Когато се каже 1:1, кой какво мисли, какво прави и

...
Когато се каже 1:1, кой какво мисли, какво прави и
Коментари Харесай

Технологиите са надеждни, но има риск от неумела употреба

Когато се каже 1:1, кой какво мисли, какво прави и какво би трябвало да е в действителност, може да са три разнообразни неща

Качеството на осъществяване на 1:1 зависи от подготовката на екипа на учебното заведение, не от модела

100% сигурност по принцип е допустима, само че ще е и ограничаване

Учителите са готови за хипотетичните опасности, само че учебните заведения нямат механизми за справяне и за разговор с родителите.

Сега се ускоряваме, само че сме леко закъснели в разбирането по какъв начин да използваме технологиите по логичен метод

Реклама с непристойно наличие и гола фотография се появи на хромбука на петокласник в пловдивско учебно заведение, което вкарва технологиите в неговата паралелка. Неприятната преживелица провокира остра реакция от страна на родители, които сложиха въпроса по какъв начин се обезпечава сигурността при работа на децата с хромбук.

Конкретният проблем обач​е излезе отвън пред​елите на тематиката за сигурността и провокира конфликт " за " и " срещу " потреблението на устройства в клас и въвеждането на модела 1:1. При него всеки възпитаник разполага с хро​мбук, работи се в основани от учителя виртуални класни стаи, в които той споделя наличие. Има опция онлайн да се слагат задания и по същия метод да се предават изпълнени, както и алтернатива за чат при групова работа по планове от вкъщи.

Как работи това, какви са рисковете и отбраните, подготвени ли са учителите да го ползват по потребния и безвреден метод - разясняват специалистите от Центъра за креативно образование. Организацията от години поддържа политиките за цифровизация на образователните заведения, като оказва помощ при внедряването на модела 1:1 и образова учителите да го ползват.

Александър Ангелов е шеф на Център за креативно образование, защитил е дисертация в ПУ по какъв начин се трансформира учебната среда посредством внедряване на 1:1.

Иван Петров е работил в формалната техническа поддръжка на Google няколко години, има опит със стотици организации - бизнес и просветителни, главно в Съединени американски щати, Индия и Англия.

Станислав Христов дава отговор за връзката сред учебните заведения и Центъра за креативно образование при внедряване на 1:1, изпитването в електронна среда, облачната платформа на Google за обучение.



- Как се подсигурява сигурността и безвредното прилагане на интернет при въвеждане на системата 1:1?

А. А.: Не може да приравняваме цялата система с един съответен случай. Когато се каже 1:1, кой какво мисли, кой какво прави и какво би трябвало да е в действителност, мо​же да са три разнообразни неща. Моделът и планово основаното образование по един метод наподобяват в едно учебно заведение, по различен метод - в друго, и по трети - в Съединени американски щати.

1:1 е учредителен модел - имаме технология, устройства, учители и възпитаници, образователно наличие. И ги подреждаме по друг метод, тъй че да сме по-ефективни. По същия метод не можем да вършим съпоставяне сред времето, което учениците прекарват на телефона, и времето пред устройството в учебно заведение. Във втория случай то може да е 100 пъти по-смислено от времето с персоналния смарт телефон, който към този момент всяко дете има у нас в 3.-4.клас, без значение къде живее.



С тези две разяснения 1:1 стои на най-сигурната платформа в света, която никой до момента не е хакнал, а точно - Google за обучение. 150 млн. възпитаници по света я употребяват всекидневно. Също по този начин най-често стои и върху най-сигурните електронни устройства - хромбуците, които могат да бъдат ръководени напълно от разстояние.

Трябва да стои и върху доста съответна методика и образование на учителите, което може да отнеме месеци и години. И върху непрекъснат разговор сред учители, възпитаници, родители и мениджмънта на учебното заведение, с цел да е ясно какво тъкмо се прави, когато се употребяват устройствата.

Важно е, че когато се прави 1:1, всеки възпитаник има устройство,

само че това не значи, че стои непрекъснато пред него.

Обикновено се работи по групи и устройствата се употребяват, когато учителите или учениците преценяват, че са им нужни. Това е най-голямата смяна в системата, в която сме привикнали във всеки миг на ученика да се споделя какво да прави. Много е значимо те да имат независимост, само че и отговорност.

Качеството на осъществяване на 1:1 зависи от подготовката на екипа на учебното заведение, не от модела. Дигиталните принадлежности са сигурни и надеждни, само че има риск от неумела приложимост.

- Кой управлява достъпа до наличието и ресурсите?

И. П.: Сигурността разчита на устав, който предлагаме на всяко учебно заведение да си сътвори, като в него е написано кой какви права има и какъв достъп.

Като благоприятни условия на платформата Google уъркспейс може безусловно да се забрани достъп до всички уеб сайтове, с изключение на тези в избран лист. Това е направено в няколко учебни заведения.



Има и опция за противоположното ​- всички да са позволени и да имат неразрешен лист. Това важи за всевъзможен тип наличие - приложения или уеб сайтове, от които може да се употребяват запаси на хромбук и които да вземем за пример биха могли да дадат достъп до местоположението. Всяко нещо на хромбука може да се дефинира кой има пълномощия да го трансформира, както и кой може да влиза в устройството. Училището дефинира какъв да е админ, като няма ограничаване какъв брой да са те - може да е един за учебното заведение или пък всеки класен началник да си направи обособен админ за хромбуците на неговия клас, с цел да може когато и да е да позволява или не разрешава уеб сайтове.

Това, по малко по-различен метод механически, важи за всички други платформи -Майкрософт, Уиндоус устройство, хромбук. С всяка читава платформа това може да се реализира, зависи до каква степен хората са наясно.

- Така ли се прави обаче в практиката, за какво се стига до обстановки като случая с неприличната фотография на хромбука?

А. А.: В момента у нас има

две Google референтни учебни заведения, които са пример за потребление на облачните технологии -

Втора британска гимназия в София и ЕГ „ Иван Вазов “ в Пловдив. До края на годината ще има още 15-ина в разнообразни градове - Пловдив, Варна, Ардино, Ахелой. Сега се ускоряваме, само че сме леко закъснели в разбирането по какъв начин да използваме цифрови технологии по логичен метод. И се опитваме да стигнем до съответните системи в света. Трънлив е пътят.

С. Х.: В България има към 50 учебни заведения, ко​ито работят по 1:1, което прави над 150 паралелки. Обикновено съветваме учебните заведения да изградят лист с правила за държание при прилагане на облачната услуга, от което следва ограничението или даването на достъп. Когато учебното заведение извърши стъпките, които сме предложили, не се постановат спомагателни ограничения ​- било то за ръководство на устройствата от разстояние, било то за конфигуриране на профилите. Да обърнем казуса против технологията, е все едно да обвиним интернет - тъй като доставчикът го е обезпечил и надали не той е отговорен какво наличие ще употребяват учениците. Не е по този начин.



А. А.: Няма разлика дали ще видя една фотография със полово наличие на хромбука или на смарт телефона под чина. И всичко опира до държанието.

Този „ пробив “ е поведенчески, не софтуерен

- Има ли метод при основани настройки те да бъдат заобиколени от ученика?

И. П.: Препоръчителните стъпки за отбрана са: дава се устройство, споделя му се кои консуматори могат да влизат в него и какво могат да вършат. Например, не разрешават се всички уеб сайтове, с изключение на този, в който ще се учи. Ако е направено по този начин, няма по какъв начин да се заобиколи ​- нито може да влезе в различен уебсайт, нито в устройството с различен профил. Обаче поражда различен проблем - че в листата с утвърдените уеб сайтове няма да са всичките, от които ученикът може да достъпи до образователно наличие. И в случай че има забавен план за търсене на нова информация, учениците няма да могат толкоз да търсят в интернет и да намерят забавни неща. А ще имат една кутия, в която са ги сложили преподавателите.

Можем да сложим и лист със неразрешени уеб сайтове, само че постоянно е допустимо да има различен уебсайт с такова наличие. 100-процентовата сигурност по принцип е допустима, само че ще е и ограничаване.

Трябва да се откри салдото

- Доколко има значение какво е устройството - таблет, преносим компютър, хромбук?

И. П.: Няма значение. На хромбука всичко се ръководи централизирано и може да се настройки релативно елементарно. За други устройства могат да се създадат ограничавания в самата Wi-Fi мрежа и това го има в доста учебни заведения -мрежата не разрешава достъп до огромен лист уеб сайтове. Отделно може да се ограничи устройството да не може да влиза в други мрежи, да вземем за пример в мобилна мрежа от телефон, което е най-честият опит за заобикаляне. Телефонът обаче отново ще си работи и на процедура биха могли да влязат и от него.



А. А.: Най-общо, съвсем всички устройства разрешават дестилация, само че на хромбуците е най-лесно. Няма значение по кое време са купени - може учебното заведение да има 20 устройства от 2018 година и след това по 20 на година. Те ще работят с идентични правила, без да се постанова да се настройват поотделно или по друг метод. В момента в Съединени американски щати към 80% от новите устройства са хромбук.

- Доколко са готови учителите да вършат всичко това, с всички специфики? Обучихте стотици педагози, само че какъв брой от тях фактически ползват технологиите по умния метод?

А. А.: Обучението на учители е голям развой, тъй като имаме съвсем 100 000 в страната. Не можем да достигнем до всички.

В момента най-важното е сполучливите образци да се популяризират,

другите учебни заведения да черпят опит от тях, а университетите да вършат взаимни стратегии за подготовка на бъдещи учители, освен на преподаващите сега.

Учителите са готови за хипотетичните опасности, само че учебните заведения нямат механизми за справяне и за разговор с родителите. Много мъчно се обгръща една цяла система.

Трудно може да се каже какъв брой от учителите фактически са готови, само че имаме към 20 учебни заведения в страната, които в действителност са в положение да бъдат бази, благодарение на които другите да се научат, и това да стане относително бързо.



Видяла жабата и тя вдигнала крайник - по този начин не става

Не е ли по-разумно малко да се забави разширението на обсега, до момента в който се реализира по-високо качество - не толкоз всеобщо, само че по-смислено потребление на хромбука?

„ Точно противоположното. Трябва да се усили говоренето с специалисти. И не да се забави, а да се форсира, обаче със конструкция. Вдигнала жабата крайник, като видяла по какъв начин подковават коня, не е скица - споделя Александър Ангелов. - Това може да забави едно ужасно достижение на нашата просветителна система. Проектно основаното образование с наличие на цифровите технологии приготвя най-добре чиновниците на бъдещето.

С намирането на микрониво на знамена и компликации ние дружно би трябвало да работим, с цел да вършим от тях образец, който демонстрира евентуален риск. Ако забавим нещата, значи да мислим, че остарялото обикновено ще се върне. И тук няма значение дали сме на 65, 50, 30 или 20 година Няма остаряло обикновено - нито времето отпреди коронавирус ще се върне, нито друго. Има страховит капацитет и това са децата. Трябва да приказваме, с цел да не се случва моделът да се внедрява при неподготвени екипи, родители и мениджъри. "

" Има действителен риск насилственият скок с технологиите в условия на пандемия да бъде върнат обратно - в случай че хората решат, че са били спешен вид единствено за даден интервал - счита и Станислав Христов. - Не бива да позволяваме това, тъй като нашата система има преднина и двете Google референтни учебни заведения са двете референтни за Централна и Източна Европа ".

3 провокации пред учителя

1. Първото терзание на педагозите е, че учениците са по-добри с компютрите от самия преподавател. Това е психически стопер. Но не е нужно учителят да е по-добър, споделя Александър Ангелов.

2. Когато учениците могат да прочетат някъде обстоятелствата, няма потребност учителят да им ги споделя, а да ги въвлече в различен вид активност. Това значи, че той би трябвало да си възнамерява отначало урока.

Много постоянно имат проблем да приспособяват наличието към новия модел и канал. Въпрос на персонална мотивация е да излязат от зоната на комфорт и да минат на другото равнище. Което не значи, че не са положителни експерти, прибавя Станислав Христов.

3. Иван Петров съвсем по през целия ден приказва по телефона. Но дава отговор на въпроси, които са главно механически: „ Изчезна ми един консуматор. Как да го възстановя? “, „ Едни файлове тук желая да споделя “. Това са елементарни неща, само че доста значими механически. Ако ги владеят сътрудниците админи, могат доста да оказват помощ на учебното заведение, споделя Иван Петров.



Ако родителят отхвърля, няма да се случи

Къде стоят родителите в процеса на навлизането на устройствата в всекидневието на децата в учебно заведение и каква е ролята на фамилията? Масово телефонът или таблетът се дават още в невръстна възраст, с цел да се освободи възрастният. В 3. клас децата към този момент учат новия предмет „ Компютърно моделиране “ и разпоредбите за безвредна работа в интернет са измежду първите уроци, само че до тогава нормално към този момент са гледали неуместно наличие. Повечето имат профили във Facebook и ТикТок на възраст, в която това не е разрешено у нас, и основаването им е станало точно с присъединяване на родител.

" Родителите са основният състезател в модела 1:1. Колкото и да има предпочитание да се учи по този модел, колкото и да е стимулиран и дипломиран екипът, в случай че родителите откажат, няма да се случи. Важна е връзката с тях - споделя Станислав Христов. - Като всяко ново нещо, екипите изпитват неустановеност в този съставен елемент. Не можем да преброим на какъв брой наставнически срещи сме били, преди някъде да започва 1:1. За да приказваме с родителите,

освен да им спускаме информация през учебното заведение,

а да отговорим на техните въпроси. "

Опитът на екипа демонстрира, че у нас няма доста добра просвета за говорене и взимане на решения в консенсус. Центърът за креативно образование взаимно с екип на Пловдивския университет е изследвал настройките на родителите. Те имат в огромна степен неутрална позиция, като са по-скоро склонни да дадат заем на доверие. Когато екипът е квалифициран и се работи целеустремено с него, отзивите стават позитивни след един образователен период. " Но учебното заведение не е място за опити и не би трябвало да се взимат самосиндикални решения, тъй като в това участваме всички дружно ", безапелационни са от Центъра за креативно образование.

Най-честият въпрос, който оттова чуват на родителска среща, е: „ Обучени ли са учителите да вършат това? “. Не питат устройството ще бъде ли тяхно, какъв брой инча е дисплеят и какъв брой устоя батерията. Не питат по кои учебници ще учат децата. " Те знаят, че компютрите ще ни завладеят, само че питат знаят ли какво учителите да вършат с тях. Затова,

в случай че някой не е квалифициран, по-добре да не стартира.

Защото е безсмислено да откажем някого от един модел единствено тъй като не сме били готови да го стартираме. Аз не мога да се впусна в триатлон, в случай че не съм квалифициран за всички стадии - ще се удавя още в плуването и няма изобщо да стигна до бягането ", споделя Александър Ангелов.

Подходът на екипа му е следният: в случай че през днешния ден стартира диалог за въвеждане на 1:1, от шефа се желаят имената на всички учители, които ще работят с въпросната паралелка. С тях се работи сред 3 и 9 месеца. Чак тогава се прави родителска среща и се оповестява пред фамилиите - да вземем за пример през юни. А действителният старт е чак през септември. Тогава към този момент ще знаят какво вършат, безапелационни са от Центъра за креативно образование.

Успешната реализация на модела обаче отново опира до това по какъв начин учителят го ползва. Когато не сработва, съгласно експертите би трябвало да се търси решение на съответния проблем с спомагателна подготовка на екипа, а не да се пристъпва към отвод от модела. " Когато производител сътвори марка автомобил, той не е виновен по какъв начин водачът ще го кара. И не може да се търси отговорност от него, в случай че някой направи злополука, тъй като не е изкарал листовките, не е взел изпита и се е качил без брошура ", прави паралел Станислав Христов.

Събират насоки и запаси в уебсайт

Сайт ще помогне за използването на 1:1 по добър метод. В него всички материали са налични и безвъзмездни. " Те са и авторски, правени от учители, родители и от нас самите. Искаме да споделим цялото си познание и познание от целия свят, запазвайки авторството на всички участващи. И всички учебни заведения, които започват 1:1, тъй като доста стартират без контакт с нас, МОН, Google, Майкрософт или който и да е, да имат място за поддръжка ", изяснява Станислав Христов.

Сайтът разгласява запаси за започване на работа по модела, какво съставлява той и от какво има потребност еди​н екип. " Навсякъде категорично загатваме, че в случай че учебно заведение желае да стартира работа, то би трябвало да мине през избрани стъпки. Те не са свързани безусловно с нас, а с подготовка на екипа, която да е в посока какви устройства и каква облачна платформа ще се употребява. Основната рекомендация е да употребява по логичен метод облачната технология, а по какъв начин да се научат на това - могат от който пожелаят ", прибавят от Центъра за креативно образование.

Има материали за мениджърските екипи, за учителите, само че и за родителите, тъй като те най-често имат въпроси. Това дава опция всички да се срещнат от близко с модела и да преценяват дали биха могли да го приложат в своето учебно заведение.
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР