Колкото пъти съм пробвала да организирам нещата, да ги строя,

Колкото пъти съм пробвала да провеждам нещата, да ги строя, отделя и подредя в цветни кутийки и буркани с етикетчета като в хубав кухненски долап, толкоз те се смесват, губят смисъла, което са имали за мен, потъмнява блясъкът им. Няма какво да укривам – същността ми в ядрото си е все същата още от тези далечни дни, в които заспивах с чудо в сърцето си, без да ме е боязън, че родителите ми са на новогодишно празненство, унесена в светлинките на елфическите ми декорации за елха и мириса на гора. Хаотична, любителка на неочакването. Никога не съм обичала да произнасям на глас желанията си, по тази причина пък чакам от заобикалящите ме да знаят до най-дребната детайлност какви са те. Ненавиждам в сезона на подаръците да ме питат и боготворя упованието на това какво ще се случи.Разпознах тези признаци преди години у сина си, застанал пред една от дребното тогава открити сергии, без да помръдва, без да изговаря и дума – чакаше да му бъде взето това, което желае. Затова съм наясно, че когато изпитам отчаяние, когато цветната хартия към този момент е скъсана и е видно какво е било увито с нея, повода е в мен. Въпреки рационалните доводи обаче не преставам да имам вяра, че най-хубавите неща са тези, които се случват непринудено, че хората, които ме обичат, толкоз добре ме познават, че няма метод да сбъркат. Те ще ме накарат да се усмихна в точния миг, ще избършат промъкналата се сълза, ще ме оставят сама, когато ми е нужно, ще тръгнат с мен на път, ще влязат в борба и ще пазят гърба ми, ще танцуват с мен и ще се заливат в смях.

Случайността, моят персонален извор на магии и наслада...