Когато са на сцена, те влизат с мощен вербален шут.

Когато са на сцена, те влизат с мощен устен шут. Разтварят гръдния си панер пред публиката и вършат дисекция на неуспехите и страховете си в стендъп, който разпродава Зала 1 на НДК за денонощие. Познаваме Оля Малинова и Красимира Хаджииванова като част от феноменa „ Три дами на микрофона “ – същият, който приказва за мъжа и дамата интимно с такова възприятие за самоирония и разсъдък, че след шоуто им си тръгваш с разкопчан от смях сутиен. Краси е майка с остро перо, а Оля е майка с железeн усет за бизнес. Те са измежду посланиците на акцията „ Събира ни усетът “, с която „ Фантастико “ чества 30-годишнината си.Супермаркетите на компанията обичайно поддържат фондация „ Майко блага “ и идеята „ Оле, мале “ – обществено дружество, което оказва помощ на майки на деца със специфични потребности да се устоят сами. Този дребен отряд на положителното основават Краси и Елисавета Белобрадова. В две следващи години във веригата текат дарителски акции и се нареждат ръчно направени коледни играчки, защитни маски, мартеници и други артикули на „ Оле, мале “. Реализираният доход се употребява за развиване на активността на самодейността.Желанието да оказва помощ тласка Красимира към построяването на общността „ Оле, мале “, която се разраства всяка година и прави дамите спокойни и уверени, че могат да се грижат за децата си. „ Човек се сблъсква с разнообразни ориси и проблеми, изключително е. Хем правиш нещо за някого, хем му даваш опция той самичък да прави нещо стабилно за себе си и фамилията си, което е супер скъпо.Предизвикателствата са доста. Най-вече да съумяваме да предлагаме задоволително на брой и качествени артикули, тъй че майките да имат по-голям пазар “, споделя Красимира.В основата на „ Фантастико “ е семейство, което редом със супермаркетите основава един от най-хубавите клубове за концерти и събития в София. Оля към този момент познава чувството да разтърсиш публиката в Joy Station с монолог за вероятния шорткът към оргазъм в този живот. „ Събира ни емпатията към дамите. Понякога те имат възприятието, че не се оправят. Друг път – че, в случай че бяха избрали друг живот, всичко щеше да е по-добре. Трудно е да си майка, мъчно е и да не си майка. Трудно е да си работеща жена.Трудно е да си жена, която се грижи за къщата или децата и не работи. Нашата идея е дамите да са окей, каквото и да вършат и да могат да се смеят свободно на това екстравагантно задължение. “Краси прибавя, че всяка „ борба на токчета “, без значение дали става въпрос за систематична война с кантара, или за реституция на връзки и културни монументи, калява връзката посред им. Събира ги афинитетът им към истината с всичките й бодливи нюанси. Красимира и Оля носят възприятието си за правдивост като факела на една невидима „ скулптура на свободата “, само че възпламенят ли го, край тях светът се пренарежда по по-цивилизован метод. Понякога става въпрос за изконния избор да идеш на митинг. Годината е 2012-а, Краси е управител в медиа, а редакторите й „ цензурират “ желанието й да изрази позиция. Напуска. Друг път въпросът е кардинален. „ Имам голям проблем, когато виждам, че дамите не се поддържат – безапелационна е Оля. – За да чакаме да ни почитат, би трябвало първо да се почитаме между тях. Не е окей жена да качва фотография на друга жена и да й се подиграва. Не е окей да сме жестоки между тях по един изключително женски метод. Смятам, че има едно особено място в пъкъла за дами, които не поддържат други дами. Нима на всички нас не ни е задоволително мъчно, с цел да можем да кажем: „ Маци, всичко е наред. И моята къща не свети всеки ден “. “ Дисциплина, нерви като корабни въжета и желязна религия в себе си трансформират Оля в дизайнер на един от най-пристрастяващите марки вино. Добрият артикул разпростира капацитета си още по-скоростно при съществуването на положително сърце. „ Емпатията е качество, което несъмнено облагородява всяка бизнес среда и тъкмо по тази причина дамите на високи управителни позиции вършат екипите доста сполучливи. Ние сме безусловно незаменима част от бизнеса и стопанската система “, счита Малинова.Животът ни с Оля остава зависещ на комедийния род и не стопира да въодушевява сюжети за стендъп макар турбуленциите, споделя Краси: „ Радваме се, че живеем в България, където нищо не е наред, и това ми дава опция да пиша към този момент 20 години. Ако живеехме в Швейцария, какво щяхме да вършим?! Да пишем за метрото, което някой четвъртък е закъсняло с четвърт секунда? Радваме се, че сме в България. Както се пееше в един чалга шлагер – не сме безгрешни, само че сме същински. “