Три акта следват от невъзможността да се състави правителство
Конституцията ни споделя, че до 2 месеца от разпускането на Народното събрание би трябвало да бъде назначено служебно държавно управление. Само два пъти сме имали държавно управление при връчване на трети мандат. Това разяснява пред Dir.bg специалистът по конституционно право Екатерина Михайлова. Тя приказва още за периодите на мораториума, който е нападнат от ГЕРБ в Конституционния съд.
- Какви са периодите по Конституция, които ще дефинират идните политически събития, при положение, че Българска социалистическа партия не успее да осъществя третия мандат?
- Това не е първият случай, в който ще имаме предварителни парламентарни избори със завъртането на рулетката по член 99. На базата на практиката, която имаме от действието на новата Конституция, много по-често се е стигало до това да не бъде формирано държавно управление, в сравнение с да има такова при третия опит. Само два пъти сме имали държавно управление при трети възлагателен мандат в новата ни конституционна и парламентарна история - първият е при държавното управление на Любен Беров, а вторият път е Тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев. Ако не се получи сформиране на държавно управление, което в действителност е по-вероятно, това, което следва, е, че президентът разпуска Народното събрание, насрочва парламентарни избори, като тук той е стеснен във времето. Предполагам, че сега и той, и екипът му преценят вероятни дати, които да бъдат за предварителен избор, тъй като Конституцията ни споделя - до 2 месеца от разпускането на Народното събрание би трябвало да бъде назначено служебно държавно управление. Т.е. три акта следват от невъзможността да се сформира държавно управление. Логиката на Конституцията е ясна - при форма на ръководство, каквото имаме в България, парламентарно ръководство - суверенът гласоподава и излъчва своите представители, представителите от своя страна излъчват държавно управление, което е отговорно пред Народното събрание. Т.е. би трябвало да има болшинство, би трябвало да има съпротива, би трябвало да има излъчена изпълнителна власт във формата на държавно управление и тя да предстои на периодически надзор и формите за търсене на политическа отговорност избор на доверие и съмнение. И в случай че това не се получи, което е условието на Конституцията, праща се при арбитъра, както споделят старите създатели по Конституционно право, които аз обичам. А кой е арбитърът? Това е народът.
- С какъв брой дни разполага Българска социалистическа партия за вероятно осъществяване на третия мандат?
- Конституцията нищо не споделя за 7-дневен период, а споделя, че е за връчване на третия мандат на парламентарната група. Никога трети мандат не се е бавил изключително. Защото той е в действителност финален опит дали може да се появи като болшинство, което да излъчи държавно управление. За да се стигне до третия възлагателен мандат, логиката на конституционния законодател е била, че практическите са изчерпани опциите. Неслучайно аз го загатнах първоначално, че единствено два пъти се е стигало до съставянето на държавно управление при възлагане на трети мандат. Защото логиката и на конституционния текст, и на практиката, тъй като тя също има значение освен в България, е след изборите огромните да се опитат да създадат държавно управление. Това е вотът на гласоподавателя, а не някой с едно алегорично наличие в Народното събрание. Би могло да стане единствено в случай че огромните в Народното събрание са намерили единодушие, и то ще мине през някой различен. Логиката е, че президентът би трябвало да реши кое по-доброто решение. Понякога това лъчение на ръководство може да се окаже, че е не е най-хубавото, в случай че няма изясненост, цели и цели, по-добре е тогава арбитърът да се опита да разплете този възел.
- Задължен ли ще бъде президентът да назначи нова ЦИК?
- Това за ЦИК е още бъдещо нестабилно събитие. Ние не знаем още какво ще се случи, тъй като това следва като решения, които може да се случат, а може и да не се случат.
- Ако бъде гласувано дефинитивно в Народно събрание?
- Не единствено би трябвало да е гласувано, само че би трябвало и да бъде оповестено в Държавен вестник и да влезе в действие. Трябва да е приключил целият развой и чак тогава можем да калкулираме нещата.
- Как ще се произнесе Конституционният съд, съгласно вас, за мораториума, който визира доста назначения - освен в изпълнителната власт, само че и във всички държавни органи?
- Да, има тъжба за това решение на Народното събрание. Конституционният съд ще се произнесе. Не желая да допускам и да споделям тъкмо какво ще е решението. Той е орган, който ще си реши всички " за " и " срещу ". Има някои решения в мораториума, които основават полемика дали това е допустимо, само че това, което бих отбелязала, е, че той ще работи за един относително пай интервал от време и без значение от това какво ще е решението на Конституционен съд, това няма да докара до обезсилване на действието му. Т.е. решенията на Конституционен съд работят за напред.
- А може ли единствено да спре да работи това решение?
- Кратък е интервалът, тъй като в самото решение за мораториума е казано, че работи до избор на ново държавно управление или до назначението на служебно. Т.е. остават още няколко дни, тъй като или ще има постоянно държавно управление, или ще има служебно. И до момента в който се произнесе Конституционният съд, този мораториум ще е изминал.
- Какво мислите за закриването на профилирания съд и профилираната прокуратура? Беше гласувано на правна комисия, само че към момента не е минало в пленарна зала.
- Не е ясно какво ще стане като резултат. Бях народен представител, когато се сътвориха, и не съм била последовател на тази концепция. И резултатът от работата им сега не води до положителна оценка.
- Има концепция и за закриване на КПКОНПИ...
- КПКОНПИ, и тя като профилирания съд, беше родена с положителни планове преди време, по-късно още в самото начало не докара до добър резултат и все е придружена с тази орис, че не се получава. Не е и задоволително ефикасна в метода, по който работи. Но това ще е очевидно работа за един идващ парламент и държавно управление. Това са задания, които съгласно мен би трябвало да бъдат правени освен, въпреки че Народното събрание приема законите, само че това е идея на едно цяло ръководство.
- Какви са периодите по Конституция, които ще дефинират идните политически събития, при положение, че Българска социалистическа партия не успее да осъществя третия мандат?
- Това не е първият случай, в който ще имаме предварителни парламентарни избори със завъртането на рулетката по член 99. На базата на практиката, която имаме от действието на новата Конституция, много по-често се е стигало до това да не бъде формирано държавно управление, в сравнение с да има такова при третия опит. Само два пъти сме имали държавно управление при трети възлагателен мандат в новата ни конституционна и парламентарна история - първият е при държавното управление на Любен Беров, а вторият път е Тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев. Ако не се получи сформиране на държавно управление, което в действителност е по-вероятно, това, което следва, е, че президентът разпуска Народното събрание, насрочва парламентарни избори, като тук той е стеснен във времето. Предполагам, че сега и той, и екипът му преценят вероятни дати, които да бъдат за предварителен избор, тъй като Конституцията ни споделя - до 2 месеца от разпускането на Народното събрание би трябвало да бъде назначено служебно държавно управление. Т.е. три акта следват от невъзможността да се сформира държавно управление. Логиката на Конституцията е ясна - при форма на ръководство, каквото имаме в България, парламентарно ръководство - суверенът гласоподава и излъчва своите представители, представителите от своя страна излъчват държавно управление, което е отговорно пред Народното събрание. Т.е. би трябвало да има болшинство, би трябвало да има съпротива, би трябвало да има излъчена изпълнителна власт във формата на държавно управление и тя да предстои на периодически надзор и формите за търсене на политическа отговорност избор на доверие и съмнение. И в случай че това не се получи, което е условието на Конституцията, праща се при арбитъра, както споделят старите създатели по Конституционно право, които аз обичам. А кой е арбитърът? Това е народът.
- С какъв брой дни разполага Българска социалистическа партия за вероятно осъществяване на третия мандат?
- Конституцията нищо не споделя за 7-дневен период, а споделя, че е за връчване на третия мандат на парламентарната група. Никога трети мандат не се е бавил изключително. Защото той е в действителност финален опит дали може да се появи като болшинство, което да излъчи държавно управление. За да се стигне до третия възлагателен мандат, логиката на конституционния законодател е била, че практическите са изчерпани опциите. Неслучайно аз го загатнах първоначално, че единствено два пъти се е стигало до съставянето на държавно управление при възлагане на трети мандат. Защото логиката и на конституционния текст, и на практиката, тъй като тя също има значение освен в България, е след изборите огромните да се опитат да създадат държавно управление. Това е вотът на гласоподавателя, а не някой с едно алегорично наличие в Народното събрание. Би могло да стане единствено в случай че огромните в Народното събрание са намерили единодушие, и то ще мине през някой различен. Логиката е, че президентът би трябвало да реши кое по-доброто решение. Понякога това лъчение на ръководство може да се окаже, че е не е най-хубавото, в случай че няма изясненост, цели и цели, по-добре е тогава арбитърът да се опита да разплете този възел.
- Задължен ли ще бъде президентът да назначи нова ЦИК?
- Това за ЦИК е още бъдещо нестабилно събитие. Ние не знаем още какво ще се случи, тъй като това следва като решения, които може да се случат, а може и да не се случат.
- Ако бъде гласувано дефинитивно в Народно събрание?
- Не единствено би трябвало да е гласувано, само че би трябвало и да бъде оповестено в Държавен вестник и да влезе в действие. Трябва да е приключил целият развой и чак тогава можем да калкулираме нещата.
- Как ще се произнесе Конституционният съд, съгласно вас, за мораториума, който визира доста назначения - освен в изпълнителната власт, само че и във всички държавни органи?
- Да, има тъжба за това решение на Народното събрание. Конституционният съд ще се произнесе. Не желая да допускам и да споделям тъкмо какво ще е решението. Той е орган, който ще си реши всички " за " и " срещу ". Има някои решения в мораториума, които основават полемика дали това е допустимо, само че това, което бих отбелязала, е, че той ще работи за един относително пай интервал от време и без значение от това какво ще е решението на Конституционен съд, това няма да докара до обезсилване на действието му. Т.е. решенията на Конституционен съд работят за напред.
- А може ли единствено да спре да работи това решение?
- Кратък е интервалът, тъй като в самото решение за мораториума е казано, че работи до избор на ново държавно управление или до назначението на служебно. Т.е. остават още няколко дни, тъй като или ще има постоянно държавно управление, или ще има служебно. И до момента в който се произнесе Конституционният съд, този мораториум ще е изминал.
- Какво мислите за закриването на профилирания съд и профилираната прокуратура? Беше гласувано на правна комисия, само че към момента не е минало в пленарна зала.
- Не е ясно какво ще стане като резултат. Бях народен представител, когато се сътвориха, и не съм била последовател на тази концепция. И резултатът от работата им сега не води до положителна оценка.
- Има концепция и за закриване на КПКОНПИ...
- КПКОНПИ, и тя като профилирания съд, беше родена с положителни планове преди време, по-късно още в самото начало не докара до добър резултат и все е придружена с тази орис, че не се получава. Не е и задоволително ефикасна в метода, по който работи. Но това ще е очевидно работа за един идващ парламент и държавно управление. Това са задания, които съгласно мен би трябвало да бъдат правени освен, въпреки че Народното събрание приема законите, само че това е идея на едно цяло ръководство.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ