Как едно малко момче промени социалните представи за СПИН
Когато през 80-те години учените се пробват да открият по какъв начин се популяризира СПИН, вниманието им се насочва към две групи, които излежда са изключително уязвими към синдрома: хомосексуалистите и наркоманите. Религиозни водачи като преподобния Джери Фалуел декларират, че СПИН е наказване, изпратено от Бог за ликвидиране на хомосексуалисти и наркомани – и той не беше самичък в това си разбиране. Мнозина по това време считат, че хората с ХИВ са създали нещо, с цел да го заслужат, и имат вяра, че не би трябвало да им се разрешава да популяризират заболяването на тези, които не я заслужават, даже в случай че това значи да санкционират заболели деца като Райън Уайт.
Роден на Райън Уейн Уайт на 6 декември 1971 година, Уайт таман навършва 13 години, когато лекарите му слагат диагноза СПИН през декември 1984 година Уайт, който тогава живее в Кокомо, Индиана, е едно от първите деца, диагностицирани в миналото със забоялването и прогнозите са доста неприятна – лекарите му сават единствено шест месеца живот. Майката на Райън, Жана Уайт Джиндър, си спомня по какъв начин си е помислила: „ Как може да има СПИН? “
Уайт е имал хемофилия – генетично заболяване на кръвта, което й пречи да се съсирва като по този начин даже най-незначителните рани могат да са смъртоносни. За разлика от по-ранните десетилетия, когато вътрешното кървене, породено от хемофилия, постоянно е било съдбовно, през 70-те и 80-те години на предишния век, пациентите с тази болест са спасявани посредством чудотворно лекуване, известно като фактор VIII.
Чрез инжектиране на фактор VIII в кръвния поток на пациент с хемофилия, лекарите могат да лекуват всевъзможни проблеми с вътрешното кървене и да спасят животи.
Проблемът е, че учените изолират фактор VIII от банки кръводарения, взети от безчет анонимни донори. Но през 80-те години към момента нямаше метод да се изследва тази дарена кръв за ХИВ. В резултат на това хиляди дози фактор VIII са били неумишлено инфектирани с ХИВ.
Така че, когато лекарите дават на Уайт една от тези дози в края на 70-те или началото на 80-те, те заразиха младото момче с ХИВ – обезпечена смъртна присъда през 1984 година „ На процедура всеки с хемофилия, който лекувах в средата на 80-те години, умря от СПИН “ – споделя доктор Хауърд Маркел, шеф на Центъра за история на медицината в Университета в Мичиган.
Малкият Райън не губи вяра и споделя, че желае да се върне в учебно заведение. Джиндър си спомня по какъв начин синът й споделя: „ Искам да отивам на учебно заведение, желая да отида да посетя приятелите си. Искам да се видя с приятелите си. “
Но учебното заведение не му разрешава да се върне – родители и учители се тормозят, че Уайт ще болести други възпитаници с ХИВ. Тъй като публичната осведоменост за вируса на процедура е никаквва, разрастват се страхове, че единствено от шерването на тоалетна или даже здрависване може да придвижи вируса. Родителите даже стартират да отписвт децата си от учебно заведение в символ на митинг.
Когато той най-сетне се завръща в учебно заведение, негови съученици атакуват шкафчето му и го тормозят, като постоянно му хвърлят хомофобски обиди. Извън учебно заведение някой нарязва гумите на фамилния им автомобил и хвърля камъни по прозорците им. В изявление с Райън за издевателството, който претърпяwa като следствие от диагнозата му, той споделя: „ Беше в действителност неприятно. Хората са в действителност жестоки, хората споделят, че би трябвало да съм гей, че би трябвало да съм направил нещо неприятно или неверно, другояче нямаше да го има. “
През 1987 година семейство Уайт е насила да се реалокира на 30 kilometra в Цицерон, Индиана. Джиндър си спомня с признателност по какъв начин градът приветства фамилията им и по какъв начин, в първия си ден в гимназията Хамилтън Хайтс, шефът Тони Кук посрещна Райън Уайт персонално – с здрависване. Брад Лецингер, възпитаник от Хамилтън Хайтс в края на 80-те години, споделя, че първоначално не е било елементарно, само че Уайт скоро е намерил мястото си в учебното заведение. „ Когато той пристигна за първи път, доста хора в действителност се уплашиха “, сподели Лецингер. „ Но Райън оказа помощ на всички ни да разберем. Той не искаше хората да го съжаляват. Мразеше това. Той просто искаше да бъде обикновено дете. “
През 1989 година премиерата на „ Ryan White Story “ по малкия екран притегля още повече внимание към хората с ХИВ / СПИН. Момчето даже участва на премиите „ Оскар “ през 1990 година
Състоянието на Уайт обаче се утежнява от ден на ден и повече – до момента в който на 8 април 1990 година той се поддава на заболяването и почива в Индианаполис. Той е единствено на един месец от завършването на гимназията.
