Когато Съветският съюз се разпада окончателно на 26 декември 1991,

...
Когато Съветският съюз се разпада окончателно на 26 декември 1991,
Коментари Харесай

Разпускането на Съветския съюз - голямата историческа картина

Когато Съветският съюз се разпада дефинитивно на 26 декември 1991, множеството страни от Източния блок към този момент от дълго време са минали на различен стадий. Красен Станчев проучва самостоятелния път на страните в " Нова " Европа след края на Съюз на съветските социалистически републики.

На тази дата, 26 декември, се отбелязва годишнина, която никой не помни и не празнува. Освен в Украйна, а също и Естония, Латвия и Литва. На същия ден през 1991 година една огромна по територия страна публично престана да съществува.

Когато това се случи, хората в България и страните, в които демонтажът на еднопартийното ръководство и централното обмисляне беше почнал близо две години по-рано, съвсем не видяха датата на разформироване на Съюза на руските социалистически републики. Те имаха други грижи, а Съюз на съветските социалистически републики за тях към този момент не съществуваше.
1991 година в " Нова " Европа
Към края на 91-а междинната загуба на приход, измерен през спад на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, в тези страни е над 20%. Политически ситуацията в тях също допуска интерес към протичащото се в Съюз на съветските социалистически републики.

България е избрала ново държавно управление. Между юни 1991 година и април 1992 година четири Югославски републики ( Босна и Херцеговина , Македония , Словения и Хърватска ) афишират самостоятелност, единствено Сърбия и Черна гора остават в границите на федерацията.

Чехословакия е пред делене. Юнските избори от 1990 година са дали единствено непълна победа на Гражданския конгрес (36% от местата в Народното събрание, почти колкото резултата на Съюз на демократичните сили, и единствено 13% за някогашните комунисти). Страната се готви и за нови избори, които се организират на 5 и 6 юни 1992 година, с не доста ясни проекти за икономически промени.

Полша в края на октомври 1991 година, откакто през година по-рано е избрала Валенса за президент, е предходна през първите си свободни избори. В тях вземат участие над 100 партии, от които нито една няма повече от 13% от местата на Сейма.

В Унгария през май е определен нов парламент, в който някогашните комунисти от Унгарската социалистическа партия печелят най-значимо посланичество, а държавното управление им с Алианса на свободните демократи прави първия си бюджет и възнамерява промени. Премиерът Дюла Хорн е един от желаните от Кремъл политически водачи.

Румъния по това време е два пъти по-бедна от България (която прочее е по-богата от Полша). Фронтът за национално избавление Йон Илиеску (състудент, другар на Михаил Горбачов и подсилен от него), въпреки и с 85% болшинство в Народното събрание, мъчно се оправя възобновяване на нормалността в публичния и икономически живот.

Балтийските страни са почнали митинги против руския режим още през 1986 година (в Рига) и 1987 година (в Талин), а към края на 1988 година във всички страни опозицията има най-значима тежест в действителния публични живот. Естония към този момент е оповестила цялостна автономност в границите на Съюз на съветските социалистически републики през август 1988 година Година по-късно е формирана известната 600-километровата жива верига сред трите страни на 23 август.

Литва афишира самостоятелност на 11 март, а Латвия - на 4 май 1990 година Отговорът на Москва се забавя, само че идва - на 11-13 януари 1991 година тя прави опит да спре със мощ отделянето на Литва от Съюз на съветските социалистически републики. 13 души умират, а случилото се влиза в историята като „ Вилнюското кръвопролитие “.

Естония и Латвия афишират цялостна самостоятелност на 21 август 1991 година – деня на преврата против Горбачов. Съветският съюз признава независимостта на трите страни на 6 септември – една знаменателна за България дата, която тогава (всъщност до 1998 г.) даже не се чества.

Междувременно през май 1990 година Грузия публикация частична самостоятелност, сходна на тази в Балтийските страни. На 16 август същата година Народното събрание на Украинската ССР приема Декларацията за държавен суверенитет, която афишира желание Украйна да стане " непрекъснато неутрална страна, която не взе участие във военни блокове " и че няма да приема, нито да създава, нито да набира нуклеарни оръжия.

През март 1991 година Федерална Германия към този момент е договорила обединяването си с Германска демократична република. Остава да бъдат контрактувани разноските по изтеглянето на Червената войска.

Общата сума за това, платена от немските данъкоплатци, се прави оценка на 50-80 милиарда немски марки (25-40 милиарда евро или до 3.5 пъти Брутният вътрешен продукт на България).
Съюз на съветските социалистически републики и останалите републики
От всичко това се вижда, че 26 декември е датата на формалното, а не действителното разформироване на Съветския съюз. Конституционният развой на това разформироване, с неизбежните му недостатъци, стартира доста по-рано.

Изборът на Михаил Горбачов не е самичък по себе си опит за смяна. Реформите, свързани с неговото име стартират след злополуката в Чернобилската АЕЦ. Признак за радикална смяна е завръщането на Андрей Сахаров от заточение от гр. Горки, по покана на самия Горбачов, където ученият и Нобелов лауреат за мир от 1975 година е бил пратен след рецензия на експанзията на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан.

В Съюза Горбачов прави нещо като опит за еднопартийна народна власт. В интернационален проект смяната е отводът от потребление на мощ, станал притежание на част от „ съдружниците “ по Варшавски контракт през март-май 1989 година Частично заради липса на благоприятни условия, само че най-много заради вътрешно разбиране на Горбачов и президентът на Грузия Едуард Шевернадзе.

Това не значи, че Москва се е отказала от въздействие върху политическите процеси в страните от „ Нова “ Европа. Плановете на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за такова въздействие най-вероятно са от началото на 1970-те и явно са разследване на развитията след завземането на Чехословакия от август 1968 година, осъществено под управлението на руската войска и самия Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Те не престават с изборен интензитет до края на 1990 година

След несполучливия прелом против Горбачов и признаването на независимостта на към този момент отделилите се републики, президентите на Беларус, Руската Федерация и Украйна (Елцин, Кравчук и Шушкевич) приготвят съглашение за взаимно признание на суверенитет и усредяване на Общността на самостоятелните страни (ОНД). То е подписано на 8-ми декември 1991 година

В средата на месеца към него се причислява и Казахстан , а до 21-ви декември това вършат и останалите някогашни руски републики (без Грузия и балтийските държави). Става дума за така наречен „ Алма-атински протокол “ . На 25 декември Горбачов трансферира президентските си компетенции (които включват и контрола върху кодовете за изстрелване на нуклеарни ракети) на Борис Елцин . Оттогава те са в прерогативите на президента на Руската федерация.
Причини и исторически резултати
До началото на експанзията на Русия в Украйна в страните от някогашния Съветски съюз разпускането му се дефинира като „ съсипия “, „ неуспех “ и „ колапс “. Официално те празнуват като ден на своята самостоятелност не 26-ти декември, а дните, когато законодателните им събрания са приели съответните заявления за самостоятелност.

Затворени географски, подвластни във военно и комерсиално отношение от Русия и вързани към рублата като разплащателен механизъм, те се пробват да запазят в нещо като митнически съюз, по-късно Евразийски стопански съюз и взаимни съглашения за национална сигурност. Някои страни, да вземем за пример Азербайджан след 1993 година, имат специфични връзки с Оперативно-наблюдателно дело и не влизат в по-нататъшни начинания за интеграция. Въпреки тези опити, пост-съветските страни търгуват повече със света и Европейски Съюз, в сравнение с между тях.

Тълкуването на датата като „ неуспех “ на Съюз на съветските социалистически републики има своите чисто политически претекстове: то разрешава на вождовете да се показват като „ спасители “, въпреки те самите да са в председателството на Съюз на съветските социалистически републики през втората половина на 1980-те.

По мотив „ развода “ в границите на Съюз на съветските социалистически републики, Егор Гайдар отбелязва, че „ границите на страните, оповестили се за самостоятелни, не са точни и исторически са противоречиви, което значи евентуална заплаха от спорове и кръв “. Това събитие е „ извънредно значимо затруднение пред образуването на постоянна народна власт след краха на една властническа империя “.

Самият той вижда аргументите за развода в неналичието на стопански промени, неефективност на ръководството на естествените благосъстояния, индустрията и на пазарите на потребителски артикули в границите на империята.

Всъщност обаче аргументите са по-дълбоки. Русия не е демилитаризирана и демократичните процеси в нея от 1999 до 2003 година се връщат към доминирането на към този момент известната еднопартийна народна власт.

През 2004 година стопанската система е подчинена на Кремъл и на реформираното Комитет за Държавна сигурност (на СССР), най-много на основата на персонални връзки и доверие. Правно-технически това е постижимо с послушание на прокуратурата и съда на президента. Същата конституционна формула е в деяние и в страните от Оперативно-наблюдателно дело.

Не по-малко значителен фактор е и илюзорното пояснение на историята на Съюз на съветските социалистически републики, учредено на незнание, необщителност и многогодишна удивително сполучлива агитация. Дори Гайдар не вижда експанзиите по отношение на Унгария и Чехословакия, да не приказваме „ меките “ форми на политическо и стопански въздействие. Той самият си отиде от този свят малко откакто показа потресението си от войната на Русия в Грузия.

Светът, а може би и България, едвам в този момент осъзнават последствията своята слепота във връзка Съветския съюз и претенциите на Руската федерация да е негов правоприемник.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР