Трудното завръщане на Русия към Луната
Космическият уред “Луна 25 ”. Снимка: Неправителствени организации Лавочкин
. На 12-ти април, по време на своята аудиенция на космодрума Восточний, съветският президент Владимир Путин разгласи възобновяването на лунната стратегия на страната и оповести, че изстрелването на автоматизираната лунна станция “Луна 25 ” ще е реалност до края на тази година. Стига всичко да е наред, това ще е първата лунна задача на Русия след 1976 година. Истината е, че след серия от сполучливи роботизирани експедиции към естествения ни сателит през 50-те, 60-те и 70-те години, руснаците внезапно стопират да го вършат. Защо Роскосмос не може да възвърне полетите си до Луната към този момент толкоз десетилетия споделя галактическият специалист Виталий Егоров за The Moscow Times.
Идеята за “възобновяването ” на лунната стратегия се появява за пръв път през 90-те години на предишния век в Института по геохимия и аналитична химия към Руската академия на науките (ГЕОХИ-РАН). Предвижда се естественият ни сателит да бъде изучен от орбита, от повърхността и от подповърхностните му пластове, с цел да се дефинира точната причина за произхода на Луната.
Понастоящем главната догадка за нейното пораждане е тази за така наречен “мегаимпакт ” – имало е грамаден конфликт сред ранната Земя и друга планета с размера на Марс. Само че за тази догадка няма задоволително доказателства. ГЕОХИ-РАН предлага различна догадка: Земята и Луната са зародили по едно и също време, след което са се захванали по гравитационен път. За да могат да се натрупат задоволително данни се предлага да бъдат изстреляни няколко галактически апарата. Първият от тях, кръстен “Луна-Глоб ” е орбитален, като към него се чака да бъде прикован и мъничък спускаем уред.
През 90-те години, както и при започване на Новото хилядолетие, съветската галактическа стратегия страда от сериозен финансов недостиг. Русия разполага със средства да осъществя единствено една-две огромни стратегии. След неуспеха на марсианската задача “Марс 96 ” галактическите служители вземат решение да се концентрират върху астрофизичните планове, т.е. върху галактическите телескопи. Луната остава на назад във времето. Един от основателите за възобновяването на лунните полети Ерик Галимов написа цяла книга по тематиката: “Размисли и неверни сметки. Двадесет години безплодни старания ”. В нея той споделя по какъв начин се е опитал да лобира за нови лунни задачи за сметка на това, което се появява след това – телескопите “Интеграл ”, “Радиоастрон ” и “Спектр-РГ ”. В продължение на доста време Луната остава подценена, даже и създаването на “Луна-Глоб ” да е заложена в проекта на Федералната галактическа стратегия за интервала 2005-2015 година.
Първоначалните задания на “Луна-Глоб ” последователно биват съкратени поради неприятното финансиране и приключването на “старата армия ”, т.е. на опитните разработчици. В резултат на това през 2010 година планът е съществено преразгледан и остава само задачата за лунно кацане. Орбиталният уред бива преместен за по-късна задача – “Луна-Глоб 2 ”. След спешното изстрелване на “Фобос-Грунт ” към Марс през 2011 година, “Луна-Глоб ” минава през следващата си преформулировка, защото за задачата е очакван същият вид компютър, който е употребен на авариралия уред.
За да може да избави плана от неприятния му шанс, шефът на Института по галактически проучвания (ИКИ) към РАН Лев Зельони предлага задачата да бъде преименувана на “Луна 25. Така се акцентира и историческата последователност с задачите от руските серии “Луна ”. “Луна-Глоб ” има благозвучие с “Луна-Гроб ”, също така не е разумно задачата да се споделя по този метод, откакто ще включва единствено спускаем уред.
След несполучливото изстрелване на “Фобос-Грунт ” и сполучливото на галактическия телескоп “Радиоастрон ” през 2011 година, “Луна 25 ” се отървава от конкурентните програми и се трансформира в действителност.
Но до 2013 година научните задания се променят. Разгадаването на произхода на Луната се отсрочва за по-добри времена, а за поокастрената “Луна 25 ” остава само задачата да търси вода. Няколко години по-рано американският галактически уред “Лунар Риконисънс Орбитър ” съумява да открие доказателства за съществуването на вода в региона на лунните полюси – и това го прави чрез инсталирания към него уред “ЛЕНД ”, който е съветски. Тук може да се каже, че има конкуренция сред два института – ГЕОХИ, който желае да научи повече за произхода на Луната, и ИКИ, който е основал прибора “ЛЕНД ” и желае да откри удостоверение за откритието си от орбита посредством задача на повърхността.
След 2013 година наподобява, че най-сериозните спънки пред реализацията на плана са отстранени – открито е финансиране, целта за полет е висок, няма вътрешна конкуренция, останали са малко научни принадлежности. Но датата за изстрелване непрестанно търпи отлагания. Първоначално разработчиците не съумяват да се схванат какъв бордови компютър да употребяват. След това Русия анексира Крим, западните наказания удрят космонавтиката и галактическият уред би трябвало да бъде прекроен.
Множеството механически проблеми и вътрешните битки водят до отдръпването на интернационалните сътрудници от плана. Индия се надява да качи дребен луноход на “Луна 25 ”, само че през 2013 година страната се отхвърля от желанието си и стартира да създава независима задача “Чандраян 2 ”. Швеция възнамерява да инсталира личен сензор за премерване на галактическа радиация, само че през 2018 също се отхвърля и стартира съдействие с Китай. Остава само изпитателният пример на системата за лунна навигация “ПИЛОТ-Д ” на Европейската галактическа организация.
Обещаната за полет 2015 година отминава и по-късно изстрелването е планувано за 2017-та, само че “Луна 25 ” и тогава не лети. През 2018 година в документалния филм “Путин ” от Андрей Кондрашов, президентът на Русия дава обещание задачата да стане факт през 2019 година, само че това не се случва. Официалното пояснение е, че балистичните условия са несъответствуващи. Неофициалните свидетелстват, че апаратът не е механически подготвен.
Именно второто се оказва правилно – заради глобите едвам през 2021 година са създадени всичките нужни съставни елементи за “Луна 25 ”. Сега, през 2022 година, автоматизираната станция би следвало да е подготвена за старт, само че полетът е за следващ път отсрочен от май за август.
На 12-ти април Владимир Путин пита непосредствено шефа на Роскосмос Дмитрий Рогозин дали изстрелването ще е в уречения период, на което Рогозин дава отговор: “Задължително ”, без да прецизира от кого ще изиска отговорност, в случай че има още едно отсрочване.
Теоретично така наречената “специална военна интервенция ” в Украйна, която Русия стартира на 24-ти февруари, не би следвало да повлияе на изстрелването на “Луна 25 ”. Новите американски и европейски наказания няма да затормозят плана – съставените елементи са към този момент създадени.
На 13-ти април ЕКА оповестява, че се отдръпва от плана. Европейският уред “ПИЛОТ-Д ” е отстранен, само че това няма значение за кацането. Би било потребно Европа да окаже помощ с наземните си станции, само че очевидно към този момент не е допустимо да се случи. Това обрисува единствено да усложни, само че не и да наруши програмата на полета. Руските експерти имат опит в ръководството и управлението на галактически уред в далечния космос, става въпрос за галактическия телескоп “Спектр-РГ ”, който се намира на четири пъти по-голямо разстояние от това сред Земята и Луната.
В бъдеще Русия следва да изстреля и задачите “Луна 26 ” и “Луна 27 ”, само че съответни стартови дати и по-нататъшни проекти могат да се чакат единствено след реализацията на “Луна 25 ”.
Инфо: The Moscow Times
