Когато става дума за общонационална кауза, българите сме заедно, иначе

Когато става дума за общонационална идея, българите сме дружно, другояче ситуацията е извънредно. Това разяснява поетът Недялко Йорданов в ефира на bTV.

„ Никой не очакваше, че от първия ден на демокрацията ние ще се разединим”, добави той. Според него диалогът за предишното се употребява единствено като „ мотив да се позволяват краткотрайни пристрастености и проблеми”.

„ Нали сякаш имаме независимост – каква независимост имаме сега? Ето медиите – разграничени са на два клана, единият – на Пеевски, другият – на Прокопиев. Независимата публицистика – на кое място сме по независимост на словото? Невероятно е във времето на демокрацията, че журналистът би трябвало да се съобразява”, уточни Йорданов, чиито двама сина са известни публицисти.

--> Бургаският създател напоследък е обърнал погледа си към Левски, една „ банална тема”, както до скоро е мислел. „ Нужен ни е един подобен знак, но сегашен – някакъв човек, в който да повярваме и да тръгнем след него. Много се лъгахме през тези години, след кого ли не тръгнахме… и огромните разочарования”.

Какво желае да каже Недялко Йорданов на Васил Левски?

Как си могъл? В епохата жестока
да следваш правилно своята посока...
Със задачата си до гибел потребна.
Пеша... Години... Без кола служебна.
Във мраз и сняг... С прокъсани обувки...
Без женска милувка в късите нощувки.
И фанатично... Никаква алтернатива...
И с тази страшна рана на корема...

На двадедет и осем... Боже благи...
Какви са тези безчовечен сили!
На тридесет и седем... На бесило...
Самотен измежду всеобщото затишие.
Какво си виждал, братко мой, тогава?
Нима такава днешната страна?
Раздорите... Годините мъчителни...
Народе???? С тези страшни въпросителни.

Народът... Твоят... Днеска те чества.
Водачите... И всеки се надува
и се кълне в безсмъртното ти дело.
И драпа да остане отново отпред...
А ти умря за правдата едничка.
От костите ти няма и костичка.
И кой ще те оплаче и ожали.
Паради... Речи... Филми... Сериали...