Пътуване във времето - митология и съвременна наука
Концепцията за пътешестване във времето е вълнувала мозъците на мнозина. Филмовото изкуство изобилства с научно-фантастични продукции, в които пътуването в предишното или бъдещето е главният сюжет. Макар, че мнозина считат, че това е неуместно, някои от най-блестящите учени в света са изследвали този въпрос и могат да дадат отговор дали някой ден пътуването във времето може да бъде действителност.
Един от най-известните талант на нашето време Алберт Айнщайн ни споделя, че предишното, сегашното и бъдещето съществуват по едно и също време. Всеки, който е осведомен с основите на Теорията на относителността знае, че времето е релативно, а не безусловно, както е считал в миналото Нютон. Според Айнщайн, в случай че имаме подобаващата технология, да вземем за пример доста бърз галактически транспортен съд, ние бихме били в положение да пътуваме във времето. Добре прочут е мисловният опит с двамата братя близнаци. Единият от братята става космонавт и излетява с ракета, която се движи с доста огромна скорост, толкоз огромна, че съвсем доближава скоростта на светлината. Той отива, до най-близката до нас звезда Проксима Кентавър, която е единствено на 4,22 светлинни години, т.е. братът космонафт ще пътува да речем към 10 години в двете направления. Когато обаче се върне на Земята, неговият брат от дълго време ще е починал. За него са минали 10 години, само че на Земята ще са изтекли стотици.
Ако обаче пътуването във времето в действителност беше допустимо, човек мъчно може да си показа, какво би означавало това за човечеството, тъй като, който има силата да се движи във времето, той ще има и силата да трансформира историята. Въпреки, че това звучи като доста привлекателна концепция, би било невероятно да се знаят следствията от всяка смяна на минали събития и отражението им върху бъдещето.
Концепцията за пътешестване във времето в митологията
В голям брой антични текстове се приказва за пътешестване във времето. Например в индуистака митология има история за цар Раивата Какудми, който пътува във времето с цел да се срещне със основателя Брахма. Това пътешестване траяло много дълго, тъй като съгласно легендата, когато Какудми се завърнал на Земята били минали 108 юги. Според индуисите една юга е равна на 4 милиона години. Обяснението, което Брахма дал на Какудми, е че времето протича друго в другите равнища на битие. Друг сходен мит може да се откри и в Корана. Става въпрос за група млади християни, които през 250 година се опитвали да избягат от религиозно гонене и с Божията помощ се отдръпнали в пещерата Ал-Кахф, където Бог ги приспал. Когато се събудили открили, че са спали 309 години. Интересно е да се означи, че тази история съответствува и с християнската история за седемте спални, с някои дребни разлики (повече за този мит може да прочетете публикацията ни тук).
Друга история за пътешестване във времето идва от японската легенда за Урашима Таро. Според нея Урашима Таро посетил подводният замък на бога на драконите Рюджин. Той останал там единствено три дни, само че когато се върнал на повърхността, там към този момент били минали 300 години.
В будисткият текст Пали Канон, който е един от трите велики канона на будизма е написано, че в небето на тридесетте Деви (мястото на боговете) времето минава с друг ход. Сто земни години били равни на единствено един ден за тях. Разбира се в другите митологии има и още доста разнообразни разкази и концепции за пътешестване във времето.
Какво споделя науката по въпроса с пътуването във времето
Вероятно най-известният образец за пътешестване във времето е фамозният опит Филаделфия. Той се провел през 1943 година и задачата му била да направи американски военен транспортен съд незабележим за радара. Нещо обаче в този опит се объркало кошмарно и корабът не липсващ единствено за рада, а липсващ изобщо. Той се телепортирал до Норфолк и се върнал обратно във времето за 10 секунди. Когато корабът се появил още веднъж, някои от членовете на екипажа били безусловно вградени в корпуса на кораба, други развили психологични разстройства, а някои пък изчезнали изцяло. Според източници Никола тесла, който по това време е бил шеф на инженерно-изследователската активност в Американската радио компания, е взел участие в този опит, като е направил всички нужни калкулации, чертежи и някое от техническото съоръжение належащо за провеждането на опита. Тесла обаче умира няколко месеца преди самият опит да бъде извършен.
През 1960 година ученият отец Алфредо Пелегрино Ернети, твърди, че е създал машина, която може да ни даде опция да виждаме в предишното. Нарекъл я Хроновизор. Според неговата доктрина всичко, което се случва в действителността оставя един тип енергиен белег, който не може да бъде погубен или премахнат. Според него, той създал тази машина, която може да открие и пребразува тази сила в облик. Нещо сходно на тв приемник, който предава от предишното. Ернети умира през 1996 година. Какво обаче, се е случило с неговата машина. Според американският академик Бейрд Спалдинг машината, която изобретил Ернети в действителност е съществувала, даже още повече, съгласно него Ернети се върнал обратно с епохи и гледал обичаната си пиеса „ Тиест “ играна в Древен Рим, а също по този начин и слушал проповедите на самия Исус Христос. След това повече никой не чува нищо за това. Вероятно границата на търпението на Ватиката е била премината и те са се погрижили всичко да бъде потулено и забравено.
Друг претендент за пътешестване във времето е по този начин нареченият противоречив опит Монтаук. Дали обаче плановете Монтаук и Филаделфия изобщо са се състояли в миналото към момента е развой на разискване. Разбира се няма безусловно нищо чудно, военните да демонстрират интерес по отношение на опцията за пътешестване във времето и надлежно да отделят огромен запас за изследване и вероятно изпробване с пътешестване във времето.
През 2004 година Марлит Полман кандидатства за патент за способ на гравитационно деформиране и изместване на времето. Полман е академик, инженер и член на Mensa. През 2012 година пък Уасфи Алшдайфат пък подал патент за машина, която компресира и уголемява времето и може да бъде употребена за пътешестване във времето.
Според физикът проф. Роналд лорънс Маллет от Университета в Кънектикът, който работи върху концепцията за пътешестване във времето, основана на теорията на относителността на Айнщайн е обсолютно уверен, че пътуването във времето е допустимо. Още повече, той счита, че човек ще може да пътува във времето още през нашият век. Брайън Кокс, който е академик в региона на физиката на обикновените частици счита пък, че пътуването във времето е допустимо само че единствено в едната посока.
Накрая ще споменем и за една мистериозна история обвързвана с шефа на Иранският център за стратегически изобретения Али Разеки, който декларира, че е създал устройство, което може да ни трансферира с сред 3 до 5 години в бъдещето. Тази история изчезва от интернет единствено няколко часа след публикуването й.
На доктрина пътуването във времето е допустимо въпреки и да е мъчно за схващане. Дали обаче проучванията, които споменахме в тази публикация ще ни приближат към опцията някой ден в действителност да пътуваме във времето ще ни даде отговор бъдещето. Единствено за което обаче, би трябвало да се надяваме, в случай че тази технология един ден стане действителност тя да не попадне в неверните ръце.
Още по тематиката може да прочетете тук.
