Импийчмънтът е стартиран, крахът на Байдън е неизбежен
Конгресът на Съединени американски щати стартира процедурата за премахване на президента Джо Байдън от власт - към този момент публично. Конгресмените не бързаха: изминаха три години, откогато “Ню Йорк Пост ”, благосъстоятелност на консервативния Дядо Торбалан Рупърт Мърдок, разгласява преписка от преносимия компютър на Хънтър Байдън. Вече три години всеки в нашия свят, който може да се интересува, знае, че Байдън-старши е именуван „ огромният човек “ и че „ огромният човек “ дължи 10% от покупко-продажбите на сина си, чийто бизнес е търговията на татко му въздействие.
Оттогава бяха разкрити спомагателни числа (десетки милиони долари посредством десетки фиктивни компании), само че не и значителните детайлности. Скандалът не попречи на Байдън да бъде определен за президент, а следствието на случая на сина му беше толкоз калпаво, че демократичните медии в Съединени американски щати (а това са всички огромни медии, като се изключи тези, включени в империята на Мърдок) сполучливо съумяха да го премълчат, базирайки се на машинациите на съветското разузнаване.
Трудно е да се оплакват тези, които повярваха на явните неистини за съветското разузнаване. Лаптопът на Хънтър Байдън е артефакт с такава стойност и значение, че в един филм половината свят би го търсил. Но Байдън-младши оставил компютъра си в сервиз заради заплеснатост, провокирана от опиати. Кой би повярвал на такова нещо?
Но този път баналността в действителност победи. Как единствено един заблеял се наркоман докара татко си продажник до колапс. А татко му е президент на Съединените американски щати.
Като цяло казусът с Байдън доста наподобява на случая с опожаряването на храма на Артемида от Херострат - той също е много античен, причинителят също е прочут през цялото време, единствено че името му е подредено да бъде забравено. Но даже и в този момент, след три години подмолни пазарлъци, договаряния, интриги и изнудване, Байдън-старши е публично упрекнат не в подкупи, а единствено в това, че е излъгал, като че ли не е знаел нищо за покупко-продажбите на сина си.
Сега също ни чака дълго и евентуално тъмно парламентарно следствие, вследствие на което долната камара на Народното събрание ще в профил президента, а горната камара, където са нужни най-малко 67 гласа от 100 за неоправдателна присъда оправдае Байдън. Финита ла комедията.
Това е главният сюжет за развиване на събитията. Но има чувството, че дългата политическа кариера на Байдън в действителност е завършила. В най-хубавия сюжет за президента той ще бъде заставен непринудено да се откаже от борбата за преизбиране, а при започване на 2025 година в Съединени американски щати ще се смени президентът.
Да, официално Байдън има положителни шансове да му се размине. Но в този момент, когато нещата най-сетне стигнаха до импийчмънт, наподобява немислимо елитът на ръководещата Демократическа партия да е подготвен да поеме подобен риск и още веднъж да заложи на „ остарелия Джо “.
В историята на Съединени американски щати има единствено един (но добре известен) случай, когато президент е бил заставен да напусне предварително посредством процедурата по импийчмънт - оставката на Ричард Никсън. Кашата с “Уотъргейт ” също къкри дълго: до момента в който абсурдът с подслушването на съперник към този момент се разгаря, Никсън триумфално (с победа в 49 от 50 щата) е избран отново за президент и единствено година и половина по-късно е заставен да абдикира от властта в подмяна на опрощение от новия президент Форд.
Основният проблем на Никсън е, че той е излъгал, отричайки присъединяване си в възпрепятстване на следствието. Точно както излъга Байдън, когато говореше за невмешателство в бизнеса на сина си. На фона на други детайлности това наподобява като дреболия, само че е задоволителна, с цел да смени властта в суперсила.
Разликата сред тях е, че Никсън беше деен, сполучлив и известен президент, а Байдън е цялостната му диаметралност в това отношение.
Впоследствие “Уотъргейт ” се трансформира в скрит план против президента от ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ, които сполучливо манипулираха пресата. Никсън дразнеше с въздействието си, намесваше се в доста неща, пречеше на мнозина, което настрои авторитетни хора в личната му партия против него. Байдън е недолюбван от хората си, като задължение, което дърпа всички към дъното - той също е огромна спънка, единствено че по друг метод. Само че той няма мощните страни на Никсън и – време е да го признаем – няма късмет за преизбиране. Още преди изборите той рискува да рухне - душевен и физически, а с него и целият план на демократите за задържане на властта.
Тези, които са „ вътрешни “ за Байдън, все са заинтригувани да го защитят от републиканците, само че единствено в случай че „ Старият Джо “ се съгласи на правоприемник и отдръпна кандидатурата си.
Началото на импийчмънта е доказателство, че не е допустимо да се реализира приятелско съглашение. Това няма да бъде първият път в историята на Съединени американски щати президент да бъде отхвърлен от служба от Народното събрание, само че ще направи излизането на Байдън от конкуренцията съвсем неизбежно.
Можем да гадаем кой ще бъде номиниран вместо него. Ако, да речем, го размени сегашният губернатор на Калифорния Гавин Нюсъм,той е в положение да потопи Съединените щати в толкоз недопечен демократичен опит, че американците ще избягат от страната, тъкмо както в този момент бягат от неговата Калифорния.
Не съответното фамилно име обаче е значимо. Важното е, че Байдън скоро ще излезе от играта, той няма съвсем нито коз, нито съдружник, нито човешка мощ, с цел да продължи присъединяване си в нея. Но всъщност това не значи промяна на властта в Белия дом и не късмет за преразглеждане на политиката на Вашингтон към Украйна, а в противен случай, удължение на ръководството на демократите и продължение на антируския им курс.
Моделът, когато копаеш гроб на врага си, само че самичък попадаш в него, постоянно работи в политиката, когато подхванатите дейности водят до противоположен на стремежи резултат. Организирайки наказателното гонене на Доналд Тръмп, против който към този момент се водят четири каузи, демократите надали са предполагали, че това произвеждане ще увеличи още повече рейтинга му и ще му разреши да събере рекордни дарения за предизборната акция.
Сега, когато Тръмп поучава републиканското болшинство в долната камара на Конгреса за импийчмънта на Байдън, той може и да не се замисля, че този удар по врага, макар че ще докара до неговото рухване, може да породи нов - по-млад и не по-малко противоположен от самите Байдън и Тръмп.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Оттогава бяха разкрити спомагателни числа (десетки милиони долари посредством десетки фиктивни компании), само че не и значителните детайлности. Скандалът не попречи на Байдън да бъде определен за президент, а следствието на случая на сина му беше толкоз калпаво, че демократичните медии в Съединени американски щати (а това са всички огромни медии, като се изключи тези, включени в империята на Мърдок) сполучливо съумяха да го премълчат, базирайки се на машинациите на съветското разузнаване.
Трудно е да се оплакват тези, които повярваха на явните неистини за съветското разузнаване. Лаптопът на Хънтър Байдън е артефакт с такава стойност и значение, че в един филм половината свят би го търсил. Но Байдън-младши оставил компютъра си в сервиз заради заплеснатост, провокирана от опиати. Кой би повярвал на такова нещо?
Но този път баналността в действителност победи. Как единствено един заблеял се наркоман докара татко си продажник до колапс. А татко му е президент на Съединените американски щати.
Като цяло казусът с Байдън доста наподобява на случая с опожаряването на храма на Артемида от Херострат - той също е много античен, причинителят също е прочут през цялото време, единствено че името му е подредено да бъде забравено. Но даже и в този момент, след три години подмолни пазарлъци, договаряния, интриги и изнудване, Байдън-старши е публично упрекнат не в подкупи, а единствено в това, че е излъгал, като че ли не е знаел нищо за покупко-продажбите на сина си.
Сега също ни чака дълго и евентуално тъмно парламентарно следствие, вследствие на което долната камара на Народното събрание ще в профил президента, а горната камара, където са нужни най-малко 67 гласа от 100 за неоправдателна присъда оправдае Байдън. Финита ла комедията.
Това е главният сюжет за развиване на събитията. Но има чувството, че дългата политическа кариера на Байдън в действителност е завършила. В най-хубавия сюжет за президента той ще бъде заставен непринудено да се откаже от борбата за преизбиране, а при започване на 2025 година в Съединени американски щати ще се смени президентът.
Да, официално Байдън има положителни шансове да му се размине. Но в този момент, когато нещата най-сетне стигнаха до импийчмънт, наподобява немислимо елитът на ръководещата Демократическа партия да е подготвен да поеме подобен риск и още веднъж да заложи на „ остарелия Джо “.
В историята на Съединени американски щати има единствено един (но добре известен) случай, когато президент е бил заставен да напусне предварително посредством процедурата по импийчмънт - оставката на Ричард Никсън. Кашата с “Уотъргейт ” също къкри дълго: до момента в който абсурдът с подслушването на съперник към този момент се разгаря, Никсън триумфално (с победа в 49 от 50 щата) е избран отново за президент и единствено година и половина по-късно е заставен да абдикира от властта в подмяна на опрощение от новия президент Форд.
Основният проблем на Никсън е, че той е излъгал, отричайки присъединяване си в възпрепятстване на следствието. Точно както излъга Байдън, когато говореше за невмешателство в бизнеса на сина си. На фона на други детайлности това наподобява като дреболия, само че е задоволителна, с цел да смени властта в суперсила.
Разликата сред тях е, че Никсън беше деен, сполучлив и известен президент, а Байдън е цялостната му диаметралност в това отношение.
Впоследствие “Уотъргейт ” се трансформира в скрит план против президента от ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ, които сполучливо манипулираха пресата. Никсън дразнеше с въздействието си, намесваше се в доста неща, пречеше на мнозина, което настрои авторитетни хора в личната му партия против него. Байдън е недолюбван от хората си, като задължение, което дърпа всички към дъното - той също е огромна спънка, единствено че по друг метод. Само че той няма мощните страни на Никсън и – време е да го признаем – няма късмет за преизбиране. Още преди изборите той рискува да рухне - душевен и физически, а с него и целият план на демократите за задържане на властта.
Тези, които са „ вътрешни “ за Байдън, все са заинтригувани да го защитят от републиканците, само че единствено в случай че „ Старият Джо “ се съгласи на правоприемник и отдръпна кандидатурата си.
Началото на импийчмънта е доказателство, че не е допустимо да се реализира приятелско съглашение. Това няма да бъде първият път в историята на Съединени американски щати президент да бъде отхвърлен от служба от Народното събрание, само че ще направи излизането на Байдън от конкуренцията съвсем неизбежно.
Можем да гадаем кой ще бъде номиниран вместо него. Ако, да речем, го размени сегашният губернатор на Калифорния Гавин Нюсъм,той е в положение да потопи Съединените щати в толкоз недопечен демократичен опит, че американците ще избягат от страната, тъкмо както в този момент бягат от неговата Калифорния.
Не съответното фамилно име обаче е значимо. Важното е, че Байдън скоро ще излезе от играта, той няма съвсем нито коз, нито съдружник, нито човешка мощ, с цел да продължи присъединяване си в нея. Но всъщност това не значи промяна на властта в Белия дом и не късмет за преразглеждане на политиката на Вашингтон към Украйна, а в противен случай, удължение на ръководството на демократите и продължение на антируския им курс.
Моделът, когато копаеш гроб на врага си, само че самичък попадаш в него, постоянно работи в политиката, когато подхванатите дейности водят до противоположен на стремежи резултат. Организирайки наказателното гонене на Доналд Тръмп, против който към този момент се водят четири каузи, демократите надали са предполагали, че това произвеждане ще увеличи още повече рейтинга му и ще му разреши да събере рекордни дарения за предизборната акция.
Сега, когато Тръмп поучава републиканското болшинство в долната камара на Конгреса за импийчмънта на Байдън, той може и да не се замисля, че този удар по врага, макар че ще докара до неговото рухване, може да породи нов - по-млад и не по-малко противоположен от самите Байдън и Тръмп.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ