Мислите на Конфуций, от които научаваме много за живота
Конфуций е един от най-древните мъдреци, живял преди повече от 2500 години в Китай. Неговите изводи за живота под формата на мъдри мисли и до през днешния ден са източник на ентусиазъм.
Давай директиви единствено на този, който търси познания, откакто е разкрил своето незнание.
Човекът е човек, когато е закусил.
Мъдрият човек не прави на различен това, което не желае да му бъде сторено на него.
Най-голямата неточност е да не поправяш остарялата си неточност.
Проклятие е да живееш в забавни времена.
Когато пътищата ви не съответстват, не правете общи проекти.
Който приказва доста, все ще каже нещо, което не е трябвало да споделя.
Този, който приказва красиво и има привлекателна осанка, рядко е в действителност хуманен.
Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш неприятни мисли, няма да имаш неприятни действия.
Мълчанието е правилен другар, който в никакъв случай няма да те съобщи.
Позорно е да се държиш другарски с човек, комуто скрито завиждаш.
Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш заставен да работиш и един ден през живота си.
Да признаеш за своите дефекти, когато те укоряват – това е скромност; да ги разкриеш пред другари – това е чистосърдечие и наивност, а да ги показваш пред всички – това е надменност.
Благородният човек предявява искания към себе си, елементарният – към другите.
Стрелбата с лък ни учи по какъв начин би трябвало да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не упреква другите, а търси виновността в себе си.
Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.
Как можем да знаем какво е гибелта, когато не знаем още какво е животът.
