Човешките усилия винаги имат смисъл - АНДРЕЙ БАТАШОВ
Красавецът с аристократична външност Андрей Баташов – една от големите звезди на българската сцена, си отиде на 29 ноември 2010 година единствено на 45.
Завършва ВИТИЗ в София, където по-късно става доцент по актьорско майсторство и постановка. Стефан Данаилов , който вижда в Андрей правоприемник на Апостол Карамитев , споделя на тогавашния шеф на Народния спектакъл Дико Фучеджиев : „ Това момче е единствено за нас “.
Има над 40 функции в театъра и киното и многочислени участия в български и непознати кинопродукции.
Играе на 3 подиуми: Народен спектакъл „ Иван Вазов “, „ Сълза и смях “ и „ Театър 199 “. От 2004 година е артист на свободна процедура.
Като режисьор е поставял постановките „ Ритъм “, „ 360 градуса “, „ SEXXX “ и „ Разбираш ли ме вярно “.
През 2007 година слага 500-ия юбилеен театър на постановката „ Секс, опиати и рокендрол “, която е на сцената повече от 15 години.
Освен всичко друго, Андрей беше Рицар на Ордена на тамплиерите, в който бе основен церемониалмайстор.
Най-големият афродизиак за мен са страстите.
Ненавиждам подмяната на полезностите. Не върша взаимни отстъпки със съвестта си. Това е извънредно непосилен развой, който ме плаши повече от всичко. Никога не бих се впуснал в сходно самоизяждане.
Повече помня неуспехите, по-малко – триумфите. Съдбата като че ли ме пази от огромни провали. За страдание животът върви неотклонно и няма по какъв начин да се върнеш назад…
Аз съм на правилото всеки да си прави работата добре.
Не мога да си показва живота без музика. Чрез нея проучвам себе си. Опознавам възприятията си – укротявам ги или ги отпушвам. В нея намирам всички отговори. Тя ми оказва помощ да се преборя с моментите на отчаяние.
Мисля, че взаимоотношенията сред двама души зависят от качеството на информацията, която протича сред тях, дали е точна, ясна и непреднамерена, без цел нещо да се скрие. А в случай че приказваме за аспекта мъж-жена, жена-мъж, значимо е импулсите, сигналите, които изпраща всеки един от двамата, да бъдат разбрани в точния момент, в подобаващия миг, на подобаващото място…
Падам на колене единствено пред стопроцентова жена – същинска ефектна и хубава, даже и откакто си отвори устата. Не съм обожател на девойки. Нито пък съм Дон Жуан. Моята душа е сантиментална. Всяка заблуда, погалена от любовта, се трансформира в действителност. Спасен си, в случай че го откриеш приживе.
Лошото е, че дамите в България стават все по-мъжествени, а мъжете – все по-женствени. Но в никакъв случай не разясня половите желания на който и да било.
Цялата покруса на този свят идва от желанието на дамите да бъдат мъже. А истината е, че дамите вършат мъжете мъже, а мъжете вършат дамите дами. Жените не могат без нас, както и мъжете не могат без дами. Някои го могат, само че не е същото. Да има мъже и дами е изконен модел.
Понякога огромната обич може да подейства ненадейно – може внезапно да се обърне с противоположен знак в другия. Когато излъчваш мощна обич, другият може да се почувства притиснат… Кой съм аз, че да давам оценки?
Една връзка се унищожава от недоверието или по-точно от неспособността да повярваш в концепцията на другия…
Не приказвам за пари. Това не е тематика за моята аудитория. Тя не се вълнува от нея.
Не можем да бъдем по равно небогати. Този, който работи, създава и продава, би трябвало да получава…
В България ни изненадват ежеминутно, ежечасно и ежедневно. Екшънът непрекъснато е с продължение. Ако към момента има нещо, което ме втрещява, това е хорското безсрамие. Но постоянно се веселя, когато попадна на индивиди.
Манипулатор се ражда, когато някой е подготвен и желае да бъде манипулиран. А съгласно мен манипулирането си коства единствено в случай че би трябвало да провокира положително.
Не съм от най-търпеливите. Но не упреквам никого за каквото и да било – опазил ме Бог.
Човек, който се пази и потвърждава личното си его, за жалост е губещ.
Аз съм човек, който регистрира какво е здравословно и какво – не, само че сякаш избирам нещата, които не са чак толкоз здравословни. А дистанцията сред двама души я задават те самите и тя е абсолютният оптимум сред това да си задоволително далечен и задоволително близо, без някой да нарушава персоналното ти пространство.
Смисъл в един контакт има до момента в който един човек е кадърен да живее в очите на различен и в случай че се виждаш жив в фантазията на другия…
Важно е без значение от тежестта на времето да не преставаме да бъдем хора.
Благородството е на първо място положение на духа, само че би трябвало да имаш тая настройка и опорната точка. А тя е в фамилията. Пътят до това положение на духа стартира от първата година в живота, минава през нещата, които научаваш в детството, до които се докосваш, хората, с които общуваш, калява се през това, което животът ти предлага, това, с което се сблъскваш, желаейки или не. И по-късно в по-голяма степен зависи от това, какво искаш.
Човешките старания постоянно имат смисъл.
Аз нямам кой знае какви бицепси, макар че съм комплициран добре. Но постоянно съм бил последовател на различен тип бойни изкуства, в които се употребява силата на съперника, а не личната.
Мисля, че човек би трябвало да се обича, тъй като обичайки и уважавайки себе си, обичаш и другите и си откровен да съчувстваш на нещата към теб, без значение дали те касаят.
Не желая всички да ме обичат. Важното е да зная аз кого обичам.
Понякога трябва…
Да затвориш очи, с цел да видиш.
Да замълчиш, с цел да кажеш.
Да избягаш, с цел да се върнеш.
Да се изгубиш, с цел да се намериш.
Да паднеш, с цел да станеш.
Да спреш да мислиш, с цел да осъзнаеш.
Да спреш да търсиш, с цел да откриеш.
Да спреш, с цел да продължиш.
Да спреш, с цел да се огледаш… Наоколо. Хубаво. На 360 градуса…
