Георги Господинов и Георги Тошев за писмата в бутилки
„ Когато се каже „ писма в бутилка " за мен незабавно се явява книга, разказ, алманах с лирика, това е нещо, което пътува и което минава от ръце в ръце и намира точния си четец ", това показа писателят Георги Господинов.
„ Преди няколко месеца излезе книгата ми „ Времеубежище " и единственото, което ме водеше, беше да оставя думи вътре, които да ги отворят тези, които са на възрастта на щерка ми.
Не би трябвало да имаме огромни искания към писмата в бутилки - те са за близки хора. За сензитивност към другия и да имаш сърце към другия. Това ми липсва. Около това се е движела постоянно огромна литература - да имаш емпатия към другия. Много неща не ми трябват. "
Георги Господинов уточни още, че в преломни времена желае да чете есета и лирика - те са жанра на тревогата. Те са бързата помощ на литературата.
Тревогите, бедите ни и страховете ни в последна сметка имат обща основа през годините, в този момент е един от пиковете. Те са паника за тези след нас и за изгубването на смисъла. В такива времена, сякаш човек губи хоризонта за бъдещото. Въпросът е да търсим смисъл, да не е единствено ескалацията ", посочи още Георги Господинов.
„ Лятото на 1984 година в Созопол написах първото писмо в бутилка ", сподели в в предаването „ Чуй лятото " Георги Тошев.
„ С другари написахме в леко непокорен жанр къде сме ние, че сме корабокрушенци в една дребна страна, които желаят да се озоват в огромния свят, бяхме уверени, че някой ще прочете това писмо.
Тогава през 1984 година аха да стартира перестройката, ние младите искахме смяна и това съдържаше нашето писмо - дори си бяхме оставили домашните телефони, адрес и учебното заведение - подобен наивитет... "
Георги Тошев описа по какъв начин след време в Шри Ланка на брега намират писмо в бутилка, написано на съветски език, със стихотворение на Йосиф Бродски и с имейл за контакт, приканващ да се свържеш с индивида.
„ До тези години до 10 ноември 1989 година писмата в бутилка носеха привкус на премеждие, на вяра, на дисидентство.... ", спомня си Тошев.
" Ако през днешния ден бих написал писмо в бутилка, то няма да има нищо общо с това от 1984 година, ще си оставя контактите в обществените мрежи, ще го снима по какъв начин пиша писмото. Светът е различен в този момент, само че аз имам вяра, че за писането в бутилка, че постоянно ще има хора, които да бъдат примамени към приключението
„ Преди няколко месеца излезе книгата ми „ Времеубежище " и единственото, което ме водеше, беше да оставя думи вътре, които да ги отворят тези, които са на възрастта на щерка ми.
Не би трябвало да имаме огромни искания към писмата в бутилки - те са за близки хора. За сензитивност към другия и да имаш сърце към другия. Това ми липсва. Около това се е движела постоянно огромна литература - да имаш емпатия към другия. Много неща не ми трябват. "
Георги Господинов уточни още, че в преломни времена желае да чете есета и лирика - те са жанра на тревогата. Те са бързата помощ на литературата.
Тревогите, бедите ни и страховете ни в последна сметка имат обща основа през годините, в този момент е един от пиковете. Те са паника за тези след нас и за изгубването на смисъла. В такива времена, сякаш човек губи хоризонта за бъдещото. Въпросът е да търсим смисъл, да не е единствено ескалацията ", посочи още Георги Господинов.
„ Лятото на 1984 година в Созопол написах първото писмо в бутилка ", сподели в в предаването „ Чуй лятото " Георги Тошев.
„ С другари написахме в леко непокорен жанр къде сме ние, че сме корабокрушенци в една дребна страна, които желаят да се озоват в огромния свят, бяхме уверени, че някой ще прочете това писмо.
Тогава през 1984 година аха да стартира перестройката, ние младите искахме смяна и това съдържаше нашето писмо - дори си бяхме оставили домашните телефони, адрес и учебното заведение - подобен наивитет... "
Георги Тошев описа по какъв начин след време в Шри Ланка на брега намират писмо в бутилка, написано на съветски език, със стихотворение на Йосиф Бродски и с имейл за контакт, приканващ да се свържеш с индивида.
„ До тези години до 10 ноември 1989 година писмата в бутилка носеха привкус на премеждие, на вяра, на дисидентство.... ", спомня си Тошев.
" Ако през днешния ден бих написал писмо в бутилка, то няма да има нищо общо с това от 1984 година, ще си оставя контактите в обществените мрежи, ще го снима по какъв начин пиша писмото. Светът е различен в този момент, само че аз имам вяра, че за писането в бутилка, че постоянно ще има хора, които да бъдат примамени към приключението
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ