Конституционният съд отряза кабинета за тълкуване относно военната подготовка на запасняците
Конституционният съд отклони настояването на Министерския съвет за предоставяне на наложително пояснение на наредбата на член 59, алинея 2 по отношение на алинея 1, изречение първо, по отношение на отговор на въпроса дали е възможно въвеждането на наложителна военна подготовка на жителите със статус на запасни по смисъла на Закона за запаса на въоръжените сили на Република България.
Докладчик по делото бе арбитър Соня Янкулова, оказва се от уеб страницата на институцията. Определението е признато единомислещо от 10 конституционни съдии на съвещание, състояло се на 4 април, съобщи Българска телеграфна агенция.
През януари т.г. Министерският съвет изиска Конституционният съд да разтълкува наредбите на член 59 от Конституцията, алинея 2 по отношение на алинея 1, изречение първо.
Член 59 от Конституцията гласи:
„ (1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български жител. Измяната и измяната към Отечеството са най-тежки закононарушения и се санкционират с цялата суровост на закона.
(2) (Изм. - Дъждовни води, бр. 12 от 2007 година, в действие от 01.01.2008 г.) Подготовката на жителите за отбрана на отечеството се урежда със закон. “
Министерският съвет счита, че от основна значимост е дали конституционната норма позволява регламентиране в специфичен закон на такава подготовка на българските жители за отбрана на отечеството, каквато е нужна съгласно съответните действителности на средата за сигурност, в т. ч. въвеждане на наложителна подготовка в спокойно време на българските жители със статус на запасни, без обаче това да води до възобновяване на наложителната военна тегоба за българските жители във типа на съществувалата до първи януари 2008 година наборна военна работа.
Правителството уточни още, че актуалната правна уредба планува доброволност при провеждането на подготовката на българските жители за отбрана на отечеството. Допълва се, че съществуват разнообразни разбирания по отношение на правилата при въвеждане на подготовката на българските жители, видно от дебатите в Народното събрание по приемането на наредбата на член 59, алинея 2 от Конституцията и от дебатите по отношение на правенето на промени в Закона за запаса на въоръжените сили.
„ Обстоятелството, че наредбата на член 59, алинея 2 от Конституцията не дава еднопосочен отговор на поставения съответен тълкувателен въпрос, не значи, че конституционната наредба е неразбираема, както твърди вносителят. Конституционната наредба е ясна – тя разпорежда допустимо най-широката нормотворческа подготвеност на настоящия законодател, без да открива категорично съответни ограничавания по отношение на метода за осъществяване на конституционното обвързване на българските жители за отбрана на отечеството, надлежно за подготовката им за осъществяване на това обвързване. Законодателят е стеснен само от конституционните правила и полезности, за сходството с които обаче Конституционният съд може да преценя не едно хипотетично законодателно решение – „ разбирания по отношение на правилата на въвеждането подготовката на българските жители “ за отбрана на отечеството, а обективиран в законови правила политически избор на представителното институция, предписан във взаимоотношение с виновното за вътрешния ред, защитата и сигурността държавно управление. Волята на конституционния законодател, видно от изложеното, е съответните способи за подготовка на българските жители за отбрана на отечеството да бъдат определяни в сходство с съответните условия посредством закон, а не в Конституцията “, написа в определението си Конституционният съд.
Докладчик по делото бе арбитър Соня Янкулова, оказва се от уеб страницата на институцията. Определението е признато единомислещо от 10 конституционни съдии на съвещание, състояло се на 4 април, съобщи Българска телеграфна агенция.
През януари т.г. Министерският съвет изиска Конституционният съд да разтълкува наредбите на член 59 от Конституцията, алинея 2 по отношение на алинея 1, изречение първо.
Член 59 от Конституцията гласи:
„ (1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български жител. Измяната и измяната към Отечеството са най-тежки закононарушения и се санкционират с цялата суровост на закона.
(2) (Изм. - Дъждовни води, бр. 12 от 2007 година, в действие от 01.01.2008 г.) Подготовката на жителите за отбрана на отечеството се урежда със закон. “
Министерският съвет счита, че от основна значимост е дали конституционната норма позволява регламентиране в специфичен закон на такава подготовка на българските жители за отбрана на отечеството, каквато е нужна съгласно съответните действителности на средата за сигурност, в т. ч. въвеждане на наложителна подготовка в спокойно време на българските жители със статус на запасни, без обаче това да води до възобновяване на наложителната военна тегоба за българските жители във типа на съществувалата до първи януари 2008 година наборна военна работа.
Правителството уточни още, че актуалната правна уредба планува доброволност при провеждането на подготовката на българските жители за отбрана на отечеството. Допълва се, че съществуват разнообразни разбирания по отношение на правилата при въвеждане на подготовката на българските жители, видно от дебатите в Народното събрание по приемането на наредбата на член 59, алинея 2 от Конституцията и от дебатите по отношение на правенето на промени в Закона за запаса на въоръжените сили.
„ Обстоятелството, че наредбата на член 59, алинея 2 от Конституцията не дава еднопосочен отговор на поставения съответен тълкувателен въпрос, не значи, че конституционната наредба е неразбираема, както твърди вносителят. Конституционната наредба е ясна – тя разпорежда допустимо най-широката нормотворческа подготвеност на настоящия законодател, без да открива категорично съответни ограничавания по отношение на метода за осъществяване на конституционното обвързване на българските жители за отбрана на отечеството, надлежно за подготовката им за осъществяване на това обвързване. Законодателят е стеснен само от конституционните правила и полезности, за сходството с които обаче Конституционният съд може да преценя не едно хипотетично законодателно решение – „ разбирания по отношение на правилата на въвеждането подготовката на българските жители “ за отбрана на отечеството, а обективиран в законови правила политически избор на представителното институция, предписан във взаимоотношение с виновното за вътрешния ред, защитата и сигурността държавно управление. Волята на конституционния законодател, видно от изложеното, е съответните способи за подготовка на българските жители за отбрана на отечеството да бъдат определяни в сходство с съответните условия посредством закон, а не в Конституцията “, написа в определението си Конституционният съд.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ