25% от българите избират Ангел Джамбазки за евродепутат
Кой български евродепутат способства най-вече за ползите на България през миналите пет години съгласно Вас? В края на мандата на настоящия европарламент потърсихме оценката на нашите респонденти за работата на актуалните български евродепутати. На база резултатите може да се каже, че активността едвам на няколко от тях печели утвърждението на обществеността, като по-голямата част от евродепутатите ни са останали незабелязани и даже непознати за българската аудитория. Като най-активен и съдействал най-вече с активността си интервюираните показват преди всичко Ангел Джамбазки с 21,7%.
По този метод правят оценка ефикасната му позиция и своевременна реакция по тематиките, които директно са засягали страната ни през миналия 5-годишен интервал. След него, с 9,3% е Сергей Станишев, който събира утвърждението на обичайните гласоподаватели на Българска социалистическа партия и на публиката с убеждения в лявото политическо пространство. Доста по-назад, с 3,9%, само че въпреки всичко разпознат с активността си е евродепутатът Андрей Ковачев, следван от Георги Пирински, Петър Курумбашев и Филиз Хюсменова надлежно с 2,7%, 2% и 1,4%. Според 2% от интервюираните няма евродепутат, който да е съдействал за българските ползи, а 51,9% дават отговор, че не могат да преценяват. Изследването е извършено след гласуването на пакета „ Мобилност “, като може да се регистрира, че то е асъдействало към ниската оценка за работата на тримата евродепутати, които по една или друга причина не опазиха ползите на българските превозвачи в Европа. Кои от досегашните български евродепутати бихте преизбрали за още един мандат? Оценката на интервюираните за работата на досегашните евродепутати оказва въздействие и на отговора им дали и кой, съгласно тях, заслужава да бъде избран отново за втори мандат, като класацията е почти същата.
Ангел Джамбазки събира 24,6% от позитивните отговори, Сергей Станишев биха преизбрали 12,2%. На Андрей Ковачев биха се доверили още веднъж 5,3% от респондентите. 3,8% от интервюираните не биха преизбрали никой от сегашните евродепутати, а 46,2% не могат да преценяват. За коя партия/коалиция ще гласувате на идните евроизбори? Запитани в отворен въпрос за коя партия или коалиция биха дали своят вот на идните на 26 май избори за представители от България в Европейския парламент, 22,2% от респондентите показват ГЕРБ; 21% дават отговор Българска социалистическа партия, за Вътрешна македонска революционна организация споделят, че ще гласоподават 9,6%, а за Движение за права и свободи 6,1%. За друга партия/коалиция биха дали своят вот 4,1%, а 37% декларират, че няма да гласоподават в тези избори. Такава е моментната картина с електоралните настройки на българските гласоподаватели, като би трябвало да се вземе поради, че към момента не е стартирала предизборната акция на партиите и претендентите. Например резултатът на Движение за права и свободи е резистентен при всичко провеждани сондажи на „ Барометър България “ досега и както постоянно би трябвало да се означи, че за тази партия превес взима партийния, а не мажоритарния избор. Тя има своята електорална тежест без значение кои тъкмо претенденти ще излъчи в листите си. Същото ненапълно може да се твърди и за първата политическа мощ ГЕРБ, макар че тази партия избра известно в европейските среди лице за лидер на листата си – еврокомисарят Мария Габриел. Към момента не се следи повишение на електоралната тежест на ГЕРБ предвид на това, че към тях се причислиха Съюз на демократичните сили и Обединените земеделци. Не е ясно по какъв начин ще развие в акцията резултатът за Българска социалистическа партия с лидер на листата известното лице Елена Йончева, която е по-скоро гражданска, в сравнение с партийна кандидатура. При социалистите се има леко разцепление във връзка с това, че припознаваният за партиен претендент Сергей Станишев, който е и сегашен евродепутат, не бе комплициран отпред на партийната листа. При Вътрешна македонска революционна организация най-ярко проличава мажоритарният детайл в тези избори. Заявката на партията да постави отпред на листата си най-активният и деятелен български евродепутат Ангел Джамбазки води до поддръжка на гласоподавателите точно за тази листа. Възможно е до деня на изборите да се следи и покачване за листата на патриотите от Вътрешна македонска революционна организация тъкмо поради известния им лидер. Ще гласувате ли с преференция на идните избори за европарламент? 31,4% от анктетираните изявяват предпочитание да гласоподават с преференция, 15,2 % няма да се възползват в тази опция. Категорично в евровота няма да вземат участие 18,2 % от интервюираните, а 35,2% се двоумят дали да го създадат. Данните демонстрират, че връщането на старите правила в изборния закон и запазването на прага при гласуването с преференция дава отговор на настояването на българските гласоподаватели. Очевидно разразилите се полемики при прибързаното приемане на изборния кодекс с висок предел на преференция, последвалото несъгласие на президента, отхвърлянето му и най-последните промени, импортирани от ръководещите, единствено е асъдействало за повишението на желанието на българите да се възползват от мажоритарния детайл при гласуването. Характеристики Период на осъществяване на проучването: 30.03-05.04.2019 година Методология: Количествено изследване Представителност: популацията на България с изборни права Обем на извадката: 826 души на възраст над 18 година Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол Метод: Телефонно изявление Финансиране: Собствено Демографски профил на интервюираните Възраст18-40 година 30,0% 41-60 година 34,4% над 60 година 35,6% Пол мъж 48,5% жена 51,5%
По този метод правят оценка ефикасната му позиция и своевременна реакция по тематиките, които директно са засягали страната ни през миналия 5-годишен интервал. След него, с 9,3% е Сергей Станишев, който събира утвърждението на обичайните гласоподаватели на Българска социалистическа партия и на публиката с убеждения в лявото политическо пространство. Доста по-назад, с 3,9%, само че въпреки всичко разпознат с активността си е евродепутатът Андрей Ковачев, следван от Георги Пирински, Петър Курумбашев и Филиз Хюсменова надлежно с 2,7%, 2% и 1,4%. Според 2% от интервюираните няма евродепутат, който да е съдействал за българските ползи, а 51,9% дават отговор, че не могат да преценяват. Изследването е извършено след гласуването на пакета „ Мобилност “, като може да се регистрира, че то е асъдействало към ниската оценка за работата на тримата евродепутати, които по една или друга причина не опазиха ползите на българските превозвачи в Европа. Кои от досегашните български евродепутати бихте преизбрали за още един мандат? Оценката на интервюираните за работата на досегашните евродепутати оказва въздействие и на отговора им дали и кой, съгласно тях, заслужава да бъде избран отново за втори мандат, като класацията е почти същата.
Ангел Джамбазки събира 24,6% от позитивните отговори, Сергей Станишев биха преизбрали 12,2%. На Андрей Ковачев биха се доверили още веднъж 5,3% от респондентите. 3,8% от интервюираните не биха преизбрали никой от сегашните евродепутати, а 46,2% не могат да преценяват. За коя партия/коалиция ще гласувате на идните евроизбори? Запитани в отворен въпрос за коя партия или коалиция биха дали своят вот на идните на 26 май избори за представители от България в Европейския парламент, 22,2% от респондентите показват ГЕРБ; 21% дават отговор Българска социалистическа партия, за Вътрешна македонска революционна организация споделят, че ще гласоподават 9,6%, а за Движение за права и свободи 6,1%. За друга партия/коалиция биха дали своят вот 4,1%, а 37% декларират, че няма да гласоподават в тези избори. Такава е моментната картина с електоралните настройки на българските гласоподаватели, като би трябвало да се вземе поради, че към момента не е стартирала предизборната акция на партиите и претендентите. Например резултатът на Движение за права и свободи е резистентен при всичко провеждани сондажи на „ Барометър България “ досега и както постоянно би трябвало да се означи, че за тази партия превес взима партийния, а не мажоритарния избор. Тя има своята електорална тежест без значение кои тъкмо претенденти ще излъчи в листите си. Същото ненапълно може да се твърди и за първата политическа мощ ГЕРБ, макар че тази партия избра известно в европейските среди лице за лидер на листата си – еврокомисарят Мария Габриел. Към момента не се следи повишение на електоралната тежест на ГЕРБ предвид на това, че към тях се причислиха Съюз на демократичните сили и Обединените земеделци. Не е ясно по какъв начин ще развие в акцията резултатът за Българска социалистическа партия с лидер на листата известното лице Елена Йончева, която е по-скоро гражданска, в сравнение с партийна кандидатура. При социалистите се има леко разцепление във връзка с това, че припознаваният за партиен претендент Сергей Станишев, който е и сегашен евродепутат, не бе комплициран отпред на партийната листа. При Вътрешна македонска революционна организация най-ярко проличава мажоритарният детайл в тези избори. Заявката на партията да постави отпред на листата си най-активният и деятелен български евродепутат Ангел Джамбазки води до поддръжка на гласоподавателите точно за тази листа. Възможно е до деня на изборите да се следи и покачване за листата на патриотите от Вътрешна македонска революционна организация тъкмо поради известния им лидер. Ще гласувате ли с преференция на идните избори за европарламент? 31,4% от анктетираните изявяват предпочитание да гласоподават с преференция, 15,2 % няма да се възползват в тази опция. Категорично в евровота няма да вземат участие 18,2 % от интервюираните, а 35,2% се двоумят дали да го създадат. Данните демонстрират, че връщането на старите правила в изборния закон и запазването на прага при гласуването с преференция дава отговор на настояването на българските гласоподаватели. Очевидно разразилите се полемики при прибързаното приемане на изборния кодекс с висок предел на преференция, последвалото несъгласие на президента, отхвърлянето му и най-последните промени, импортирани от ръководещите, единствено е асъдействало за повишението на желанието на българите да се възползват от мажоритарния детайл при гласуването. Характеристики Период на осъществяване на проучването: 30.03-05.04.2019 година Методология: Количествено изследване Представителност: популацията на България с изборни права Обем на извадката: 826 души на възраст над 18 година Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол Метод: Телефонно изявление Финансиране: Собствено Демографски профил на интервюираните Възраст18-40 година 30,0% 41-60 година 34,4% над 60 година 35,6% Пол мъж 48,5% жена 51,5%
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ