Колко опасен може да е хуморът в българската преса? Какво

Колко рисков може да е хуморът в българската преса? Какво знаем за карикатурите от социализма?

От освобождението до момента те са част от пресата у нас. Те са остри, въздействат на мисленето и предизвикат спор. Те са българските карикатури.

Той ще задължи държавните управления на страните членки да пазят по-добре медиите против злонамерена интервенция

Красимир Илиев е изкуствовед и организатор на Софийската градска художествена изложба. Той изследва първите мощни години на българската подигравка до началото на социализма у нас.

„ Големият взрив е през Първата международна война. Естествено, вестникът и списанието са единствените медии тогава “, споделя изкуствоведът Красимир Илиев, който е организатор на СГХГ.

Снимка: bTV

Наричат Александър Божинов татко на българската подигравка. Той е редактор на една от най-големите подиуми за подигравка у нас – списание „ Българан “, чийто съперник по това време и списанието „ Барабан “.

Свободата на словото у нас се прави оценка като „ междинна “

„ Това са две списания, които не водят война между тях. Те са на една и съща писта. Пистата на войната и това съперникът да бъде подигран “, безапелационен е Красимир Илиев.

Карикатурите стартират да стават рискови през 20-те години на XX век, когато стартират гоненията против комунистическите издания. Най-известни оттогава са „ Червен смях “ и списвания от Пейчо Господинов и Александър Добринов „ Скорпион “.

Снимка: bTV

 

Карикатурите рисува Добринов, а текстовете написа Господинов. Заедно лежат в пандиза поради тази подигравка, излязла малко преди атентата в църквата „ Св. неделя “ от 16 април 1925 година, в който умира огромна част от елита на нацията. 

От асоциацията приканват за взаимност против опитите публицисти да бъдат мачкани и обиждани от политиците

„ Малко преди атентата в църквата „ Св. Неделя “ излиза една подигравка, в която гибелта се е развихрила и в далечината се вижда един храм. И двама – Пейчо Господинов и Александър Добринов, са задържани по съмнение, че са знаели за този атентат “, споделя Красимир Илиев.

През 30-те и 40-те години на XX век най-влиятелното хумористично издание е вестник „ Щурец “. Негов създател е карикатуристът Райко Алексиев, който е ръководител на Съюза на българските художници. То е с тиражи от стотици хиляди бройки и е една от жертвите на Народния съд след 9 септември 1944 година

Смяната на държавното управление у нас е дала вяра за усъвършенстване на обстановката със свободата на словото

„ Той бива задържан, обичай, малтретиран, пребиван в продължение на 20 дни. Той излиза премрял от килиите “, твърди Красимир Илиев.

От този първи интервал на българската подигравка изскачат неподозирани секрети и колекционерски издания.