Развитието на културата - приоритет и потенциал за община Смолян
Коста Начев е специалист по качеството, вътрешен инспектор ISO стандарти: 9001 и 14001. Краевед, фотограф, създател на книги и фотоалбуми. Кандидат е за общински консултант в община Смолян от локалната коалиция “Новото време “ - КРОС с номер 68 в бюлетината.
Всичко по тематиката: Местни избори 2023 298
Г-н Начев, Смолян е с богати обичаи, самобитна и истинска просвета. Но кое в културен аспект е преимуществото на района ни?
Самобитен и автентичен е родопският обичай, непокътнат и до през днешния ден, както в предметите на обичайните национални занаяти, по този начин и във фолклора. А богатото историческо минало на Родопа планина основава неповторимо културно завещание в нашата община.
Ето, след няколко дни ще отбележим Деня на националните будители, празник на духовното събуждане и осъзнаване на цеността на културата за съхранението и развиването на един народ. Но културата се ражда освен, с цел да бъде един празник, тя се ражда, с цел да храни и да изявява душевността.
Култура е и написаната книга, носи се и от това дете, което влиза в учебното заведение, с цел да научи това, което предшествениците му са оставили; културата е и в общуването на хората, а словото дава опция на духа да я направи ария, темп, да даде израз на музиката вътре в нас. Родопският акцент е съхранил през вековете най-ярките характерности на българския език, което прави речта на родопчани и песните по-ярки и мелодични.
Родопите имат своите учители и културни деятели, оставили диря и работили в името на просветителската концепция. Началото на възраждането в нашия край свързваме с личността на йеромонах Григорий и неговите следовници – Васил Аврамов, Илия Белковски, Христо Попконстантинов, Стою Шишков.
Един народ без национална концепция, без просвета – не може да има и историческо наличие. Още в 9-ти век имаме Златен век на книжнината, а през всички превратности на историята нашите черкви, учебни заведения и читалища са съхранявали духа и зрънцата просвета. Те са огнища на българската просвета.
Само 10 години след появяването на първите читалища в България през 1856 година във възрожденското градче Устово се ражда първото читалище и в сърцето на Родопите. Благодарение предприемчивостта на локалните занаятчии и гурбетчии, които кръстосват из Тракия и Беломорието и отварят очите си за необятния свят, се построява първото класно учебно заведение, най-голямото тогава в планината.
Читалищата в Смолян и общината не престават да са водещи културни институции, макар компликациите. Те са нашата „ визитна картичка “, те единствени съхраняват, разпространяват и предават полезностите на нематериалното културно завещание на Родопите. Въпреки намалялата поддръжка от страна на страната и общината, макар обезлюдяването и похищенията върху читалищната благосъстоятелност, те действат, като разчитат повече на своята организационна и креативна независимост, разпоредителност и привличане на локалния бизнес в подкрепяне на читалищните действия. Настоятелствата към тях търсят способи и средства за осъвременяване на тяхната активност. Големите читалища в кв.Смолян, кв.Устово, кв. Горно и Долно Райково, с. Момчиловци, с. Смилян и други имат смесени хорове, детски вокални и танцови сформира, танцови обединения, детска музикална групировка, гайдарски сформира, школи за национално пеене, за изобразително изкуство, музикални школи за разнообразни принадлежности, фотоклубове, клуб за национални хора и други, където децата и младежите намират себеизява.
Колко коства да се развие културният капацитет на община Смолян?
В последните години има наклонност за независимо решение на множеството финансови проблеми с активиране и ангажираност по европейски планове и стратегии, само че към момента това е незадоволително. Необходимо е доста по-сериозна интервенция и поддръжка от страна на страната и общината, които да обезпечават почтено възнаграждение на читалищните дейци, хонорарите на ръководителите на художествените сформира, поддръжката на постройките, отоплението и други Без обезпечаването на спомагателни доходи, те ще изпаднат неизбежно в тежко положение. Костюмите на танцьорите и артистите от Ансамбъл „ Родопа “, които популяризират нашия фолклор из страната и чужбина, са ушити преди 30 години.
Необходимо е да преоткрием ролята на културните институции в общината, на Националното учебно заведение за фолклорни изкуства – с. Широка лъка, на Ансамбъл „ Родопа “, би трябвало да възстановим връзката сред традиция и актуалност и те да станат обект на особено внимание и грижа, с цел да може посредством културата, с изключение на да съхраняваме родните обичаи, с изключение на да доставяме наслада за очите и душата на хората, да предоставим на младежите забавни за тях занимания, като по този метод успеем да ги отклоним от нездравословните привички на съвремието ни. Да сътворяваме образци за подражателство посредством просвета.
Казвате, че младите би трябвало да бъдат привлечени към присъединяване в култуни мероприятия и задължения. Нека тогава да ви попитаме кое е по-приоритетно за жителите на община Смолян – да има къде да вървят на работа или да има къде да водят културен живот?
Без работа няма да има и културен живот. Свързани са потребностите и не би трябвало да ги противопоставяме. Храната за душата и тялото са еднообразно нужни и би трябвало да си взаимодействат, с цел да имаме хармонично развити и добре възпитани в полезностите на обществото персони.
Къде са скритите запаси на Община Смолян във връзка с културния туризъм?
Многобройните селца, скътани в горите на Родопите, оферират фамилни хотели, къщи за посетители и хижи за пълностоен въздържан и деен отдих. Благоприятното географско състояние на общината – на 250 км. югоизточно от София, на 100 км. южно от Пловдив и на 120 км. от крайбрежията на Бяло море, вършат община Смолян евентуален привлекателен център за вложения и са причина за блестящ стопански, публичен и нравствен напредък.
Възможността за развиване на туризъм посредством гостолюбие в четири сезона, ски-пистите, хотелите от по-висок клас и идиличните остарели къщи, фамилните хотели, близостта на върховете Снежанка с атрактивната телевизионна кула и Перелик, могат да преврърнат община Смолян в една от най-желаните туристически дестинации.
Реализирането на планове, сходни на този за Перелик, при които се употребяват даденостите на района, само че по резистентен метод, запазвайки непорочност на природата, дава голям капацитет за развиване на региона и привличане на туристи от целия свят, което ще увеличи приходите на популацията.
Наричат Родопите планината на Орфей, която пленява гостите със своите легенди и митове, със своята славна история, следи от която през днешния ден може да се видят измежду находките и експонатите, изложени в Регионалния исторически музей. На територията на община Смолян са регистрирани некрополи и замъци, светилища, оброчища, стражеви кули.
Историческият музей „ Стою Шишков ” в Смолян е най-големият в Родопите. Тук се намират още Планетариума в центъра на града и Националната астрономическа обсерватория “Рожен ”, която е построена на 6 км от превала “Рожен ”. Тя е най-големият научноизследователски комплекс в региона на оптическата астрономия в Югоизточна Европа. Планината Родопи е била ентусиазъм за доста български художници. Част от творбите им са изложени в Художествената изложба. Родопски пейзажи и остарели къщи рисуват Васил Бараков, Златю Бояджиев, Давид Перец още през `20-те години на ХХ век.
Достатъчно ли прави община Смолян за поддържане на самодейността и самобитността на района?
Даденостите ги имаме, само че с цел да успеем да ги съхраним и развием е належащо доста по-целенасочена работа в тази посока и средства. От 2007 година съм общински консултант към този момент три мандата и работя интензивно за възстановяване на градската среда, местата за отдих, за възстановяване виталната среда и образа на обитаемоте места от Община Смолян. Внесъл съм над 30 докладни мемоари, които са получили своето осъществяване. Разработил съм и имам концепция за основаване на Тематичен парк „ Родопи “, посредством който да разпространяваме забележителностите на територията на общината като включим към него всички селски и градски празнувания и празници, исторически, културни и етнографски дадености на Смолянска община. Надявам се, че ще успеем в новия Общински съвет да работим дружно с всички показани политически сили и ще създадем допустимо реализирането на тази концепция.
Тематичният парк ще даде мощен подтик за развиването на района в посока взаимно обогатяване и опознаване на културните обичаи, за усилване контактите и съдействието на всички равнища от обществено-политическия и икономическия живот на общината.
(платено съобщение)
Всичко по тематиката: Местни избори 2023 298
Г-н Начев, Смолян е с богати обичаи, самобитна и истинска просвета. Но кое в културен аспект е преимуществото на района ни?
Самобитен и автентичен е родопският обичай, непокътнат и до през днешния ден, както в предметите на обичайните национални занаяти, по този начин и във фолклора. А богатото историческо минало на Родопа планина основава неповторимо културно завещание в нашата община.
Ето, след няколко дни ще отбележим Деня на националните будители, празник на духовното събуждане и осъзнаване на цеността на културата за съхранението и развиването на един народ. Но културата се ражда освен, с цел да бъде един празник, тя се ражда, с цел да храни и да изявява душевността.
Култура е и написаната книга, носи се и от това дете, което влиза в учебното заведение, с цел да научи това, което предшествениците му са оставили; културата е и в общуването на хората, а словото дава опция на духа да я направи ария, темп, да даде израз на музиката вътре в нас. Родопският акцент е съхранил през вековете най-ярките характерности на българския език, което прави речта на родопчани и песните по-ярки и мелодични.
Родопите имат своите учители и културни деятели, оставили диря и работили в името на просветителската концепция. Началото на възраждането в нашия край свързваме с личността на йеромонах Григорий и неговите следовници – Васил Аврамов, Илия Белковски, Христо Попконстантинов, Стою Шишков.
Един народ без национална концепция, без просвета – не може да има и историческо наличие. Още в 9-ти век имаме Златен век на книжнината, а през всички превратности на историята нашите черкви, учебни заведения и читалища са съхранявали духа и зрънцата просвета. Те са огнища на българската просвета.
Само 10 години след появяването на първите читалища в България през 1856 година във възрожденското градче Устово се ражда първото читалище и в сърцето на Родопите. Благодарение предприемчивостта на локалните занаятчии и гурбетчии, които кръстосват из Тракия и Беломорието и отварят очите си за необятния свят, се построява първото класно учебно заведение, най-голямото тогава в планината.
Читалищата в Смолян и общината не престават да са водещи културни институции, макар компликациите. Те са нашата „ визитна картичка “, те единствени съхраняват, разпространяват и предават полезностите на нематериалното културно завещание на Родопите. Въпреки намалялата поддръжка от страна на страната и общината, макар обезлюдяването и похищенията върху читалищната благосъстоятелност, те действат, като разчитат повече на своята организационна и креативна независимост, разпоредителност и привличане на локалния бизнес в подкрепяне на читалищните действия. Настоятелствата към тях търсят способи и средства за осъвременяване на тяхната активност. Големите читалища в кв.Смолян, кв.Устово, кв. Горно и Долно Райково, с. Момчиловци, с. Смилян и други имат смесени хорове, детски вокални и танцови сформира, танцови обединения, детска музикална групировка, гайдарски сформира, школи за национално пеене, за изобразително изкуство, музикални школи за разнообразни принадлежности, фотоклубове, клуб за национални хора и други, където децата и младежите намират себеизява.
Колко коства да се развие културният капацитет на община Смолян?
В последните години има наклонност за независимо решение на множеството финансови проблеми с активиране и ангажираност по европейски планове и стратегии, само че към момента това е незадоволително. Необходимо е доста по-сериозна интервенция и поддръжка от страна на страната и общината, които да обезпечават почтено възнаграждение на читалищните дейци, хонорарите на ръководителите на художествените сформира, поддръжката на постройките, отоплението и други Без обезпечаването на спомагателни доходи, те ще изпаднат неизбежно в тежко положение. Костюмите на танцьорите и артистите от Ансамбъл „ Родопа “, които популяризират нашия фолклор из страната и чужбина, са ушити преди 30 години.
Необходимо е да преоткрием ролята на културните институции в общината, на Националното учебно заведение за фолклорни изкуства – с. Широка лъка, на Ансамбъл „ Родопа “, би трябвало да възстановим връзката сред традиция и актуалност и те да станат обект на особено внимание и грижа, с цел да може посредством културата, с изключение на да съхраняваме родните обичаи, с изключение на да доставяме наслада за очите и душата на хората, да предоставим на младежите забавни за тях занимания, като по този метод успеем да ги отклоним от нездравословните привички на съвремието ни. Да сътворяваме образци за подражателство посредством просвета.
Казвате, че младите би трябвало да бъдат привлечени към присъединяване в култуни мероприятия и задължения. Нека тогава да ви попитаме кое е по-приоритетно за жителите на община Смолян – да има къде да вървят на работа или да има къде да водят културен живот?
Без работа няма да има и културен живот. Свързани са потребностите и не би трябвало да ги противопоставяме. Храната за душата и тялото са еднообразно нужни и би трябвало да си взаимодействат, с цел да имаме хармонично развити и добре възпитани в полезностите на обществото персони.
Къде са скритите запаси на Община Смолян във връзка с културния туризъм?
Многобройните селца, скътани в горите на Родопите, оферират фамилни хотели, къщи за посетители и хижи за пълностоен въздържан и деен отдих. Благоприятното географско състояние на общината – на 250 км. югоизточно от София, на 100 км. южно от Пловдив и на 120 км. от крайбрежията на Бяло море, вършат община Смолян евентуален привлекателен център за вложения и са причина за блестящ стопански, публичен и нравствен напредък.
Възможността за развиване на туризъм посредством гостолюбие в четири сезона, ски-пистите, хотелите от по-висок клас и идиличните остарели къщи, фамилните хотели, близостта на върховете Снежанка с атрактивната телевизионна кула и Перелик, могат да преврърнат община Смолян в една от най-желаните туристически дестинации.
Реализирането на планове, сходни на този за Перелик, при които се употребяват даденостите на района, само че по резистентен метод, запазвайки непорочност на природата, дава голям капацитет за развиване на региона и привличане на туристи от целия свят, което ще увеличи приходите на популацията.
Наричат Родопите планината на Орфей, която пленява гостите със своите легенди и митове, със своята славна история, следи от която през днешния ден може да се видят измежду находките и експонатите, изложени в Регионалния исторически музей. На територията на община Смолян са регистрирани некрополи и замъци, светилища, оброчища, стражеви кули.
Историческият музей „ Стою Шишков ” в Смолян е най-големият в Родопите. Тук се намират още Планетариума в центъра на града и Националната астрономическа обсерватория “Рожен ”, която е построена на 6 км от превала “Рожен ”. Тя е най-големият научноизследователски комплекс в региона на оптическата астрономия в Югоизточна Европа. Планината Родопи е била ентусиазъм за доста български художници. Част от творбите им са изложени в Художествената изложба. Родопски пейзажи и остарели къщи рисуват Васил Бараков, Златю Бояджиев, Давид Перец още през `20-те години на ХХ век.
Достатъчно ли прави община Смолян за поддържане на самодейността и самобитността на района?
Даденостите ги имаме, само че с цел да успеем да ги съхраним и развием е належащо доста по-целенасочена работа в тази посока и средства. От 2007 година съм общински консултант към този момент три мандата и работя интензивно за възстановяване на градската среда, местата за отдих, за възстановяване виталната среда и образа на обитаемоте места от Община Смолян. Внесъл съм над 30 докладни мемоари, които са получили своето осъществяване. Разработил съм и имам концепция за основаване на Тематичен парк „ Родопи “, посредством който да разпространяваме забележителностите на територията на общината като включим към него всички селски и градски празнувания и празници, исторически, културни и етнографски дадености на Смолянска община. Надявам се, че ще успеем в новия Общински съвет да работим дружно с всички показани политически сили и ще създадем допустимо реализирането на тази концепция.
Тематичният парк ще даде мощен подтик за развиването на района в посока взаимно обогатяване и опознаване на културните обичаи, за усилване контактите и съдействието на всички равнища от обществено-политическия и икономическия живот на общината.
(платено съобщение)
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ