Любопитната загуба на Фобос 2 в орбита около Марс
. Когато си приказваме за руските проучвателен задачи до Марс, програмата “Фобос ” (1988-1989 г.) е тази, която най-близо се приближава до понятието “успех ”. Би било пресилено да приказваме за цялостен триумф, защото задачата “Фобос 1 ” е изгубена още по пътя към Червената планета, а “Фобос 2 ” не съумява да извърши главната си цел – кацането на луната Фобос. Но до момента в който “Фобос 2 ” работи в околомарсианска орбита, са направени голям брой фотоси на загадъчния сателит, които държат състезание по качество докъм края на предишното десетилетие, когато европейската автоматизирана станция “Марс Експрес ” и американската “Марс Риконисънс Орбитър ” съумяват да снимат по-подробни и по-качествени фотографии.
В днешната публикация ще ви опиша историята за прелюбопитната загуба на автоматизираните станции “Фобос 1 ” и “Фобос 2 ”. Ако има нещо, което характеризира отношението на руската (и по-късно руската) космонавтика към марсианските провали, то е, че нормално повода за тях се търси във външни фактори, а не в недостатъците на руското (или руското) ръководство. Такава е практиката от времената на първата руска роботизирана експедиция ( “Марс 1 ”, 1962 г.) до изстрелването на последната независима съветска задача ( “Фобос-Грунт ”, 2011 г.). За загубата на “Марс 1 ” е оповестено, че галактическият уред е ударен от метеор, а след повредата на “Фобос-Грунт ” се стартира тезата, че автоматизираната станция е попаднала под въздействието на американски радар.
А за загубата на “Фобос 2 ” са упрекнати извънземните. Има някои разочаровани фенове на задачата, които и до момента считат по този начин. Но уви, колкото и да съм парещ последовател на хипотезата за извънземен живот, аргументите за честите марсиански повреди на руската (по-късно руската) галактическа стратегия са по-прозаични.
Анатолий Зак от уеб страницата RussianSpaceWeb.com ни осведоми, че историята за отношението на руските учени към хипотетичните марсиански извънземни е завладяваща и забавна. Както към този момент описах в предходни публикации (вж. линковете при започване на тази публикацията), при започване на 70-те години на предишния век Съюз на съветските социалистически републики изпраща голям брой автоматизирани станции към Марс, само че нито една от тях не постига повсеместен триумф. Това ядосва политическото водачество дотам, че считано от 1973 година, в продължение на 15 години не е изпратена нито една задача към Червената планета. Съветските учени обаче не губят своя интерес към проучването на Марс. В края на 70-те години те стартират да лансират идеята да се изследва не толкоз самата планета, колкото луните Фобос и Деймос. Обърнато е особено внимание на Фобос – спътникът има дребна маса и този факт довежда руския астрофизик Йосиф Шкловски до догатката, че той може би съставлява кухо тяло с извънземен генезис. Днес се знае, че тази хипотеза е погрешна. Но за времето си мнението на Шкловски трансформира Фобос в атрактивна и известна цел.
Илюстрация на задачата. Image credit: IKI-RAN
Автоматичните междупланетни станции от програмата “Фобос ” са от трето поколение (считаме апаратите, издигнати до 1965 година за първо потомство, а тези, основани сред 1966 и 1972 година – за второ поколение). “Фобос 1 ” и “Фобос 2 ” са с напълно нова структура – с съвременни за времето мотори, нови компютри, нови системи за телекомуникация. Изстреляни са надлежно на 7-ми и 12-ти юли 1988 година благодарение на ракети “Протон-К ” и ускорителни степени “Блок-Д ”. На борда на станциите са инсталирани следните принадлежности – телевизионна система “Фрегат ”, лазерно устройство за проучване на състава на повърхността “Лима-Д ”, уред за разбор на грунда “Дион ” и два инструмента за радарно картографиране – “Грунт ” и “Термоскан ”.
Важно е да се означи, че телевизионната система “Фрегат ” и инструментът “Лима-Д ” са създадени с българско присъединяване – и ние имаме своя принос към снимането на Марс и Фобос! България по традиция и до момента взе участие на съветските марсиански задачи. Наш уред на име “Люлин-МО ” продължава да учи галактическата радиация от борда на станцията “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ”, която бе изстреляна през 2016 година и работи до ден сегашен. Сходен инструмент “Люлин-МЛ ” ще бъде инсталиран към съветския спускаем уред “Казачок ”, който ще кацне на марсианската повърхнина през 2023 година.
Снимка на Марс, снимана от “Фобос 2 ”. Photo credit: IKI-RAN/Don P. Mitchell
Но да се върнем на програмата “Фобос ” – макар че автоматизираните станции “Фобос 1 ” и “Фобос 2 ” са в общи линии идентични, сред тях има и някои основни разлики. Например “Фобос 1 ” е оборудван с неповторим уред, който не е инсталиран на “Фобос 2 ” – това е телескопът “Терек ”. През месеците юли и август на 1988 година, до момента в който “Фобос 1 ” е на път към Марс, “Терек ” снима голям брой фотоси на Слънцето. Научната стратегия на телескопа продължава до 2-ри септември, когато “Фобос 1 ” неочаквано преустановява радиовръзката си със Земята. Оказва се, че няколко дни по-рано, на 29-ти и 30-ти август, към станцията е бил изпратен нов програмен продукт, в който е имало съдбовен бъг. В програмния код била пропусната една-единствена цифричка. Когато била изпратена команда за включване на един от научните принадлежности, заради бъгясалия програмен продукт се задействал програмен код, намиращ се в РОМ паметта, който изключил системите за ориентировка на “Фобос 1 ”. Вследствие на това автоматичната междупланетна станция изгубила визия за своето местонахождение, слънчевите панели престанали да са ориентирани към Слънцето и това довело до преждевременния завършек на задачата.
Защо в програмния код е съществувала такава инструкция? Защото, до момента в който са протичали наземните тествания, понякога се е налагало експертите да изключват системите за ориентировка. Директивата е била записана в РОМ-паметта (Read-Only Memory), заради което не е било допустимо да се изтрие този програмен продукт – единствената друга опция била да се смени компютъра, което било скъпа и трудоемка процедура. Инженерите решили да оставят “Фобос 1 ” да полети с тази програмна настройка с желание тя в никакъв случай да не се употребява. Този компромис се оказал съдбовен.
Снимки на Фобос, снимани от “Фобос 2 ”. Photo credit: IKI-RAN/Don P. Mitchell
На 21 януари 1989 година “Фобос 2 ” идва в орбита към Червената планета. Широката общност обаче е в незнание, че още по време на пътуването автоматизираната станция е минала през съществени проблеми. На борда на “Фобос 2 ” имало троичен компютър, притежаващ общо три взаимнозаменяеми процесора. Било е планувано при положение, че някой от тях претърпи щета, другите да поемат неговата функционалност. Преди навлизането в орбита един от процесорите към този момент бил отказал изцяло, а различен почнал да демонстрира отклонения от работата си. За правилното действие на системата за ориентировка били нужни най-малко два работещи процесора.
Докато “Фобос 2 ” кръжи към Марс, приборите на борда на станцията провеждат множество научни измервания, а системата “Фрегат ” снима както планетата, по този начин и луната Фобос. Космическият специалист и историк Джеймс Оберг написа следното (изт: http://jamesoberg.com/the_strange_case_of_fobos_2.pdf): “Фобос 2 ” не е разполагал с преносима снимачна платформа. По време на фотографирането на Фобос се е налагало цялата автоматизирана станция да се завърта към луната, като при този процес антената не е била ориентирана към Земята. И по този начин, идва съдбовният 27-ми март, когато “Фобос 2 ” организира една от тези маневри – тогава Земята губи радиоконтакта с галактическия уред. През идващите няколко дни ръководството на задачата прави опити да възвърне връзката, само че са уловени само откъслечни радиосигнали, което навежда екипа до заключението, че “Фобос 2 ” се върти неконтролируемо. Накрая и тези спорадични сигнали прекъсват.
Известно време по-късно стартира да се популяризира следната мълва: до момента в който протича сближаването на “Фобос 2 ” с луната, задачата снима мистериозни обекти с формата на пура. Действително подобни “пури ” се виждат на някои от получените на Земята фотоси. Тогава може ли да предположим, че НЛО е попречило на роботизираната експедиция да доближи до задачата си?
Това е сянката на Фобос – не следи от извънземни! Photo credit: IKI-RAN
Според учения Александър Селиванов, който е бил част от екипа на задачата, съществува по-просто и по-вероятно пояснение от извънземните. Той изяснява, че снимачната инсталация може да се дефинира по-скоро като “сканиращ радиометър ”, в сравнение с като камера. Въртящо се огледало се придвижва перпендикулярно по отношение на придвижването на автоматизираната станция към Марс. Така една фотография не се снима в границите на един кадър, а се композира постепенно, с течение на времето, линия по линия. Сканиращата система е заснемала от време на време сянката на Фобос, която се намирала в разнообразни позиции, до момента в който протичали обособените снимачни сесии. Това довело до нейната удължена форма на крайния снимков артикул. Със сигурност не става въпрос за извънземни, безапелационен е Селиванов.
Не, извънземните не са тези, които са довели до преждевременния завършек на задачата “Фобос 2 ”. Не е имало външни фактори, които да са повреждали както предходните, по този начин и по-късните роботизирани експедиции. Съветската (после руската) галактическа програма е била постоянно придружена от системни проблеми. Ако извънземните бяха толкоз софтуерно напреднали и враждебно настроени, че желаеха да попречат на земните откриватели да се приближат до тях, сигурно щяха да се намесят, когато европейците дойдоха в покрайнините на Фобос с автоматизираната станция “Марс Експрес ”. Безспорно щяха да вземат ограничения, когато задачата на НАСА “Марс Риконисънс Орбитър ” приближи луната, с цел да я снима.
Едно е несъмнено – през последните години американски, европейски и индийски сонди учат безпроблемно Червената планета и нейните луни, без да им пречат никакви НЛО-та.
Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
