Етични дилеми: Мозъчните импланти и изкуственият интелект
Комбинацията от извънреден прогрес в невротехнологиите, като мозъчните импланти, и изкуствения разсъдък е опасност за неприкосновеността на персоналния живот , предизвести Организацията на Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета ЮНЕСКО, представена от Агенция Франс Прес.
Агенцията работи за правенето на международна " етична рамка " за отбрана на човешките права в областта на невротехнологиите. Това оповестиха от ЮНЕСКО по време на конференция, провеждана в централата й в Париж.
Researchers grapple with the ethics of testing brain implants
— Simon Rowe (@categoryx)
Невротехнологиите имат за цел да свържат електронни устройства с нервната система, с цел да се лекуват болести и да се възстановят функционалностите й , свързани с придвижването, връзките, зрението или слуха.
Напоследък тази област се възползва от постигнатия прогрес в областта на изкуствения разсъдък, чиито логаритми могат да обработват данни по нови способи, изясни Марияграция Скуичиарини - икономист, работещ в областта на изкуствения разсъдък в ЮНЕСКО.
Според Габриела Рамос, заместник-генерален шеф по обществените и филантропични науки в ЮНЕСКО, това доближаване е " широкообхватно и евентуално нездравословно ".
Ethical issues raised around deep brain stimulation (DBS) research
Researchers grapple with the ethics of testing brain implants (Science)…
— Louisville Hypnosis (@LouisvilleHypno)
" Намираме се на път към свят, в който логаритмите ще ни разрешат да кодираме умствените процеси на хората и непосредствено да манипулираме мозъчните механизми, които са в основата на техните планове, страсти и решения ", сподели тя на конференцията.
През май американски учени оповестиха за създаването на " езиков декодер ", който превежда мислите на индивида в писмен тип .
Тогава и компанията " Нюралинк " на милиардера Илон Мъск получи позволение от управляващите в Съединени американски щати да реализира проби върху хора на мозъчни импланти с размер на монета.
Скуичиарини е на мнение, че невротехнологиите не са неприятни по своята същина. За това свидетелстват напъните да се даде опция на човек с повредено зрение да вижда още веднъж или пациент с неподвижен низък крак да проходи . Но този прогрес би трябвало да има етични гаранции.
Researchers grapple with the ethics of testing brain implants via
— neuro.social.self (@neurosocialself)
Според отчет на ЮНЕСКО вложенията в компании за невротехнологии са се нараснали 22 пъти сред 2010 и 2020 година и ще доближат 33,2 милиарда щатски $.
Броят на патентите за невротехнологични устройства се е удвоил сред 2015 и 2020 година Очаква се през 2027 година този пазар да доближи 24,2 милиарда щатски $.
По темата
Агенцията работи за правенето на международна " етична рамка " за отбрана на човешките права в областта на невротехнологиите. Това оповестиха от ЮНЕСКО по време на конференция, провеждана в централата й в Париж.
Researchers grapple with the ethics of testing brain implants
— Simon Rowe (@categoryx)
Невротехнологиите имат за цел да свържат електронни устройства с нервната система, с цел да се лекуват болести и да се възстановят функционалностите й , свързани с придвижването, връзките, зрението или слуха.
Напоследък тази област се възползва от постигнатия прогрес в областта на изкуствения разсъдък, чиито логаритми могат да обработват данни по нови способи, изясни Марияграция Скуичиарини - икономист, работещ в областта на изкуствения разсъдък в ЮНЕСКО.
Според Габриела Рамос, заместник-генерален шеф по обществените и филантропични науки в ЮНЕСКО, това доближаване е " широкообхватно и евентуално нездравословно ".
Ethical issues raised around deep brain stimulation (DBS) research
Researchers grapple with the ethics of testing brain implants (Science)…
— Louisville Hypnosis (@LouisvilleHypno)
" Намираме се на път към свят, в който логаритмите ще ни разрешат да кодираме умствените процеси на хората и непосредствено да манипулираме мозъчните механизми, които са в основата на техните планове, страсти и решения ", сподели тя на конференцията.
През май американски учени оповестиха за създаването на " езиков декодер ", който превежда мислите на индивида в писмен тип .
Тогава и компанията " Нюралинк " на милиардера Илон Мъск получи позволение от управляващите в Съединени американски щати да реализира проби върху хора на мозъчни импланти с размер на монета.
Скуичиарини е на мнение, че невротехнологиите не са неприятни по своята същина. За това свидетелстват напъните да се даде опция на човек с повредено зрение да вижда още веднъж или пациент с неподвижен низък крак да проходи . Но този прогрес би трябвало да има етични гаранции.
Researchers grapple with the ethics of testing brain implants via
— neuro.social.self (@neurosocialself)
Според отчет на ЮНЕСКО вложенията в компании за невротехнологии са се нараснали 22 пъти сред 2010 и 2020 година и ще доближат 33,2 милиарда щатски $.
Броят на патентите за невротехнологични устройства се е удвоил сред 2015 и 2020 година Очаква се през 2027 година този пазар да доближи 24,2 милиарда щатски $.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ