За какво служат посолствата и дипломатите
Красимир Костов е посланик, работил в Министерство на външните работи на България 40 години (1982-2022 г.). Бивш зам.-министър на външните работи, с персонален сан " дипломат ". Три пъти е бил непрекъснат представител на България към интернационалните организации.
Напълно противозаконна акция. Така съветският външен министър Сергей Лавров заключи експулсирането на 70 съветски дипломати и личен състав от посолството в София. Посолството, сподели той, не може да работи обикновено и Москва ще отговори по съответния метод.
Докато чакаме Москва да реши какъв е този подобаващ метод, може би е редно да напомним какво са посолствата и за какво експулсирането на който и да е посланик не може да е " нелегално ".
През XVII-ти век Сър Хенри Уотън дефинира посланика като " другояче почтен човек, който е изпратен в чужбина да лъже за богатството на своята страна ". Грубо казано, дипломатите са просто принадлежности на своите страни, а дипломацията е способ за реализиране на интернационалните връзки посредством договаряния, съгласно класическото определение. Или казано с други думи, работата на дипломатите е напълно елементарна - те би трябвало да обезпечават мира. Какво прави дипломацията... Дипломати има от най-малко 5 хилядолетия. Отначало това са пратениците на фараоните, царете и императорите, парламентьорите на бойното поле. От ХV-ти век насам пораждат посолствата (първото посолство е това, което през днешния ден е Дворецът " Венеция " в центъра на Рим), а след Виенския конгрес през 1815 година, който поставя завършек на Наполеоновите войни в Европа, се появява и концепцията за дипломатическия имунитет и цялост (дори когато някои от тях са плели заприказва против тези, с които е трябвало да договарят, или са вадили шпага против местни). Всичко това е в името на мира.
Реклама
На базата на трагичните уроци от Първата и Втората международна война и с цел да бъде обезпечен дълготраен мир, през 1961 година, още веднъж във Виена, страните вземат решение да формулират по-широко функционалностите на дипломатите и подписват Виенската спогодба за дипломатическите връзки. Заедно с Устава на Организация на обединените нации тя е основата на актуалния интернационален правов ред. България е измежду тези, които са основали тази Конвенция, и е една от първите, които я подписват.
Дейността на дипломатите е избрана в чл.3 на конвенцията. Според него, дипломатите имат следните 5 (пет) функционалности:
да съставляват своята страна в страната на престояване (представителна функция); да пазят ползите на своята страна и своите съграждани в страната на престояване в границите на интернационалното право (защитна); да водят договаряния с държавното управление на страната на престояване (преговорна); да обясняват с всички законни средства изискванията в и развиването на събитията в страната на престояване и да оповестяват за тях на своето държавно управление (информационна); да предизвикват общо развиването на другарските връзки сред двете страни, както и на съответни връзки в региона на стопанската система, културата и науката (положителна, " функционалност плюс ", която през днешния ден, на процедура, обгръща всички сфери на живота).
...и какво не прави Независимо от това, че имат цялостен имунитет, дипломатите са длъжни " да почитат законите и разпоредбите на приемащата страна " и са длъжни, също по този начин, " да не се месят във вътрешните работи на тази страна. " (чл.41 на Виенската конвенция). Освен това, посолствата " не би трябвало да се употребяват за цели, несъвместими с функционалностите на представителството " (Ibidem).
Реклама
Тези текстове се ползват най-често в случаите, когато дипломацията, привилегиите и имунитетите се употребяват за недипломатични цели или при " действия, несъвместими със статута на посланик ".
Чували сте тези изрази - късите, сухи известия, че някой е разгласен за " persona non grata ", т.е. нежелано лице.
Те започнаха да се появяват по време на Студената война и изключително зачестиха през последните няколко години, което единствено по себе си е индикация за измененията в дипломацията и интернационалните връзки. Причината е ,ченякои страни вкараха в посолствата, консулствата, комерсиалните служби и културните си центрове прекалено много чиновници, които нямат,така да кажем,общо с същинската дипломация.
Думата " шпионаж " не се произнася на глас, тя е табу, тъй като в дипломациятаофициалноняма място за тези, които употребяват противозаконни средства и способи.Срещу тях се ползват всички законни средства, както по интернационалното, по този начин и по националното право,но за това също не се приказва на глас. Затова и известията за експулсиране, т.е. изпъждане от страната на акредитация, на такива " дипломати " и чиновници са пределно къси и не съдържат пояснения за взетото решение. Такива не се и дължат, по тази причина и не подлежат на разискване, камо ли могат да бъдат " противозаконни ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Икономика 2 Компании 3 Пазари 1 Свят 2 Компании 3 Икономика 1 Компании 2 Градове 3 Компании Реклама
В положителните министерства на външните работи се помни правилото на Шарл Морис дьо Талейран: " Никога не обяснявайте аргументите за решенията, които сте взели, тъй като решението може да бъде вярно, а претекстовете за него - неприятни ", и тъй като " в случай че продължим доста да обясняваме, можем да спрем да се разбираме ". Размерът на посолствата Почти до втората половина на ХХ-ти век дипломацията е " класическа ", т.е. дипломатите, нормално - аристократи и интелектуалци, главно реализират връзката сред монархическите дворове, които и без друго са родственици между тях. В посолствата за посланици се изпращат родственици или доста близки на монарха. На процедура те всички се занимават единствено с стеснен кръг въпроси на дипломатическата активност - протоколни и политически. Затова и посолствата са дребни по състав.
След Виенската спогодба, в посолствата през днешния ден действат разнообразни секции - политическа, щемпел и протокол, търговия и стопански въпроси, културни и просветителни обмени. В съставите нормално има боен аташе или работа на военния аташе (в която може да има представители на всички родове войски на страната), която също се управлява от Виенската спогодба за дипломатическите връзки (чл.7), както и консулска работа, което не изключва съществуването на други консулски представителства, които се управляват от друга Виенска спогодба (от 1963 г.).
Всяка страна взема решение каква да бъде структурата на посолството й в дадена столица и какъв да бъде съставът му. Това се дефинира според от мащабите, интензитета и желанията в връзките с другата страна. Обикновено тази конструкция и състав се дефинират с акт на държавното управление, който може да бъде и засекретен.
Когато две страни решат да открият дипломатически връзки, те първо вземат решение на какво равнище да бъдат те. Днес, договарянията за това се водят нормално в Организация на обединените нации - Ню Йорк или Женева, където са показани съвсем всички страни на света.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Напълно противозаконна акция. Така съветският външен министър Сергей Лавров заключи експулсирането на 70 съветски дипломати и личен състав от посолството в София. Посолството, сподели той, не може да работи обикновено и Москва ще отговори по съответния метод.
Докато чакаме Москва да реши какъв е този подобаващ метод, може би е редно да напомним какво са посолствата и за какво експулсирането на който и да е посланик не може да е " нелегално ".
През XVII-ти век Сър Хенри Уотън дефинира посланика като " другояче почтен човек, който е изпратен в чужбина да лъже за богатството на своята страна ". Грубо казано, дипломатите са просто принадлежности на своите страни, а дипломацията е способ за реализиране на интернационалните връзки посредством договаряния, съгласно класическото определение. Или казано с други думи, работата на дипломатите е напълно елементарна - те би трябвало да обезпечават мира. Какво прави дипломацията... Дипломати има от най-малко 5 хилядолетия. Отначало това са пратениците на фараоните, царете и императорите, парламентьорите на бойното поле. От ХV-ти век насам пораждат посолствата (първото посолство е това, което през днешния ден е Дворецът " Венеция " в центъра на Рим), а след Виенския конгрес през 1815 година, който поставя завършек на Наполеоновите войни в Европа, се появява и концепцията за дипломатическия имунитет и цялост (дори когато някои от тях са плели заприказва против тези, с които е трябвало да договарят, или са вадили шпага против местни). Всичко това е в името на мира.
Реклама
На базата на трагичните уроци от Първата и Втората международна война и с цел да бъде обезпечен дълготраен мир, през 1961 година, още веднъж във Виена, страните вземат решение да формулират по-широко функционалностите на дипломатите и подписват Виенската спогодба за дипломатическите връзки. Заедно с Устава на Организация на обединените нации тя е основата на актуалния интернационален правов ред. България е измежду тези, които са основали тази Конвенция, и е една от първите, които я подписват.
Дейността на дипломатите е избрана в чл.3 на конвенцията. Според него, дипломатите имат следните 5 (пет) функционалности:
да съставляват своята страна в страната на престояване (представителна функция); да пазят ползите на своята страна и своите съграждани в страната на престояване в границите на интернационалното право (защитна); да водят договаряния с държавното управление на страната на престояване (преговорна); да обясняват с всички законни средства изискванията в и развиването на събитията в страната на престояване и да оповестяват за тях на своето държавно управление (информационна); да предизвикват общо развиването на другарските връзки сред двете страни, както и на съответни връзки в региона на стопанската система, културата и науката (положителна, " функционалност плюс ", която през днешния ден, на процедура, обгръща всички сфери на живота).
...и какво не прави Независимо от това, че имат цялостен имунитет, дипломатите са длъжни " да почитат законите и разпоредбите на приемащата страна " и са длъжни, също по този начин, " да не се месят във вътрешните работи на тази страна. " (чл.41 на Виенската конвенция). Освен това, посолствата " не би трябвало да се употребяват за цели, несъвместими с функционалностите на представителството " (Ibidem).
Реклама
Тези текстове се ползват най-често в случаите, когато дипломацията, привилегиите и имунитетите се употребяват за недипломатични цели или при " действия, несъвместими със статута на посланик ".
Чували сте тези изрази - късите, сухи известия, че някой е разгласен за " persona non grata ", т.е. нежелано лице.
Те започнаха да се появяват по време на Студената война и изключително зачестиха през последните няколко години, което единствено по себе си е индикация за измененията в дипломацията и интернационалните връзки. Причината е ,ченякои страни вкараха в посолствата, консулствата, комерсиалните служби и културните си центрове прекалено много чиновници, които нямат,така да кажем,общо с същинската дипломация.
Думата " шпионаж " не се произнася на глас, тя е табу, тъй като в дипломациятаофициалноняма място за тези, които употребяват противозаконни средства и способи.Срещу тях се ползват всички законни средства, както по интернационалното, по този начин и по националното право,но за това също не се приказва на глас. Затова и известията за експулсиране, т.е. изпъждане от страната на акредитация, на такива " дипломати " и чиновници са пределно къси и не съдържат пояснения за взетото решение. Такива не се и дължат, по тази причина и не подлежат на разискване, камо ли могат да бъдат " противозаконни ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Икономика 2 Компании 3 Пазари 1 Свят 2 Компании 3 Икономика 1 Компании 2 Градове 3 Компании Реклама
В положителните министерства на външните работи се помни правилото на Шарл Морис дьо Талейран: " Никога не обяснявайте аргументите за решенията, които сте взели, тъй като решението може да бъде вярно, а претекстовете за него - неприятни ", и тъй като " в случай че продължим доста да обясняваме, можем да спрем да се разбираме ". Размерът на посолствата Почти до втората половина на ХХ-ти век дипломацията е " класическа ", т.е. дипломатите, нормално - аристократи и интелектуалци, главно реализират връзката сред монархическите дворове, които и без друго са родственици между тях. В посолствата за посланици се изпращат родственици или доста близки на монарха. На процедура те всички се занимават единствено с стеснен кръг въпроси на дипломатическата активност - протоколни и политически. Затова и посолствата са дребни по състав.
След Виенската спогодба, в посолствата през днешния ден действат разнообразни секции - политическа, щемпел и протокол, търговия и стопански въпроси, културни и просветителни обмени. В съставите нормално има боен аташе или работа на военния аташе (в която може да има представители на всички родове войски на страната), която също се управлява от Виенската спогодба за дипломатическите връзки (чл.7), както и консулска работа, което не изключва съществуването на други консулски представителства, които се управляват от друга Виенска спогодба (от 1963 г.).
Всяка страна взема решение каква да бъде структурата на посолството й в дадена столица и какъв да бъде съставът му. Това се дефинира според от мащабите, интензитета и желанията в връзките с другата страна. Обикновено тази конструкция и състав се дефинират с акт на държавното управление, който може да бъде и засекретен.
Когато две страни решат да открият дипломатически връзки, те първо вземат решение на какво равнище да бъдат те. Днес, договарянията за това се водят нормално в Организация на обединените нации - Ню Йорк или Женева, където са показани съвсем всички страни на света.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ