Когато в края на 89-а СЕ СЛУЧИ – а не

Когато в края на 89-а съдебна експертиза СЛУЧИ – а не стана, не я направихме –революцията против живковско-съветския комунизъм – във вълната, която се надигна, имаше всевъзможни хора. Няма спор. Основното беше антикомунизъм. По-скоро – анти тези комунисти, дето бяха втръснали, омръзнали, байагънясали. Събудиха се на първо време интелектуалците. По предписание те произхождаха от режима – дядовците и бащите им, техните майки – бяха наливали основите. По разказан в литературата комплекс децата и внуците към този момент презираха простотията на предците си и желаеха нещо ново. Част от тези хора направиха – откровено, имам вяра – Съюз на демократичните сили – срещу самите себе си, срещу личния си статус. Но естетическото омерзение беше доста мощно. Децата презираха бащите, задето не са чели Макс Вебер примерно, откакто с помощта на парите на бащите бяха разбрали кой е Макс Вебер. И тъй като приказват с русизми, не с англицизми. И децата се закачиха за Съюз на демократичните сили. Там бяха и едни други хора – смачкани от комунизма, отказано бъдеще, потопени животи, наследници на традиция, която се смяташе за дефинитивно унищожена. С дребни изключения тези хора нямаха думата – в политически смисъл. Стана примес – деца на правоверни комунисти и смачкани антикомунисти, от време на време и техни потомци – направиха най-силната опозиционна партия. Но тази партия доби мощ от естествените хора. Когато Съюз на демократичните сили набра мощ, пристигнаха неосъществените кариеристи, конформистите и откровените мошеници. В тези години беше просто – който викнеше „ Долу Българска комунистическа партия “, беше от наш`те. Сменяше се система. И се смени, въпреки да я свършихме като кучето на равнищата. Минаха години, Съюз на демократичните сили свърши своята работа и в този момент мнозина или се срамят, или избират да не си спомнят. Но всички пият от този извор. Кунева, Реформаторският блок, в този момент „ Демократична България “, па дори и Бойко Борисов си взе нещо. Сега отново има огромна смяна. 12 години Борисов и към този момент имаме нещо ново. И отново, като едно време естетите от децата на Политбюро задават кройката и модата. Бунтът на тези хора, които целуваха Борисов и му бяха министри, па и вицепремиери, почна както и оня протест – естетическа нетърпимост. „ Много е елементарен “. Сякаш Румен&Румен& Румен&Румен& (четири пъти, не три както сподели Атанас Атанасов) – трима Руменовци (Радев, Овчаров, Гечев, Петков) – са по-умни. И по-естетични. Мислех да споделям нещо за днешните. Ама какво. Корнелия и Христо Иванов в съюз. Както беше и преди. Само с други аватари. И отново излязоха кариеристи, номенклатурни деца, хора, дето не са изкарали лев с пот на чело. Избиват комплекси – и което най-вече ми е мъчително, тъй като виждам пропилени години – зоват за Народен съд и картечници. Да кажа най-после. Ще преживеем и това. Георги Даскалов, коментар във фейсбук