Комисията по енергетика в Народното събрание прие на първо четене

Комисията по енергетика в Народното събрание одобри на първо четене Законопроект за силата от възобновими източници в морските пространства. Проектите бяха два идентични. Единият е импортиран от Делян Добрев и група народни представители, а другият е импортиран от Ивайло Мирчев и група народни представители, оповестява Българска телеграфна агенция. Вносителят на законопроекта Делян Добрев от ПГ на " ГЕРБ-СДС " сподели, че през годините липсва законодателство, обвързвано с развиването на капацитета за произвеждане на електрическа енергия от вятър в Черно море. Той обърна внимание, че и двата законопроекта са идентични. Според него до момента подобен закон не е имало, тъй като такива вложения са били много скъпи и не е имало инвеститорски интерес в България. Това обаче към този момент не е по този начин. По думите му при тези високи цени на електрическата енергия високите капиталови разноски се изплащат с високата цена на тока. Има разбор на Центъра за проучване на демокрацията, който споделя, че в Черно море има забележителен капацитет, който доближава до близо 100 гигаватчаса, уточни Добрев. Той въпреки всичко посочи, че когато се приказва за вятърната сила, тя може да се създава, единствено когато има вятър. Според него в този момент е значимо да се одобри подобен тип законодателство, с цел да се разреши развиването на подобен вид планове. Проектът за Закон за сила от възобновими енергийни източници от морските пространства се предлага с главен претекст да бъде организиран правно-административният път и правилата на планирането, построяването, употребата и премахването в края на потребния им живот на електроенергийни централи в морските пространства в България. Според вносителите по този метод ще се отключи капацитетът за локално произвеждане и ползване на нисковъглеродна сила в огромен мащаб, пишат вносителите в претекстовете на законопроекта. В претекстовете се напомня, че Интегрираният проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 година (ИПЕК) преследва национални цели за увеличение на ВЕИ до 27,09 % в брутното извънредно ползване и 30,33 на 100 единствено за бранш електрическа енергия. Планът следва да бъде обновен през 2023 година поради нарасналата цел от 45 на 100 ВЕИ до 2030 г в проекта RePowerEU, показан в Европейската комисия (ЕК) в отговор на войната в Украйна. Инвестициите в нови мощности за произвеждане на нисковъглеродна сила следва да компенсират и поетапното извеждане от употреба най-късно до 2038 година на въглищните централи, които способстват за 40 на 100 от производството в страната, допълват вносителите. В края на 2020 година Черно море беше несъмнено от Европейска комисия в Стратегията развиване на офшорната вятърна сила като зона с висок капацитет. Съвместният проучвателен център на Европейска комисия прави оценка българската акватория на 62 гигавата конфигурирана мощ в своя разбор от началото на 2020 година Световната банка пресмята същия капацитет за избрани перспективни зони на 26 гигавата, се прецизира в претекстовете на законопроекта. Анализ на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) надгражда тези оценки с друго проучване. То предвижда 116 гигавата механически капацитет на вятърната сила в българската акватория на Черно море при височини на електрогенериращи уреди до 150 метра и разпознава перспективни региони за реализация на офшорни вятърни планове. Разработването на единствено една от тези зони предлага техническа опция за изграждане на ветроенергийни паркове с мощ от 4,3 гигаватчаса. Още по-обнадеждаващи са прогнозите на последното проучване на Службата за изявления на Европейски Съюз, което доближава при своите оценки механически капацитет от 176 гигавата, се показва в претекстовете на законопроекта.  Очакваните вложения в бранша възлизат на над 22 милиарда евро по калкулации на ЦИД, посочи Мартин Владимиров от ЦИД, който участва на съвещанието на комисията. Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) поддържа препоръчаните законопроекти, тъй като делът на електрическата енергия от възобновими източници би трябвало да доближи 30 %, съобщи ръководителят на Комисията Иван Иванов. Той посочи, че в приложения законопроект се отделя внимание на един източник, който не е развъртян в България и това е офшорният вятър. Иванов означи, че проучванията демонстрират, че страната ни има огромен капацитет в тази посока. Съвременната геополитическа обстановка изисква да се употребяват повече възобновими енергийни източници. Председателят на КЕВР обаче обърна внимание на договорите за разлика, като в закона има избрани пропуски, които би трябвало да бъдат изчистени. Освен това Иванов напомни, че през 2020 година Народното събрание освободи от преференциалните цени за ВЕИ производителите. Той означи, че въвеждането на договорите за разлика е избрана форма за държавна помощ, въпреки и законна. Съществен миг е и по какъв начин ще се дефинира цената. Тя не би трябвало да докара за задлъжнялост на Фонда за сигурност на електроенергийната система. " Този законопроект е значим за нашето законодателство, като Комисията го поддържа, като съответните забележки ще ги създадем в писмен тип ", добави Иван Иванов. Депутатите одобриха и двата идентични законопроекта, като по всяка възможност те ще бъдат обединени в един. По време на съвещанието ще се създадат някои корекции сред първо и второ четене.