Борислав Цеков: Борисов прави маньовър с 3 цели
Конституцията не е въпрос на политическа самоувереност Евентуалното Велико народно събрание ще бъде мъртвородено, а плодовете му гнили, споделя конституционалистът доктор Борислав Цеков в изявление за в. " СТАНДАРТ "
* Националният интерес на България изисква отпадането на отминалостта за приватизацията да се разиска доста съществено
* Идеята президентът да внася закони и да желае избор на съмнение е безусловно неприемлива
* Радев слезе на партийната сцена, това е нездравословно за страната
* Проектът на ГЕРБ за нов главен закон не дава, а лишава власт на жителите
- Д-р Цеков, след 30 години преход, пристигна ли времето за напълно нова конституция, както желае ГЕРБ?
- За да има нова конституция, би трябвало да има първо действителна социална нужда, второ нова конституционна философия, друга от философията на настоящата конституция, и трето - необятно политическо, парламентарно и експертно единодушие. Нито едно от тези три условия съгласно мен не е налице. Представен е един план, който няма нова философия. Повече от 90% от текстовете са преписани от настоящата конституция, а измененията, които оферират са с процедурен темперамент, в случай че по тях има единодушие, те могат да се създадат като корекция на настоящата конституция, само че нито предмет, нито нужда от напълно нова конституция няма сега.
- Нова конституция допуска смяна на правилата или формата на държавно ръководство. В плана на ГЕРБ обаче не се виждат нито нови правила, нито нова форма на власт. Каква е съгласно Вас задачата на поправките - рестарт на демокрацията, както споделя Борисов, или печелене на време за него, както твърди опозицията?
- Моят разбор е, че в тази ситуация това е политически маньовър на ръководещите, с който те желаят да реализират три съответни тактически цели. Първата е да се смени плоскостта на публичния спор и вместо недоволството от ръководството, да се разискват хрумвания за конституционна проверка. Втората е да се отнеме самодейността от президента, който преди време стартира свои визии за конституционната религия. Третото, несъмнено, е печелене на политическо време, с цел да може в този интервал вероятно ръководството да се стабилизира и да бъде преодоляна политическата рецесия. В България не е имало нито гражданска война, нито ще стане в публичния строй, с цел да има потребност от нова конституция. Рестарт по принцип не значи смяна. Рестарт значи " още от същото ". Като рестартирате компютъра, не се появяват нови стратегии, появяват се същите.
- В последната година доста се приказва за повече страна в стопанската система. И като образци ръководещите сочат влизането на страната в хазарта, основаването на държавна петролна компания, държавните помощи за коронакризата. Трябва ли правилото за страната като пълновръстен участник в пазарния развой да залегне в конституцията, или би трябвало да остане сегашният модел - пазарът дефинира цените, страната не се намесва?
- Нищо в конституцията понастоящем не пречи страната да има своя регулативна роля. Разбира се, конституцията изключва монопол на страната в стопанската система. Конституцията ясно възприема правилото на свободна стопанска самодейност, в който страната е равнопоставен участник в икономическите процеси с частните субекти. Така че тези, които се пробват да търсят решения на сериозните социално-икономически проблеми или аргументи за тези проблеми в конституцията, бъркат съществено. Никой от проблемите на България - корупция, беднотия, клиентелизъм и така нататък, не е резултат от конституцията, нито пък може да бъдат решени от нова конституция. Това желае грамотни политики, стопански решения, което няма нищо общо с конституционната рамка, в противен случай тя разрешава, единствено че стопанска система, конституция и политика се вършат от хората. Когато има хора, които са некадърни да организират едни политики, никаква конституция няма да ги направи по-кадърни.
- Какво демонстрира анализът Ви - ще си свидлив ли партиите ръцете за Велико национално заседание?
- На този стадий наподобява, че нещата са на кантар. Българска социалистическа партия най-малко към този момент заема своята обичайната позиция на отменяне на всяка концепция за Велико национално заседание, Движение за права и свободи към този момент са в изчаквателна позиция, допускам, че те ще проучват процесите, публичните настроения и на този основа ще образуват позиция. По-малките партии като Воля, заеха някаква негативна позиция, само че на тях не може да се разчита, тъй като могат през половин час да си трансформират мнението. Предвид това, че има десетима самостоятелни депутати, нещата към сформирането на болшинство от най-малко 160 депутати, наподобяват на кантар, само че тъкмо това е огромният мотив против концепцията за привикване на Велико национално заседание, тъй като такова би трябвало да се свика при едно необятно единодушие. Очевидно няма такова и откакто се чака да се пазарят за един или двама депутати, това демонстрира, че възможното Велико национално заседание ще бъде мъртвородено и плодовете, които то ще роди, ще бъдат гнили.
- Ако приемем, че то въпреки всичко се случи, може ли чисто процедурно да разясните стъпките към него - какъв брой време ще отнеме процесът и какъв брой държавни управления ще се сменят до идващото постоянно заседание и излъчен от него постоянен кабинет? Кой ще избира тези държавни управления?
- От процедурна позиция нещата са ясни. След съумяло внасяне на план за нова конституция от най-малко половината от народните представители, разискването на плана стартира в период не по-рано от 2 и не по-късно от 5 месеца от внасянето. За да се свика Велико национално заседание, което да разиска този план за конституция е нужно болшинство в настоящия парламент от най-малко 2/3, т.е. 160 депутати. Ако такова решение се вземе, президентът е задължен в тримесечен период да насрочи избори за Велико национално заседание.
- Какво става с държавното управление?
- Ако настоящото държавно управление подаде оставка при съществуване на решение за привикване на Велико национално заседание, такава поръчка беше направена от премиера, то тогава това държавно управление ще подаде оставка, ще се влезе в процедурата по член 99, т.е. първите три парламентарни групи ще имат опция да сформират държавно управление. Ако не съумеят да сформират държавно управление, тук е към този момент огромната разлика в съответната обстановка, няма да има служебно държавно управление на президента, тъй като по конституция, когато се привиква Велико национално заседание, настоящият парламент се резервира до датата на избора на Великото национално заседание, а при настоящ парламент не може да се назначава служебно държавно управление. Затова с такава догадка подалото оставка държавно управление ще действа и в интервала на Великото национално заседание или така наречен държавно управление в оставка, това е позната конституционна фигура, и Великото национално заседание ще има суверенното право да реши дали е на разположение така наречен наложителен случай, в който то може да извършва функционалностите на нормално Народно заседание и да избере друго държавно управление или през целия интервал, в който заседава да действа държавното управление в оставка.
- Всички подлагат на критика ГЕРБ, че поправките в конституцията, които предлага, не изискват Велико национално заседание, а нормално Народно заседание. Вашето мнение на конституционалист какво е?
- Една част от измененията, които оферират изрично изискват Велико национално заседание. На първо място това е стесняването на политическото посланичество на жителите. За мен намаляването на броя на депутатите и премахването на Великото национално заседание, като необятен народен конгрес е най-големият минус на плана. Има потребност от Велико народно събрание и за концепцията за делене на Висшия правосъден съвет на две институции, както и за намаляването на мандатите на тримата огромни в правосъдната система. Други по-дребни въпроси могат да се решат и от нормално Народно заседание.
- Прави усещане, че хората на митинга и градската десница, които сякаш застават зад тях, и Слави Трифонов желаеха Велико национално заседание и понижаване броя на депутатите на 120, а при внасянето на такива ремонти от ГЕРБ споделиха: не, това е популизъм. Как си го обяснявате?
- Има една шеговито наречена аксиома на " Цеков-Бернщайнер-Смит " - колкото по-безидеен е един политик, толкоз по-радикални хрумвания за смяна в конституцията има. Идеята за понижаване броя на депутатите е допустимо най-глупавата, нездравословна и рискова за демокрацията концепция, тъй като когато по този начин коренно се понижи представителството на жителите в законодателната власт, това е услуга за олигарсите. Статистическите причини за брой на популацията и така нататък, са безусловно невалидни за българския случай. Те имат значение в укрепнали демокрации, където има мощен цивилен надзор върху властта, самостоятелен съд, построена демократична просвета. В общества с неукрепнала народна власт, има потребност от необятно посланичество на гражданските ползи в Народното събрание. И когато ти решаваш да намалиш това посланичество от 240 на 120, ти отнемаш властта на народа. Когато искаш да премахнеш Великото национално заседание като необятен народен конгрес, който взема решение огромните въпроси за нова конституция и така нататък, отново отнемаш власт от народа и я съсредоточаваш в ръцете на елита. Това са антидемократични трендове. Надявам се, че такива в това число като Слави Трифонов, които без да схващат нищо от държавност и конституционализъм, просто хващат хрумвания, които им наподобяват известни, с цел да извлекат персонални дивиденти, да се изплашен, да се отрезвят, тъй като заиграването с сходни антидемократични хрумвания е нездравословно и рисково за жителите. Ако се одобри концепцията за коренно понижаване броя на депутатите, в Народното събрание ще бъдат конфигурирани единствено представители на елита и нито един елементарен преподавател или какъвто и да е няма да има късмет да влезе в този парламент. И когато основни закони за страната се одобряват от 20-30 души малцинства или конституция се трансформира от 90 души, каква ария ще запеят? Че всичко става зад тила на народа, макар него и така нататък. Конституцията е нещо доста съществено и не е въпрос на политическа самоинициатива.
- Социолозите дадоха над 10% на партията на Слави, въпреки че действително не я виждаме още в политическия живот. Кога и по какъв начин съгласно Вас ще излезе на сцената?
- Не зная, това си е техен въпрос. Става дума явно за протестен избор, а не за избор, който предлага по-добро бъдеще на България с съответни хрумвания, с съответни политики, с съответни персони, с хора с потенциал, а една сочна ругатня. Това е този вид протестен избор, който ненавижда властта, и който показва недоволството си против страната не градивно като дава късмет на политики и на хора, а с хули. Това нормално приключва с един популистки изблик, появяват се в Народното събрание по-малки групи, кресливи първоначално, само че след това бързо потъват, тъй като нямат нито потенциала, нито компетентността, нито идейната база да вършат нещо свястно в Народното събрание, а жителите остават излъганите и разочарованите. Този филм е гледан, най-вероятно ще го гледаме още веднъж, тъй като " Глас национален, глас Божий! ".
- Вътрешна македонска революционна организация предложи няколко основни ремонти в конституцията - учебен ценз за гласоподаване, връщане на наборната работа и законодателна самодейност за президента плюс опция президентът да желае избор на съмнение на кабинета. Уместни ли са?
- Абсолютно неприемливи. Образователният ценз опонира на правилата на демокрацията. Идеята за президента да може да внася закони, да желае избор на съмнение, значи прекосяване към някаква полупрезидентска форма, където президентът е претрупан с изпълнителната власт. По нашия парламентарен модел, президентът не е титуляр на изпълнителната власт, а е държавен глава, който въплъщава единството на нацията. Когато президентът се намеси на полето на партийните войни в Народното събрание като предлага свои закони, които партиите одобряват или отхвърлят, когато може да внася избор на съмнение и да нападна държавното управление посредством Народното събрание, това към този момент е заемане на страна в политическите битки. Това за мен е едно вавилонско смесване на понятия, артикул на недоумение на съществени конституционни понятия. Категорично неприемливи, изобщо не си заслужава да се разискват даже.
- НФСБ предложи отпадане на давностния период за приватизационни покупко-продажби. Ще донесе ли сходна корекция възобновяване на справедливостта за така наречен бандитска приватизация и реалистично ли е приемането на подобен текст?
- Този въпрос заслужава към този момент съществено внимание за разлика от другите хрумвания, които стартират, и които са безусловно неприемливи. Това е сериозен въпрос и ги приветствам, че го повдигат. Наистина отминалостта е един пиедестал на стабилността в правото, само че тук става дума за един огромен развой на преразпределение на националното благосъстояние, който беше осъществен по непочтен и корупционен път в огромна част и нанесе тежки контузии върху публичния морал, върху възприятието за правдивост. За това би трябвало да се откри решение и мисля, че не е допустимо, въпреки и доста дискусионно, ще бъде подложено на критика в България и в чужбина такова решение, само че мисля, че националният интерес на България изисква този въпрос за отпадане на отминалостта за приватизацията да бъде разискван доста съществено.
- Бойко Борисов изиска две седмици " с цел да даде властта на народа ". Как разчитате думите му - оставка и предварителни избори или нещо друго?
- До този миг те назовават " предоставяне на властта на народа " плана за нова конституция. Подчертах към този момент, че в действителност този план лишава власт от народа и то по един невиждан метод като понижава броя на представителите на народа в Народното събрание и отстранява Великото национално заседание. Друго не виждам.
- С острите си нападки против ръководещите президентът Радев излиза от ролята на обединител. Очаквате ли негова партия и какъв ще е изходът от институционалната война?
- Президентът Радев излезе от ролята, която конституцията му отрежда, а тя е на неутрална власт, която стои над партийните битки, не се включва в политическите спорове, а играе ролята на надпартиен фактор за превъзмогване на рецесии, за стимулиране на разговора сред институциите и на партиите, в изискванията на политическа рецесия. В нашата история ние имаме към този момент задоволително такива образци. 1997 година, когато беше рецесията, президентът Петър Стоянов изигра тъкмо тази роля, която конституцията отрежда на президента - основател на разговора и в търсене на решения. Господин Радев слезе на арената на партийните битки, зае ясна страна в политическия спор и отхвърли разговор. Това е държание, което може да му носи някакви краткотрайни политически дивиденти, само че в дълготраен проект е нездравословно за държавността. Това занапред ще се осъзнава от доста хора, в това число може би в миналото и от него. А дали има желание да прави партия, той би трябвало да каже. Опитът демонстрира, че мнозина се заблуждават, че институционалният рейтинг е техен персонален политически рейтинг. Сгромолясването от естествения рейтинг на един президент, който постоянно е 40-50% най-малко до деня след излизането му от " Дондуков " 2, когато този рейтинг се стопява до персоналния от 2-3%, е огромно. Дали господин Радев има късмет да вкара партия в Народното събрание, както направи господин Първанов, следва да забележим. Пожелавам му триумф!
* Националният интерес на България изисква отпадането на отминалостта за приватизацията да се разиска доста съществено
* Идеята президентът да внася закони и да желае избор на съмнение е безусловно неприемлива
* Радев слезе на партийната сцена, това е нездравословно за страната
* Проектът на ГЕРБ за нов главен закон не дава, а лишава власт на жителите
- Д-р Цеков, след 30 години преход, пристигна ли времето за напълно нова конституция, както желае ГЕРБ?
- За да има нова конституция, би трябвало да има първо действителна социална нужда, второ нова конституционна философия, друга от философията на настоящата конституция, и трето - необятно политическо, парламентарно и експертно единодушие. Нито едно от тези три условия съгласно мен не е налице. Представен е един план, който няма нова философия. Повече от 90% от текстовете са преписани от настоящата конституция, а измененията, които оферират са с процедурен темперамент, в случай че по тях има единодушие, те могат да се създадат като корекция на настоящата конституция, само че нито предмет, нито нужда от напълно нова конституция няма сега.
- Нова конституция допуска смяна на правилата или формата на държавно ръководство. В плана на ГЕРБ обаче не се виждат нито нови правила, нито нова форма на власт. Каква е съгласно Вас задачата на поправките - рестарт на демокрацията, както споделя Борисов, или печелене на време за него, както твърди опозицията?
- Моят разбор е, че в тази ситуация това е политически маньовър на ръководещите, с който те желаят да реализират три съответни тактически цели. Първата е да се смени плоскостта на публичния спор и вместо недоволството от ръководството, да се разискват хрумвания за конституционна проверка. Втората е да се отнеме самодейността от президента, който преди време стартира свои визии за конституционната религия. Третото, несъмнено, е печелене на политическо време, с цел да може в този интервал вероятно ръководството да се стабилизира и да бъде преодоляна политическата рецесия. В България не е имало нито гражданска война, нито ще стане в публичния строй, с цел да има потребност от нова конституция. Рестарт по принцип не значи смяна. Рестарт значи " още от същото ". Като рестартирате компютъра, не се появяват нови стратегии, появяват се същите.
- В последната година доста се приказва за повече страна в стопанската система. И като образци ръководещите сочат влизането на страната в хазарта, основаването на държавна петролна компания, държавните помощи за коронакризата. Трябва ли правилото за страната като пълновръстен участник в пазарния развой да залегне в конституцията, или би трябвало да остане сегашният модел - пазарът дефинира цените, страната не се намесва?
- Нищо в конституцията понастоящем не пречи страната да има своя регулативна роля. Разбира се, конституцията изключва монопол на страната в стопанската система. Конституцията ясно възприема правилото на свободна стопанска самодейност, в който страната е равнопоставен участник в икономическите процеси с частните субекти. Така че тези, които се пробват да търсят решения на сериозните социално-икономически проблеми или аргументи за тези проблеми в конституцията, бъркат съществено. Никой от проблемите на България - корупция, беднотия, клиентелизъм и така нататък, не е резултат от конституцията, нито пък може да бъдат решени от нова конституция. Това желае грамотни политики, стопански решения, което няма нищо общо с конституционната рамка, в противен случай тя разрешава, единствено че стопанска система, конституция и политика се вършат от хората. Когато има хора, които са некадърни да организират едни политики, никаква конституция няма да ги направи по-кадърни.
- Какво демонстрира анализът Ви - ще си свидлив ли партиите ръцете за Велико национално заседание?
- На този стадий наподобява, че нещата са на кантар. Българска социалистическа партия най-малко към този момент заема своята обичайната позиция на отменяне на всяка концепция за Велико национално заседание, Движение за права и свободи към този момент са в изчаквателна позиция, допускам, че те ще проучват процесите, публичните настроения и на този основа ще образуват позиция. По-малките партии като Воля, заеха някаква негативна позиция, само че на тях не може да се разчита, тъй като могат през половин час да си трансформират мнението. Предвид това, че има десетима самостоятелни депутати, нещата към сформирането на болшинство от най-малко 160 депутати, наподобяват на кантар, само че тъкмо това е огромният мотив против концепцията за привикване на Велико национално заседание, тъй като такова би трябвало да се свика при едно необятно единодушие. Очевидно няма такова и откакто се чака да се пазарят за един или двама депутати, това демонстрира, че възможното Велико национално заседание ще бъде мъртвородено и плодовете, които то ще роди, ще бъдат гнили.
- Ако приемем, че то въпреки всичко се случи, може ли чисто процедурно да разясните стъпките към него - какъв брой време ще отнеме процесът и какъв брой държавни управления ще се сменят до идващото постоянно заседание и излъчен от него постоянен кабинет? Кой ще избира тези държавни управления?
- От процедурна позиция нещата са ясни. След съумяло внасяне на план за нова конституция от най-малко половината от народните представители, разискването на плана стартира в период не по-рано от 2 и не по-късно от 5 месеца от внасянето. За да се свика Велико национално заседание, което да разиска този план за конституция е нужно болшинство в настоящия парламент от най-малко 2/3, т.е. 160 депутати. Ако такова решение се вземе, президентът е задължен в тримесечен период да насрочи избори за Велико национално заседание.
- Какво става с държавното управление?
- Ако настоящото държавно управление подаде оставка при съществуване на решение за привикване на Велико национално заседание, такава поръчка беше направена от премиера, то тогава това държавно управление ще подаде оставка, ще се влезе в процедурата по член 99, т.е. първите три парламентарни групи ще имат опция да сформират държавно управление. Ако не съумеят да сформират държавно управление, тук е към този момент огромната разлика в съответната обстановка, няма да има служебно държавно управление на президента, тъй като по конституция, когато се привиква Велико национално заседание, настоящият парламент се резервира до датата на избора на Великото национално заседание, а при настоящ парламент не може да се назначава служебно държавно управление. Затова с такава догадка подалото оставка държавно управление ще действа и в интервала на Великото национално заседание или така наречен държавно управление в оставка, това е позната конституционна фигура, и Великото национално заседание ще има суверенното право да реши дали е на разположение така наречен наложителен случай, в който то може да извършва функционалностите на нормално Народно заседание и да избере друго държавно управление или през целия интервал, в който заседава да действа държавното управление в оставка.
- Всички подлагат на критика ГЕРБ, че поправките в конституцията, които предлага, не изискват Велико национално заседание, а нормално Народно заседание. Вашето мнение на конституционалист какво е?
- Една част от измененията, които оферират изрично изискват Велико национално заседание. На първо място това е стесняването на политическото посланичество на жителите. За мен намаляването на броя на депутатите и премахването на Великото национално заседание, като необятен народен конгрес е най-големият минус на плана. Има потребност от Велико народно събрание и за концепцията за делене на Висшия правосъден съвет на две институции, както и за намаляването на мандатите на тримата огромни в правосъдната система. Други по-дребни въпроси могат да се решат и от нормално Народно заседание.
- Прави усещане, че хората на митинга и градската десница, които сякаш застават зад тях, и Слави Трифонов желаеха Велико национално заседание и понижаване броя на депутатите на 120, а при внасянето на такива ремонти от ГЕРБ споделиха: не, това е популизъм. Как си го обяснявате?
- Има една шеговито наречена аксиома на " Цеков-Бернщайнер-Смит " - колкото по-безидеен е един политик, толкоз по-радикални хрумвания за смяна в конституцията има. Идеята за понижаване броя на депутатите е допустимо най-глупавата, нездравословна и рискова за демокрацията концепция, тъй като когато по този начин коренно се понижи представителството на жителите в законодателната власт, това е услуга за олигарсите. Статистическите причини за брой на популацията и така нататък, са безусловно невалидни за българския случай. Те имат значение в укрепнали демокрации, където има мощен цивилен надзор върху властта, самостоятелен съд, построена демократична просвета. В общества с неукрепнала народна власт, има потребност от необятно посланичество на гражданските ползи в Народното събрание. И когато ти решаваш да намалиш това посланичество от 240 на 120, ти отнемаш властта на народа. Когато искаш да премахнеш Великото национално заседание като необятен народен конгрес, който взема решение огромните въпроси за нова конституция и така нататък, отново отнемаш власт от народа и я съсредоточаваш в ръцете на елита. Това са антидемократични трендове. Надявам се, че такива в това число като Слави Трифонов, които без да схващат нищо от държавност и конституционализъм, просто хващат хрумвания, които им наподобяват известни, с цел да извлекат персонални дивиденти, да се изплашен, да се отрезвят, тъй като заиграването с сходни антидемократични хрумвания е нездравословно и рисково за жителите. Ако се одобри концепцията за коренно понижаване броя на депутатите, в Народното събрание ще бъдат конфигурирани единствено представители на елита и нито един елементарен преподавател или какъвто и да е няма да има късмет да влезе в този парламент. И когато основни закони за страната се одобряват от 20-30 души малцинства или конституция се трансформира от 90 души, каква ария ще запеят? Че всичко става зад тила на народа, макар него и така нататък. Конституцията е нещо доста съществено и не е въпрос на политическа самоинициатива.
- Социолозите дадоха над 10% на партията на Слави, въпреки че действително не я виждаме още в политическия живот. Кога и по какъв начин съгласно Вас ще излезе на сцената?
- Не зная, това си е техен въпрос. Става дума явно за протестен избор, а не за избор, който предлага по-добро бъдеще на България с съответни хрумвания, с съответни политики, с съответни персони, с хора с потенциал, а една сочна ругатня. Това е този вид протестен избор, който ненавижда властта, и който показва недоволството си против страната не градивно като дава късмет на политики и на хора, а с хули. Това нормално приключва с един популистки изблик, появяват се в Народното събрание по-малки групи, кресливи първоначално, само че след това бързо потъват, тъй като нямат нито потенциала, нито компетентността, нито идейната база да вършат нещо свястно в Народното събрание, а жителите остават излъганите и разочарованите. Този филм е гледан, най-вероятно ще го гледаме още веднъж, тъй като " Глас национален, глас Божий! ".
- Вътрешна македонска революционна организация предложи няколко основни ремонти в конституцията - учебен ценз за гласоподаване, връщане на наборната работа и законодателна самодейност за президента плюс опция президентът да желае избор на съмнение на кабинета. Уместни ли са?
- Абсолютно неприемливи. Образователният ценз опонира на правилата на демокрацията. Идеята за президента да може да внася закони, да желае избор на съмнение, значи прекосяване към някаква полупрезидентска форма, където президентът е претрупан с изпълнителната власт. По нашия парламентарен модел, президентът не е титуляр на изпълнителната власт, а е държавен глава, който въплъщава единството на нацията. Когато президентът се намеси на полето на партийните войни в Народното събрание като предлага свои закони, които партиите одобряват или отхвърлят, когато може да внася избор на съмнение и да нападна държавното управление посредством Народното събрание, това към този момент е заемане на страна в политическите битки. Това за мен е едно вавилонско смесване на понятия, артикул на недоумение на съществени конституционни понятия. Категорично неприемливи, изобщо не си заслужава да се разискват даже.
- НФСБ предложи отпадане на давностния период за приватизационни покупко-продажби. Ще донесе ли сходна корекция възобновяване на справедливостта за така наречен бандитска приватизация и реалистично ли е приемането на подобен текст?
- Този въпрос заслужава към този момент съществено внимание за разлика от другите хрумвания, които стартират, и които са безусловно неприемливи. Това е сериозен въпрос и ги приветствам, че го повдигат. Наистина отминалостта е един пиедестал на стабилността в правото, само че тук става дума за един огромен развой на преразпределение на националното благосъстояние, който беше осъществен по непочтен и корупционен път в огромна част и нанесе тежки контузии върху публичния морал, върху възприятието за правдивост. За това би трябвало да се откри решение и мисля, че не е допустимо, въпреки и доста дискусионно, ще бъде подложено на критика в България и в чужбина такова решение, само че мисля, че националният интерес на България изисква този въпрос за отпадане на отминалостта за приватизацията да бъде разискван доста съществено.
- Бойко Борисов изиска две седмици " с цел да даде властта на народа ". Как разчитате думите му - оставка и предварителни избори или нещо друго?
- До този миг те назовават " предоставяне на властта на народа " плана за нова конституция. Подчертах към този момент, че в действителност този план лишава власт от народа и то по един невиждан метод като понижава броя на представителите на народа в Народното събрание и отстранява Великото национално заседание. Друго не виждам.
- С острите си нападки против ръководещите президентът Радев излиза от ролята на обединител. Очаквате ли негова партия и какъв ще е изходът от институционалната война?
- Президентът Радев излезе от ролята, която конституцията му отрежда, а тя е на неутрална власт, която стои над партийните битки, не се включва в политическите спорове, а играе ролята на надпартиен фактор за превъзмогване на рецесии, за стимулиране на разговора сред институциите и на партиите, в изискванията на политическа рецесия. В нашата история ние имаме към този момент задоволително такива образци. 1997 година, когато беше рецесията, президентът Петър Стоянов изигра тъкмо тази роля, която конституцията отрежда на президента - основател на разговора и в търсене на решения. Господин Радев слезе на арената на партийните битки, зае ясна страна в политическия спор и отхвърли разговор. Това е държание, което може да му носи някакви краткотрайни политически дивиденти, само че в дълготраен проект е нездравословно за държавността. Това занапред ще се осъзнава от доста хора, в това число може би в миналото и от него. А дали има желание да прави партия, той би трябвало да каже. Опитът демонстрира, че мнозина се заблуждават, че институционалният рейтинг е техен персонален политически рейтинг. Сгромолясването от естествения рейтинг на един президент, който постоянно е 40-50% най-малко до деня след излизането му от " Дондуков " 2, когато този рейтинг се стопява до персоналния от 2-3%, е огромно. Дали господин Радев има късмет да вкара партия в Народното събрание, както направи господин Първанов, следва да забележим. Пожелавам му триумф!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ