату прегазва аланите, волжките българи, куманите и руснаците и се настанява в южноруските степи. Тогава в Североизточна Рус Новгород, Владимир и след това Москва се образуват като полу-независими центрове на силата и потеглят по своя път, до момента в който в Югозападна Рус Галицко-Волинското княжество по чисто географски и геостратегически аргументи се пробва да се пришие към католическа Западна и Централна Европа, надявайки се на помощ против монголо-татарите от папата, Полша и Унгария.
Истината е, че и двата свята - условният " Стар " свят на В. Путин и условният " Нов " свят на Т. Карлсън са забавни и почтени за своеобразно битие. Родната на Тъкър Америка не би могла да бъде друга с изключение на леко демократична, леко " анархистична " по азиатските, евразийските и даже европейските разбирания, симпатично самоуверена и етно-религиозно многолика. Русия на Путин от своя страна постоянно, даже и когато се ръководи от сдържан и по-скоро демократичен човек като самия Владимир Владимирович, ще бъде по-скоро консервативно-традиционалистка, строго йерархична, със характерното имперско светоусещане и дълга имперска памет, за която Историята е жив и непрестанен развой. При многополюсния свят и двете биха могли да съществуват и да гонят своите ползи и своето битие, без значение една от друга. Може би няма постоянно да се схващат. Може би няма да са другари и съдружници. Но могат да се почитат и да имат разговор. Това, което пречи и на двете е чудовището, което се роди от неестествения брак на западния корпоративен капитализъм и либерализма с троцкизма, водейки до появяването на неолиберализма.
Нещото, което се роди от тази противоестествена примес, и което евентуално (по Шпенглер и сър Дж. Глъб) е ненапълно артикул на умората и старческата деменция на Западната цивилизация, не желае да има нито Русия, нито България, нито Китай, Иран, Египет, Гърция или даже Америка. За неолиберализма е еднообразно нетърпимо запазването на идентичността, традициите и независимостта, както на православния славянин, по този начин и на англосаксонския протестант, арабския или персийски мохамеданин или китайския будист/даоист/конфуцианец. Това е борбата през днешния ден - за правото на всяка цивилизация да съществува своеобразно, на всяка нация да се резервира като такава, и на всяка вяра да следва своята свещена истина, необезпокоявана от неолибералните канони и гонене. Правото на всяка страна да живее по своите закони, а не да бъде непрестанно поучавана и превръщана в поле за обществени опити. Правото и на хора като нас българите, да запазим своята история, своя език и просвета от похищенията на " евроатлантизма ", зад чиято детска и нелепа маска се крие злокобният глобализъм на някои транснационални елити, целящи да трансфорат човечеството в една обединена, унифицирана, сива, скучна и изпростяла маса от необразовани потребители, които живеят, с цел да обслужват господарите и да използват боклуците им (за които да изплащат цялостен живот кредити).
Още публикации от Симеон Миланов24.11.2023Симеон Миланов38802Ако изборите бяха през днешния ден, Тръмп бие. Какви ще са следствията?
Въпреки политическите преследвания, изразени в 4 каузи и 91 обвинявания против него, даже най-либералната социология е безапелационна - Доналд Тръмп бие Джоузеф Байдън, в случай че изборите в Съединени американски щати бяха през днешния ден. Според изследване, поръчано от демократичната (sic!) медия NBC, 46 % от американците биха...
20.07.2023Симеон Миланов17402Как се родиха " лявото " и " дясното ": Популарите против оптиматите в Рим
Историята обича да се повтаря: " Левите народняци " против десните " положителни хора " в Рим
15.07.2023Симеон Миланов21990 " 14 юли - Ден на печал за същинските европейци "
На 14 юли Франция чества. С нея чества целият демократичен свят. Става въпрос за 234-тата годишнина от щурмуването на Бастилията от навалица парижани и фактическото начало на Френската гражданска война. Това е революцията, която имаше за цел да подмени наследствения благороден и църковен...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед11741Зорница Илиева: Сглобката е надали не пред разпад!? Едни изключителни избори ще бъдат глътка въздух!Алтернативен Поглед56176Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед48513Валентин Вацев: Руската победа при Авдеевка - мотив за републиканците да откажат поддръжка на УкрайнаАлтернативен Поглед36951Вежди Рашидов: В новото време на демокрацията какъв брой паметника направихме, че да бутаме!? Нито един!Алтернативен Поглед29319Румен Петков за визитата на делегация на Политическа партия АБВ на форума " За свободата на нациите! " в МоскваАлтернативен Поглед375648Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед233572Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед115133
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ