Да вземем ли четириног приятел на детето си?
Колкото и умерено да живее едно семейство непроменяемо настава моментът, в които детето желае да има собствен домакински любим – кученце, котенце, зайче или някакво друго животинче. Много от родителите непосредствено се възпротивяват, други считат, че това е моментна волност, която ще премине от единствено себе си. Междувременно се пробват да отклонят вниманието му от концепцията по всевъзможни способи, само че се оказва, че нито фантастичните играчки, нито обичаните занимания са в положение с цел да заменят по този начин мечтаният четириног другар. Необходимо е обаче да се отнесете съществено към тази молба, тъй като става дума не за каприз, а прочувствена нужда.
Още от дребни децата демонстрират огромен интерес към животните, само че нормално сред 5-та и 7-та година желанието им за личен домакински любим става най-настойчиво. Тогава малчуганът е във вихъра на своето прочувствено и обществено съзряване. Фокусът на вниманието му се трансферира от себе си към другите и той стартира да развива качествата си за любов, грижа и състрадание. Общуването с родителите в този миг обаче е обременено от куп обществени условности – условията към него стават по-големи, постоянно е подложено на критика и нежната му душeвност е засегната. Затова пък в близостта си с животните детето се усеща доста по-свободно и решително. Така най-бързо то се научава да дава и получава обич, да вниква в непознатата позиция, да не предизвиква болежка и страдалчество на други същества.
Дори и да регистрират това удобно влияние върху душeвността на детето, множеството родители не престават да се съпротивляват против наличието на домакински любим, тъй като желаят да предпазят детето от заболявания и алергии. Тревогите в това отношение обаче са неоснователни. Последните проучвания потвърждават, че ранното общуване с животни освен не вреди на детското здраве, а в противен случай – ускорява имунната система. Хората израстнали с домашни любимци са по-устойчиви към бактериални инфекции и рядко страдат от алергии.
Не на последно място наличието на четириногия другар може да има възпитателна цел. Ако при договарянията вашето дете е дало заричане да се грижи за животното, не се поддавайте на желанието напълно да го отмените. Помагайте му, само че дано множеството отговорности останат негови. Така малчуганът освен ще се научи да поема отговорност, само че и ще разбере, че с цел да реализира желанията си е належащо да постави лични старания.
Ако четириног другар се настани във вашия дом, ще се изненадате, какъв брой бързо всички ще го обикнат, в това число и тези, които са се съпротивлявали. Общите диалози и смях към животинката освен ще разведрят атмосферата, само че и неизбежно ще сближат членовете на фамилията. Така домашния любим може да заздрави към този момент поотслабената връзка сред родители и деца.
Още от дребни децата демонстрират огромен интерес към животните, само че нормално сред 5-та и 7-та година желанието им за личен домакински любим става най-настойчиво. Тогава малчуганът е във вихъра на своето прочувствено и обществено съзряване. Фокусът на вниманието му се трансферира от себе си към другите и той стартира да развива качествата си за любов, грижа и състрадание. Общуването с родителите в този миг обаче е обременено от куп обществени условности – условията към него стават по-големи, постоянно е подложено на критика и нежната му душeвност е засегната. Затова пък в близостта си с животните детето се усеща доста по-свободно и решително. Така най-бързо то се научава да дава и получава обич, да вниква в непознатата позиция, да не предизвиква болежка и страдалчество на други същества.
Дори и да регистрират това удобно влияние върху душeвността на детето, множеството родители не престават да се съпротивляват против наличието на домакински любим, тъй като желаят да предпазят детето от заболявания и алергии. Тревогите в това отношение обаче са неоснователни. Последните проучвания потвърждават, че ранното общуване с животни освен не вреди на детското здраве, а в противен случай – ускорява имунната система. Хората израстнали с домашни любимци са по-устойчиви към бактериални инфекции и рядко страдат от алергии.
Не на последно място наличието на четириногия другар може да има възпитателна цел. Ако при договарянията вашето дете е дало заричане да се грижи за животното, не се поддавайте на желанието напълно да го отмените. Помагайте му, само че дано множеството отговорности останат негови. Така малчуганът освен ще се научи да поема отговорност, само че и ще разбере, че с цел да реализира желанията си е належащо да постави лични старания.
Ако четириног другар се настани във вашия дом, ще се изненадате, какъв брой бързо всички ще го обикнат, в това число и тези, които са се съпротивлявали. Общите диалози и смях към животинката освен ще разведрят атмосферата, само че и неизбежно ще сближат членовете на фамилията. Така домашния любим може да заздрави към този момент поотслабената връзка сред родители и деца.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ