Когато си отиде такъв човек, светът наистина се смалява. Миналото

" Когато си отиде подобен човек, светът в действителност се смалява. Миналото се смалява, настоящето се смалява и разхлабва, цялата половина на ХХ век и началото на този също..., такива хора поддържат структурата на времето. "
Това написа във Фейсбук профила си писателят Георги Господинов за Христо Явашев - Кристо.
Почина Христо Явашев - Кристо
" Мисля си за околните му. Той присъстваше във всички диалози, беше постоянно в близост, пътем, ненатрапчиво, както участват значимите неща, беше толкоз хубаво да слушаш тези истории. Имах шанса да го видя и чуя по какъв начин приказва на младите в Нюйоркския университет. Каза още първоначално, че за три неща не приказва и да не го питат, за политика, второто в този момент забравих и срещу сътрудниците си. Избягваше всички въпроси за смисъла на плановете си, настойчиво твърдеше, че няма прикрит смисъл.
Това опаковано детско конче от 1963 е едно от обичаните ми негови неща. Няколкото думи, които успяхме да заменяем след онази лекция, бяха за това и за детството му, сепна се за момент, след това бързо влезе в небрежна подигравка. Така го запомних. Мисля, че би се чувствал неудобно да слуша приказките ни в този момент, би махнал с ръка повърхностно и би тръгнал да види какво има да се свърши горе. Лек път.
...Носело се е във въздуха. Всички те са имали предусещане за апокалипсис в късните 60-те и 70-те, тези нови реалисти. Някъде по това време Кристо стартира да опакова света. Като за овакантяване. Всичко би трябвало да бъде пакетирано. Събираме багажа, тръгваме си. От дребното опаковано детско конче (за мен най-тъжната му работа), до моста Пон Ньоф. Хайде, изнасяме се... Ще събарят къщата. (един роман) "