Мисията до Плутон – по-евтина от футболен стадион!
Космическата задача на НАСА “Ню Хърайзънс ” не просто е историческа със своето първо посещаване на планетата Плутон – тя съумя да прикове вниманието на обществото по метод, по който са го правили всички сходни исторически задачи – “Аполо ” до Луната, “Вайкинг ” до Марс, “Вояджър ” до Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Обществото реагира по друг метод. Някои хора се радват, други са безразлични… а трети настояват, че не му е времето да изследваме космоса, че първо би трябвало да си решим проблемите тук, за Земята, и чак тогава останалото. Божан Божков написа публикация (източник: тук), в която коментира за какво сходна алтернатива “или космоса, или земните проблеми ” е безумна.
Но дано да погледнем нещата от различен ъгъл – каква е цената на “Ню Хърайзънс ” спрямо други огромни планове.
Според информация от НАСА (източник) общата цена по провеждането на задачата за интервала 2001-2016 година, която включва градеж на междупланетната станция, разработка на научните принадлежности, закупуване на ракета и изстрелване, разбор на данни, просветителни действия и пиар, възлиза на към $700 милиона.
В съпоставяне с това структурата на стадиона Минесота Вайкингс за американски футбол ще коства $1 милиард. Цената на стадиона Метлайф в Ню Йорк пък възлиза на $1.6 милиарда.
Напоследък публичното внимание е приковано от метода, по който се харчат пари за олимпийски спортове. Много постоянно се дават милиони и милиарди за скъпи уреди, които се употребяват в рамките единствено на един олимпийски сезон. След това олимпийските градчета просто биват зарязвани, а архитектурата им ръждясва.
Предстоящата олимпийска сцена за игрите през 2020 година в Токио се обрисува да възлезе на $2 милиарда.
И още нещо – брутната облага на “Бързи и гневни 7 ” е със $800 милиона повече от цената на галактическата задача. Даже “Здрач: Зазоряване 2 ” е съумял да завоюва сума, която е по-голяма със $109 милиона от цената за създаването на “Ню Хърайзънс ” (източник)!
Подобни съпоставения потвърждават единствено едно – че тези, които се оплакват, че човечеството харчи луди пари за космос, нямат никакво съображение да го вършат. Космическите задачи са евтини спрямо доста други планове. Не те са отговорни за това, че не сме си решили проблемите на Земята. Както споделя астрономът Фил Плейт – човечеството не е изправено пред този избор: или решаваме земните проблеми, или ще изследваме космоса.
Има задоволително пари както да си решим земните проблеми, по този начин и да летим в космоса.
Проблемът е, че харчът на тези пари не е уместен и не вършим качествено нито едното, нито другото.
