Непознатата история на любовницата на княз Батенберг, която му ражда 9 деца
Когато през април 1979 година София е определена за столица на младата българска страна, градът посреща събитието с 11 694 поданици, 3306 къщи, 2 учебни заведения, 10 хана и 120 дюкяна. Няма осветяване, няма тротоари, няма канализация – на всички места тиня, прахуляк и нечистотия. Представяте ли си какво е първото усещане от София на потомствения благородник Александър Батенберг, наследник на немски принц, чието семейство има роднински връзки с британското кралско семейство, и на полска графиня, която е съветска придворна дама! Но той е безпределно млад – единствено на 22 години, и не се отчайва от потресаващата панорама. Напротив, гори от предпочитание в качеството си на пръв български княз да помогне на тези хора да се измъкнат от османските рабски окови и да стъпят на краката си.
Когато го окуражава да одобри престола, Бисмарк иронично му пожелава: “Идете в България: Все ще ви остане най-накрай един прелестен спомен.” Всъщност Железния канцлер, както назовават Бисмарк, доста добре знае, че Батенберг е предложен от съветския император Александър Втори и е поддържан и от останалите Велики сили. В изборната декларация депутатите акцентират присъединяване му в състава на съветската армия в решителните борби с турците при Шипка, Казанлък и Стара Загора, поради което е притежател на Георгиевски кръст за смелост.
Образован, строен, неустрашим, доста хубав, с бадемови радостни очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз незабавно прави доста мощно усещане на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя. Най-възхитени, несъмнено, са младите девойки, изключително откакто научават, че е ерген. А по-първите хора в страната незабавно бързат да вредят дъщерите си я за придворни дами, я на някаква друга работа в княжеския замък.
Веднага щом идва в България, Негово княжеско височество стартират да ремонтират остарелия турски конак, с цел да го приспособят за негов дворец. Зидари, тапицери, дърводелци – немци, българи, италианци, месеци наред работят старателно. Почти всички материали идват от чужбина. Разноските за транспорт са 4 пъти по-големи от парите за работата и материалите. Скоро князът си има и височайша спалня, която в действителност е стаята, в която единствено преди няколко години е подписана смъртната присъда на Левски.
С течение на времето от ден на ден стартира да се носи мълвата за сребролюбието на княза. От уста на уста плъзва, че желае 2 милиона лв., с цел да се ожени.
Една нощ в стаята му нахълтва дамата на просветния министър доктор Георги Атанасович – Мария, и още от вратата извиква: „ Твоя съм! Прави с мен каквото искаш!” Князът е мощно обезпокоен: „ А мъжът ти.” – „ Той спи.” – „ А в случай че се разсъни и те потърси?” – „ Ще му кажа, че съм била при тебе. Нали съм здравна сестра – станало ти е неприятно и съм пристигнала да ти оказа помощ.”
Мария също като Батенберг е на 22 години, нечувано красива свищовлийка, до момента в който мъжът й е на 64 години, сакат и отпаднал за креват а. Но той има 12 чифлика, издигнал се е до поста министър и като всяко практично провинциално момиче Мария преценя, че не е за изпускане. Тогава тя освен съумява да се вмъкне в леглото му, само че след 9 месеца излиза на бял свят плодът на тази среща – две момчета близначета. Руси, със сини очи, до момента в който доктор Атанасович е с черни очи и черна коса.
Естествено, цяла София приказва за майстора им – княза. А той, обезпокоен и комплициран, не знае какво да каже. От неудобството го избавя самият доктор Атанасович. Той го успокоява, че неговата баба била руса, майка му руса, татко му също рус – на дядо си се метнали. Съвременниците му разказват Атанасович като доблестен, образован, трудолюбив и безрезервен към специалността и пациентите си. Но всички зад тила му го одумват за палавата му брачна половинка и „ неговите” руси дечица.
Връзката сред Мария и княза продължава 7 години и тя три пъти ражда близнаци. И все руси момчета и девойки. Но нали крушката не пада по-далече от корена си, когато порастват, девойките й развяват байрака на свободната обич, като първият им грях е, че стават певици в кабарета.
Една от тях, Иглика, се влюбва в кронпринца на Австро-Унгария, и той се влюбва в нея, и двамата потеглят по света с цялостни кесии със злато, с цел да се радват на живота. В това време татко му, император Франц Йосиф I, се вайка: „ Не на мене, на майка си се е метнал. Тя, императрица Елисавета, отиде в Америка и там я заклаха. Ще заколят и него.” Е, не го намушкват с нож, само че той се отхвърля от трона и се отдава на кабаретна обич, на казината, на рулетката. Иглика го оставя и се влюбва в един хубав маджарски музикант, родственик на Ференц Лист. Започва да записва всички кабаретни песни и издава книга от 432 страници, озаглавена „ Кабаретна любов”.
След като желае 2 милиона лв., с цел да се ожени, в последна сметка князът не си основава семейство, до момента в който в е България . След като абдикира през 1886 година, той напуща вечно рамките на страната, съпроводен от голяма, надълбоко опечалена навалица. Отказва се от княжеската купа и от привилегиите си на принц. През идващите 7 години до края на живота си служи в австро-унгарската войска.
В Берлин моли за ръката на пруската принцеса Виктория, само че канцлерът Бисмарк се афишира срещу. Междувременно се разболява тежко и 5 години преди гибелта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския спектакъл Йохана Лойзингер . Това е брак сред благородник и неаристократ. По предписание децата от него нямат право на завещание върху купите на аристократа. Също по този начин нито децата, нито майката могат да получават привилегии или трофеи от бащата.
След като подписва подобен брак с актриса, Батенберг е заставен да одобри по-ниската купа граф Хартенау. От Йохана има наследник и щерка, които носят български имена – Крум-Асен и Вера-Цветана. И двамата не оставят наследници . Самият княз умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893-а. По негово предпочитание останките му са пренесени в София и с респект е заровен в центъра на столицата, където му е построен пантеон.
Из "Големите любови на български царе, министри и авантюристи " от Венелин Митев
Когато го окуражава да одобри престола, Бисмарк иронично му пожелава: “Идете в България: Все ще ви остане най-накрай един прелестен спомен.” Всъщност Железния канцлер, както назовават Бисмарк, доста добре знае, че Батенберг е предложен от съветския император Александър Втори и е поддържан и от останалите Велики сили. В изборната декларация депутатите акцентират присъединяване му в състава на съветската армия в решителните борби с турците при Шипка, Казанлък и Стара Загора, поради което е притежател на Георгиевски кръст за смелост.
Образован, строен, неустрашим, доста хубав, с бадемови радостни очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз незабавно прави доста мощно усещане на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя. Най-възхитени, несъмнено, са младите девойки, изключително откакто научават, че е ерген. А по-първите хора в страната незабавно бързат да вредят дъщерите си я за придворни дами, я на някаква друга работа в княжеския замък.
Веднага щом идва в България, Негово княжеско височество стартират да ремонтират остарелия турски конак, с цел да го приспособят за негов дворец. Зидари, тапицери, дърводелци – немци, българи, италианци, месеци наред работят старателно. Почти всички материали идват от чужбина. Разноските за транспорт са 4 пъти по-големи от парите за работата и материалите. Скоро князът си има и височайша спалня, която в действителност е стаята, в която единствено преди няколко години е подписана смъртната присъда на Левски.
С течение на времето от ден на ден стартира да се носи мълвата за сребролюбието на княза. От уста на уста плъзва, че желае 2 милиона лв., с цел да се ожени.
Една нощ в стаята му нахълтва дамата на просветния министър доктор Георги Атанасович – Мария, и още от вратата извиква: „ Твоя съм! Прави с мен каквото искаш!” Князът е мощно обезпокоен: „ А мъжът ти.” – „ Той спи.” – „ А в случай че се разсъни и те потърси?” – „ Ще му кажа, че съм била при тебе. Нали съм здравна сестра – станало ти е неприятно и съм пристигнала да ти оказа помощ.”
Мария също като Батенберг е на 22 години, нечувано красива свищовлийка, до момента в който мъжът й е на 64 години, сакат и отпаднал за креват а. Но той има 12 чифлика, издигнал се е до поста министър и като всяко практично провинциално момиче Мария преценя, че не е за изпускане. Тогава тя освен съумява да се вмъкне в леглото му, само че след 9 месеца излиза на бял свят плодът на тази среща – две момчета близначета. Руси, със сини очи, до момента в който доктор Атанасович е с черни очи и черна коса.
Естествено, цяла София приказва за майстора им – княза. А той, обезпокоен и комплициран, не знае какво да каже. От неудобството го избавя самият доктор Атанасович. Той го успокоява, че неговата баба била руса, майка му руса, татко му също рус – на дядо си се метнали. Съвременниците му разказват Атанасович като доблестен, образован, трудолюбив и безрезервен към специалността и пациентите си. Но всички зад тила му го одумват за палавата му брачна половинка и „ неговите” руси дечица.
Връзката сред Мария и княза продължава 7 години и тя три пъти ражда близнаци. И все руси момчета и девойки. Но нали крушката не пада по-далече от корена си, когато порастват, девойките й развяват байрака на свободната обич, като първият им грях е, че стават певици в кабарета.
Една от тях, Иглика, се влюбва в кронпринца на Австро-Унгария, и той се влюбва в нея, и двамата потеглят по света с цялостни кесии със злато, с цел да се радват на живота. В това време татко му, император Франц Йосиф I, се вайка: „ Не на мене, на майка си се е метнал. Тя, императрица Елисавета, отиде в Америка и там я заклаха. Ще заколят и него.” Е, не го намушкват с нож, само че той се отхвърля от трона и се отдава на кабаретна обич, на казината, на рулетката. Иглика го оставя и се влюбва в един хубав маджарски музикант, родственик на Ференц Лист. Започва да записва всички кабаретни песни и издава книга от 432 страници, озаглавена „ Кабаретна любов”.
След като желае 2 милиона лв., с цел да се ожени, в последна сметка князът не си основава семейство, до момента в който в е България . След като абдикира през 1886 година, той напуща вечно рамките на страната, съпроводен от голяма, надълбоко опечалена навалица. Отказва се от княжеската купа и от привилегиите си на принц. През идващите 7 години до края на живота си служи в австро-унгарската войска.
В Берлин моли за ръката на пруската принцеса Виктория, само че канцлерът Бисмарк се афишира срещу. Междувременно се разболява тежко и 5 години преди гибелта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския спектакъл Йохана Лойзингер . Това е брак сред благородник и неаристократ. По предписание децата от него нямат право на завещание върху купите на аристократа. Също по този начин нито децата, нито майката могат да получават привилегии или трофеи от бащата.
След като подписва подобен брак с актриса, Батенберг е заставен да одобри по-ниската купа граф Хартенау. От Йохана има наследник и щерка, които носят български имена – Крум-Асен и Вера-Цветана. И двамата не оставят наследници . Самият княз умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893-а. По негово предпочитание останките му са пренесени в София и с респект е заровен в центъра на столицата, където му е построен пантеон.
Из "Големите любови на български царе, министри и авантюристи " от Венелин Митев
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ