Как спецпрокурорите “вкиснаха” адвоката на Прокопиев, Трайчо и жената на Лозан Панов
Кой желае да ограничи имунната система на страната?
Коя е страната, в която живеем? Това се питаше преди дни един бивш арбитър и сегашен юрист. Ако не знае, то страната е тази, която нашите предшественици са основали и най-много съхранили, макар многочислените опити за нейното завземане и очистване, които не престават и през днешния ден. Всеки един жител е част от страната, тъй че в случай че имаме причина да сме недоволни от нея, то в огромна степен би трябвало да търсим корените за това в самите нас. Разбира се, съвремието познава изключения – избрана маса от хора, които са толкоз нихилистично настроени към всичко лично и родно, че единственото, което могат да вършат, е да неглижират и саботират открития ред, въобразявайки си, че по този начин ще управляват болшинството. Само че целият хейт, който отнасят редица държавни институции, ангажирани със отбрана на публичния интерес, ни минимум не е градивен, нито е в интерес на жителите, а е за персоналното благополучие и това на клиентите, които си приел да представляваш, в тази ситуация пред органите на правораздаването.
Сигурно юрист Георги Атанасов има доста учредения да не е удовлетворен от работата на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ), с цел да влезе в ролята на коментатор на медийните изяви на нейния ръководител Пламен Георгиев. Но е редно, когато е решил да прави разбор на всяко деяние на Антикорупционния орган и на всяка дума на Георгиев за малцината читатели на един от уеб страниците, богато субсидиран от фондации от орбитата на мизантропа Джордж Сорос, да осветли аудиторията, че той се явява страна по куп каузи против същата тази КПКОНПИ. Така се прави в цивилизования свят, по този начин вършат и медиите, които почитат читателите си.
Колко му трябваше на юрист Атанасов да признае, че на две правосъдни инстанции е изгубил борбата с Антикорупционната комисия по настояването за налагането на запор на имущество и активи на стойност 200 млн. лева, представлявайки семейството Галя и Иво Прокопиеви. Нищо, че съдът е отхвърлил на два пъти защитната ти теза, в случай че смяташ, че КПКОНПИ не е права, а нейният ръководител няма право да дава изявленията, с цел да дава доклад пред данъкоплатците какви дейности и против кого са подхванати, някак си беше редно да декларираш и още едно събитие – да вземем за пример, че защитаваш и някогашния енергиен министър Трайчо Трайков по признатия от Софийския градски съд иск на Антикорупционната комисия за запор на активи за над 2 млн. лева Така аудиторията ще е наясно – юристът на Прокопиев и Трайков по делата им с КПКОНПИ не харесва Пламен Георгиев и е срещу “гражданската конфискация ”.
Ако юрист Атанасов не е удовлетворен от тези съответни правосъдни решения, то той можеше да уточни, че е бил страна по каузи против КПКОНПИ, като цитира други две решения. На Разградския областен съд и на Варненския апелативен съд, с които се отхвърля налагането на запор на имущество за половин милион лв. на семейство, разследвано за финансови измами. Но дано е известна позицията, от която влиза в ролята на специалист, анализатор и коментатор по активността на един самостоятелен държавен орган. Както е видно – позицията е повече от субективна, тъй като е на страна по каузи против институцията, т.е. един път имаме защита в правосъдно съвещание, по която съдът е отсъдил и в този момент следва излагане на позицията пред обществото, на което обаче са спестени горните условия, а те са основни.
Никой не е споделил, че институциите не следва да се подлагат на критика. Тъкмо противоположното, тъй като това е метод те да подобрят своята работа, само че е извънредно време да се чува гласът на рационалните причини, не на политически оцветените “опорни точки ” или несполучливите адвокатски пледоарии, преформатирани в текст и оповестени в следени медии в интерес на един или различен подмолен кукловод. А в съответната обстановка имаме още една значима детайлност, останала скрита от читателите на грантово подвластния уебсайт: юрист Георги Атанасов е политически привързан – той е един от учредителите на несполучливия политпроект “Да, България ” на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов. И това надалеч не е всичко, тъй като, в случай че Иванов избира да не употребява фамилното си име Бойкикев, то за мнозина от най-тесния му кръг е известно, че юрист Георги Атанасов е “духовният му татко ” – менторът на най-слабия правосъден министър в българската история.
Някак премълчано в обявата на юриста на Прокопиев и Трайков стои изразеното неодобрение от кардиналната позиция на Пламен Георгиев против станалото необятно известно преюдициално питане до Съда на Европейския съюз от арбитър Катерина Енчева от Софийския градски съд по желае на КПКОНПИ за над 2 милиарда лева против банкера-беглец Цветан Василев. Запитване до Съда в Люксембург, което стопира за най-малко две години делото за конфискуване в интерес на страната на заграбеното от Цветан Василев с банкрута на КТБ. Нямало формулировка за “гражданска конфискация ”, твърди Атанасов, освен у нас, само че и в цяла Европа. И с това си изказване разкрива най-малко две неща. За следващ път сме очевидци по какъв начин изпадналите от политическата сцена грантово подвластни политици, щатни протестиращи и техните проводници в правосъдната система жалеят за ориста на фараона, укриващ се четвърта година в Белград. И несъмнено, когато същите тези упорстват за правосъдна промяна, битка с корупцията и господство на закона, те в никакъв случай не са мислили, че това може да засегне тях самите. Защото, когато институциите работят и ги уличават в незаконосъобразни дейности или откриват приходи, чийто законен генезис наподобява е мъчно да се потвърди, това било в прорез с демократичните правила и отбраната правата на индивида. А в това време отхвърлят да одобряват обстоятелства и доказателства, които оставят без каквото и да е съображение тоновете пасквили, с които заливат всеки конкурент в политиката или съперник в бизнеса.
Фундаментално звучи констатацията на политика-адвокат, че правото на Европейския съюз има приоритет пред нормите на Конституцията ни. Изглежда поради това преди три години Христо Иванов по този начин настойчиво искаше да унищожава независимостта на прокуратурата. Цел, която последната година щафетно преследва номиналният ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов. Поне е ясно кой адвокатски кръг цели да ограничи имунната система на страната, с цел да направи недосегаеми Костовисти, Прокопиевци, Трайчовци и сие.
Това изяснява и друго значимо събитие, че точно юрист Георги Атанасов е бранител на дамата до Лозан Панов по дело, което тя води против български медии, разкрили съществуването на имената й в базата данни на Министерство на вътрешните работи като извършител на публичния ред и оказване на опозиция пред държавен орган. Лозан Панов пък съди КПКОНПИ поради наложената му санкция от 1000 лева поради неспазването на закона да заявява имуществото си пред Сметната палата. Само си представете претендентът за висш арбитър на Съединени американски щати Брет Кавано да съдеше “Ню Йорк Таймс ” или СиЕнЕн за акцията, която му проведоха с изказванията за полови похищения, датиращи отпреди 30 и повече години. Или висш арбитър в Германия, Англия, Франция да откаже да показа данни за имуществото си. Там това е немислимо, тъй като страната и нейните институции са мощни и пазят интереса на обществото, а не на обособени олигарси и техните юристи.
Точно, тъй като първи проблясъци на възобновяване на държавността освен като планове, а и на процедура, пробват да показват Антикорупционната комисия и Специализираната прокуратура, двете институции са обект на непрестанни провокации, подмолен напън и акции по оклеветяване, в това число посредством тенденциозни мнения, насаждащи нихилизъм към страната. Но това в действителност единствено демонстрира, че дейностите на Пламен Георгиев, Иван Гешев и доста още медийно незнайни чиновници на правоохранителните органи освен са засегнали най-интимните елементи на олигархията и подмолните кукловоди, само че и са нещото, което цялото общество от дълго време очакваше. “Отчитам цялото опълчване, което съществува от върховете на Съдебната власт до избрани политически сили на съществуването на тези структури ”, регистрира в неделя и основният прокурор Сотир Цацаров, наблягайки, че взаимните дейности на правоохранителните институции ще продължат, без значение от гневната опозиция на засегнатите. А в случай че от това на юрист Атанасов му киселее, то е добре да си напомни какво са казвали старите хора, когато виното се вкисне – “тури му пепел ”. Защото няма никакво значение, кой и какво ще напише против КПКОНПИ или спецпрокурорите, в случай че жителите видят, че виното на нелегално забогателите и на техните бранители се вкисне.
Коя е страната, в която живеем? Това се питаше преди дни един бивш арбитър и сегашен юрист. Ако не знае, то страната е тази, която нашите предшественици са основали и най-много съхранили, макар многочислените опити за нейното завземане и очистване, които не престават и през днешния ден. Всеки един жител е част от страната, тъй че в случай че имаме причина да сме недоволни от нея, то в огромна степен би трябвало да търсим корените за това в самите нас. Разбира се, съвремието познава изключения – избрана маса от хора, които са толкоз нихилистично настроени към всичко лично и родно, че единственото, което могат да вършат, е да неглижират и саботират открития ред, въобразявайки си, че по този начин ще управляват болшинството. Само че целият хейт, който отнасят редица държавни институции, ангажирани със отбрана на публичния интерес, ни минимум не е градивен, нито е в интерес на жителите, а е за персоналното благополучие и това на клиентите, които си приел да представляваш, в тази ситуация пред органите на правораздаването.
Сигурно юрист Георги Атанасов има доста учредения да не е удовлетворен от работата на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ), с цел да влезе в ролята на коментатор на медийните изяви на нейния ръководител Пламен Георгиев. Но е редно, когато е решил да прави разбор на всяко деяние на Антикорупционния орган и на всяка дума на Георгиев за малцината читатели на един от уеб страниците, богато субсидиран от фондации от орбитата на мизантропа Джордж Сорос, да осветли аудиторията, че той се явява страна по куп каузи против същата тази КПКОНПИ. Така се прави в цивилизования свят, по този начин вършат и медиите, които почитат читателите си.
Колко му трябваше на юрист Атанасов да признае, че на две правосъдни инстанции е изгубил борбата с Антикорупционната комисия по настояването за налагането на запор на имущество и активи на стойност 200 млн. лева, представлявайки семейството Галя и Иво Прокопиеви. Нищо, че съдът е отхвърлил на два пъти защитната ти теза, в случай че смяташ, че КПКОНПИ не е права, а нейният ръководител няма право да дава изявленията, с цел да дава доклад пред данъкоплатците какви дейности и против кого са подхванати, някак си беше редно да декларираш и още едно събитие – да вземем за пример, че защитаваш и някогашния енергиен министър Трайчо Трайков по признатия от Софийския градски съд иск на Антикорупционната комисия за запор на активи за над 2 млн. лева Така аудиторията ще е наясно – юристът на Прокопиев и Трайков по делата им с КПКОНПИ не харесва Пламен Георгиев и е срещу “гражданската конфискация ”.
Ако юрист Атанасов не е удовлетворен от тези съответни правосъдни решения, то той можеше да уточни, че е бил страна по каузи против КПКОНПИ, като цитира други две решения. На Разградския областен съд и на Варненския апелативен съд, с които се отхвърля налагането на запор на имущество за половин милион лв. на семейство, разследвано за финансови измами. Но дано е известна позицията, от която влиза в ролята на специалист, анализатор и коментатор по активността на един самостоятелен държавен орган. Както е видно – позицията е повече от субективна, тъй като е на страна по каузи против институцията, т.е. един път имаме защита в правосъдно съвещание, по която съдът е отсъдил и в този момент следва излагане на позицията пред обществото, на което обаче са спестени горните условия, а те са основни.
Никой не е споделил, че институциите не следва да се подлагат на критика. Тъкмо противоположното, тъй като това е метод те да подобрят своята работа, само че е извънредно време да се чува гласът на рационалните причини, не на политически оцветените “опорни точки ” или несполучливите адвокатски пледоарии, преформатирани в текст и оповестени в следени медии в интерес на един или различен подмолен кукловод. А в съответната обстановка имаме още една значима детайлност, останала скрита от читателите на грантово подвластния уебсайт: юрист Георги Атанасов е политически привързан – той е един от учредителите на несполучливия политпроект “Да, България ” на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов. И това надалеч не е всичко, тъй като, в случай че Иванов избира да не употребява фамилното си име Бойкикев, то за мнозина от най-тесния му кръг е известно, че юрист Георги Атанасов е “духовният му татко ” – менторът на най-слабия правосъден министър в българската история.
Някак премълчано в обявата на юриста на Прокопиев и Трайков стои изразеното неодобрение от кардиналната позиция на Пламен Георгиев против станалото необятно известно преюдициално питане до Съда на Европейския съюз от арбитър Катерина Енчева от Софийския градски съд по желае на КПКОНПИ за над 2 милиарда лева против банкера-беглец Цветан Василев. Запитване до Съда в Люксембург, което стопира за най-малко две години делото за конфискуване в интерес на страната на заграбеното от Цветан Василев с банкрута на КТБ. Нямало формулировка за “гражданска конфискация ”, твърди Атанасов, освен у нас, само че и в цяла Европа. И с това си изказване разкрива най-малко две неща. За следващ път сме очевидци по какъв начин изпадналите от политическата сцена грантово подвластни политици, щатни протестиращи и техните проводници в правосъдната система жалеят за ориста на фараона, укриващ се четвърта година в Белград. И несъмнено, когато същите тези упорстват за правосъдна промяна, битка с корупцията и господство на закона, те в никакъв случай не са мислили, че това може да засегне тях самите. Защото, когато институциите работят и ги уличават в незаконосъобразни дейности или откриват приходи, чийто законен генезис наподобява е мъчно да се потвърди, това било в прорез с демократичните правила и отбраната правата на индивида. А в това време отхвърлят да одобряват обстоятелства и доказателства, които оставят без каквото и да е съображение тоновете пасквили, с които заливат всеки конкурент в политиката или съперник в бизнеса.
Фундаментално звучи констатацията на политика-адвокат, че правото на Европейския съюз има приоритет пред нормите на Конституцията ни. Изглежда поради това преди три години Христо Иванов по този начин настойчиво искаше да унищожава независимостта на прокуратурата. Цел, която последната година щафетно преследва номиналният ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов. Поне е ясно кой адвокатски кръг цели да ограничи имунната система на страната, с цел да направи недосегаеми Костовисти, Прокопиевци, Трайчовци и сие.
Това изяснява и друго значимо събитие, че точно юрист Георги Атанасов е бранител на дамата до Лозан Панов по дело, което тя води против български медии, разкрили съществуването на имената й в базата данни на Министерство на вътрешните работи като извършител на публичния ред и оказване на опозиция пред държавен орган. Лозан Панов пък съди КПКОНПИ поради наложената му санкция от 1000 лева поради неспазването на закона да заявява имуществото си пред Сметната палата. Само си представете претендентът за висш арбитър на Съединени американски щати Брет Кавано да съдеше “Ню Йорк Таймс ” или СиЕнЕн за акцията, която му проведоха с изказванията за полови похищения, датиращи отпреди 30 и повече години. Или висш арбитър в Германия, Англия, Франция да откаже да показа данни за имуществото си. Там това е немислимо, тъй като страната и нейните институции са мощни и пазят интереса на обществото, а не на обособени олигарси и техните юристи.
Точно, тъй като първи проблясъци на възобновяване на държавността освен като планове, а и на процедура, пробват да показват Антикорупционната комисия и Специализираната прокуратура, двете институции са обект на непрестанни провокации, подмолен напън и акции по оклеветяване, в това число посредством тенденциозни мнения, насаждащи нихилизъм към страната. Но това в действителност единствено демонстрира, че дейностите на Пламен Георгиев, Иван Гешев и доста още медийно незнайни чиновници на правоохранителните органи освен са засегнали най-интимните елементи на олигархията и подмолните кукловоди, само че и са нещото, което цялото общество от дълго време очакваше. “Отчитам цялото опълчване, което съществува от върховете на Съдебната власт до избрани политически сили на съществуването на тези структури ”, регистрира в неделя и основният прокурор Сотир Цацаров, наблягайки, че взаимните дейности на правоохранителните институции ще продължат, без значение от гневната опозиция на засегнатите. А в случай че от това на юрист Атанасов му киселее, то е добре да си напомни какво са казвали старите хора, когато виното се вкисне – “тури му пепел ”. Защото няма никакво значение, кой и какво ще напише против КПКОНПИ или спецпрокурорите, в случай че жителите видят, че виното на нелегално забогателите и на техните бранители се вкисне.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ