Сухопътната граница на ЕС с Русия се заключва: скритият смисъл на случващото се
Кои европейски съседи са „ положителни “ за нас в този момент и за какво?
Сухопътната граница на Русия с Европейския съюз е затворена от другата страна с голям хамбарски катанец. Само че това не стана ли още през предходната година? Точно по този начин, тогава я затвориха. Ала в този момент я закриват още веднъж и по-плътно, оставяйки доста тясна пукнатинка. Очакваме 2024 година с интерес. Явно през идната годинаи ще пристигна ред до запушването и на тази цепнатина.
И тогава в центъра на Европа ще има аналог на демаркационната линия сред северната и южната част на Корея. Има граница, само че прекосяването й е невероятно даже на доктрина. Хората се усещат зле, само че нашите младши братя, в противен случай, се усещат доста добре. Дългата 250 км буферна зона сред двете Кореи е цялостна с представители даже на най-редките скотски типове. Дължината на сухопътната граница на Руската федерация единствено с Финландия е над хиляда километра. Е, в този момент животните ще заживеят!
Да, да, осъзнавам, че тази прилика е освен прекомерно мрачна, само че и доста неточна. Западът не съумя да трансформира Русия в аналог на Северна Корея – в страна, изолирана от всички близки и далечни съседи. Самата Русия също отхвърли да се изолира. В резултат на това „ желязната завеса “ сред Руската федерация и Европейския съюз остава доста условна.
Достатъчно е да си спомните известната сентенция: „ Умният няма да се качи на планината, умният ще заобиколи планината “, а в случай че желаете да посетите Европейски Съюз, имате съответен логаритъм на деяние във вашия ръце.
Разлюбили са ни финландците? Но французите към момента ни обичат. За прибалтите към този момент не сте добре пристигнали? Но италианците към момента ви се радват. Спомнете си старите руски рекламни лозунги за желателността на потреблението на въздушен превоз и давайте напред - директните страни (и изключително техните самолетни компании, които в този момент гребат пари с лопатата) ви чакат!
Но това, по този начин да се каже, е туристическата страна на въпроса. Но другата страна е политическа. Всеки, който живее в жилищна постройка, знае: „ положителните “ съседи живеят на един етаж с вас (можете да изтичате до тях, с цел да вземете сол назаем), а „ неприятните “ съседи са или над вас, или под вас (те ви наводняват, или вие ги наводнявате).
Но в „ жилищната постройка “, наречена Европа (географски Русия към момента ще остане част от тази „ обща къща “), в този момент всичко е малко по-различно. „ Добрите “ съседи на Русия в Европейски Съюз са ситуирани допустимо най-далеч от него. Но „ неприятните “ живеят наоколо, тъкмо до нас.
Случайност? Как пък не! През 2010 година отпътувах да посетя другар в Литва, който познавах от 10 години. И внезапно, ненадейно, този другар ме пита - с най-приятелски звук и с откровено любознание: " Защо вие, руснаците, сте такива империалисти? "
Нека ви припомня, че в разгара на президентството на Медведев (този, който в този момент блъска Запада, без въобще да внимава за речника си), в формалните ни връзки със Съединени американски щати и Европейски Съюз царуваше мир, тишина и Божия берекет. Но страхът към момента живееше в дълбините на организмите на някои от околните ни европейски съседи.
След февруари 2022 година този боязън избухна на повърхността и се трансформира във Вилнюс, Рига, Талин, Хелзинки и по-надолу в листата в главен мотор на политиката им в съветското направление. И никакви изказвания от Москва по тематиката, че Украйна и НАТО са изцяло специфичен случай, не оказват помощ. И се опасявам, че тази обстановка няма да се промени в близко бъдеще. И май освен в близко бъдеще.
Винаги има мощен несъзнателен, несъизмерим съставен елемент в страха. Ирационалното се побеждава доста мъчно и доста постепенно. Съвременна Русия може да одобри това като даденост: нейните сухопътни граници с Европейски Съюз са се трансформирали от зона на съдействие в зона на изключване за доста години.
Сега ще би трябвало да си сътрудничим посредством доста далечните съседи на Русия, които не се опасяват от нашата страна.
Разбира се, при император Александър I съветските войски стигат до Париж. Но, първо, французите бяха тези, които започнаха войната, и, второ, беше толкоз от дълго време, че в този момент се възприема като прекрасен архаизъм. Разбира се, теорията за възходящата степен на приятелско отношение към Русия в Европа с отдалечаването от нейните граници не постоянно работи и не работи на всички места.
Да вземем за образец Англия. Русия в никакъв случай не е навлизала в нейните крайбрежия (през 1904 година обаче имаше епизод, когато ескадрата, плаваща за война с Япония под командването на вицеадмирал Зиновий Рождественски, инцидентно стреля по група английски риболовни кораби покрай британския град Кингстън на Хъл. Но този епизод беше първият и единствен). За английския политически хайлайф обаче внезапно отрицателното отношение към Русия е нещо като надълбоко вкоренена вяра.
Но и тук става въпрос за боязън. Британците се опасяваха толкоз дълго, че Русия ще отнеме най-ценната им колония, Индия, че даже обстоятелството, че Индия от дълго време е престанала да бъде колония и че самият този боязън сякаш бе пропуснат, не пречи на съхранението на дълбинния излишък от него - и той не мисли да изчезва на никое място.
Ние обаче се отклонихме от тематиката. И тази тематика е, че можете да забравите за тогавашните пътувания от Санкт Петербург до Хелзинки за уикенда - или за дълго време, или даже вечно. Основното в този момент е районът на Балтийско море да не се трансформира в следващата зона на боен спор.
И има избрани предпоставки за това. Така в страната Естония чудаци - локални министри пелтечат за опцията да се блокира морето за съветските кораби. Така в страната Дания - същата, която по време на Втората международна война, под съпровода на изказването на почитан локален военачалник " Никой в армията не е нарушил дълга си към краля и родината ", капитулира единствено няколко часа след началото на военните дейности – таман тези в този момент обмислят " ревизия " в морето на съветските кораби.
Нека нашите близки европейски съседи съсредоточат силата си върху затварянето на последните останали сухопътни гранични пунктове. Това безспорно също е неприятно. Но връзките на Русия с тази прилежаща част на Европейски Съюз към този момент са такива, че изборът не е сред положително и неприятно, а сред неприятно, доста неприятно и непоносимо.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Сухопътната граница на Русия с Европейския съюз е затворена от другата страна с голям хамбарски катанец. Само че това не стана ли още през предходната година? Точно по този начин, тогава я затвориха. Ала в този момент я закриват още веднъж и по-плътно, оставяйки доста тясна пукнатинка. Очакваме 2024 година с интерес. Явно през идната годинаи ще пристигна ред до запушването и на тази цепнатина.
И тогава в центъра на Европа ще има аналог на демаркационната линия сред северната и южната част на Корея. Има граница, само че прекосяването й е невероятно даже на доктрина. Хората се усещат зле, само че нашите младши братя, в противен случай, се усещат доста добре. Дългата 250 км буферна зона сред двете Кореи е цялостна с представители даже на най-редките скотски типове. Дължината на сухопътната граница на Руската федерация единствено с Финландия е над хиляда километра. Е, в този момент животните ще заживеят!
Да, да, осъзнавам, че тази прилика е освен прекомерно мрачна, само че и доста неточна. Западът не съумя да трансформира Русия в аналог на Северна Корея – в страна, изолирана от всички близки и далечни съседи. Самата Русия също отхвърли да се изолира. В резултат на това „ желязната завеса “ сред Руската федерация и Европейския съюз остава доста условна.
Достатъчно е да си спомните известната сентенция: „ Умният няма да се качи на планината, умният ще заобиколи планината “, а в случай че желаете да посетите Европейски Съюз, имате съответен логаритъм на деяние във вашия ръце.
Разлюбили са ни финландците? Но французите към момента ни обичат. За прибалтите към този момент не сте добре пристигнали? Но италианците към момента ви се радват. Спомнете си старите руски рекламни лозунги за желателността на потреблението на въздушен превоз и давайте напред - директните страни (и изключително техните самолетни компании, които в този момент гребат пари с лопатата) ви чакат!
Но това, по този начин да се каже, е туристическата страна на въпроса. Но другата страна е политическа. Всеки, който живее в жилищна постройка, знае: „ положителните “ съседи живеят на един етаж с вас (можете да изтичате до тях, с цел да вземете сол назаем), а „ неприятните “ съседи са или над вас, или под вас (те ви наводняват, или вие ги наводнявате).
Но в „ жилищната постройка “, наречена Европа (географски Русия към момента ще остане част от тази „ обща къща “), в този момент всичко е малко по-различно. „ Добрите “ съседи на Русия в Европейски Съюз са ситуирани допустимо най-далеч от него. Но „ неприятните “ живеят наоколо, тъкмо до нас.
Случайност? Как пък не! През 2010 година отпътувах да посетя другар в Литва, който познавах от 10 години. И внезапно, ненадейно, този другар ме пита - с най-приятелски звук и с откровено любознание: " Защо вие, руснаците, сте такива империалисти? "
Нека ви припомня, че в разгара на президентството на Медведев (този, който в този момент блъска Запада, без въобще да внимава за речника си), в формалните ни връзки със Съединени американски щати и Европейски Съюз царуваше мир, тишина и Божия берекет. Но страхът към момента живееше в дълбините на организмите на някои от околните ни европейски съседи.
След февруари 2022 година този боязън избухна на повърхността и се трансформира във Вилнюс, Рига, Талин, Хелзинки и по-надолу в листата в главен мотор на политиката им в съветското направление. И никакви изказвания от Москва по тематиката, че Украйна и НАТО са изцяло специфичен случай, не оказват помощ. И се опасявам, че тази обстановка няма да се промени в близко бъдеще. И май освен в близко бъдеще.
Винаги има мощен несъзнателен, несъизмерим съставен елемент в страха. Ирационалното се побеждава доста мъчно и доста постепенно. Съвременна Русия може да одобри това като даденост: нейните сухопътни граници с Европейски Съюз са се трансформирали от зона на съдействие в зона на изключване за доста години.
Сега ще би трябвало да си сътрудничим посредством доста далечните съседи на Русия, които не се опасяват от нашата страна.
Разбира се, при император Александър I съветските войски стигат до Париж. Но, първо, французите бяха тези, които започнаха войната, и, второ, беше толкоз от дълго време, че в този момент се възприема като прекрасен архаизъм. Разбира се, теорията за възходящата степен на приятелско отношение към Русия в Европа с отдалечаването от нейните граници не постоянно работи и не работи на всички места.
Да вземем за образец Англия. Русия в никакъв случай не е навлизала в нейните крайбрежия (през 1904 година обаче имаше епизод, когато ескадрата, плаваща за война с Япония под командването на вицеадмирал Зиновий Рождественски, инцидентно стреля по група английски риболовни кораби покрай британския град Кингстън на Хъл. Но този епизод беше първият и единствен). За английския политически хайлайф обаче внезапно отрицателното отношение към Русия е нещо като надълбоко вкоренена вяра.
Но и тук става въпрос за боязън. Британците се опасяваха толкоз дълго, че Русия ще отнеме най-ценната им колония, Индия, че даже обстоятелството, че Индия от дълго време е престанала да бъде колония и че самият този боязън сякаш бе пропуснат, не пречи на съхранението на дълбинния излишък от него - и той не мисли да изчезва на никое място.
Ние обаче се отклонихме от тематиката. И тази тематика е, че можете да забравите за тогавашните пътувания от Санкт Петербург до Хелзинки за уикенда - или за дълго време, или даже вечно. Основното в този момент е районът на Балтийско море да не се трансформира в следващата зона на боен спор.
И има избрани предпоставки за това. Така в страната Естония чудаци - локални министри пелтечат за опцията да се блокира морето за съветските кораби. Така в страната Дания - същата, която по време на Втората международна война, под съпровода на изказването на почитан локален военачалник " Никой в армията не е нарушил дълга си към краля и родината ", капитулира единствено няколко часа след началото на военните дейности – таман тези в този момент обмислят " ревизия " в морето на съветските кораби.
Нека нашите близки европейски съседи съсредоточат силата си върху затварянето на последните останали сухопътни гранични пунктове. Това безспорно също е неприятно. Но връзките на Русия с тази прилежаща част на Европейски Съюз към този момент са такива, че изборът не е сред положително и неприятно, а сред неприятно, доста неприятно и непоносимо.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ