. Костадин Кърджалийски е роден и израснал в Гоце Делчев.

.
Костадин Кърджалийски е роден и израснал в Гоце Делчев. Завършил УНСС Магистър по счетоводство. Бакалавър е „ Финанси, счетоводство и надзор “ УНСС. От девет години е разпален по Кик-бокс. Благодарение на мощната си воля и упоритост за победа, развива дейна спортна активност и печели голям брой награди. Гоцеделчевският първенец Костадин Кърджалийски е 4 пъти републикански първенец по кикбокс при мъжете, заема 3-то място в SENSHI European championship 2021, статистиката му на профи кръга е 1-1, като загубата е в SENSHI по точки, а две победи в PRO FIGHT. Носител е на оценката Спортист на годината на община Гоце Делчев през 2018 и 2021г.

-Защо от спортната зала сте се насочили към Народното събрание?
Спортът е основан през древността с една единствена цел, да ражда другарства и да гради здрав дух в крепко тяло.
Спортът ражда честността, достолепието и стремежа за победа. Всичко това са качества, които ние като народ със славна история постоянно сме имали в предишното. Въпросът е притежаваме ли ги в този момент, гледайки заобикалящата ни реалност? Всеки един състезател е насочен към успеха, както и аз самият постоянно съм бил, само че тук държа да отбележа, че ние в никакъв случай не сме били сами.

Винаги сме имали поддръжката на фамилията, почитателите и приятелите си. Това постоянно е бил и основният фактор за триумфа, всички обединени към една единствена цел. Тук обаче не приказваме просто за едно съревнование или шампионат за победа, тук става въпрос за надпреварата на нашето оцеляване като нация, за оцеляването на нашите родители и за бъдещето на нашите деца. Политиката значи грижа за хората, и аз съм изрично уверен, че нейното значение би трябвало да стане действителност, с цел да може освен да оцелеем и съхраним своите полезности, морал и история, само че и да поемем в посоката, която България заслужава, а точно на общ стопански напредък с грижа за хората.

Парламентът е мястото, където достолепие, почтеност, познание и порив за победа би трябвало да бъдат ориентирани към една по-силна, по-уверена и по-достойна България. Получих предложение да ме включат листата на Благоевград, само че за мен Гоце Делчев е мястото, където имам доста другари и доста мощни мемоари.

Ако хората от Благоевградска област Ви гласоподават доверие, по какъв начин ще подпомагате всеобщият спорт?
-Спортът ми е уязвимост, споделям го освен като състезател, само че и като човек, който се развива и се пробва да даде всичко от себе си, той е житейски подтик за почтеност, борбеност и достолепие – имено това, на което учи спортът. За спортната активност като цяло са нужни спонсори, тъй като спортът е пристрастеност за победа, пристрастеност, която всички ние гледаме с голям интерес. Този интерес е артикул, посредством който фирмите, бизнесът и стопанската система ни могат да го трансфорат в собствен капацитет за достъп до техните клиенти или консуматори. Спонсорството или по този начин нареченото маркетингово финансиране, би трябвало да бъде отключено, с цел да могат на районно, национално и интернационално равнище спортистите ни да имат тази изчезнала финансова обезпеченост.
Тук обаче идват идващите въпроси – по какъв начин, като стопанската система ни е срината, по какъв начин, като фирмите са затруднени да заплащат заплатите на чиновниците си?

-И други общини в региона имат обичаи в спорта, само че от ден на ден изпитват компликации.

-Да, това е реалност и то безспорен. В този миг идва ролята на страната, където посредством главните регулации за осъществяването на спортна активност, реализациите на противоречивите календари, частичното застраховане на своите федерации и основаването на тактика за развиване, би трябвало да бъде добавена и тактика за маркетингово промотиране на професионалните спортни фрагменти, както на районно и локално равнище, по този начин и на национално.
Не би трябвало да забравяме, че спортистите са нашата горделивост, само че и би трябвало да знаем, че без поддръжката на страната и дейната ни стопанска система, няма по какъв начин да успеем да излезем от омагьосания кръг на недоимъка.

Готов ли сте да бъдете хубавичко и мощна ръка, която да оказва помощ в Народното събрание?

-Да, подготвен съм да се боря точно за разрешаване на тези проблеми. Много пъти ставаме очевидци на думата „ децентрализация “ и опцията да се дават повече стопански действия към общините, с цел да могат да имат по-голяма финансова самостоятелност, и несъмнено, поле за изява. Като цяло аз персонално поддържам тази посока, защото локалната власт е най-близо до хората и най-добре би могла да набави, и несъмнено, да изразходи бюджетите си съгласно потребностите на жителите.

Кои съгласно Вас са най-сериозните проблеми на българския спорт?
- Те са безчет, само че за доста хора не е преференциално разрешаването на двата съществени казуса. На първо място е прословутият Закон за спорта. Този закон би трябвало да вкара пари в спорта. Експертите би трябвало да кажат по какъв начин да се случи това. Вторият главен проблем е – всички знаем, че ролята на Спортния тотализатор е да финансира спорта, само че това би трябвало да става не със смешните 10%, а с 90%. Тогава към този момент българските спортисти, които популяризират страната, ще станат обикновено На всички е ясно кои хора се замогнаха към спорта и това сигурно не са състезателите и треньорите
Има ли спортсменски дух в политиката?
- Според мен липсва спортсменски дух в политиката. Всички сме гледали парламентарно съвещание – там се вижда ясно защо става въпрос. А спортсменският дух е необходим, дори е най-съществен, тъй като, когато има с кого да се състезаваш, когато имаш противник, на който да доказваш, че ти си най-хубавият, тогава се получават най-хубавите резултати.

Какви са уроците, които Вие научихте от спорта?
- Най-важното е, че ме е построил като персона, като човек, който в никакъв случай не се отхвърля, когато си слага дадени цели. От дребен съм се научил на дисциплинираност и това ми оказва помощ в живота.

- Спортът учи хората по какъв начин да губят. Могат ли политиците да губят?
- Това е един от главните им проблеми – че не са научени да губят. Точно в това е силата – да можеш, когато загубиш, да се амбицираш да направиш нещо по-добро.

–Много сме слушали за Костадин Кърджалийски, само че малко знаем самия него. Кои са най-едрите линии, с които можете да се обрисувате?

-Аз съм човек, който не обича доста да приказва за себе си и по тази причина ще бъда къс. Винаги съм следвал фантазиите си, и, несъмнено, някои от тях съм постигнал. Това са фамилията ми, любовта ми към спорта, както и устремът за професионализъм в работата ми. Това са нещата, които съм постигнал досега, само че и несъмнено, има и такива, които към момента не съм.