Колко много е онова "много", което правителството прави за икономиката
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД. Текстът му е от " Свободна Европа ".
" Блажени да са тези, които вникват в Господ по време на постоянна молитва и ръководят своите каузи при взаимно разискване с другите, и по този начин изразходват това, които сме им дарили. "
Свети Коран, 42 сура, стих 38 (свободен превод)
Не е чудно, че към този момент в интернет страниците на държавното управление няма формален документ за това какво тъкмо то предложи на конференция преди два дни. Няма даже формален запис на самата среща.
Политическият речник по нужда е двуличен. Необходими са известни старания, с цел да се разбере защо става дума. Изобщо хората поотделно знаят безнадеждно малко за това, което следва. Особено в обстановки на последна несигурност. От държавните управления се чака " да създадат нещо ". И те подхващат нещо, което не схващат или схващат не повече от хората, които са ги избрали.
От казаното в конференцията в действителност остава усещането, че нещо се прави. Неизбежно по него се появиха доста мнения. Не съм сигурен, че това е тъкмо разискване с държавното управление. Но имам възприятието, че то се пробва да се ориентира. Тук ще дам обобщение и оценка на това, което към този момент е известно. С опрощение за това, че не мога да изтъквам всички, които към този момент са взели думата.
Българският опит в изключителни обстановки
От становище на направеното от предходни български държавни управления, ситуацията е в действителност без казус.
Правителствата на Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Стефан Софиянски (служебен кабинет) и Иван Костов решаваха проблеми, провокирани от огромна несигурност.
Разликата е, че при тях бе известно какво може да се направи: да се отстрани централното обмисляне, да се възвърне и освободи частната благосъстоятелност, покупко-продажбите, самостоятелната самодейност, да се стабилизира паричната политика, стабилизира фиска и да се преориентира стопанството към центрове на гравитация с високо богатство, от които българските жители могат единствено да завоюват. Критериите за триумф на такава политика бяха общо взето известни, въпреки и в нереална форма.
Предизвикателството бе детайлите, с които се превеждат общите правила на пазарно насочената стопанска политика при даденото стичане на събитията през 1990-1991 и 1996-1997 година
Особеното на работата на тези държавни управления бе в това, че страната и държавните предприятия бяха във банкрут, изолирана от достъп до задгранични спестявания и неустановени правила на играта в стопанството, фиска и политиката на Българска народна банка. Всичко това през днешния ден е тъкмо противоположното и към този момент е забравено.
Преди началото на пандемията стопанската система е конкурентна, безработицата - ниска, държавният дълг се ръководи добре и е в удобно отношение към Брутният вътрешен продукт, паричната система е постоянна, данъчната система и философията на обществените финанси са по-надеждни от тези на други страни като България.
Без държавното управление на проф. Беров (опирало се на плаващи мнозинства) министър председателите бяха изразители на обнадеждаващо публично единодушие, обща поддръжка от президентите на страната и парламентарно единогласие във връзка това, което се постанова те да подхващат. Перспективата бе с дълъг небосвод.
Сегашната криза не е провокирана от стопански фактори. Стопанските провокации са разследване, а не причина. Неопределеността е от различен темперамент. И Иван Костов е безусловно прав да дефинира задачата на настоящето държавно управление като " титанична ".
Заявените планове
Първият въпрос е какъв брой са парите на данъкоплатците, които държавното управление на Бойко Борисов ще им върне по време на спада на стопанската система, провокиран от пандемията и рестриктивните мерки на изключителното състояние, въведено от самото държавно управление.
- Ако се сумират всички планове, споделени преди два дни, става дума за към 6.5 млрд лв.. В тази сума са включени средствата за дофинансиране на опазването на здравето, кредитна линия за някои работещи, средства за покриване на разноски за личен състав на бездействащи браншове и рефинансиране на Българската банка за развиване (ББР), както и средства за пенсионери и безработни.
- От вторник до през днешния ден тези хрумвания еволюираха. Вероятно е ББР да съфинансира гаранционен фонд, а не сама да раздава запас на собствен лист клиенти, избран по неразбираеми критерии. Някои " пера " се оказаха с повече средства, най-малко като план. Пак няма нищо " черно на бяло ".
Дали и за какъв брой време стигат тези по този начин декларирани запаси - това е вторият въпрос, на който няма явен отговор.
- През първата седмица след оповестяването на изключителното състояние оцених непосредствените загуби на засегнатите браншове на най-малко 50 млн. лв. дневно. Ако този " ритъм на горене " на средства (казано на счетоводен жаргон) се резервира, плануваният трансфер от бюджета към ББР ще покрие директните загуби за 10-12 дни.
- Към края на януари т. година фискалният запас на държавното управление е 10.7 милиарда лв., информацията не е обновена. Тази януарска сума не е напълно разполагаем, на разположение са, допускам, не повече от 7 милиарда лв.. Ако си въобразим, че тези средства могат да бъдат напълно пренасочени към покриване на загуби, те биха стигнали за 140 дни, т.е. за 4.5 месеца, само че по-вероятно за не повече от три.
- Ако е правилно, че " парите за бизнеса " са сред 4 и 5 милиарда лв., те биха покрили непретенциозно оценените загуби за 90-100 дни. Тук има доста незнайни към разпределението на парите. Ако се разпределят 0.5 милиарда лв. към всички компании в страната, всяка ще получи по 1.2-1.3 лв.. Ако става дума фактически за 4.5 милиарда, то на компания се падат съвсем 11 хиляди лв..
- Вероятно заради тази елементарна сметка към този момент се приказва за гаранционен фонд, управляван от ББР като търговец на гаранции на едро, само че употребен от банките, тъй като те познават стопанската система и предприятията.
Преразпределяне: към тези, които са в потребност или към тези, които са по-добре проведени?
Следващият въпрос е дали парите са в действителност толкоз и дали са вярно разпределени. На конференцията бе декларирано, че ще " дадат пари на тези, които са в потребност ". Но ББР няма по какъв начин да знае кои са тези предприятия. Мисля, че държавното управление няма по какъв начин да знае. Известна визия за желанията му дава едно изявление на министър Караниколов. Но отново няма наличен план.
- Очевидно е да вземем за пример, че замисляната кредитна линия за тези в неплатен отпуск, при оповестените 1 500 лв. " на калпак ", ще стигнат за 130-150 хиляди индивида - според от сумата и желанието да бъде взет заем (той постоянно е заем от самия себе си в бъдеще време).
- Средствата по схемата 60 към 40 за заплати, както бе показано от извънпарламентарната съпротива, са сумата, която се поставя от фонда безработица при уволнения, до момента в който за " изпадналите в потребност " предприятия остават без почивка налозите към Национален осигурителен институт. Т. е. става известно, че държавното управление по-скоро икономисва средства, в сравнение с оказва поддръжка на предприятието. Това единствено по себе си не е неприятно - да се пести. Но нали поръчката е за " поддръжка ".
- Вече стана общоизвестно, че в тази скица не попадат осигуряващите се за лична сметка към 200 000 шефове на 383 хиляди компании с 800-850 хиляди заети (по данни на Национален статистически институт за 2018 г.). Реално това са хора, осигуряващи приход на към 2 млн. жители на страната. Може единствено да се гадае за какво министърът на финансите ги назова на конференцията " маргинали " и " обществено изолирани ". Предполагам в неговите показа асоциален е всеки, който самичък се грижи за себе си и е самостоятелен.
- Тези и други спешни начинания не са публично неутрални. Те отдават желание на тези, които са по-добре проведени. Например от работодателски и синдикални организации. И по тази причина не са дребен и междинен бизнес.
- В тази скица не попадат и малоимотните семейства. Циганските махали да вземем за пример към този момент са подкрепени най-много с полицейско наличие. Като запорени носители на болест.
- Според Юлиян Войнов фактическите средства разполагаем са не повече от 1.7 милиарда Той показва още, че не е ясно по какъв начин ще бъдат задължени банките да се включат в осъществяването на концепциите на държавното управление.
- Банките са значим детайл в главоблъсканицата. Делът на активите на бранша в Брутният вътрешен продукт в края на 2019 година бе над 96%. Кредитите и вземанията от неправителствения бранш - 50% от Брутният вътрешен продукт, почти 55 милиарда лева, а личният капитал на банките - 15 милиарда Пасивите - към 85 милиарда Ако съм прав, че стопанската система търпи директни загуби от най-малко 50 млн. лева дневно, няма по какъв начин стабилността на системата да не бъда наранена.
Неизказаните дейности и бездействия
Някои проблеми не се виждат или не се изговарят, тъй като няма проведена гръмогласна мощ, с цел да ги уточни с нужната чуваемост.
От 13 март общинските и държавните администрации в действителност не работят, това важи и за организациите по вписванията, кадастър, приходите, автомобилните транспорти, околна среда, общинските администрации, електро-разпределителните сдружения и ВиК (и държавни, и частни).
Общият брой на административните услуги, предоставени от всички административни структури в страната са малко под 2 100 на брой. Според проучване на ИПИ през 2014 година тези услуги са предоставени 218 млн. пъти. От тях над 80% се падат на Национална агенция за приходите. По електронен път се дават 10-11 млн. обособени услуги, а от тях почти 60% - на юридически лица.
Предполагам, че часовете за 2020 година би трябвало да са към 80 млн. (или малко над 600 млн. лв. работно време). Това е единствената скица, която е в полза на по-бедните, тъй като тяхното работно време е по-евтино от това на компаниите и хората от " междинната класа ".
Важно в сегашната стопански обстановка е и събитието, че доста от " услугите " към бизнеса са негови отговорности.
В по-голяма си част те не могат да бъдат изпълнени по електронен път, тъй като процедурите не го плануват, или администрацията, жителите и компаниите не са подготвени да го създадат. Това са заверки, визи за строителство, еднократни разрешителни за локални или интернационалните транспортни услуги, строителни разрешителни и съгласувания за включване на обекти към електроразпределителната или ВиК мрежите.
Ако администрациите не престават да не работят за интервала на изключителното състояние, даже това, което може да работи в стопанската система, ще спре.
Онова, което да работи
То също е част политиката на държавното управление, тъй като се случи от единствено себе си.
Тук попадат отсрочените отговорности по кредитни контракти, данъчни отговорности (без тези към Национален осигурителен институт и НЗОК) и насилствени производства по тези отговорности.
Важното тук е да се даде ясна за всички вероятност за интервала след изключителното състояние, по опция без неразбираеми желания към бенефициентите. Една от разликите от предходните изключителни обстановки е, че в този момент е релативно безболезнено да се поеме нов държавен дълг.
Извънредното състояние потвърждава, че доста държавни планове, разноски и регулаторни режими са безсмислени. Дори администрацията не схваща за какво ги ползва, откакто не съблюдава отговорностите си, наложени със закон освен на жителите, само че и на компаниите.
Парламентът обаче се саморазпусна, с цел да работи ad hoc. Не е ясно дали националните избраници ще са подготвени да актуализират бюджета 2020 година и да допринесат за нужната дълготрайна вероятност.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1182)
" Блажени да са тези, които вникват в Господ по време на постоянна молитва и ръководят своите каузи при взаимно разискване с другите, и по този начин изразходват това, които сме им дарили. "
Свети Коран, 42 сура, стих 38 (свободен превод)
Не е чудно, че към този момент в интернет страниците на държавното управление няма формален документ за това какво тъкмо то предложи на конференция преди два дни. Няма даже формален запис на самата среща.
Политическият речник по нужда е двуличен. Необходими са известни старания, с цел да се разбере защо става дума. Изобщо хората поотделно знаят безнадеждно малко за това, което следва. Особено в обстановки на последна несигурност. От държавните управления се чака " да създадат нещо ". И те подхващат нещо, което не схващат или схващат не повече от хората, които са ги избрали.
От казаното в конференцията в действителност остава усещането, че нещо се прави. Неизбежно по него се появиха доста мнения. Не съм сигурен, че това е тъкмо разискване с държавното управление. Но имам възприятието, че то се пробва да се ориентира. Тук ще дам обобщение и оценка на това, което към този момент е известно. С опрощение за това, че не мога да изтъквам всички, които към този момент са взели думата.
Българският опит в изключителни обстановки
От становище на направеното от предходни български държавни управления, ситуацията е в действителност без казус.
Правителствата на Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Стефан Софиянски (служебен кабинет) и Иван Костов решаваха проблеми, провокирани от огромна несигурност.
Разликата е, че при тях бе известно какво може да се направи: да се отстрани централното обмисляне, да се възвърне и освободи частната благосъстоятелност, покупко-продажбите, самостоятелната самодейност, да се стабилизира паричната политика, стабилизира фиска и да се преориентира стопанството към центрове на гравитация с високо богатство, от които българските жители могат единствено да завоюват. Критериите за триумф на такава политика бяха общо взето известни, въпреки и в нереална форма.
Предизвикателството бе детайлите, с които се превеждат общите правила на пазарно насочената стопанска политика при даденото стичане на събитията през 1990-1991 и 1996-1997 година
Особеното на работата на тези държавни управления бе в това, че страната и държавните предприятия бяха във банкрут, изолирана от достъп до задгранични спестявания и неустановени правила на играта в стопанството, фиска и политиката на Българска народна банка. Всичко това през днешния ден е тъкмо противоположното и към този момент е забравено.
Преди началото на пандемията стопанската система е конкурентна, безработицата - ниска, държавният дълг се ръководи добре и е в удобно отношение към Брутният вътрешен продукт, паричната система е постоянна, данъчната система и философията на обществените финанси са по-надеждни от тези на други страни като България.
Без държавното управление на проф. Беров (опирало се на плаващи мнозинства) министър председателите бяха изразители на обнадеждаващо публично единодушие, обща поддръжка от президентите на страната и парламентарно единогласие във връзка това, което се постанова те да подхващат. Перспективата бе с дълъг небосвод.
Сегашната криза не е провокирана от стопански фактори. Стопанските провокации са разследване, а не причина. Неопределеността е от различен темперамент. И Иван Костов е безусловно прав да дефинира задачата на настоящето държавно управление като " титанична ".
Заявените планове
Първият въпрос е какъв брой са парите на данъкоплатците, които държавното управление на Бойко Борисов ще им върне по време на спада на стопанската система, провокиран от пандемията и рестриктивните мерки на изключителното състояние, въведено от самото държавно управление.
- Ако се сумират всички планове, споделени преди два дни, става дума за към 6.5 млрд лв.. В тази сума са включени средствата за дофинансиране на опазването на здравето, кредитна линия за някои работещи, средства за покриване на разноски за личен състав на бездействащи браншове и рефинансиране на Българската банка за развиване (ББР), както и средства за пенсионери и безработни.
- От вторник до през днешния ден тези хрумвания еволюираха. Вероятно е ББР да съфинансира гаранционен фонд, а не сама да раздава запас на собствен лист клиенти, избран по неразбираеми критерии. Някои " пера " се оказаха с повече средства, най-малко като план. Пак няма нищо " черно на бяло ".
Дали и за какъв брой време стигат тези по този начин декларирани запаси - това е вторият въпрос, на който няма явен отговор.
- През първата седмица след оповестяването на изключителното състояние оцених непосредствените загуби на засегнатите браншове на най-малко 50 млн. лв. дневно. Ако този " ритъм на горене " на средства (казано на счетоводен жаргон) се резервира, плануваният трансфер от бюджета към ББР ще покрие директните загуби за 10-12 дни.
- Към края на януари т. година фискалният запас на държавното управление е 10.7 милиарда лв., информацията не е обновена. Тази януарска сума не е напълно разполагаем, на разположение са, допускам, не повече от 7 милиарда лв.. Ако си въобразим, че тези средства могат да бъдат напълно пренасочени към покриване на загуби, те биха стигнали за 140 дни, т.е. за 4.5 месеца, само че по-вероятно за не повече от три.
- Ако е правилно, че " парите за бизнеса " са сред 4 и 5 милиарда лв., те биха покрили непретенциозно оценените загуби за 90-100 дни. Тук има доста незнайни към разпределението на парите. Ако се разпределят 0.5 милиарда лв. към всички компании в страната, всяка ще получи по 1.2-1.3 лв.. Ако става дума фактически за 4.5 милиарда, то на компания се падат съвсем 11 хиляди лв..
- Вероятно заради тази елементарна сметка към този момент се приказва за гаранционен фонд, управляван от ББР като търговец на гаранции на едро, само че употребен от банките, тъй като те познават стопанската система и предприятията.
Преразпределяне: към тези, които са в потребност или към тези, които са по-добре проведени?
Следващият въпрос е дали парите са в действителност толкоз и дали са вярно разпределени. На конференцията бе декларирано, че ще " дадат пари на тези, които са в потребност ". Но ББР няма по какъв начин да знае кои са тези предприятия. Мисля, че държавното управление няма по какъв начин да знае. Известна визия за желанията му дава едно изявление на министър Караниколов. Но отново няма наличен план.
- Очевидно е да вземем за пример, че замисляната кредитна линия за тези в неплатен отпуск, при оповестените 1 500 лв. " на калпак ", ще стигнат за 130-150 хиляди индивида - според от сумата и желанието да бъде взет заем (той постоянно е заем от самия себе си в бъдеще време).
- Средствата по схемата 60 към 40 за заплати, както бе показано от извънпарламентарната съпротива, са сумата, която се поставя от фонда безработица при уволнения, до момента в който за " изпадналите в потребност " предприятия остават без почивка налозите към Национален осигурителен институт. Т. е. става известно, че държавното управление по-скоро икономисва средства, в сравнение с оказва поддръжка на предприятието. Това единствено по себе си не е неприятно - да се пести. Но нали поръчката е за " поддръжка ".
- Вече стана общоизвестно, че в тази скица не попадат осигуряващите се за лична сметка към 200 000 шефове на 383 хиляди компании с 800-850 хиляди заети (по данни на Национален статистически институт за 2018 г.). Реално това са хора, осигуряващи приход на към 2 млн. жители на страната. Може единствено да се гадае за какво министърът на финансите ги назова на конференцията " маргинали " и " обществено изолирани ". Предполагам в неговите показа асоциален е всеки, който самичък се грижи за себе си и е самостоятелен.
- Тези и други спешни начинания не са публично неутрални. Те отдават желание на тези, които са по-добре проведени. Например от работодателски и синдикални организации. И по тази причина не са дребен и междинен бизнес.
- В тази скица не попадат и малоимотните семейства. Циганските махали да вземем за пример към този момент са подкрепени най-много с полицейско наличие. Като запорени носители на болест.
- Според Юлиян Войнов фактическите средства разполагаем са не повече от 1.7 милиарда Той показва още, че не е ясно по какъв начин ще бъдат задължени банките да се включат в осъществяването на концепциите на държавното управление.
- Банките са значим детайл в главоблъсканицата. Делът на активите на бранша в Брутният вътрешен продукт в края на 2019 година бе над 96%. Кредитите и вземанията от неправителствения бранш - 50% от Брутният вътрешен продукт, почти 55 милиарда лева, а личният капитал на банките - 15 милиарда Пасивите - към 85 милиарда Ако съм прав, че стопанската система търпи директни загуби от най-малко 50 млн. лева дневно, няма по какъв начин стабилността на системата да не бъда наранена.
Неизказаните дейности и бездействия
Някои проблеми не се виждат или не се изговарят, тъй като няма проведена гръмогласна мощ, с цел да ги уточни с нужната чуваемост.
От 13 март общинските и държавните администрации в действителност не работят, това важи и за организациите по вписванията, кадастър, приходите, автомобилните транспорти, околна среда, общинските администрации, електро-разпределителните сдружения и ВиК (и държавни, и частни).
Общият брой на административните услуги, предоставени от всички административни структури в страната са малко под 2 100 на брой. Според проучване на ИПИ през 2014 година тези услуги са предоставени 218 млн. пъти. От тях над 80% се падат на Национална агенция за приходите. По електронен път се дават 10-11 млн. обособени услуги, а от тях почти 60% - на юридически лица.
Предполагам, че часовете за 2020 година би трябвало да са към 80 млн. (или малко над 600 млн. лв. работно време). Това е единствената скица, която е в полза на по-бедните, тъй като тяхното работно време е по-евтино от това на компаниите и хората от " междинната класа ".
Важно в сегашната стопански обстановка е и събитието, че доста от " услугите " към бизнеса са негови отговорности.
В по-голяма си част те не могат да бъдат изпълнени по електронен път, тъй като процедурите не го плануват, или администрацията, жителите и компаниите не са подготвени да го създадат. Това са заверки, визи за строителство, еднократни разрешителни за локални или интернационалните транспортни услуги, строителни разрешителни и съгласувания за включване на обекти към електроразпределителната или ВиК мрежите.
Ако администрациите не престават да не работят за интервала на изключителното състояние, даже това, което може да работи в стопанската система, ще спре.
Онова, което да работи
То също е част политиката на държавното управление, тъй като се случи от единствено себе си.
Тук попадат отсрочените отговорности по кредитни контракти, данъчни отговорности (без тези към Национален осигурителен институт и НЗОК) и насилствени производства по тези отговорности.
Важното тук е да се даде ясна за всички вероятност за интервала след изключителното състояние, по опция без неразбираеми желания към бенефициентите. Една от разликите от предходните изключителни обстановки е, че в този момент е релативно безболезнено да се поеме нов държавен дълг.
Извънредното състояние потвърждава, че доста държавни планове, разноски и регулаторни режими са безсмислени. Дори администрацията не схваща за какво ги ползва, откакто не съблюдава отговорностите си, наложени със закон освен на жителите, само че и на компаниите.
Парламентът обаче се саморазпусна, с цел да работи ad hoc. Не е ясно дали националните избраници ще са подготвени да актуализират бюджета 2020 година и да допринесат за нужната дълготрайна вероятност.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1182)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ