Д-р Щонова изригна заради възмутителен медицински случай
„ Когато прочетох това помислих, че халюцинирам. Замръзнах. Всичките ми показа за човечност и съвест се разпиляха. “ По този метод стартира една от последните си изявления доктор Неделя Щонова в персоналния си Facebook профил.
Повод за гневния ѝ пост е информация, че пациент с карцином на простатата осъди болница, откакто се оказва измамен, че туморът му е бил отхвърлен. От думите на доктор Щонова стана ясно, че за случая описа юристът по здравно право Мария Шаркова, която съставлява потърпевшия по гражданското дело в съда.
Ето какво още написа доктор Щонова за случая (без редакторска намеса):
„ Историята на Я. Х. в резюме е следната:
Той постъпва в болничното заведение с цел да бъде опериран от рак на простатата. Лечебното заведение обаче няма право да прави интервенции на простата, тъй като не разполага с екипа, изискван от медицинския стандарт.
Вместо да уведомят пациента, лекарите пристъпват към интервенция, като регистрират към здравната каса, че оперират чревна непроходимост. Това е и вписано в медицинските документи, като сякаш около това са извадили и простатата на пациента.
Уведомяват пациента, че простатата е отстранена, а дружно с нея и откритият карцином.
По-късно обаче се открива, че пациентът е измамен - органът му е бил единствено отчасти отхвърлен, а ракът оставен вътре в него и в следствие той, ракът, продължавал да се развива в организма на индивида.
Като разследване от тази неистина процесът предплаща. След голям брой проучвания се оказва, че повторна интервенция не е допустима и пациентът претърпява лъчелечение, като до края на живота си ще бъде и на хормонална терапия.
Съдът приема за лекарска неточност некачественото лекуване, поради което болестта на пациента прогресира.”
Това напряко е разстрелващо!
Що за повреден човек и мозък би трябвало да си, с цел да правиш реплика на лекуване?!
И да излъжеш пациент с рак по този нахален и жесток метод?
И да му причиниш всички следващи затруднения и премеждия?! На него и околните му?! Защо?!?!
За пари?!
Това е долно и противоестествено.
Случката ехти в главата ми като свръхзвуков вик.
Но не за това потеглих да пиша.
Може би контрастът ми е необходим, като насочна точка и в този момент желая да споделя нещо напълно друго.
Когато преди няколко седмици татко ми постъпи в болница един чужд приветлив юноша с бяла манта пристигна при нас и сподели:
- Д-р Щонова, здравейте, аз съм Стоян, леден медицина трети курс. Сега съм стажант в това поделение. Бях на Вашата лекция в МУ Пловдив, във връзка 24-ти май. Останах впечатлен и размислен дълго по-късно. И ето в този момент тук, на терен в болничното заведение, желая да оказа помощ с каквото е належащо за Вашия баща.
И го направи. По прелестен и почтен метод. Помагаше ни с всичко - медицински операции, документи, отношение, даваше ми информация за баща, когато той беше в реанимация. Беше извънредно деликатен и акуратен.
С негово разрешение обявявам какво ми написа Стоян една вечер:
- Но не слагайте моя фотография, апелирам Ви, дано е единствено текст.
“Д-р Щонова, аз желая да стана добър Лекар, само че на първо място се пробвам да бъда заслужен Човек, какъвто сте и Вие! Изпитвам съчувствие към човешкото злощастие и мощно имам вяра, че богатствата дума и правилното отношение оказват помощ доста на болните. Изобщо не се тормозете, ще оказвам помощ с каквото мога, за мен, в случай че оставя част от добротата в някой човек - било то в татко Ви, или в другите пациенти, или във Вас - това ще е величествен триумф за мен.
Знайте, че постоянно когато имате потребност от помощ или човек, с който да поговорите - съм отсреща. А, за изпита - не се тормозете, не желая въобще да Ви наемам, аз хигиената я взех, скъсаха ме по обществена медицина.
Самият факт, че още веднъж сте подготвена да помогнете в този сложен за Вас миг, приказва за това какъв Човек с голямо сърце стои отсреща.
Нека всеки нов ден ни подари с обич, благополучие и мощна религия!!
И постоянно си мисля, може би по този начин е с живота - вярваш, бориш се, бориш се с него и в един миг, когато се обърнеш обратно осъзнаваш, че към този момент си стар и усещаш, че към този момент нямаш същите сили… а животът си тече и не стопира и все изисква от теб. И по този начин, до момента в който най-сетне не схванеш, че значимото е не да се борим с живота, а да се научим по какъв начин да го живеем този запустял Живот, като оставяме у хората вяра… и добро…”
Хора, това не ви ли просълзява?!
Мен - да.
Тези думи са на един български леден медицина, трети курс.
Колко чисти и какъв брой трогателни са.
Колко е елементарно да бъдем лоши…
И какъв брой е мъчно да бъдем положителни и качествени!
Но тъкмо такива хора трябват на България през днешния ден.
Хора със съвест!
И вътрешна непорочност.
Образовани, почтени, обективни, с положителни сърца и раздаващи се на хората!
И вижте, има ги!
Има ги и те не са небивалица, а живеят в Пловдив / примерно / и оказват помощ на пациентите там.
Зная, изцяло съм наясно, че по през целия ден, всеки ден, на всички места по света, се случват ужасни неща. Непрекъснато се случват ужасни неща.
Но от все сърце поисквам на всички - дано ориста ни среща с същински положителни хора и лекари. Моля се.
Стоян Иванов ти си човек, предстоящ доктор, със съвест!
Ти ми връщаш вярата в доста неща…
Прекрасно е, че те има!
Благодаря ти “, написа доктор Щонова и отбелязва в обявата си студента Стоян.
Повод за гневния ѝ пост е информация, че пациент с карцином на простатата осъди болница, откакто се оказва измамен, че туморът му е бил отхвърлен. От думите на доктор Щонова стана ясно, че за случая описа юристът по здравно право Мария Шаркова, която съставлява потърпевшия по гражданското дело в съда.
Ето какво още написа доктор Щонова за случая (без редакторска намеса):
„ Историята на Я. Х. в резюме е следната:
Той постъпва в болничното заведение с цел да бъде опериран от рак на простатата. Лечебното заведение обаче няма право да прави интервенции на простата, тъй като не разполага с екипа, изискван от медицинския стандарт.
Вместо да уведомят пациента, лекарите пристъпват към интервенция, като регистрират към здравната каса, че оперират чревна непроходимост. Това е и вписано в медицинските документи, като сякаш около това са извадили и простатата на пациента.
Уведомяват пациента, че простатата е отстранена, а дружно с нея и откритият карцином.
По-късно обаче се открива, че пациентът е измамен - органът му е бил единствено отчасти отхвърлен, а ракът оставен вътре в него и в следствие той, ракът, продължавал да се развива в организма на индивида.
Като разследване от тази неистина процесът предплаща. След голям брой проучвания се оказва, че повторна интервенция не е допустима и пациентът претърпява лъчелечение, като до края на живота си ще бъде и на хормонална терапия.
Съдът приема за лекарска неточност некачественото лекуване, поради което болестта на пациента прогресира.”
Това напряко е разстрелващо!
Що за повреден човек и мозък би трябвало да си, с цел да правиш реплика на лекуване?!
И да излъжеш пациент с рак по този нахален и жесток метод?
И да му причиниш всички следващи затруднения и премеждия?! На него и околните му?! Защо?!?!
За пари?!
Това е долно и противоестествено.
Случката ехти в главата ми като свръхзвуков вик.
Но не за това потеглих да пиша.
Може би контрастът ми е необходим, като насочна точка и в този момент желая да споделя нещо напълно друго.
Когато преди няколко седмици татко ми постъпи в болница един чужд приветлив юноша с бяла манта пристигна при нас и сподели:
- Д-р Щонова, здравейте, аз съм Стоян, леден медицина трети курс. Сега съм стажант в това поделение. Бях на Вашата лекция в МУ Пловдив, във връзка 24-ти май. Останах впечатлен и размислен дълго по-късно. И ето в този момент тук, на терен в болничното заведение, желая да оказа помощ с каквото е належащо за Вашия баща.
И го направи. По прелестен и почтен метод. Помагаше ни с всичко - медицински операции, документи, отношение, даваше ми информация за баща, когато той беше в реанимация. Беше извънредно деликатен и акуратен.
С негово разрешение обявявам какво ми написа Стоян една вечер:
- Но не слагайте моя фотография, апелирам Ви, дано е единствено текст.
“Д-р Щонова, аз желая да стана добър Лекар, само че на първо място се пробвам да бъда заслужен Човек, какъвто сте и Вие! Изпитвам съчувствие към човешкото злощастие и мощно имам вяра, че богатствата дума и правилното отношение оказват помощ доста на болните. Изобщо не се тормозете, ще оказвам помощ с каквото мога, за мен, в случай че оставя част от добротата в някой човек - било то в татко Ви, или в другите пациенти, или във Вас - това ще е величествен триумф за мен.
Знайте, че постоянно когато имате потребност от помощ или човек, с който да поговорите - съм отсреща. А, за изпита - не се тормозете, не желая въобще да Ви наемам, аз хигиената я взех, скъсаха ме по обществена медицина.
Самият факт, че още веднъж сте подготвена да помогнете в този сложен за Вас миг, приказва за това какъв Човек с голямо сърце стои отсреща.
Нека всеки нов ден ни подари с обич, благополучие и мощна религия!!
И постоянно си мисля, може би по този начин е с живота - вярваш, бориш се, бориш се с него и в един миг, когато се обърнеш обратно осъзнаваш, че към този момент си стар и усещаш, че към този момент нямаш същите сили… а животът си тече и не стопира и все изисква от теб. И по този начин, до момента в който най-сетне не схванеш, че значимото е не да се борим с живота, а да се научим по какъв начин да го живеем този запустял Живот, като оставяме у хората вяра… и добро…”
Хора, това не ви ли просълзява?!
Мен - да.
Тези думи са на един български леден медицина, трети курс.
Колко чисти и какъв брой трогателни са.
Колко е елементарно да бъдем лоши…
И какъв брой е мъчно да бъдем положителни и качествени!
Но тъкмо такива хора трябват на България през днешния ден.
Хора със съвест!
И вътрешна непорочност.
Образовани, почтени, обективни, с положителни сърца и раздаващи се на хората!
И вижте, има ги!
Има ги и те не са небивалица, а живеят в Пловдив / примерно / и оказват помощ на пациентите там.
Зная, изцяло съм наясно, че по през целия ден, всеки ден, на всички места по света, се случват ужасни неща. Непрекъснато се случват ужасни неща.
Но от все сърце поисквам на всички - дано ориста ни среща с същински положителни хора и лекари. Моля се.
Стоян Иванов ти си човек, предстоящ доктор, със съвест!
Ти ми връщаш вярата в доста неща…
Прекрасно е, че те има!
Благодаря ти “, написа доктор Щонова и отбелязва в обявата си студента Стоян.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ