Поетът Румен Леонидов: Духът на Дякона страда за България...
Коментар на Румен Леонидов, български стихотворец, преводач, публицист, издател и държавник. Той е притежател на български и интернационалните награди за лирика. Превежда от съветски и френски.
Днес е рожденият ден на противозаконното дете на Свободата Василъ Лъвский. Духът на Дякона страда за България... Този мъж гледа към нас и с погледа си ни пита:
„ Защо държите портрета ми по стените, за какво ми издигнахте монументи из цяла България, когато тя не е нито свята, нито чиста република? Защо ме славите денонощно, за какво се кълнете в името ми, а делото на живота ми е от дълго време мъртво? Защо не го продължихте?
И родината ми отново е буренясала равнища, осеяна с бурени и тръни, които търпите и живеете измежду тях. Търпите да живеете епохи в мрак и дебелоочие, свикнахте с този мрак и всеки, който инцидентно посветлее, вие го убивате в затъмнение... Мракът, в който повече от 30 години живеем е еднакъв на 100 иго. В тази остаряла страна реката на предходните юношески митингите бе единствената Светлина. “
Остава ни да гнием в пустош още половин век, само че и тогава надали груповият Апостол ще се състои.
Едва ли духът на дякон Игнатий още веднъж ще снизходи у нас. Късно ще осъзнаем, че сме несъзнателни люде, късно ще бъде за задружното ни вайкане, за всеобщите ни молбите за опрощение, за горещите ни молебствия и горки плачове.
Днес пред твоя изпитателен взор можем единствено да сведем глави и с прехапани устни да ти отроним:
„ Възвиси ни в себе си, брате Лъвский, дай ни сили да се извисим
до теб, брате светлий, брате благи! “
Амин.
Заглавието е на редактора
Днес е рожденият ден на противозаконното дете на Свободата Василъ Лъвский. Духът на Дякона страда за България... Този мъж гледа към нас и с погледа си ни пита:
„ Защо държите портрета ми по стените, за какво ми издигнахте монументи из цяла България, когато тя не е нито свята, нито чиста република? Защо ме славите денонощно, за какво се кълнете в името ми, а делото на живота ми е от дълго време мъртво? Защо не го продължихте?
И родината ми отново е буренясала равнища, осеяна с бурени и тръни, които търпите и живеете измежду тях. Търпите да живеете епохи в мрак и дебелоочие, свикнахте с този мрак и всеки, който инцидентно посветлее, вие го убивате в затъмнение... Мракът, в който повече от 30 години живеем е еднакъв на 100 иго. В тази остаряла страна реката на предходните юношески митингите бе единствената Светлина. “
Остава ни да гнием в пустош още половин век, само че и тогава надали груповият Апостол ще се състои.
Едва ли духът на дякон Игнатий още веднъж ще снизходи у нас. Късно ще осъзнаем, че сме несъзнателни люде, късно ще бъде за задружното ни вайкане, за всеобщите ни молбите за опрощение, за горещите ни молебствия и горки плачове.
Днес пред твоя изпитателен взор можем единствено да сведем глави и с прехапани устни да ти отроним:
„ Възвиси ни в себе си, брате Лъвский, дай ни сили да се извисим
до теб, брате светлий, брате благи! “
Амин.
Заглавието е на редактора
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ