Мара дели с Пенчо и славата, и мизерията
Красавицата трансформира изискания си дом в редакция на кръга " Мисъл " Всеки ден дружно се равнява на година обич, споделя спътницата на Славейков
Майски следобяд през 1903 година се оказва основен за живота на Мара Белчева, една от нежните поетеси от началото на предишния век. Творчеството й не е огромно, само че нейната роля в обществото е значима.
-->
" Мой родственик докара вкъщи Пенча " (Славейков бел. ав.), написа поетесата в своите мемоари. " Не бях го виждала от години и чувах сегиз-тогиз смътни думи за него. Бил безмълвен...Нея вечер не можах да се пакостя да кажа дума... Невизитни облекла, невизитни обръщения, думи, от време на време на ръба на приличието, а от време на време и през ръба. Едната му обувка изпод протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае от кой момент не виждала ножица... "
Животът на Белчева остава обвързван със Славейков до неговата кончина през 1912 година В продължение на девет години сред тях се открила " светла любов, сърдечно дълбока обвързаност, единодушие, приятелство, топлота в студения нелек път ".
Ето по какъв начин Бела Казанджиева, сестрата на Дора Габе, разказва Мара Белчева по времето, когато стартира връзката й с Пенчо Славейков: " Тя бе изключително чиста... Ръцете й бяха бели...маникюрът й бе грижливо поддържан, само че тя в никакъв случай не си червеше ноктите - те имаха натурален седефен искра...
Единствената помощ, която оказваше на природата, това беше минималният
тъничък пласт руж, който слагаше на устните си
Природата бе обилно надарила Мара Белчева - физически и духовно.
Това така рядко комбиниране на нравствен финес и изтънчена класическа телесна хубост създаваше обаянието на Мара БелчеваЕ Но тя притежаваше и огромно възприятие на равновесие, такт, морал и на първо място възприятие за лично достолепие. С тия си качества тя беше предпазена от клюките, грубостите и въпреки незаслужено засегната, тя предпочиташе в тия случаи да се отдръпне, преди да бъде напръскана от такава тиня... Умееше с удивителна лекост да прескача доста спънки и да вижда комичната страна на нещата... "
Славейков оказва помощ на Мара Белчева да развие гения си и я приобщава в литературния кръг " Мисъл ". Домът? става редакция на " Мисъл ", даже и откакто едноименното списание е спряно. Благодарение на него нежното творчество на Мара Белчева става литературно благосъстояние на България.
С рядка обвързаност тя посвещава живота си на Пенчо Славейков,, споделяла е мизерията на неговото заточение и е
бдяла над него до последния му час
написа Светослава Славейкова в книгата си " Пенчо Славейков. Биографичен етюд ".
Всяка по здрач тя отивала да вземе поета от Народната библиотека и двамата тръгвали към Лозенец - тяхното обичано място за разходка: " Там на високий рид, където с теб, с приятели, обичах да седнал съм в спокоен диалог захласнат... "
" Цялата разпоредба у нея ми харесваше - споделя Дора Габе - картини, книги, духовна, културна среда. Като се връщахме от Мара Белчева, Боян споделяше: " При всяко наше отиване там ми се коства, че непрекъснато пораствам. "
" Пенчо говореше - продължава Дора Габе - с огромна суровост за някои посредствени хора и книги. Колкото беше разрушителен, толкоз беше гальовен и добър. Такъв най съм го чувствувала на музикалните вечери у Маргарита Стойчева ", споделя още тя.
След кончината на поета-кандидат за Нобелова премия, съкрушената от тъга Мара Белчева прекарва дълго време в чужбина. Когато се завръща в родината, тя се отдава на пътувания в страната, като чете свои стихове и споделя мемоари за Пенчо Славейков.
Мара Белчева върви на гроба му до гибелта си и постоянно твърди, че двамата са се обичали толкоз мощно, че всеки ден дружно може да се мери с цяла година обич.
Някогашната хубавица, една от огромните поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков
умира в мизерия през 1937 година в София
Белчева е родена е на 8 септември 1868 година в Севлиево, в фамилията на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца (бележит български църковно-музикален деятел и издател на псалтикийни книги). Завършва гимназия в Търново. В интервала 1883-1885 следва във върховен девически институт във Виена. Завръща се в България поради гибелта на татко си. Учителства в Русе и София. Още по време на ученическите си години се среща с поета и политик Христо Белчев, за който се омъжва през 1886.
Остава вдовица на 23 години
след убийството на Белчев (тогава министър на финансите), при атентат против министър-председателя Стефан Стамболов (1891). След убийството му Белчева стъпва крепко на краката си и отпътува за Виена, с цел да следва лингвистика. Когато след време се прибира в София, пристрастеностите са се уталожили и тя е добре пристигнала на всички приеми и всемирски събития. В тези години тя е обект на доста журналистически текстове.
За малко е придворна дама в двореца на княз Фердинанд
преподава на децата му български, френски, немски и британски езици. Във Виена учи международна и европейска литература и непознати езици. От 1903 година житейският? път е обвързван с Пенчо Славейков, до края на живота му през 1912 г.
В българската литературна история Мара Белчева остава известна като спътница на поета. По време на Междусъюзническата война е учителка и милосърдна сестра. След известно престояване в Женева се завръща в България и се посвещава на литературна, редакторска и преводаческа активност, остава в София до края на живота си.
Белчева е поетеса и преводачка с необятни културни ползи, владееща доста езици.
Превежда творби от Фридрих Ницше
- " Тъй рече Заратустра " (1915), Герхарт Хауптман - " Потъналата камбана " (пиесата е сложена през 1922) и други Публикува стихове от 1907 година Неголямото й по размер творчество е неповторимо самостоятелно в историята на така наречен българската женска лирика.
Духовно обогатена от общуването си със
Славейков, Белчева основава нежна поезия, предизвикана от усеща и размисъл.
Творбите й са отдадени на човешката непосредственост и доверие. Любимият в стиховете? е индивидът, заслужен за трайна обвързаност, респект и всеотдайна любов. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, особено за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху безконечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите й. Висока добродетелност, умерено мечтателно-носталгично любовно възприятие, дирене на естетика в съществуването дефинират образа на творчеството?. Редакторка е на " Избрани съчинения " на Пенчо Славейков.
Мара Белчева умира на 16 март 1937 година в София. Домът й на улица " Христо Белчев " 12 в столицата е един от най-забележителните монументи на архитектурата в жанр сецесион в България.
И през днешния ден, намирайки се във време на обърканост, е хубаво да откриваме пред погледа си животът на такива българи и българки като Мара Белчева и Пенчо Славейков и да знаем, че даже в най-трудните моменти има лъч светлина.
Майски следобяд през 1903 година се оказва основен за живота на Мара Белчева, една от нежните поетеси от началото на предишния век. Творчеството й не е огромно, само че нейната роля в обществото е значима. -->
" Мой родственик докара вкъщи Пенча " (Славейков бел. ав.), написа поетесата в своите мемоари. " Не бях го виждала от години и чувах сегиз-тогиз смътни думи за него. Бил безмълвен...Нея вечер не можах да се пакостя да кажа дума... Невизитни облекла, невизитни обръщения, думи, от време на време на ръба на приличието, а от време на време и през ръба. Едната му обувка изпод протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае от кой момент не виждала ножица... "
Животът на Белчева остава обвързван със Славейков до неговата кончина през 1912 година В продължение на девет години сред тях се открила " светла любов, сърдечно дълбока обвързаност, единодушие, приятелство, топлота в студения нелек път ".
Ето по какъв начин Бела Казанджиева, сестрата на Дора Габе, разказва Мара Белчева по времето, когато стартира връзката й с Пенчо Славейков: " Тя бе изключително чиста... Ръцете й бяха бели...маникюрът й бе грижливо поддържан, само че тя в никакъв случай не си червеше ноктите - те имаха натурален седефен искра...
Единствената помощ, която оказваше на природата, това беше минималният
тъничък пласт руж, който слагаше на устните си
Природата бе обилно надарила Мара Белчева - физически и духовно.
Това така рядко комбиниране на нравствен финес и изтънчена класическа телесна хубост създаваше обаянието на Мара БелчеваЕ Но тя притежаваше и огромно възприятие на равновесие, такт, морал и на първо място възприятие за лично достолепие. С тия си качества тя беше предпазена от клюките, грубостите и въпреки незаслужено засегната, тя предпочиташе в тия случаи да се отдръпне, преди да бъде напръскана от такава тиня... Умееше с удивителна лекост да прескача доста спънки и да вижда комичната страна на нещата... "
Славейков оказва помощ на Мара Белчева да развие гения си и я приобщава в литературния кръг " Мисъл ". Домът? става редакция на " Мисъл ", даже и откакто едноименното списание е спряно. Благодарение на него нежното творчество на Мара Белчева става литературно благосъстояние на България.
С рядка обвързаност тя посвещава живота си на Пенчо Славейков,, споделяла е мизерията на неговото заточение и е
бдяла над него до последния му час написа Светослава Славейкова в книгата си " Пенчо Славейков. Биографичен етюд ".
Всяка по здрач тя отивала да вземе поета от Народната библиотека и двамата тръгвали към Лозенец - тяхното обичано място за разходка: " Там на високий рид, където с теб, с приятели, обичах да седнал съм в спокоен диалог захласнат... "
" Цялата разпоредба у нея ми харесваше - споделя Дора Габе - картини, книги, духовна, културна среда. Като се връщахме от Мара Белчева, Боян споделяше: " При всяко наше отиване там ми се коства, че непрекъснато пораствам. "
" Пенчо говореше - продължава Дора Габе - с огромна суровост за някои посредствени хора и книги. Колкото беше разрушителен, толкоз беше гальовен и добър. Такъв най съм го чувствувала на музикалните вечери у Маргарита Стойчева ", споделя още тя.
След кончината на поета-кандидат за Нобелова премия, съкрушената от тъга Мара Белчева прекарва дълго време в чужбина. Когато се завръща в родината, тя се отдава на пътувания в страната, като чете свои стихове и споделя мемоари за Пенчо Славейков.
Мара Белчева върви на гроба му до гибелта си и постоянно твърди, че двамата са се обичали толкоз мощно, че всеки ден дружно може да се мери с цяла година обич.
Някогашната хубавица, една от огромните поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков
умира в мизерия през 1937 година в София
Белчева е родена е на 8 септември 1868 година в Севлиево, в фамилията на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца (бележит български църковно-музикален деятел и издател на псалтикийни книги). Завършва гимназия в Търново. В интервала 1883-1885 следва във върховен девически институт във Виена. Завръща се в България поради гибелта на татко си. Учителства в Русе и София. Още по време на ученическите си години се среща с поета и политик Христо Белчев, за който се омъжва през 1886.
Остава вдовица на 23 години
след убийството на Белчев (тогава министър на финансите), при атентат против министър-председателя Стефан Стамболов (1891). След убийството му Белчева стъпва крепко на краката си и отпътува за Виена, с цел да следва лингвистика. Когато след време се прибира в София, пристрастеностите са се уталожили и тя е добре пристигнала на всички приеми и всемирски събития. В тези години тя е обект на доста журналистически текстове.
За малко е придворна дама в двореца на княз Фердинанд
преподава на децата му български, френски, немски и британски езици. Във Виена учи международна и европейска литература и непознати езици. От 1903 година житейският? път е обвързван с Пенчо Славейков, до края на живота му през 1912 г.
В българската литературна история Мара Белчева остава известна като спътница на поета. По време на Междусъюзническата война е учителка и милосърдна сестра. След известно престояване в Женева се завръща в България и се посвещава на литературна, редакторска и преводаческа активност, остава в София до края на живота си.
Белчева е поетеса и преводачка с необятни културни ползи, владееща доста езици.
Превежда творби от Фридрих Ницше
- " Тъй рече Заратустра " (1915), Герхарт Хауптман - " Потъналата камбана " (пиесата е сложена през 1922) и други Публикува стихове от 1907 година Неголямото й по размер творчество е неповторимо самостоятелно в историята на така наречен българската женска лирика.
Духовно обогатена от общуването си със
Славейков, Белчева основава нежна поезия, предизвикана от усеща и размисъл.
Творбите й са отдадени на човешката непосредственост и доверие. Любимият в стиховете? е индивидът, заслужен за трайна обвързаност, респект и всеотдайна любов. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, особено за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху безконечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите й. Висока добродетелност, умерено мечтателно-носталгично любовно възприятие, дирене на естетика в съществуването дефинират образа на творчеството?. Редакторка е на " Избрани съчинения " на Пенчо Славейков.
Мара Белчева умира на 16 март 1937 година в София. Домът й на улица " Христо Белчев " 12 в столицата е един от най-забележителните монументи на архитектурата в жанр сецесион в България.
И през днешния ден, намирайки се във време на обърканост, е хубаво да откриваме пред погледа си животът на такива българи и българки като Мара Белчева и Пенчо Славейков и да знаем, че даже в най-трудните моменти има лъч светлина.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ