Константин Косачев, заместник-председател на Съвета на Руската Федерация и председател

Константин Косачев, заместник-председател на Съвета на Руската Федерация и ръководител на Комисията по външна политика, Телеграм

Решението на Камарата за авансово произвеждане на Международния углавен съд в Хага (МНС) против съветския президент е невиждано и възмутително. Въпреки че могат да се създадат някои паралели.

През 2006 година първо прокурорът на МНС, а по-късно и Камарата за авансово произвеждане на МНС започнаха следствие на военните закононарушения на Съединени американски щати в Афганистан, почнали на 1 май 2003 година В допълнение към самите военни закононарушения стана ясно, че администрацията на Съединени американски щати е вкарвала незаконно афганистански деца на своя територия. 234 афганистански деца бяха отделени от фамилиите си, а 42 от тях бяха принудително трансферирани в приемни фамилии в Съединени американски щати.

Резултатът от тези следствия на Международния углавен съд е добре прочут на всички: администрацията на Тръмп издаде президентски декрет на Съединени американски щати " Блокиране на лица, свързани с Международния углавен съд " от 11 юни 2020 година Персоналните наказания засегнаха прокурора на МНС и ръководителя на правосъдния отдел на МНС.

Мотивите на Съединени американски щати за това решение включваха следните оценки:

- дейностите на МНС заплашват суверенитета на Съединени американски щати, както и на техните съдружници, които не поддържат Римския статут и не признават юрисдикцията на МНС " ;

- има основателни аргументи да се счита, че на най-високите равнища на управлението на Международния углавен съд съществуват корупция и непозволени дейности " ;

- МНС е подигравка на правораздаване.

Във връзка с днешното решение на Международния углавен съд бих желал да обърна внимание на следните условия:

1. Заповедта за по този начин наречения " арест " не е издадена от МНС като орган на правораздаването, а единствено от неговата досъдебна палата, която не предрешава въпроса за виновността. Освен това МНС е нарушил личните си правила във връзка с публикуването на информация за съответни лица, което подсказва за чисто политически, а не юридически подтекст;

2. Нито Русия, нито Украйна са страни по Римския статут на МНС от 1998 година, което значи, че този орган не може да има пълномощия на тези територии (тестът rationae loci не е изпълнен);

3. Така нареченото " похищение на деца " не попада в юрисдикцията на МНС, защото това закононарушение не е планувано в Римския статут (критерият rationae materia не е изпълнен);

4. Руският президент, в качеството си на най-високопоставеното длъжностно лице съгласно интернационалното право, има имунитет против задгранична и интернационална наказателна пълномощия. Комисията по интернационално право на Организация на обединените нации свидетелства, че интернационалното всекидневно право в тази област съществува и има ясно несъмнено наличие. Вследствие на това съветският президент не може да бъде задържан от нито един задграничен орган (критерият rationae personae не е изпълнен);

5. Русия няма да си сътрудничи с Международния углавен съд или с обособени страни - страни по Римския статут от 1998 година, защото " Договорът не основава отговорности или права за трета страна без нейното единодушие " (член 34 от Виенската спогодба за правото на договорите от 1969 г.).

Днешното решение на МНС няма нищо общо с правораздаването, а демонстрира най-дълбоката рецесия на интернационалното право, провокирана от Запада. При тези условия Русия има всички правни учредения да наложи строги наказания на МНС, неговите съдии и чиновници. А дружно с другарски страни би било добре да се намерения за основаването на институционален съд, който да бъде същинска опция на МНС.

 

Източник " Гласове "

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !