Когато в Рим царувал нечестивият император Диоклетиан, при него веднъж

Когато в Рим царувал нечестивият император Диоклетиан, при него един път пристигнал един от неговите сановници на име Максимин и му споделил:
- Велики господарю! Ти, който си фаворит на боговете и висш държател! Умолявам те, разреши ми да обходя Кили-кийските и Канадокийските градове, с цел да заловя и предам на разнообразни мъчения ненавистните християни - съперници на пашите богове и па твоята власт. Ще ги предам на огън и вода, ще накълцвам телата им върху колелата за мъчения и ще из-почупя костите им; ще ги изтребвам с меч или ще ги мятам на зверовете, с цел да бъдат раздрани. И погубвайки ги по този начин по най-различни способи, ще унищожа и самия спомен на земята за тия, които не се покланят на великите богове и не се покоряват на твоята власт.
Тези думи на Максимин доста се понравили на царя и той му дал отговор:
- Давам ти власт да изтребиш изцяло нечестивото християнство - освен в Киликия и Кападокия, само че и в цялото ми царство, с цел да се популяризират боговете на нашите татковци - нашите владетели и настойници на цялата земя.
След като приел такава власт от царя, Максимин, цялостен с горделивост и настървение сходен на граблив вълк или на лъв, жаден за кръвта на плячката си, отпътувал, с цел да изтребва почтените християни. Когато стигнал до Кападокийската страна, той влезнал в един град, именуван Тиани. Там почнал да разпитва за християните и чул от жителите, че в този град живее един доктор на име Орест, който бил християнин и който всеки ден поучавал народа да уважава Божия Син Иисуса Христа и говорел, че няма различен Бог, с изключение на Единия Истинен Бог, Който е на небесата. Щом чул това, княз Максимин заповядал незабавно да заловят Орест и да го доведат на съд пред него. Когато изправили Орест пред нечестивия арбитър, князът пренебрежително го изгледал и със заплашителен глас го попитал:
- Кой си ти? Кажи ни своето име?
Светият отвърнал:
- Аз съм раб на моя Господ Иисус Христос, Единия Бог на всички; името ми е християнин, тъй като на Когото съм раб, с Неговото име се и лаская.
- Понеже ти дръзна да наречеш господ Христа, а самия себе си изповяда за християнин, то ти си заслужен за наказване. Но остави безумието си и принеси жертва на боговете, с цел да не бъдеш подхвърлен на мъчения.
На това свети Орест отвърнал:
- " Боговете, които не са създали небето и земята, ще изчезнат ", а аз още от дете се научих да придавам хвалебпа жертва на Живия Бог, Когото уважавам с чисто сърце. На твоите пък безсрамни и суетни бесове, които ти наричаш богове, не ще се поклоня!
Князът още веднъж го попитал:
- Защо не ми казваш името си, което ти е обещано при твоето рождение?
- Вече ти споделих - дал отговор светият, - че аз съм християнин и това име за мене е несравнимо по-славно от името, което са ми дали моите родители. То е по-високо от всички славни имена в света, а в случай че ти желаеш да узнаеш името, което нося от рождението си, ще ти кажа: при плътското си рождение получих името Орест, при духовното си рождение пък се нарекох християнин. А защото духовното рождение е по-високо от плътското, то аз смятам за по-голяма чест това да се назовавам християнин, в сравнение с Орест.
Тогава князът, надявайки се с ловкост да съблазни Христовия раб, почнал да му приказва по този начин:
- Жаля за твоята младост, Орест, и искам да те пощадя. Аз чух, че ти и в лекарското изкуство си движимост, по тази причина не желая да те затривам, само че те поучавам да изпълниш царската разпоредба. Ако направиш това, аз ще те приема като собствен наследник и ти ще бъдеш уважаван и прочут от всички. За теб ще узнае и царят и ти ще получиш огромна благосклонност.
Но светият отвърнал:
- Няма да ме прелъстиш, княже, с твоите хитри слова, тъй като аз не диря краткотрайна респект и не се опасявам да бъда компрометиран поради своя Господ, а съм подготвен да претърпя всевъзможни мъчения за Нeгo, тъй като искам да придобия Неговото снизхождение и да се нарека Негов наследник в Царството Небесно; тъй като Той " на вярващите и Неговото име, даде опция да станат рожби Божии ".
На това князът дал отговор:
- Безумни и дръзки дребосъче! Ти се заблуждаваш, като считаш за Бог само Христос, Когото иудеите разпнаха като някой изверг.
Свети Орест му отвърнал:
- Ако ти би разбрал великата мощ на Разпнатия, то незабавно би отхвърлил суетното удостояване на идолите и би се поклонил на Този, Който в действителност е Бог, роден от Истинния незабележим Бог, и Който по Своя воля съедини Божественото Си естестно с човешкото и ни избави от пагубната дяволска хубост.
След като изслушал отговора на светеца, князът му споделил:
- Твоите лукави думи нервират слуха ми. Нима ти искаш и мен да обърнеш в твоята нечестива религия? Знай, че аз не ще оставя своите богове и не ще се поклоня на вашия Христос. Л на теб ти споделям: Остави твоя Христос, поклони се на нашите богове и им принеси жертви. Ако направиш това, ще получиш власт, равна на моята.
Но това не съблазнило светия страдалец и той отвърнал на княза:
- Аз се покланям на безконечния Бог, Който всеки път излива обилно над мен Своите благодеяния. На Господа Иисуса Христа се покланям и на Него послужвам! А на вашите бесове жертва няма да принеса и в никакъв случай не ще стана съизвършител във вашето пагубно нечестие!
След това князът завел свети Орест в идолския храм, който бил декориран със злато и сребро и цялостен с направени от скъпи материали идоли. Там той споделил на мъченика:
- Поклони се, Орест, на тези почтени богове! Но светият дал отговор на това:
- Ти доста се заблуждаваш, княже, като не знаеш истината: твоите богове са направени за сексапил на индивидите от злато, сребро, мед и желязо. Те не виждат и не чуват, тъй като са сътворени от човешки ръце. Не могат нито на себе си да оказват помощ, нито на който и да било другиго да сторят положително. Тогава защо да им се покланям?
Князът още веднъж споделил на светеца:
- Отговори ми за финален път, Орест: ще се поклониш ли на боговете, или не. Но в случай че не се поклониш, знай, че те чакат мъчения!
Светият дал отговор:
- Ти мислиш, княже, че аз се багра от твоите закани? Не, не се надявай да ме уплашиш с гноите мъчения! Прави, каквото искаш. Нима не знаеш, че с мен е моят Помощник - Господ Иисус Христос!
Тогава князът заповядал да съблекат свети Орест и безпощадно да го бият на същото място в идолския храм. А когато почнали да го изтезават, светият издигнал ръцете си към небето и споделил:
- Погледни от небесата, Боже мой, и помогни на мене - Твоя раб!
Били безпощадно снетия страдалец с най-различни оръдия: с пръчки, ремъци и полски жили. И толкоз време го били, че се сменили четиридесет бойци, тоягите се изпочупили, а върху тялото на мъченика не останало крепко място и неговите черва се разкрили. Но снети Орест мъжествено понасял всичко, тъй че всички се удивлявали на неговото самообладание.
Докато биели светия страдалец, князът му говорел:
- Принеси жертва на боговете и ще те пусна!
Но страдалецът нищо не отговарял. След това князът заповядал да горят ребрата на светеца с нажежено желязо и да поливат раните му с оцет, разбъркан с жлъчка, а след това да ги посипват със сол. Светият страдалец издигнал очите си към небето и се молел по този начин:
- Боже! " Покажи ми личби за положително, та да видят ония, които ме ненавиждат, и да се засрамят... ".
След като се помолил по този начин, той духнал против идолите в храма и те паднали и се разсипали на прахуляк. Тогава светият със мощен глас се обърнал към княза:
- Къде е силата на твоите богове? Защо не можаха сами на себе си да оказват помощ?
Всички се втурнали да бягат на открито от храма, тъй като били обзети от огромен смут. Излязъл и светият страдалец. И незабавно щом той излязъл, целият храм се разтресъл и рухнал. Князът заповядал да отведат свети Орест във вътрешната тюрма и наредил на тъмничния надзирател да не му дава нито самун, нито вода, а да го изтезава с апетит и жадност. А свети Орест влезнал в тъмницата, издигнал ръце към небето и почнал да се моли:
- Господи Иисусе Христе! Ти, Който ме научи на благочестие още в моята младост и прогонваш от мене всяко нечестиво благопожелание, подвеждане и сексапил! Ти, Който сътвори небето, земята и морето за индивидите! Ти, Който одобри в Своя покой Своите светии Авраам, Исаак и Иаков! Моля те, не оставяй и мен, тъй като целият се отдадох на Теб! Причисли и мене към лика на потърпевшите за Твоето Име и към наследниците на Твоето Царство!
Така се молел светият, като прекарал в тъмницата седем дни без храна и вода. На осмия ден князът наредил да го изведат и да го изправят пред него на съд. Когато довели мъченика, князът му споделил:
- Нечестиви и дръзки дребосъче, ти си зложелател на нашите богове и към момента си яростен и не желаеш да се покориш! Но знай, че в случай че не се поклониш на боговете, ще те предам на най-ужасни страдания и без всякаква прошка ще те лиша от живот, а нечестивото ти тяло ще заповядам да хвърлят в реката.
На това свети Орест дал отговор:
- Аз съм подготвен да претърпя всевъзможни мъчения, тъй като в сърцето си всеки път нося облика на моя Господ Иисус Христос!
Тогава мъчителят, като се извършил с гняв, заповядал да донесат дванадесет стоманени гвоздея, дълги по една педя, и да ги забият в петите на свети Орест. Когато това било сторено, князът наредил да привържат свети Орест към един избухлив кон и да го влачат, до момента в който не почине. Подгонили коня и влачили светия страдалец по пътища и по полета, по покрити с тръни и остри камъни места и в тези мъчения светият мъченик Орест предал своя дух на Господа, на разстояние двадесет и четири поприща от града. Мъчителят заповядал да хвърлят тялото му в реката, наречена Фина. Но внезапно се явил някакъв ярък като слънце човек, който взел мощите на светия страдалец и ги погребал на планината, намираща се покрай град Тиани. А на нашия Бог - популярност, в този момент и всеки път и во веки веков! Амин.
Съставителят на това житие (свети Димитрий Ростовски) го приключил и приготвил за щемпел в Киево-Печерската лавра. Но в 1685 година, в една нощ от светия пост пред Рождество Христово, малко преди утренята, той в сънно привидение получил признание и за други премеждия, които претърпял светият страдалец. В съня му се явил самичък свети Орест и му споделил:
- Аз пострадах за Христа повече, в сравнение с ти си написал. Като изрекъл това, мъченикът разкрил гърдите си и от лявата му страна се посочила голяма рана, стигаща до самите му черва. Той споделил:
- Това ми направиха с нажежено желязо.
След това разкрил дясната си ръка до лакътя и посочил една рана до самата лакътна става:
- Това е прерязано с меч - споделил той.
Раната откривала прерязаните му жили. По същия метод, като разкрил лявата си ръка, светият посочил такава рана и върху нея, и споделил:
- И тук е прерязано.
След това мъченикът се навел, оголил единия си крайник до коляното и посочил на свивката на коляното си огромна рана. На коляното на другия му крайник имало също такава рана. Мъченикът споделил:
- Това разсякоха с коса.
После, като се изправил и погледнал в лицето съставителя на това житие, мъченикът споделил:
- Виждаш ли, че аз пострадах за Христа повече, в сравнение с ти написа?
А тъй като съставителят се чудел кой е този Орест и си мислел да не би да е потърпевшият в цифрата на петте мъченици, светият страдалец незабавно дал отговор на неговата мисъл:
- Аз не съм Орест, който пострада в цифрата на петте мъченици, а тоя, чието житие ти написа през днешния ден.
Докато свети Орест изричал това, се чул камбанен звън, който призовавал за утренята и видението свършило.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.