Съдът на ЕС: Компаниите имат право на ДДС кредит и за публична инфраструктура
Концепцията на приходната администрация за пораждане на данъчен заем единствено при преобразяване на получената доставка в актив на сдружението би могла да се отнася до придобиването на артикули, само че не и до приемането на услуги.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Инвестициите в обществена инфраструктура и Данък добавена стойност – разпоредбите на бюджетната игра
Противоречивата правосъдна процедура е на път да се унифицира с тази на Съда на Европейски Съюз, само че може да се намерения и за законова смяна
18 авг 2014
Имате Данък добавена стойност
Или по какъв начин страната полза два пъти вложителите, когато построяват обслужваща инфраструктура към обектите си
1 ное 2013
Често вложители заплащат построяването на публични уреди като пречиствателни станции, тунели, тротоари или светофарни уредби. И данъчните отхвърлят връщане на Данък добавена стойност.На 14 септември 2017 година Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение по Дело С-132/16, с което подсигурява, че съгласно законодателството на Европейския съюз (ЕС) данъчнозадължените лица в съюза имат абсолютно право да приспадат платения Данък добавена стойност, когато доставката е обвързвана с икономическата им активност, даже и в случай че трета страна безплатно също се употребява от резултата. Делото пред Съд на Европейския съюз беше формирано по искане на българския Върховен административен съд (ВАС), който, въпреки и по съответен случай, реферира към спорната процедура на националните съдилища по този въпрос, поставяща един от най-съществените данъчни въпроси в последните години.
История на разногласието
Вече неведнъж е обсъждано смисъла на приспадането на Данък добавена стойност при строителство, осъществено от частно лице, в терени на страната или общините.1 Материалното изражение на сходни разногласия е доста, доколкото прекомерно постоянно се става дума за огромни вложители, които с оглед действието на личния си обект в съседство заплащат построяването на публични уреди като пречиствателни станции, тунели, тротоари или светофарни уредби. При сходни вложения органите на Национална агенция за приходите всекидневно отхвърлят правото на приспадане на Данък добавена стойност, обезщетен за получената строителна услуга, с претекста, че услугата е предопределена за безплатна доставка, доколкото резултатът от нея се получава гратис от съответната община. Този метод дори е постоянно стимулиран пред съдилищата с неточна интерпретация на решения на Съд на Европейския съюз, допускащи изключение от правото на приспадане на Данък добавена стойност при покупко-продажби, при които добитите артикули не се включват в активите на сдружението. В сходна обстановка страната събира повторен налог, а данъчният индивид се сблъсква с парадоксалната обстановка, при която напъните и средствата му се оказват в изгода и на останалите жители, само че тъкмо заради тази причина му се отхвърля възобновяване на заплатения Данък добавена стойност. Ако се търси образец за обезсърчаваща капиталова държавна политика, мъчно ще се откри по-красноречив.
Спорът пред Съда в Люксембург
В съответния случай Върховен административен съд вярно посочи пред европейските съдии, че някои правосъдни сформира у нас споделят концепцията за включените в имуществото активи като водещ аршин за данъчния заем, а други признават правото на приспадане, когато разноските за договорката са регистрирани като част от общите разноски на лицето. Върховният съд също по този начин тъкмо означи, че разминаването произтича и от една специфичност на българското законодателство, съгласно която последващата безплатна доставка изключва данъчния заем, до момента в който според Данък добавена стойност директивата потреблението на получената услуга за икономическата активност на лицето е независимо и задоволително съображение данъкът да бъде възобновен. Последното е и повече от разумно, доколкото всяка активност в границите на икономическата интензивност, даже и безплатна сама по себе си, носи своята комерсиална и репутационна стойност.
Решението на Съд на Европейския съюз в действителност съставлява част от образуваната пред него продължителна процедура, учредена на горния принцип, обвързван и с основополагащата идея за данъчната индиферентност на икономическата активност. Неизвестно за какво българската администрация освен не зачиташе посочените насоки за интерпретация, само че и търсеше съображение за метода си в решения на Съд на Европейския съюз, постановени по отношение на неприложима фактическа конюнктура.
Трайната процедура на Съд на Европейския съюз е обвързвана точно с това, че директната и непосредствена връзка сред получената и последващата доставка е задоволително съображение за правото на приспадане, а даже и при липса на такава това право поражда, когато разноските за получената доставка съставляват част от общите разноски на лицето.
С други думи, когато вложителят в един търговски център заплати за построяването на светлинна регулация, осигуряваща естественото придвижване на автомобилния поток, той не възнамерява като следваща доставка подаяние към общината, въпреки и фактически светофарната уредба да остава нейна благосъстоятелност. Услугата по строителство върху общинския терен е директно обвързвана с функционалността и последващите доставки към търговци и клиенти, а за доказването на сходна връзка според практиката на Съд на Европейския съюз е задоволително разноските за услугата да бъдат отразени като част от общите му разноски. Странно е точно сходна инвестиция да бъде лишена от право на приспадане на Данък добавена стойност, тъй като ще се употребява свободно и от пешеходците и водачите.
Интерпретацията на страната
Концепцията на приходната администрация за пораждане на данъчен заем единствено при преобразяване на получената доставка в актив на сдружението би могла да се отнася до придобиването на артикули, само че не и до приемането на услуги. При услугите точно връзката сред получената и последващата доставка може да бъде единствен аршин, както Съд на Европейския съюз към този момент е отбелязвал. Отново е озадачаващо игнорирането от страна на данъчните органи на тази безспорна процедура към връзки, които абсолютно съставляват строителни услуги, а не доставка на артикули. Същевременно Съд на Европейския съюз постоянно е коментирал последващата безплатна доставка единствено при вероятно отклоняване от икономическата активност. Според неговото схващане вероятният непряк безплатен резултат за трета страна в никакъв случай не е бил в положение да дерогира икономическата връзка сред входящите и изходящите доставки като причина за данъчния заем. Нито пък неналичието на контрактувано обезщетение от съответната община е могло да бъде относимо към въпросите за приспадане на Данък добавена стойност.
Българската процедура не е единствена
По подобен проблем Съд на Европейския съюз се произнесе и с Решение от 22.10.2015 година по Дело № 126/14, Sveda, при което литовската администрация е отказала приспадане на данъчен заем за план с публично-частно финансиране на инфраструктура, ситуирана измежду природата, която се употребява свободно и от жителите. В този случай съдът още веднъж постанови, че правото на приспадане не може да бъде ограничавано заради безплатния публичен достъп, когато е налице връзка сред разноските на лицето и последващите доставки или икономическата му активност като цяло.
Спорът е дефинитивно (засега) позволен
В умозаключение, разглеждайки коментирания български случай, Съд на Европейския съюз одобри, че фактът на облагодетелстване на съответната община от предоставените услуги не може да се отрази на правото на данъчен заем, в случай че е налице директна и непосредствена връзка сред получените услуги и икономическата активност на предприятието. С това се постанова и известно корективно пояснение на българския закон в частта, предвиждаща последващата безплатна доставка като независимо изключение от приспадането на заплатен налог. Все отново съдът посочи, че правото на приспадане може да бъде съразмерно поправено, в случай че получените работи надвишават потребностите на лицето, като в последния случай правото ще се ограничи единствено до обективно нужното за действието на активността. Подобно категорично уточнение съставлява оригиналност в метода на Съд на Европейския съюз и отразява приноса на българския проблем към развиването на практиката на европейско равнище.
Цялостният извод на Съд на Европейския съюз обаче е в унисон с неговия дълготраен метод, а точно, че Данък добавена стойност директивата следва да се пояснява като позволяваща на данъчно задължено лице да приспадне платения Данък добавена стойност по доставка, обвързвана със строителство или реорганизация на обект, непозната благосъстоятелност, когато услугите по тази доставка се употребяват и от данъчния индивид, и от третото лице в тяхната икономическа активност, стига разноските да не надвишават нужното за активността и да са съответно отразени като част от общите разноски на лицето.
Настоящото решение даде позволение и на огромен брой на практика хипотези от гражданскоправен темперамент, доколкото касае осъществена работа в благосъстоятелност на което и да е трето лице, без да лимитира обсега си само до обществената инфраструктура. Ясно е обаче, че най-голямо икономическо значение то има във връзка с общите правила за приспадане на данъчен заем при инвестиция в обществена инфраструктура, какъвто е и нормалният случай у нас. По този метод решението на Съд на Европейския съюз е от изключително значение освен за съответните разногласия, които би следвало да лимитира като брой, само че и за капиталовия климат в страната, отстранявайки несигурността и непредвидимостта в планирането на стопанските начинания.1 Например в. " Капитал ", 18.08.2014 година, " Инвестициите в обществената инфраструктура и Данък добавена стойност – разпоредбите на бюджетната игра ".
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Инвестициите в обществена инфраструктура и Данък добавена стойност – разпоредбите на бюджетната игра
Противоречивата правосъдна процедура е на път да се унифицира с тази на Съда на Европейски Съюз, само че може да се намерения и за законова смяна
18 авг 2014
Имате Данък добавена стойност
Или по какъв начин страната полза два пъти вложителите, когато построяват обслужваща инфраструктура към обектите си
1 ное 2013
Често вложители заплащат построяването на публични уреди като пречиствателни станции, тунели, тротоари или светофарни уредби. И данъчните отхвърлят връщане на Данък добавена стойност.На 14 септември 2017 година Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение по Дело С-132/16, с което подсигурява, че съгласно законодателството на Европейския съюз (ЕС) данъчнозадължените лица в съюза имат абсолютно право да приспадат платения Данък добавена стойност, когато доставката е обвързвана с икономическата им активност, даже и в случай че трета страна безплатно също се употребява от резултата. Делото пред Съд на Европейския съюз беше формирано по искане на българския Върховен административен съд (ВАС), който, въпреки и по съответен случай, реферира към спорната процедура на националните съдилища по този въпрос, поставяща един от най-съществените данъчни въпроси в последните години.
История на разногласието
Вече неведнъж е обсъждано смисъла на приспадането на Данък добавена стойност при строителство, осъществено от частно лице, в терени на страната или общините.1 Материалното изражение на сходни разногласия е доста, доколкото прекомерно постоянно се става дума за огромни вложители, които с оглед действието на личния си обект в съседство заплащат построяването на публични уреди като пречиствателни станции, тунели, тротоари или светофарни уредби. При сходни вложения органите на Национална агенция за приходите всекидневно отхвърлят правото на приспадане на Данък добавена стойност, обезщетен за получената строителна услуга, с претекста, че услугата е предопределена за безплатна доставка, доколкото резултатът от нея се получава гратис от съответната община. Този метод дори е постоянно стимулиран пред съдилищата с неточна интерпретация на решения на Съд на Европейския съюз, допускащи изключение от правото на приспадане на Данък добавена стойност при покупко-продажби, при които добитите артикули не се включват в активите на сдружението. В сходна обстановка страната събира повторен налог, а данъчният индивид се сблъсква с парадоксалната обстановка, при която напъните и средствата му се оказват в изгода и на останалите жители, само че тъкмо заради тази причина му се отхвърля възобновяване на заплатения Данък добавена стойност. Ако се търси образец за обезсърчаваща капиталова държавна политика, мъчно ще се откри по-красноречив.
Спорът пред Съда в Люксембург
В съответния случай Върховен административен съд вярно посочи пред европейските съдии, че някои правосъдни сформира у нас споделят концепцията за включените в имуществото активи като водещ аршин за данъчния заем, а други признават правото на приспадане, когато разноските за договорката са регистрирани като част от общите разноски на лицето. Върховният съд също по този начин тъкмо означи, че разминаването произтича и от една специфичност на българското законодателство, съгласно която последващата безплатна доставка изключва данъчния заем, до момента в който според Данък добавена стойност директивата потреблението на получената услуга за икономическата активност на лицето е независимо и задоволително съображение данъкът да бъде възобновен. Последното е и повече от разумно, доколкото всяка активност в границите на икономическата интензивност, даже и безплатна сама по себе си, носи своята комерсиална и репутационна стойност.
Решението на Съд на Европейския съюз в действителност съставлява част от образуваната пред него продължителна процедура, учредена на горния принцип, обвързван и с основополагащата идея за данъчната индиферентност на икономическата активност. Неизвестно за какво българската администрация освен не зачиташе посочените насоки за интерпретация, само че и търсеше съображение за метода си в решения на Съд на Европейския съюз, постановени по отношение на неприложима фактическа конюнктура.
Трайната процедура на Съд на Европейския съюз е обвързвана точно с това, че директната и непосредствена връзка сред получената и последващата доставка е задоволително съображение за правото на приспадане, а даже и при липса на такава това право поражда, когато разноските за получената доставка съставляват част от общите разноски на лицето.
С други думи, когато вложителят в един търговски център заплати за построяването на светлинна регулация, осигуряваща естественото придвижване на автомобилния поток, той не възнамерява като следваща доставка подаяние към общината, въпреки и фактически светофарната уредба да остава нейна благосъстоятелност. Услугата по строителство върху общинския терен е директно обвързвана с функционалността и последващите доставки към търговци и клиенти, а за доказването на сходна връзка според практиката на Съд на Европейския съюз е задоволително разноските за услугата да бъдат отразени като част от общите му разноски. Странно е точно сходна инвестиция да бъде лишена от право на приспадане на Данък добавена стойност, тъй като ще се употребява свободно и от пешеходците и водачите.
Интерпретацията на страната
Концепцията на приходната администрация за пораждане на данъчен заем единствено при преобразяване на получената доставка в актив на сдружението би могла да се отнася до придобиването на артикули, само че не и до приемането на услуги. При услугите точно връзката сред получената и последващата доставка може да бъде единствен аршин, както Съд на Европейския съюз към този момент е отбелязвал. Отново е озадачаващо игнорирането от страна на данъчните органи на тази безспорна процедура към връзки, които абсолютно съставляват строителни услуги, а не доставка на артикули. Същевременно Съд на Европейския съюз постоянно е коментирал последващата безплатна доставка единствено при вероятно отклоняване от икономическата активност. Според неговото схващане вероятният непряк безплатен резултат за трета страна в никакъв случай не е бил в положение да дерогира икономическата връзка сред входящите и изходящите доставки като причина за данъчния заем. Нито пък неналичието на контрактувано обезщетение от съответната община е могло да бъде относимо към въпросите за приспадане на Данък добавена стойност.
Българската процедура не е единствена
По подобен проблем Съд на Европейския съюз се произнесе и с Решение от 22.10.2015 година по Дело № 126/14, Sveda, при което литовската администрация е отказала приспадане на данъчен заем за план с публично-частно финансиране на инфраструктура, ситуирана измежду природата, която се употребява свободно и от жителите. В този случай съдът още веднъж постанови, че правото на приспадане не може да бъде ограничавано заради безплатния публичен достъп, когато е налице връзка сред разноските на лицето и последващите доставки или икономическата му активност като цяло.
Спорът е дефинитивно (засега) позволен
В умозаключение, разглеждайки коментирания български случай, Съд на Европейския съюз одобри, че фактът на облагодетелстване на съответната община от предоставените услуги не може да се отрази на правото на данъчен заем, в случай че е налице директна и непосредствена връзка сред получените услуги и икономическата активност на предприятието. С това се постанова и известно корективно пояснение на българския закон в частта, предвиждаща последващата безплатна доставка като независимо изключение от приспадането на заплатен налог. Все отново съдът посочи, че правото на приспадане може да бъде съразмерно поправено, в случай че получените работи надвишават потребностите на лицето, като в последния случай правото ще се ограничи единствено до обективно нужното за действието на активността. Подобно категорично уточнение съставлява оригиналност в метода на Съд на Европейския съюз и отразява приноса на българския проблем към развиването на практиката на европейско равнище.
Цялостният извод на Съд на Европейския съюз обаче е в унисон с неговия дълготраен метод, а точно, че Данък добавена стойност директивата следва да се пояснява като позволяваща на данъчно задължено лице да приспадне платения Данък добавена стойност по доставка, обвързвана със строителство или реорганизация на обект, непозната благосъстоятелност, когато услугите по тази доставка се употребяват и от данъчния индивид, и от третото лице в тяхната икономическа активност, стига разноските да не надвишават нужното за активността и да са съответно отразени като част от общите разноски на лицето.
Настоящото решение даде позволение и на огромен брой на практика хипотези от гражданскоправен темперамент, доколкото касае осъществена работа в благосъстоятелност на което и да е трето лице, без да лимитира обсега си само до обществената инфраструктура. Ясно е обаче, че най-голямо икономическо значение то има във връзка с общите правила за приспадане на данъчен заем при инвестиция в обществена инфраструктура, какъвто е и нормалният случай у нас. По този метод решението на Съд на Европейския съюз е от изключително значение освен за съответните разногласия, които би следвало да лимитира като брой, само че и за капиталовия климат в страната, отстранявайки несигурността и непредвидимостта в планирането на стопанските начинания.1 Например в. " Капитал ", 18.08.2014 година, " Инвестициите в обществената инфраструктура и Данък добавена стойност – разпоредбите на бюджетната игра ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ