Визията на Си Дзинпин за глобалната политическа действителност
Контрастът сред безредието в Запада, забележим на срещата на НАТО и Г7 в Канада, и възходящото интернационално самочувствие на Китай става все по-явен, разяснява някогашният министър-председател на Австралия Кевин Ръд пред Market Watch, отбелязва Investor.bg.
През миналия месец Китайската комунистическа партия (ККП) организира своята Централна конференция по въпросите за външните работи, втората след 2012 година, когато президентът Си Дзинпин пое ръководството на Китай. Тези срещи не са ежедневни събития, счита Ръд. Те са най-ясният израз на метода, по който китайските ръководещи виждат мястото на своята страна в световен проект, само че без да споделят доста за нея пред света.
Последната сходна конференция, провела се през 2014 година, беляза зачеркването на афоризма на Дън Сяопин „ да скриеш силата си, да отделиш времето си, в никакъв случай да не поемаш водеща роля “ и съобщи нова епоха в интернационалните връзки на Китай. Отчасти тази смяна отразява концентрирането на властта в ръцете на Си Дзинпин, както и заключенията на китайските водачи, че американската мощ се намира в кратковременен спад, а Китай се е трансформирал в световен стопански състезател, прибавя Ръд.
От 2014 година насам Китай затвърждава своите позиции в Южнокитайско море. Изготви концепцията за Нов път на коприната и я трансформира в мутлимилиардна търговия, вложения, инфраструктура и необятната геополитическа и геоикономическа самодейност, която визира 73 страни от Евразия, Африка и други Също по този начин Китай съумя да ангажира с контракти огромна част от развитите страни към Азиатската банка за вложения в инфраструктурата.
Китай започва и дипломатически начинания оттатък района на Източна Азия, интензивно участвайки в интернационалните начинания като Иранското нуклеарно съглашение от 2015 година Страната построи военни бази в Шри Ланка, Пакистан и Джибути, като взе участие и във военноморски учения с Русия в Средиземно море и Балтийско море.
Според Кевин Ръд появяването на кохерентна обща тактика не е единственото, което се е трансформирало от 2014 година насам. За начало акцентът върху ролята на Комунистическата партия е доста по-силна сега. Си Дзинпин, угрижен от маргиналната роля на партията в главните политически диспути в страната, удостовери партийния надзор върху държавните институции и даде преимущество на идеологията за основаване на технократска политика.
По думите на Си Дзинпин „ Китай се намира в своя най-хубав интервал на развиване в модерната ера, до момента в който светът търпи най-значимите и невиждани промени през този век “. Разбира се, много трудности лежат по пътя пред Китай. Но Си Дзинпин е убеден, че доста по-големи са пречките пред Запада, в частност Съединени американски щати и Европейския съюз (ЕС).
"Как може сходно мислене да тласка сега външната политика на Китай? ", пита Ръд. Изглежда китайският държавен глава има на своя страна външното министерство на страната. Китайските дипломати бяха предизвестени, че са на първо място „ партийни фрагменти “, което допуска, че Си Дзинпин ще тласне апарата на министерството към по-голяма интензивност, с цел да реализира цялостен резултат на оформящата се световна визия.
Най-голямата смяна, която беше направена по време на конференцията от предишния месец, визира световното ръководство. През 2014 година Си Дзинпин загатна за идната борба, която Китай ще води за бъдещата конструкция на международния ред. Работата в тази тенденция е разграничена в три взаимосвързани понятия: „ международен ред “, „ интернационална система “ и „ световно ръководство “.
Разбира се, тези понятия имат друг смисъл на различен език. Но съгласно китайски източници, терминът „ международен ред “ комбинира в себе си Организация на обединените нации, Бретундските институции, Г-20, както и други интернационалните институции (които Китай приема), за разлика от системата от световни съюзи, които Съединени американски щати приема.
Терминът „ интернационална система “ се отнася за първата част от международния ред. Системата съставлява сложна мрежа от военни институции, които оперират съгласно постановени интернационалните правила и наблюдават за осъществяването на световните общности въз основа на правилото на споделен суверенитет.
А „ световното ръководство “ дефинира настоящото показване на „ интернационалната система “, написа още Ръд за Market Watch.
Подобно на останалите представители на интернационалната общественост, Китай осъзнава неналичието на функционалност на огромна част от многостранната система. Така че желанието на китайския президент да управлява „ промените за световна управническа система “ не е инцидентно. То отразява възходящата дипломатическа интензивност в мултилатералните институции, с цел да ги преориентира в посоката, в която Китай има „ съществени национални ползи “, прибавя Кевин Ръд.
Си Дзинпин подсети на представителите на китайския хайлайф, занимаващ се с интернационална политика, че посоката на външната политика на Китай в бъдеще би трябвало да бъде водена от главните ползи на нацията. В този подтекст Китай също желае една по-развита „ мултиполярна “ интернационална система. Това е виждане за свят, в който ролята на Съединени американски щати и останалите мощни стопанска система от Запада последователно ще понижава.
Предизвикателството пред останалите представители на интернационалната общественост е да се дефинира какъв тип международен ред биха желали в сегашното. Какви правила в международната политическа система биха желали да наложат съществуващите институции като Европейски Съюз, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, както и Африканския съюз? Какво тъкмо целят Съединени американски щати със или без Доналд Тръмп?
Бъдещето на световния ред е в положение на развиване. Китай има явен сюжет за това бъдеще. Време е и останалите страни да разработят сходни проекти, разяснява още Кевин Ръд.
През миналия месец Китайската комунистическа партия (ККП) организира своята Централна конференция по въпросите за външните работи, втората след 2012 година, когато президентът Си Дзинпин пое ръководството на Китай. Тези срещи не са ежедневни събития, счита Ръд. Те са най-ясният израз на метода, по който китайските ръководещи виждат мястото на своята страна в световен проект, само че без да споделят доста за нея пред света.
Последната сходна конференция, провела се през 2014 година, беляза зачеркването на афоризма на Дън Сяопин „ да скриеш силата си, да отделиш времето си, в никакъв случай да не поемаш водеща роля “ и съобщи нова епоха в интернационалните връзки на Китай. Отчасти тази смяна отразява концентрирането на властта в ръцете на Си Дзинпин, както и заключенията на китайските водачи, че американската мощ се намира в кратковременен спад, а Китай се е трансформирал в световен стопански състезател, прибавя Ръд.
От 2014 година насам Китай затвърждава своите позиции в Южнокитайско море. Изготви концепцията за Нов път на коприната и я трансформира в мутлимилиардна търговия, вложения, инфраструктура и необятната геополитическа и геоикономическа самодейност, която визира 73 страни от Евразия, Африка и други Също по този начин Китай съумя да ангажира с контракти огромна част от развитите страни към Азиатската банка за вложения в инфраструктурата.
Китай започва и дипломатически начинания оттатък района на Източна Азия, интензивно участвайки в интернационалните начинания като Иранското нуклеарно съглашение от 2015 година Страната построи военни бази в Шри Ланка, Пакистан и Джибути, като взе участие и във военноморски учения с Русия в Средиземно море и Балтийско море.
Според Кевин Ръд появяването на кохерентна обща тактика не е единственото, което се е трансформирало от 2014 година насам. За начало акцентът върху ролята на Комунистическата партия е доста по-силна сега. Си Дзинпин, угрижен от маргиналната роля на партията в главните политически диспути в страната, удостовери партийния надзор върху държавните институции и даде преимущество на идеологията за основаване на технократска политика.
По думите на Си Дзинпин „ Китай се намира в своя най-хубав интервал на развиване в модерната ера, до момента в който светът търпи най-значимите и невиждани промени през този век “. Разбира се, много трудности лежат по пътя пред Китай. Но Си Дзинпин е убеден, че доста по-големи са пречките пред Запада, в частност Съединени американски щати и Европейския съюз (ЕС).
"Как може сходно мислене да тласка сега външната политика на Китай? ", пита Ръд. Изглежда китайският държавен глава има на своя страна външното министерство на страната. Китайските дипломати бяха предизвестени, че са на първо място „ партийни фрагменти “, което допуска, че Си Дзинпин ще тласне апарата на министерството към по-голяма интензивност, с цел да реализира цялостен резултат на оформящата се световна визия.
Най-голямата смяна, която беше направена по време на конференцията от предишния месец, визира световното ръководство. През 2014 година Си Дзинпин загатна за идната борба, която Китай ще води за бъдещата конструкция на международния ред. Работата в тази тенденция е разграничена в три взаимосвързани понятия: „ международен ред “, „ интернационална система “ и „ световно ръководство “.
Разбира се, тези понятия имат друг смисъл на различен език. Но съгласно китайски източници, терминът „ международен ред “ комбинира в себе си Организация на обединените нации, Бретундските институции, Г-20, както и други интернационалните институции (които Китай приема), за разлика от системата от световни съюзи, които Съединени американски щати приема.
Терминът „ интернационална система “ се отнася за първата част от международния ред. Системата съставлява сложна мрежа от военни институции, които оперират съгласно постановени интернационалните правила и наблюдават за осъществяването на световните общности въз основа на правилото на споделен суверенитет.
А „ световното ръководство “ дефинира настоящото показване на „ интернационалната система “, написа още Ръд за Market Watch.
Подобно на останалите представители на интернационалната общественост, Китай осъзнава неналичието на функционалност на огромна част от многостранната система. Така че желанието на китайския президент да управлява „ промените за световна управническа система “ не е инцидентно. То отразява възходящата дипломатическа интензивност в мултилатералните институции, с цел да ги преориентира в посоката, в която Китай има „ съществени национални ползи “, прибавя Кевин Ръд.
Си Дзинпин подсети на представителите на китайския хайлайф, занимаващ се с интернационална политика, че посоката на външната политика на Китай в бъдеще би трябвало да бъде водена от главните ползи на нацията. В този подтекст Китай също желае една по-развита „ мултиполярна “ интернационална система. Това е виждане за свят, в който ролята на Съединени американски щати и останалите мощни стопанска система от Запада последователно ще понижава.
Предизвикателството пред останалите представители на интернационалната общественост е да се дефинира какъв тип международен ред биха желали в сегашното. Какви правила в международната политическа система биха желали да наложат съществуващите институции като Европейски Съюз, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, както и Африканския съюз? Какво тъкмо целят Съединени американски щати със или без Доналд Тръмп?
Бъдещето на световния ред е в положение на развиване. Китай има явен сюжет за това бъдеще. Време е и останалите страни да разработят сходни проекти, разяснява още Кевин Ръд.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ