Какво искам да постигна преди да умра
Когато сме дребни, имаме толкоз доста фантазии, стремежи, хрумвания, даже на възрастните да наподобяват глупави. Но тогава към момента нямаме техните стандарти, живеем постоянно в лични мечти, които са извънредно значими. Знаем, че можем да променим света, и даже не се съмняваме в това. „ Как е допустимо? “, ще попита възрастният. „ Та ти си просто едно малко дете! “ Но децата имат невероятни сили и благоприятни условия, за тях няма невъзможни неща, те са спечелили, имат този свят, имат вяра в чудеса, имат качествата на Супермен и Спайдърмен, въображението на Алиса, вълшебните обувки на Дороти. Могат да се придвижват във всяка точка на света, чувствителни са към болките на другите, могат да намерят обикновено позволение на всеки един проблем. Те яхват дървената пръчка като кон, мятат конеца като ласо, рисуват невероятни картини, които никой не е виждал, пренареждат стаята по изобретателен метод, откровени са до болежка и от време на време ни напомнят значимите неща в живота.
Често съм се учудвала и изумявала на мисленето на децата. Но не забравяме ли, че и ние в миналото сме били такива. Защо сме се отказали от всички тези фантазии, стремежи, хрумвания, за какво всяко нещо, което сме си представяли като дребни, в този момент ни наподобява неуместно? Добре, ами в случай че не е? Детските хрумвания от време на време са гениални, те мислят толкоз опростено без предразсъдъците на порасналите, без техните вътрешни бариери и загради, които си слагат.
Вече сме огромни и незабавно виждаме, че не можем това или това, че обещано деяние ни е мъчно, че решенията ни имат последици и в случай че не поемем по верния път, ще съжаляваме. Мислим прекалено много, вършим прекомерно малко. Отказали сме се от живота, от хубавите неща, отдали сме се на отрицателното виждане за света, на рестриктивните мерки, на неналичието на благоприятни условия, намираме си всевъзможни извинения да не създадем едно или друго деяние.
А стопираме ли за момент да преразгледаме мирогледа си, да се запитаме дали преградите, които сме си основали, не са подправени. Не злоупотребяваме ли с рамките, в които се слагаме? Какво по-добро от това да разчупим веригата, да създадем нещо ексцентрично, да излезем от нормалния коловоз, да се впуснем в премеждие, което може да ни заведе до рискови места, само че може и напълно да промени живота ни по метод, който ще ни въодушеви, ощасливи, съживи. Нямаме ли потребност тъкмо от това?
Ще ви предизвикам с една концепция, която открих в интернет пространството. Факт е, че сме пораснали, факт е, че омаловажаваме детските си фантазии или тотално сме се отказали от тях. Но щом сме пораснали, значи, че животът напредва и след няколко десетки години или даже по-малко ще остареем и ще наближи неговият край.
И тук идва мястото да загатна плана на Канди Чан „ Before I die “ или „ Преди да умра “. Чан е художничка, дизайнерка и съосновател на Граждански център, който се стреми да трансформира градовете в по-удобно място за хората. Тя преобразува стената на остаряла постройка в Ню Орлиънс в платно, където е написан 80 пъти изразът „ Before I die I want to “ или „ Преди да умра, желая “, като е оставено място против изречението за допълнение на отговора. Оставени са тебешири, с които минувачите да напишат какво желаят да реализират преди да завърши техният живот. Стотици са се спирали пред стената и тя цялата е изписана с техните стремежи.
Чан споделя: „ Лесно е да живееш ден за ден и да забравиш какво в действителност има значение за теб. С помощта на другари и съседи трансфорах едната страна на изоставена къща (в моя квартал) в гигантска черна дъска, с цел да поканя хората да споделят какво е значимо за тях. Проектът „ Преди да умра “ трансформира неизползваното пространство в градивно място, от където можем да научим за очакванията и стремежите на хората към нас. Ако сте в Ню Орлиънс, спрете на ъгъла на Марини и Бургунди, с цел да добавите мислите си на стената. Този въпрос ме промени през последната година, откакто изгубих някого, който обичах доста. И имам вяра, че дизайнът на нашите обществени пространства може по-добре да отразява това, което е значимо за нас като поданици и човешки същества. Отговорите и историите от минувачите допряха мощно сърцето ми. “ Проектът се развива и отвън рамките на квартала на Канди, като се придвижва и в интернет пространството. Всеки може свободно да запише своите най-искрени стремежи и желания в особено основания за задачата уебсайт: http://beforeidie.cc/, както и да види фотоси от първичния план.
Редно е да се замислим в действителност защо пропиляваме дните си, тъй като днешният ден повече няма да се върне. А напълно имаме надзор върху него в този момент, както и властта да променим това, което не ни харесва. Важно е да си сложим цели и да отделяме повече време върху това, което е значимо за нас, както и на обичаните хора.
Представете си да вземем за пример, че сте отишли на доктор и са ви създали обширен обзор, доста подробни проучвания, които демонстрират, че теоретично се чувствате здрави, само че в реалност страдате от рядка неизлечима болест, която ще се прояви след 6 месеца, когато ще настъпи вашата мигновена гибел. Страшна ли ви се коства концепцията, като се замислите над гибелта? Но знаейки какво ви следва, преразгледайте предишното си, преразгледайте метода, по който живеете сега. Замислете се над следните неща:
Какво ви харесва да вършиме? Какво не ви харесва да вършиме? Не е ли време да напуснете глупавата си и досадна работа и да се отдадете на по-стойностни неща, които ще доведат до по-добри резултати във финансово отношение и задоволство? Или в случай че харесвате работата си, да бъдете мотиватор и подстрекател на колектива, с който работите. Какви цели ще си поставите и по какъв начин ще пренаредите задачите и дилемите си? Какъв проект ще измислите, тъй че да изживеете остатъка от живота си по най-съществения и важен метод?
Какво ще ядете? Ще продължавате ли да се тровите с химии? Как ще се забавлявате? Какви значими действия желаете да правите, тъй че да допринесете с нещо на света? Какъв образец ще бъдете на децата си? С кои другари и близки желаете да изживеете остатъка от дните си? С кои хора ви е неприятно да поддържате връзка и ще ограничите контактите си с тях?
И не на последно място: С какво желаете да ви запомнят другите?
Разбира се, това упражнение няма нищо общо с действителността, само че правейки го, незабавно се отключват вашите основни полезности и разбирате какво ви задържа в актуалното ви всекидневие, какво ви вреди и по какъв начин се въртите на едно място. Успявате да пречупите вижданията си по метод, който ще ви учуди. Веднага ще осъзнаете какви са значимите неща за вас в живота и по какъв начин в този момент си губите времето ден след ден, без да вършиме нищо.
Често съм се учудвала и изумявала на мисленето на децата. Но не забравяме ли, че и ние в миналото сме били такива. Защо сме се отказали от всички тези фантазии, стремежи, хрумвания, за какво всяко нещо, което сме си представяли като дребни, в този момент ни наподобява неуместно? Добре, ами в случай че не е? Детските хрумвания от време на време са гениални, те мислят толкоз опростено без предразсъдъците на порасналите, без техните вътрешни бариери и загради, които си слагат.
Вече сме огромни и незабавно виждаме, че не можем това или това, че обещано деяние ни е мъчно, че решенията ни имат последици и в случай че не поемем по верния път, ще съжаляваме. Мислим прекалено много, вършим прекомерно малко. Отказали сме се от живота, от хубавите неща, отдали сме се на отрицателното виждане за света, на рестриктивните мерки, на неналичието на благоприятни условия, намираме си всевъзможни извинения да не създадем едно или друго деяние.
А стопираме ли за момент да преразгледаме мирогледа си, да се запитаме дали преградите, които сме си основали, не са подправени. Не злоупотребяваме ли с рамките, в които се слагаме? Какво по-добро от това да разчупим веригата, да създадем нещо ексцентрично, да излезем от нормалния коловоз, да се впуснем в премеждие, което може да ни заведе до рискови места, само че може и напълно да промени живота ни по метод, който ще ни въодушеви, ощасливи, съживи. Нямаме ли потребност тъкмо от това?
Ще ви предизвикам с една концепция, която открих в интернет пространството. Факт е, че сме пораснали, факт е, че омаловажаваме детските си фантазии или тотално сме се отказали от тях. Но щом сме пораснали, значи, че животът напредва и след няколко десетки години или даже по-малко ще остареем и ще наближи неговият край.
И тук идва мястото да загатна плана на Канди Чан „ Before I die “ или „ Преди да умра “. Чан е художничка, дизайнерка и съосновател на Граждански център, който се стреми да трансформира градовете в по-удобно място за хората. Тя преобразува стената на остаряла постройка в Ню Орлиънс в платно, където е написан 80 пъти изразът „ Before I die I want to “ или „ Преди да умра, желая “, като е оставено място против изречението за допълнение на отговора. Оставени са тебешири, с които минувачите да напишат какво желаят да реализират преди да завърши техният живот. Стотици са се спирали пред стената и тя цялата е изписана с техните стремежи.
Чан споделя: „ Лесно е да живееш ден за ден и да забравиш какво в действителност има значение за теб. С помощта на другари и съседи трансфорах едната страна на изоставена къща (в моя квартал) в гигантска черна дъска, с цел да поканя хората да споделят какво е значимо за тях. Проектът „ Преди да умра “ трансформира неизползваното пространство в градивно място, от където можем да научим за очакванията и стремежите на хората към нас. Ако сте в Ню Орлиънс, спрете на ъгъла на Марини и Бургунди, с цел да добавите мислите си на стената. Този въпрос ме промени през последната година, откакто изгубих някого, който обичах доста. И имам вяра, че дизайнът на нашите обществени пространства може по-добре да отразява това, което е значимо за нас като поданици и човешки същества. Отговорите и историите от минувачите допряха мощно сърцето ми. “ Проектът се развива и отвън рамките на квартала на Канди, като се придвижва и в интернет пространството. Всеки може свободно да запише своите най-искрени стремежи и желания в особено основания за задачата уебсайт: http://beforeidie.cc/, както и да види фотоси от първичния план.
Редно е да се замислим в действителност защо пропиляваме дните си, тъй като днешният ден повече няма да се върне. А напълно имаме надзор върху него в този момент, както и властта да променим това, което не ни харесва. Важно е да си сложим цели и да отделяме повече време върху това, което е значимо за нас, както и на обичаните хора.
Представете си да вземем за пример, че сте отишли на доктор и са ви създали обширен обзор, доста подробни проучвания, които демонстрират, че теоретично се чувствате здрави, само че в реалност страдате от рядка неизлечима болест, която ще се прояви след 6 месеца, когато ще настъпи вашата мигновена гибел. Страшна ли ви се коства концепцията, като се замислите над гибелта? Но знаейки какво ви следва, преразгледайте предишното си, преразгледайте метода, по който живеете сега. Замислете се над следните неща:
Какво ви харесва да вършиме? Какво не ви харесва да вършиме? Не е ли време да напуснете глупавата си и досадна работа и да се отдадете на по-стойностни неща, които ще доведат до по-добри резултати във финансово отношение и задоволство? Или в случай че харесвате работата си, да бъдете мотиватор и подстрекател на колектива, с който работите. Какви цели ще си поставите и по какъв начин ще пренаредите задачите и дилемите си? Какъв проект ще измислите, тъй че да изживеете остатъка от живота си по най-съществения и важен метод?
Какво ще ядете? Ще продължавате ли да се тровите с химии? Как ще се забавлявате? Какви значими действия желаете да правите, тъй че да допринесете с нещо на света? Какъв образец ще бъдете на децата си? С кои другари и близки желаете да изживеете остатъка от дните си? С кои хора ви е неприятно да поддържате връзка и ще ограничите контактите си с тях?
И не на последно място: С какво желаете да ви запомнят другите?
Разбира се, това упражнение няма нищо общо с действителността, само че правейки го, незабавно се отключват вашите основни полезности и разбирате какво ви задържа в актуалното ви всекидневие, какво ви вреди и по какъв начин се въртите на едно място. Успявате да пречупите вижданията си по метод, който ще ви учуди. Веднага ще осъзнаете какви са значимите неща за вас в живота и по какъв начин в този момент си губите времето ден след ден, без да вършиме нищо.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ