Сложният комплекс за малоценност – в какво се изразява и как да се справим с него?
Комплексът за непълноценност е проучен най-много от Алфред Адлер, австрийски доктор и физиотерапевт, създател на самостоятелната логика на психиката, който го трансформира в основа на своята психическа доктрина. Чувството за непълноценност се появява, когато даден човек срещне хора, които самичък дефинира като „ по-завършени, по-способни и почтени от него “. Усещането за непълноценност идва от подсъзнателния разум на индивида, с цел да го стимулира да усъвършенства сферите на живота, за които " има вяра ", че изостава.
“Усещането, че си по-нисш от другите в някакъв аспект на живота, е противоположното на възприятието за убеденост. Когато някой не е убеден, той има вяра, че е незначителен, неподобаващ и несъответстващ. ”
Комплексът за непълноценност - Напълно обикновено е понякога да се усещаме несигурни и някак по-долу от другите, само че когато някой се усеща по-нисш до степен, че тези усеща се трансфорат в непоносими и унищожат увереността му в себе си изцяло, тогава може да се каже, че е развил комплекс за непълноценност. Комплексът за непълноценност кара човек да има вяра, че нещо не е наред с него или че му липсва нещо и вследствие на това се усеща несъответстващо.
“ Как се заражда чувството за непълноценност? ”
Обикновено една от най-честите аргументи за поява на чувството за непълноценност е нещо случило се в предишното, което е предиздвикало даден човек да се почувства малоценен, като че ли нещо не е наред с него и незадоволително добър. Освен това, едно дете, което постоянно е било наричано неуместно от учители/родители/съученици, може да продължи да носи този „ етикет “ и в зрелост и надлежно да се усеща малоценно. В множеството случаи човек се усеща нерешителен и нисш, тъй като другите са го карали да се усеща по този метод поради оценки, сериозни мнения, избрания, които са му поставяли.
Тъй като тези усеща на непълноценност са мъчителни, те са заровени надълбоко в нашето подсъзнание и се появяват на повърхността, единствено когато външни събития/стимули ни припомнят за тях. Точно в този миг може да не се чувствате неуверени, само че когато попаднете в избрана обстановка, която припомня за вашата непълноценност, тогава тези усеща може ненадейно да се задействат. Например, човек със слаби обществени умения може да се почувства несъвършен ненадейно, когато види някого да взаимодейства решително с хората.
“Човек, който се усеща незначителен, възприема изкривена версия на действителността ”
Например, в случай че тъмнокож човек, който се усеща по-нисш поради цвета на кожата си, движейки се до група бели хора вижда, че те се смеят, тогава той може да си намерения, че точно той е обект на смеха им. В реалност същинската причина за смеха им може да няма нищо общо с него. Често срещано е да виждаме хора, които се усещат по-нисши, обвинявайки другите, че им се подиграват, единствено тъй като имат изкривена визия за действителността. Хората, които биват упреквани в никакъв случай не схващат какво са създали неправилно, обвинителят единствено приключва подсилването на малоценността си заради изкривения си светоглед.
“Какво е държанието на хората с комплекс за непълноценност? ”
Според третия закон на придвижването на Нютон всяко деяние има равна и противоположна реакция. Този закон е потребен за разбирането на държанието на хората, които се усещат непълноценни. Тъй като възприятието на непълноценност кара хората да мислят, че са по-малко почтени от другите, те би трябвало да създадат „ противоположно деяние “, с цел да се усещат още веднъж почтени. Най-често срещаният метод да се направи това е да работят като че ли са по-добри, по-висши (комплекс на превъзходството) пред другите и да ги слагат по-долу. Техният разум мисли, че в случай че наподобяват по-висши, никой в никакъв случай няма да си намерения, че са несигурни.
По същия метод, човек, който се усеща нерешителен, може да се стреми към предимство, устремявайки се към триумф, благосъстояние, власт, статус и така нататък, единствено с цел да прикрие своята неустановеност от другите, тъй като неумишлено мисли, че в случай че е постигнал тези неща, никой в никакъв случай няма да си намерения, че е незначителен, поставяйки под въпрос неговата стойност. Всъщност хората, които имат огромни достижения, постоянно са имали някаква непълноценност като движеща мощ.
Психолозите изясняват, че доста от милионерите се усещат малоценни поради неприятните условия, при които са израснали. Често дават образец с огромния Майкъл Джордан, който е бил изключен от учебния тим по баскетбол. Когато се прибира вкъщи след случилото се, той се затваря в стаята си, плачейки. Очевидно, той се е чувствал несъвършен и незадоволително добър, само че все пак се връща в залата по баскетбол, побеждава възприятието на нерешителност, трансформирайки се в същински първенец и записва името си в международната спортна история.
Този метод за справяне с малоценността е явно доста по-добър и работлив, в сравнение с да се пробвате да принизявате другите хора. Един нерешителен човек може да бъде доста обезпокоителен, когато срещне хора, които счита за по-добри от себе си. В този случай тревогата се задейства от мозъка му, с цел да му разреши да избегне тези хора и да отбрани своето его. Такъв човек може да стане и мощно сензитивен към рецензии. Тъй като по-неувереният прави всичко допустимо, с цел да покаже предимство, всичко, което нападна това възприятие, се възприема като опасност. Така че, в случай че някой го подлага на критика, той няма да може да се оправи, тъй като съгласно него това би означавало, че неговата " непълноценност " е разкрита. Екстремната показност може да бъде различен знак за непълноценност. Това е просто различен метод някой да наподобява заслужен и надминаващ останалите.
“ Специалистите дават някои препоръки и насоки, с които да се оправим с сложния комплекс за непълноценност: ”
Откриване на аргументите, които ни карат да се усещаме несигурни – най-хубавият метод да се оправим с даден проблем е, когато знаем от къде идва и какво го предизвика, задейства, влошава;
Разбиране/ приемане на себе си – с цел да можем да се оправим с този проблем и да преодолеем комплекса за непълноценност, би трябвало да знаем какви са нашите качества, намирайки талантите/ мощните си страни и като приемем минусите си;
Без съпоставяне с другите – значимо е да приемем, че постоянно ще има хора, които ще са по-добри от нас в някакъв аспект, само че това не значи, че ние не сме положителни в нищо. Съсредоточете се върху себе си, персоналния си прогрес и резултати;
Развиване на нови умения – намерете нещо ново, с което да предизвикате сами себе си, без значение дали ще е нещо, обвързвано с образование, работа или даже занимание. Това може да помогне доста, давайки ви нова вероятност и повишение на самочувствието;
Общувайте с положителни и подкрепящи ви хора - средата е доста значима, тъй че се разделете с всички отрицателни хора към вас. Бъдете положителни към себе си, поощрявайте се за всеки прогрес и използвайте положителни, градивни утвърждения.
“Усещането, че си по-нисш от другите в някакъв аспект на живота, е противоположното на възприятието за убеденост. Когато някой не е убеден, той има вяра, че е незначителен, неподобаващ и несъответстващ. ”
Комплексът за непълноценност - Напълно обикновено е понякога да се усещаме несигурни и някак по-долу от другите, само че когато някой се усеща по-нисш до степен, че тези усеща се трансфорат в непоносими и унищожат увереността му в себе си изцяло, тогава може да се каже, че е развил комплекс за непълноценност. Комплексът за непълноценност кара човек да има вяра, че нещо не е наред с него или че му липсва нещо и вследствие на това се усеща несъответстващо.
“ Как се заражда чувството за непълноценност? ”
Обикновено една от най-честите аргументи за поява на чувството за непълноценност е нещо случило се в предишното, което е предиздвикало даден човек да се почувства малоценен, като че ли нещо не е наред с него и незадоволително добър. Освен това, едно дете, което постоянно е било наричано неуместно от учители/родители/съученици, може да продължи да носи този „ етикет “ и в зрелост и надлежно да се усеща малоценно. В множеството случаи човек се усеща нерешителен и нисш, тъй като другите са го карали да се усеща по този метод поради оценки, сериозни мнения, избрания, които са му поставяли.
Тъй като тези усеща на непълноценност са мъчителни, те са заровени надълбоко в нашето подсъзнание и се появяват на повърхността, единствено когато външни събития/стимули ни припомнят за тях. Точно в този миг може да не се чувствате неуверени, само че когато попаднете в избрана обстановка, която припомня за вашата непълноценност, тогава тези усеща може ненадейно да се задействат. Например, човек със слаби обществени умения може да се почувства несъвършен ненадейно, когато види някого да взаимодейства решително с хората.
“Човек, който се усеща незначителен, възприема изкривена версия на действителността ”
Например, в случай че тъмнокож човек, който се усеща по-нисш поради цвета на кожата си, движейки се до група бели хора вижда, че те се смеят, тогава той може да си намерения, че точно той е обект на смеха им. В реалност същинската причина за смеха им може да няма нищо общо с него. Често срещано е да виждаме хора, които се усещат по-нисши, обвинявайки другите, че им се подиграват, единствено тъй като имат изкривена визия за действителността. Хората, които биват упреквани в никакъв случай не схващат какво са създали неправилно, обвинителят единствено приключва подсилването на малоценността си заради изкривения си светоглед.
“Какво е държанието на хората с комплекс за непълноценност? ”
Според третия закон на придвижването на Нютон всяко деяние има равна и противоположна реакция. Този закон е потребен за разбирането на държанието на хората, които се усещат непълноценни. Тъй като възприятието на непълноценност кара хората да мислят, че са по-малко почтени от другите, те би трябвало да създадат „ противоположно деяние “, с цел да се усещат още веднъж почтени. Най-често срещаният метод да се направи това е да работят като че ли са по-добри, по-висши (комплекс на превъзходството) пред другите и да ги слагат по-долу. Техният разум мисли, че в случай че наподобяват по-висши, никой в никакъв случай няма да си намерения, че са несигурни.
По същия метод, човек, който се усеща нерешителен, може да се стреми към предимство, устремявайки се към триумф, благосъстояние, власт, статус и така нататък, единствено с цел да прикрие своята неустановеност от другите, тъй като неумишлено мисли, че в случай че е постигнал тези неща, никой в никакъв случай няма да си намерения, че е незначителен, поставяйки под въпрос неговата стойност. Всъщност хората, които имат огромни достижения, постоянно са имали някаква непълноценност като движеща мощ.
Психолозите изясняват, че доста от милионерите се усещат малоценни поради неприятните условия, при които са израснали. Често дават образец с огромния Майкъл Джордан, който е бил изключен от учебния тим по баскетбол. Когато се прибира вкъщи след случилото се, той се затваря в стаята си, плачейки. Очевидно, той се е чувствал несъвършен и незадоволително добър, само че все пак се връща в залата по баскетбол, побеждава възприятието на нерешителност, трансформирайки се в същински първенец и записва името си в международната спортна история.
Този метод за справяне с малоценността е явно доста по-добър и работлив, в сравнение с да се пробвате да принизявате другите хора. Един нерешителен човек може да бъде доста обезпокоителен, когато срещне хора, които счита за по-добри от себе си. В този случай тревогата се задейства от мозъка му, с цел да му разреши да избегне тези хора и да отбрани своето его. Такъв човек може да стане и мощно сензитивен към рецензии. Тъй като по-неувереният прави всичко допустимо, с цел да покаже предимство, всичко, което нападна това възприятие, се възприема като опасност. Така че, в случай че някой го подлага на критика, той няма да може да се оправи, тъй като съгласно него това би означавало, че неговата " непълноценност " е разкрита. Екстремната показност може да бъде различен знак за непълноценност. Това е просто различен метод някой да наподобява заслужен и надминаващ останалите.
“ Специалистите дават някои препоръки и насоки, с които да се оправим с сложния комплекс за непълноценност: ”
Откриване на аргументите, които ни карат да се усещаме несигурни – най-хубавият метод да се оправим с даден проблем е, когато знаем от къде идва и какво го предизвика, задейства, влошава; Разбиране/ приемане на себе си – с цел да можем да се оправим с този проблем и да преодолеем комплекса за непълноценност, би трябвало да знаем какви са нашите качества, намирайки талантите/ мощните си страни и като приемем минусите си; Без съпоставяне с другите – значимо е да приемем, че постоянно ще има хора, които ще са по-добри от нас в някакъв аспект, само че това не значи, че ние не сме положителни в нищо. Съсредоточете се върху себе си, персоналния си прогрес и резултати; Развиване на нови умения – намерете нещо ново, с което да предизвикате сами себе си, без значение дали ще е нещо, обвързвано с образование, работа или даже занимание. Това може да помогне доста, давайки ви нова вероятност и повишение на самочувствието; Общувайте с положителни и подкрепящи ви хора - средата е доста значима, тъй че се разделете с всички отрицателни хора към вас. Бъдете положителни към себе си, поощрявайте се за всеки прогрес и използвайте положителни, градивни утвърждения. Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ