Срещнаха се два джипа
Когато в огромния гараж на държавното управление докараха чисто новия джип, който персонално премиерът искаше да ръководи, незабавно потеглиха нормалните шушукания и намеци. Старите държавни коли бяха майстори на остроумните реплики и все гледаха да жегнат новаците в автомобилния парк.
- Ти – подметнаха на новия джип – в този момент си мислиш, че си най-големият джигит в света, но занапред ще видиш, че те чака огромна гърбица! Всеки си мисли, че е огромна чест премиерът да го яха, но да знаеш, след всяко каране ще има огромно изчукване в сервиза ни.
- Ушите ти – споделиха на новия джип колите ветерани – ще посинеят, ще почервенеят и най-после ще окапят от всичко това, което ще чуеш!
Новият премиерски джип малко отговори:
- Учили се ме да не слушам нищо!
- Хе-хе – изсмяха му се ветераните, – всички по този начин сме учени. Но все пак чуваме и виждаме неща, които никоя друга кола не е сънувала! Но си мълчим, щото хорските работи не са наши работи!
- То – рече един от старите коли, – ние добре знаем каква е нашата задача – газ, скорости, спирачки, отбрана, клаксон и всичко друго! Все отново министър председателят персонално сяда на кормилото! При нас неточност няма! Слабото звено са пасажерите, хората! Това не би трябвало да забелязваш!
Новият джип примига с спешните светлини. Старият джип, който беше паркиран най-близо, му рече:
- Единственото, което можеш да правиш, е да следваш командите на премиера. Лично ще те ръководи. И никакво разпръскване по неговите приказки, или по приказките на другите пасажери в колата?
- Разбира се – съгласи се новия джип, – ние още нямаме гласово командване!
Старият джип проскърца.
- Млади друже, приказките, които ще чуеш, до момента в който ги возиш, могат да объркат цялата ти компютърна система, изключително в случай че следиш думите им и търсиш логическите връзка. Ще катастрофираш, а след това отиваш за скрап. Нула внимание към думите на хората!
- Толкова ли – попита новакът – са страшни?
Старият джип изръмжа.
- Нищо ужасно няма в думите на хората, които ще те яхат. Просто няма и грам логичност в това, което приказват, и в случай че речеш да ги анализираш, то това ще обърка цялото ти командване. Каквото и да чуеш – в никакъв случай не търси логичност, следвай единствено своята стратегия!
- Знаеш – рече младокът, – че нашите стратегии са най-съвършени, ние сме най-скъпите! Какво толкоз ще ме изненада?
- Ще чуеш – сподели му остарелият джип – определение като „ ремонт на ремонта на ремонта “! Това в никакъв случай няма да се отнася до теб или хората, които седят от горната страна ти! Ще слушаш по какъв начин ще назначат инспектор, който да управлява контролния инспектор на контрольорите.
- Гледай ти! – удиви се младият.
- Младеж! Ти не си елементарен джип, ти си нещо като родилно поделение! В тебе ще се родят и основават по хиляда хрумвания на час, ти ще ги разкарваш по пътищата и ще ги разнасяш измежду народа. Това е основната ти задача и в никакъв случай не се отклонявай от нея!
- Мислех, че основната ми работа е да карам премиера!
- Първо – стой да мислиш. И второ – министър председателят тебе те кара, няма друго състояние! Ако успееш това да направиш – гладен в никакъв случай няма да останеш, ще треперят над тебе, ще светиш от грижи!
Младият джип намерения малко и отново попита:
- Какво става, като закарам всичките тези премиерски хрумвания измежду хората?
- Нищо не става, бе! – увери го остарелият джип. – Важното е хората да ги видят и чуят, друго нищо не става. Свършиш ли си работата вярно, единствено безгрижен те чака!
- И аз по този начин съм чул – призна новият джип. – Премиерът обичал джиповете си най-вече от всичко!
- Правилно си чул – съгласи се остарелият джип. – Ама това в никакъв случай не го казвай на хората! Няма да те схванат. И още нещо – всички хора настояват, че на пътя ние сме нахални и груби. Това никак не е по този начин. Ние сме извънредно толерантни, търпим всяка власт!
- Това – рече новият джип – не го разбирам доста!
- Не ти и би трябвало! – увери го остарелият джип.
- Ти – подметнаха на новия джип – в този момент си мислиш, че си най-големият джигит в света, но занапред ще видиш, че те чака огромна гърбица! Всеки си мисли, че е огромна чест премиерът да го яха, но да знаеш, след всяко каране ще има огромно изчукване в сервиза ни.
- Ушите ти – споделиха на новия джип колите ветерани – ще посинеят, ще почервенеят и най-после ще окапят от всичко това, което ще чуеш!
Новият премиерски джип малко отговори:
- Учили се ме да не слушам нищо!
- Хе-хе – изсмяха му се ветераните, – всички по този начин сме учени. Но все пак чуваме и виждаме неща, които никоя друга кола не е сънувала! Но си мълчим, щото хорските работи не са наши работи!
- То – рече един от старите коли, – ние добре знаем каква е нашата задача – газ, скорости, спирачки, отбрана, клаксон и всичко друго! Все отново министър председателят персонално сяда на кормилото! При нас неточност няма! Слабото звено са пасажерите, хората! Това не би трябвало да забелязваш!
Новият джип примига с спешните светлини. Старият джип, който беше паркиран най-близо, му рече:
- Единственото, което можеш да правиш, е да следваш командите на премиера. Лично ще те ръководи. И никакво разпръскване по неговите приказки, или по приказките на другите пасажери в колата?
- Разбира се – съгласи се новия джип, – ние още нямаме гласово командване!
Старият джип проскърца.
- Млади друже, приказките, които ще чуеш, до момента в който ги возиш, могат да объркат цялата ти компютърна система, изключително в случай че следиш думите им и търсиш логическите връзка. Ще катастрофираш, а след това отиваш за скрап. Нула внимание към думите на хората!
- Толкова ли – попита новакът – са страшни?
Старият джип изръмжа.
- Нищо ужасно няма в думите на хората, които ще те яхат. Просто няма и грам логичност в това, което приказват, и в случай че речеш да ги анализираш, то това ще обърка цялото ти командване. Каквото и да чуеш – в никакъв случай не търси логичност, следвай единствено своята стратегия!
- Знаеш – рече младокът, – че нашите стратегии са най-съвършени, ние сме най-скъпите! Какво толкоз ще ме изненада?
- Ще чуеш – сподели му остарелият джип – определение като „ ремонт на ремонта на ремонта “! Това в никакъв случай няма да се отнася до теб или хората, които седят от горната страна ти! Ще слушаш по какъв начин ще назначат инспектор, който да управлява контролния инспектор на контрольорите.
- Гледай ти! – удиви се младият.
- Младеж! Ти не си елементарен джип, ти си нещо като родилно поделение! В тебе ще се родят и основават по хиляда хрумвания на час, ти ще ги разкарваш по пътищата и ще ги разнасяш измежду народа. Това е основната ти задача и в никакъв случай не се отклонявай от нея!
- Мислех, че основната ми работа е да карам премиера!
- Първо – стой да мислиш. И второ – министър председателят тебе те кара, няма друго състояние! Ако успееш това да направиш – гладен в никакъв случай няма да останеш, ще треперят над тебе, ще светиш от грижи!
Младият джип намерения малко и отново попита:
- Какво става, като закарам всичките тези премиерски хрумвания измежду хората?
- Нищо не става, бе! – увери го остарелият джип. – Важното е хората да ги видят и чуят, друго нищо не става. Свършиш ли си работата вярно, единствено безгрижен те чака!
- И аз по този начин съм чул – призна новият джип. – Премиерът обичал джиповете си най-вече от всичко!
- Правилно си чул – съгласи се остарелият джип. – Ама това в никакъв случай не го казвай на хората! Няма да те схванат. И още нещо – всички хора настояват, че на пътя ние сме нахални и груби. Това никак не е по този начин. Ние сме извънредно толерантни, търпим всяка власт!
- Това – рече новият джип – не го разбирам доста!
- Не ти и би трябвало! – увери го остарелият джип.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ