Колко издръжливо може да бъде човешкото тяло? Това е въпрос,

Колко издръжливо може да бъде човешкото тяло? Това е въпрос, който може да си зададете до момента в който бягате на дълго разстояние или във фитнеса рано заран, само че едно ново изследване споделя, че има избрана граница за човешката устойчивост – оттатък която телата ни стартират да се разпадат.

За дълготрайни равнища на натоварване, това ограничаване е изгарянето 2,5 пъти повече калории спрямо равнището на метаболизма по време на отмора, без значение от степента на тренираност. След това телата ни фактически стартират да „ изяждат “ личните си тъканни и мастни запаси, с цел да запазят желаната степен на натоварване.

За да изследва тези граници, екип от откриватели проучва данни от разнообразни провокации за устойчивост и житейски събития – от пресичащият Америка супер маратон от Атлантическия океан до Тихия океан с дължина 4,957 км., до тестванията на бременността, изменящи организма на дамата.

„ Това дефинира сферата на вероятното за хората “, споделя еволюционният антрополог Херман Понцер от университета Дюк в Северна Каролина, един от членовете на екипа.

„ Просто има избрана граница за това какъв брой калории могат дейно да се всмукват от един човек за един ден. “

Част от новото изследване включва следене на енергийните разноски на шест състезатели участващи в упоменатия Супер маратон в Съединени американски щати – едно изтощително продължаващо пет месеца събитие, в което бегачите вършат по шест маратона седмично. Изследователите също по този начин са анализирали оповестени по-рано данни за колоездачния пробег Тур дьо Франс, за арктически експедиции и други сходни прояви.

Можем да изразходваме сила неведнъж по-висока от равнището на метаболизма ни неподвижен, само че при къси старания, да вземем за пример до 15.6 пъти повече за един маратон, 4.9 пъти повече по време на професионално колоездене, или 2.2 пъти повече при бременност.

„ Можеш да правиш в действителност интензивни неща за няколко дни, само че в случай че искаш да продължиш по-дълго, би трябвало да намалиш темпото “. „ Всяка точка от данни, за всяко събитие, е картографирана върху тази преграда на човешката устойчивост “, сподели Понцер пред Би Би Си.

„ Това са страхотни данни “, споделя еволюционният биолог Даниел Либерман от Харвардския университет, който не е взел участие в изследването. „ Това е доста безапелационно, че в края на човешката устойчивост има твърда граница “.

Изглежда, че човешкото тяло в действителност може да понижи калориите които изгаря, с цел да остане на устойчива граница, при която силата не се употребява по-бързо, в сравнение с може да се попълни. Това е допустимо в кратковременен проект, демонстрира изследването, само че в последна сметка нашите органи вземат решение да задействат спирачките.

Храносмилателната система е една от биологичните спънки, допускат откривателите: в един миг телата ни просто не могат да преработват храната в гориво толкоз бързо.

За спортисти, които упражняват за събития изискващи висока устойчивост, тези нови открития могат да оказват помощ за обмисляне по какъв начин да работят под този таван от 2.5 пъти повече изразходвани калории спрямо изразходваните в положението на отмора.

„ Предполагам, че това е предизвикателство за устойчивост за елитни спортисти „, споделя Понцер. „ Разбира се, допустимо е и да се окаже неверна тази стойност. Може някой ден да бъде продънен този таван от 2.5 пъти повече калории и ще ни покаже какво пропущаме “.

Изследването е оповестено в Science Advances.