Бусато: В ЦСКА трябва да вярваме и работим за дубъл
Когато дойде в ЦСКА през лятото на 2019 година от четвърта дивизия на Бразилия, към Густаво Бусато имаше огромен песимизъм и съмнение от страна на почитателите на " алените ". 5 години по-късно вратарят към този момент е чужденецът с най-вече мачове с екипа на ЦСКА, като е неизменим титуляр под рамката на " армейската " врата. Основният футболист на " алените " даде изявление за dsport.bg.
Няма по какъв начин да не стартираме с това, че към този момент си чужденецът с най-вече мачове за ЦСКА. Как те кара да се чувстваш това?
- За мен е чест да реализира това, тъй като ЦСКА е клуб, който оказа въздействие върху моята персонална история и желая да продължа да върша такава в този клуб, тъй като това е отбор, който обикнах и знам, че ще направя всичко допустимо, с цел да го реализира. Той е от най-големите марки във футбола.
Доста хора бяха скептично настроени към теб, когато пристигна в България - от по-долните дивизии на Бразилия в тим, който се бори за купата. След 5 години и половина искаш ли нещо да им кажеш?
- Е, не разбирах критиците първоначално, когато дойдох и това несъмнено ми е помогнало. Ах, дребосъче, споделям ти, дойдох в ЦСКА с обикновено съмнение, само че хората не знаеха историята, че съм бил в Бразилия. Защото бях в клуб, който се състезаваше в първа дивизия на Паулиста, в Бразилия това е доста значим шампионат, Кампеонато Паулиста, който е от Сао Пауло, и в никакъв случай не съм имал проблем с треньор, на никое място, където и да съм бил, апропо. С треньорите, с които работих, постоянно поддържах положителни връзки. Но в този клуб имах проблем с треньора, незабавно щом дойдох, имахме търкания, които не създаваха положителни връзки сред двете страни. Мисля за това. Това обаче се оказа добър знак, тъй като в случай че не беше това, нямаше да съм в ЦСКА, тъй като към момента имах контракт в Итуано. А Итуано имаше страховит план и в този момент е в Серия B. Той се състезава с цел да стигне до Серия A на бразилския шампионат и това се случи доста бързо. Днес влизам в своя пети сезон в ЦСКА и съм удовлетворен от решението, което взех да дойда тук, макар че подозирах недоверието, което ще изпитват към мен първоначално, само че нищо, работих всеки ден, тази обстановка се промени и през днешния ден имам вяра, че е изцяло друга.
В момента върви подготовка за пролетния полусезон. Колко близо и какъв брой надалеч е ЦСКА от мечтаната купа?
- Първо би трябвало да помислим за подготовката. Сега е доста значим миг, в който упражняваме доста, играчите се ангажират. Най-доброто, което можем да стигнем до подновяването на шампионата, е да сме в добра форма и всеки мач е решение, тъй като в случай че влезем с това мислене, сигурен съм, че ще сме по-близо до купата, в сравнение с по надалеч. Така че това е мисленето ми сега.
Кой ти е най-тежкия миг в предстоя в ЦСКА и надлежно кой ти е най-щастливия досега?
- Мисля си за момента, в който дойдох в ЦСКА. Беше миг на огромно съмнение от страна на хората към работата ми, тъй като не ме познаваха и това беше сложен миг и това беше запаметяващо се. А най-щастливият, когато успяхме да се класираме за Лига Европа против Базел, мисля че към петнадесет години не сме стигали до там и се класирахме за груповата фаза.
Сега следва да играете на стадион " Васил Левски ", мислиш ли, че това може да е проблем в домакинските мачове, защото няма да сте си вкъщи?
- Не, не мисля, даже да сме привикнали да играем на " Армията ", където е нашият дом и нашият стадион. Но това е всичко, въпрос е на акомодация. Ще играем, ще има още повече мачове, които ще играем и ще трупаме опит. Въпрос на време е. Тъй като е огромен, това е добър стадион, огромна сцена, където има още повече място за нашите почитатели да гледат мачовете. Така че, това е въпрос на акомодация. и ние също сме играли дербита там против Левски, против други тимове, в Лига на Конференциите, тъй че имам вяра, че не е непознато място за нас.
Ти взе ли си нещо за спомен от стадион " Българска войска "?
- Не си взех, нямам нищо. Исках да взема мрежата, само че не съумях, защото стана комплициране в мача. Нямах време да взема нищо, само че имам вяра, че в случай че имам опция, желая да си взема част от мрежата за спомен от вкъщи ни.
Вратарите сте особена порода хора, предишният сезон отиде и поддържа твоя сътрудник Пламен Андреев от Левски, когато сбърка при втория гол за ЦСКА, всички вратали ли се почитате толкоз един с различен, без значение от тима, за който играете?
- Човече, без значение от позицията, постоянно се слагам на мястото на моя сътрудник. Защото осъждането е елементарно, само че никой не знае какво усеща индивидът в този миг. Това беше миг за предоставяне на мощ и поддръжка, тъй като когато бъркаме, никой не застава до нас, единствено околните ни хора. Така че аз към този момент съм минавал през това, би трябвало да дадем мощ на играча до нас, тъй като това е обикновено във футбола, просто в случай че той успее да преодолее това терзание, той ще може да доближи най-високото равнище. Така че това е още една опора, мощ, която може да му помогне в сложен миг.
Нека се върнем на последният мач против Лудогорец преди месец, ти бе един от хората, които безусловно се хвърли, с цел да предотвратиш по-сериозни произшествия. Какво си мислеше, когато държеше лопатата и спираше почитателите да влязат на терена и то в миг, в който тимът ти бе позволил гол?
- Първо, мисля, че техните футболисти реагираха прекомерно. Не трябваше да е по този начин! Идват и честват пред нас. Ако желаят да честват, да честват с техните си играчи. Беше миг, в който предизвикаха почитателите, беше обикновено. О, нападнаха ги и продължиха да предизвикат, беше деликатна обстановка. Имаше почитател, който държеше лопата в ръката си и се опита да заплаши техен състезател. Застанах начело, с цел да оказа помощ, тъй като желаех мачът да продължи и да можем да приключим наедно или да обърнем, тъй като не искахме последния мач да бъдем победени, тъй че това, което желаех, беше да укротявам и пазя, както мога, с цел да не се случи нещо неприятно.
Нека се върнем на битката за купата. Какво повече би трябвало да извършите от съперниците, с цел да я спечелите и научихте ли си пропуските от предходните сезони?
- Не, не мисля, да се усещаме като, че сме първенци и ще сме. С всяка минала година се подобряваме. Миналата година бяхме доста покрай това да станем първенци. Бяхме доста близо. Мисля, че имаше огромни упования, само че за жалост не ги постигнахме. Тази година отново сме в битката. Започнахме зле шампионата, само че успяхме да преобърнем отрицателната обстановка, в която се намирахме и успяхме да останем 18 мача непобедени в шампионата, бяхме и водачи. Но за жалост в някои срещи не успяхме да отбележим, тъй че това е урок, че би трябвало да приемем тези мачове вярно и съществено. Трябва да спечелим точки, би трябвало да печелим. И с цел да натрупаме актив, нали? Защото знаем какъв брой мъчно е шампионата и не можем да дадем преимущество на противниците си.
Би ли споделил нещо особено на българските съдии?
- Не, дребосъче, това не е моята работа. Моята роля е да давам отговор на терена, а другото е работа на управлението на клуба, което е отговорно, да приказва по тези тематики.
Поддържаш ли връзка с други бразилци в българското състезание и някой търсил ли те е за съвет преди да одобри оферта от наш тим?
- Аз съм тук в България от доста време. Бразилците от други тимове, когато имат проблем, постоянно се свързват с мен, постоянно се пробват да приказват с мен, с цел да видят дали мога да им оказа помощ, нали разбирате? Защото знаем какъв брой е мъчно в по-малките градове и в по-малките клубове. И защото пребивавам в София, аз съм в ЦСКА, в България. Имам повече знания от хората за тези неща, които се случват тук. И постоянно се пробвам да оказа помощ на сътрудниците си, без значение дали са бразилци, само че и други чужденци оказвам помощ, които се нуждаят от помощта ми. Винаги съм разполагаем, приказваме, приказваме, приказваме.
Имаш ли нещо особено, което правиш, когато пазиш дузпа?
- Винаги се пробвам да се съсредоточа върху нападателя, който ще стреля. И в случай че имам опция да наруша концентрацията му. Правя го и постоянно се пробвам да получа информация от езика на тялото му. По държанието на тялото му се старая да отразя дузпата. Така че всеки подробност е значим за мен.
Какво искаш да кажеш на почитателите на ЦСКА за остатъка от сезона?
- Трябва да стартираме тази година, по този начин както желаеме. Казвам, че можем да реализираме огромни неща. Мисля, че те би трябвало да поддържат играчите и треньорите, които да се борят да завоюват шампионата. Имаме шансове и за Купата, а и за шампионата. Винаги би трябвало да бъдем дружно. Преследваме тези две цели. Това са сложни цели, само че не и невъзможни. В борбата сме и на двете места. Трябва да си имаме вяра и да работим крепко.
Няма по какъв начин да не стартираме с това, че към този момент си чужденецът с най-вече мачове за ЦСКА. Как те кара да се чувстваш това?
- За мен е чест да реализира това, тъй като ЦСКА е клуб, който оказа въздействие върху моята персонална история и желая да продължа да върша такава в този клуб, тъй като това е отбор, който обикнах и знам, че ще направя всичко допустимо, с цел да го реализира. Той е от най-големите марки във футбола.
Доста хора бяха скептично настроени към теб, когато пристигна в България - от по-долните дивизии на Бразилия в тим, който се бори за купата. След 5 години и половина искаш ли нещо да им кажеш?
- Е, не разбирах критиците първоначално, когато дойдох и това несъмнено ми е помогнало. Ах, дребосъче, споделям ти, дойдох в ЦСКА с обикновено съмнение, само че хората не знаеха историята, че съм бил в Бразилия. Защото бях в клуб, който се състезаваше в първа дивизия на Паулиста, в Бразилия това е доста значим шампионат, Кампеонато Паулиста, който е от Сао Пауло, и в никакъв случай не съм имал проблем с треньор, на никое място, където и да съм бил, апропо. С треньорите, с които работих, постоянно поддържах положителни връзки. Но в този клуб имах проблем с треньора, незабавно щом дойдох, имахме търкания, които не създаваха положителни връзки сред двете страни. Мисля за това. Това обаче се оказа добър знак, тъй като в случай че не беше това, нямаше да съм в ЦСКА, тъй като към момента имах контракт в Итуано. А Итуано имаше страховит план и в този момент е в Серия B. Той се състезава с цел да стигне до Серия A на бразилския шампионат и това се случи доста бързо. Днес влизам в своя пети сезон в ЦСКА и съм удовлетворен от решението, което взех да дойда тук, макар че подозирах недоверието, което ще изпитват към мен първоначално, само че нищо, работих всеки ден, тази обстановка се промени и през днешния ден имам вяра, че е изцяло друга.
В момента върви подготовка за пролетния полусезон. Колко близо и какъв брой надалеч е ЦСКА от мечтаната купа?
- Първо би трябвало да помислим за подготовката. Сега е доста значим миг, в който упражняваме доста, играчите се ангажират. Най-доброто, което можем да стигнем до подновяването на шампионата, е да сме в добра форма и всеки мач е решение, тъй като в случай че влезем с това мислене, сигурен съм, че ще сме по-близо до купата, в сравнение с по надалеч. Така че това е мисленето ми сега.
Кой ти е най-тежкия миг в предстоя в ЦСКА и надлежно кой ти е най-щастливия досега?
- Мисля си за момента, в който дойдох в ЦСКА. Беше миг на огромно съмнение от страна на хората към работата ми, тъй като не ме познаваха и това беше сложен миг и това беше запаметяващо се. А най-щастливият, когато успяхме да се класираме за Лига Европа против Базел, мисля че към петнадесет години не сме стигали до там и се класирахме за груповата фаза.
Сега следва да играете на стадион " Васил Левски ", мислиш ли, че това може да е проблем в домакинските мачове, защото няма да сте си вкъщи?
- Не, не мисля, даже да сме привикнали да играем на " Армията ", където е нашият дом и нашият стадион. Но това е всичко, въпрос е на акомодация. Ще играем, ще има още повече мачове, които ще играем и ще трупаме опит. Въпрос на време е. Тъй като е огромен, това е добър стадион, огромна сцена, където има още повече място за нашите почитатели да гледат мачовете. Така че, това е въпрос на акомодация. и ние също сме играли дербита там против Левски, против други тимове, в Лига на Конференциите, тъй че имам вяра, че не е непознато място за нас.
Ти взе ли си нещо за спомен от стадион " Българска войска "?
- Не си взех, нямам нищо. Исках да взема мрежата, само че не съумях, защото стана комплициране в мача. Нямах време да взема нищо, само че имам вяра, че в случай че имам опция, желая да си взема част от мрежата за спомен от вкъщи ни.
Вратарите сте особена порода хора, предишният сезон отиде и поддържа твоя сътрудник Пламен Андреев от Левски, когато сбърка при втория гол за ЦСКА, всички вратали ли се почитате толкоз един с различен, без значение от тима, за който играете?
- Човече, без значение от позицията, постоянно се слагам на мястото на моя сътрудник. Защото осъждането е елементарно, само че никой не знае какво усеща индивидът в този миг. Това беше миг за предоставяне на мощ и поддръжка, тъй като когато бъркаме, никой не застава до нас, единствено околните ни хора. Така че аз към този момент съм минавал през това, би трябвало да дадем мощ на играча до нас, тъй като това е обикновено във футбола, просто в случай че той успее да преодолее това терзание, той ще може да доближи най-високото равнище. Така че това е още една опора, мощ, която може да му помогне в сложен миг.
Нека се върнем на последният мач против Лудогорец преди месец, ти бе един от хората, които безусловно се хвърли, с цел да предотвратиш по-сериозни произшествия. Какво си мислеше, когато държеше лопатата и спираше почитателите да влязат на терена и то в миг, в който тимът ти бе позволил гол?
- Първо, мисля, че техните футболисти реагираха прекомерно. Не трябваше да е по този начин! Идват и честват пред нас. Ако желаят да честват, да честват с техните си играчи. Беше миг, в който предизвикаха почитателите, беше обикновено. О, нападнаха ги и продължиха да предизвикат, беше деликатна обстановка. Имаше почитател, който държеше лопата в ръката си и се опита да заплаши техен състезател. Застанах начело, с цел да оказа помощ, тъй като желаех мачът да продължи и да можем да приключим наедно или да обърнем, тъй като не искахме последния мач да бъдем победени, тъй че това, което желаех, беше да укротявам и пазя, както мога, с цел да не се случи нещо неприятно.
Нека се върнем на битката за купата. Какво повече би трябвало да извършите от съперниците, с цел да я спечелите и научихте ли си пропуските от предходните сезони?
- Не, не мисля, да се усещаме като, че сме първенци и ще сме. С всяка минала година се подобряваме. Миналата година бяхме доста покрай това да станем първенци. Бяхме доста близо. Мисля, че имаше огромни упования, само че за жалост не ги постигнахме. Тази година отново сме в битката. Започнахме зле шампионата, само че успяхме да преобърнем отрицателната обстановка, в която се намирахме и успяхме да останем 18 мача непобедени в шампионата, бяхме и водачи. Но за жалост в някои срещи не успяхме да отбележим, тъй че това е урок, че би трябвало да приемем тези мачове вярно и съществено. Трябва да спечелим точки, би трябвало да печелим. И с цел да натрупаме актив, нали? Защото знаем какъв брой мъчно е шампионата и не можем да дадем преимущество на противниците си.
Би ли споделил нещо особено на българските съдии?
- Не, дребосъче, това не е моята работа. Моята роля е да давам отговор на терена, а другото е работа на управлението на клуба, което е отговорно, да приказва по тези тематики.
Поддържаш ли връзка с други бразилци в българското състезание и някой търсил ли те е за съвет преди да одобри оферта от наш тим?
- Аз съм тук в България от доста време. Бразилците от други тимове, когато имат проблем, постоянно се свързват с мен, постоянно се пробват да приказват с мен, с цел да видят дали мога да им оказа помощ, нали разбирате? Защото знаем какъв брой е мъчно в по-малките градове и в по-малките клубове. И защото пребивавам в София, аз съм в ЦСКА, в България. Имам повече знания от хората за тези неща, които се случват тук. И постоянно се пробвам да оказа помощ на сътрудниците си, без значение дали са бразилци, само че и други чужденци оказвам помощ, които се нуждаят от помощта ми. Винаги съм разполагаем, приказваме, приказваме, приказваме.
Имаш ли нещо особено, което правиш, когато пазиш дузпа?
- Винаги се пробвам да се съсредоточа върху нападателя, който ще стреля. И в случай че имам опция да наруша концентрацията му. Правя го и постоянно се пробвам да получа информация от езика на тялото му. По държанието на тялото му се старая да отразя дузпата. Така че всеки подробност е значим за мен.
Какво искаш да кажеш на почитателите на ЦСКА за остатъка от сезона?
- Трябва да стартираме тази година, по този начин както желаеме. Казвам, че можем да реализираме огромни неща. Мисля, че те би трябвало да поддържат играчите и треньорите, които да се борят да завоюват шампионата. Имаме шансове и за Купата, а и за шампионата. Винаги би трябвало да бъдем дружно. Преследваме тези две цели. Това са сложни цели, само че не и невъзможни. В борбата сме и на двете места. Трябва да си имаме вяра и да работим крепко.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ