Седмицата: ПРОСТО дупка в чорапогащника на бримкаджиите
Когато представиш учителите като ходещи чорапогащници с дупки – по-известни като бримки, самичък си слагаш примки, но не на чорапогащника, а право на шията. Еле пък в случай че си политик. Поне такава е политическата логичност. Но у нас логичност малко, еле политическа в последните няколко политпартийни години. Ама пък цялостни дупки и яки бримкаджии – бол, в това съответното политпартийно пространство. Така че, ще потърси създателят на „ учителските дупки “ някоя бримкаджийница (навремето в София най-вече ги имаше към Женския пазар), ще му „ заловен “ набримчените бримки и готово. Няма бримка – няма проблем, нищо че ги метнаха политпартийно учителите в дупката на все по-гадната предизборна агитация. По чорапогащници ги метнаха.
Не е нужно да се стопираме на по този начин доста наболелите въпроси през миналата седмица около „ чорапогащник гейт “ като този дали учителите от мъжки пол също носят от тия чорапогащници с бримките. И дали създателят на „ гейта “ знае по какъв начин се обува чорапогащник по този начин, че да не си пусне самичък бримка. Всъщност по-важното е второто, и то не в частта обува ли си чорапогащник, а по какъв начин да не си го разплете политически до дупка от бримка на бримка.
Важно, значимо, но пък какъв брой да е значимо, когато у нас гейтовете в смисъла на политическите кавги се бримчат непрекъснато, само че още по-постоянно се замитат като боклука таман на Женския пазар под сергиите. Политически обосновано – забърсват се на доста „ мъжкия “ пазар на непрекъснатата предизборна ликвидация.
Ето по какъв начин и в този момент всичко ПРОСТО опря до „ някаква “ си дума, дето дупка не прави. До „ някакво “ си изречение, дето и учителите, и бранителите им не били разбрали подтекста му – смисъла и на думата, и на словосъчетането. Авторът на „ гейта по чорапогащник “ Асен Василев пусна бримката по този начин: „ Когато оставиш учителите да вървят с чорапогащници с дупки, обикновено е да нямаме естествени учители в учебните заведения и в този момент занапред да навлизат нови фрагменти “. После почна самичък да си я „ хваща “ тая бримка, да я заличава посредством заплитане в съзнанието на „ електоралните дупки “: „ Това не го подсетих на учителите, това го подсетих на политиците, които в този момент с удължителния(!) закон за бюджета отхвърлиха да гласоподават нашето предложение заплатите да останат 125% от междинната заплата и замразиха приходите на учителите “. И продължи да си шие съдрания личен чорапогащник, та да не излезе, че е просто единствено гащник и то с бримки, че и с дупки кой където му ги пожелае: „ Истината е, че в случай че не се погрижим за учителите, няма да има работна ръка в бъдеще и това в действителност ще докара до банкрут на страната “.
Това за „ гащниците “ има съгласно фразеологията двояко значение. Или човек който си носи гащите вдигнати над пъпа. Или човек, който си захвърля гащите наляво - надясно за привличане на внимание. Има обаче и трето – още по-нарицателно съгласно „ бг уикиречника “: елементарен човек със селски генезис, пристигнал и преселил се да живее в града.
Така сочи преносната използването на тая дума. За съпредседателя на Политическа партия, някогашен вицепремиер и два пъти някогашен финансов министър Василев, както и за цялата му „ Промяна “, това за пъпа не е напълно тъкмо. То те гащите си на властта шест месеца ги подвигаха не до пъпа, а напряко си ги нахлузиха на главата с изтегляне, та да им служат за цялостно перде. Е, от това изтегляне непроменяемо им лъснаха другите елементи, тия за които гащите служат да ги покрият. После им се скъса ластика на властовите гащи. Сега обаче към този момент си мислят, че са в гащеризони – и отново ще са първа мощ след следващите избори на 2 април. Като този път са си ушили и ръкави на гащите с присъединението на Демократична България.
Това за размятането на гащите „ на смяната “ и наляво, и надясно обаче си е напълно тъкмо. Щяха да реализират просто леви цели с десни принадлежности, но разхвърляха на всички места все левашки оцапани гащи.
Виж това за „ елементарен човек от село “ напълно не може да им се лепне на променчиците – те са от Харвард. Е, някак си наподобява, че по безгащи са излезли от там, но това може и да не го написа в дипломите им. Или просто не се чете, до момента в който непрекъснато ги размахват да вършат електорален вятър.
Иначе „ вятърът на смяната “ сега им вее на „ продължаващите смяната “ право през крачолите. Тъкмо си обуха още един чифт гащи – тия на Демократична България, и настана „ листването “. При което попълване на общи листи с общи претенденти за депутати у нас, не в Харвард, всякога настъпва „ златна есен “ без значение от сезона. Партийният листопад стартира още преди изборите, а след тях се довършва до гол буренак.
Ама тия работи, тия напълно забележими „ невидими закани “, напълно не тревожат какъв да е гащник. Важното е да се набримчи в Народното събрание, след това ще си дупчат чорапогащниците един на различен с останалите и ще си ловят бримките кой както може.
Но по-скоро не! ПРОСТО е просто: на бримкаджиите от бримки не им пука. Затова могат да размятат надупчените си изразни средства накъдето ги завее точно тоя, вятърът на смяната, дето им шуми единствено в техните уши като бриз. А на останалите, дето им вее буреносно, да си кърпят сами кой както ще дупките в съдраните предизборно-изборно-следизборни чорапогащници.
Ама да побързат, че нови бримки се задават – още и още. Примерно, сътрудника съпредседател Кирил Петков, ето ПРОСТО какво предлага в познатия жанр на неговия чорапогащник, дето му е с дупка на устата: „ Няма кой да ни избави, с изключение на самите нас “ и „ Дойде време разделно, би трябвало да се обединим “. Но пък още преди някой гащник-избирател да се усети какъв е подтекстът на реченото, към този момент има авансово опрощение: „ Направихме доста неточности, само че нито една от предумисъл “.
Но пък да са живи и здрави учителите – имат шанс, че сигурно пускащите такива бримки от устите си очевидно не са (им) били възпитаници. Иначе щяха да са просто двойкаджии и преди, и след Харвард. Но пък по този начин се става бримкаджия на власт.
Не е нужно да се стопираме на по този начин доста наболелите въпроси през миналата седмица около „ чорапогащник гейт “ като този дали учителите от мъжки пол също носят от тия чорапогащници с бримките. И дали създателят на „ гейта “ знае по какъв начин се обува чорапогащник по този начин, че да не си пусне самичък бримка. Всъщност по-важното е второто, и то не в частта обува ли си чорапогащник, а по какъв начин да не си го разплете политически до дупка от бримка на бримка.
Важно, значимо, но пък какъв брой да е значимо, когато у нас гейтовете в смисъла на политическите кавги се бримчат непрекъснато, само че още по-постоянно се замитат като боклука таман на Женския пазар под сергиите. Политически обосновано – забърсват се на доста „ мъжкия “ пазар на непрекъснатата предизборна ликвидация.
Ето по какъв начин и в този момент всичко ПРОСТО опря до „ някаква “ си дума, дето дупка не прави. До „ някакво “ си изречение, дето и учителите, и бранителите им не били разбрали подтекста му – смисъла и на думата, и на словосъчетането. Авторът на „ гейта по чорапогащник “ Асен Василев пусна бримката по този начин: „ Когато оставиш учителите да вървят с чорапогащници с дупки, обикновено е да нямаме естествени учители в учебните заведения и в този момент занапред да навлизат нови фрагменти “. После почна самичък да си я „ хваща “ тая бримка, да я заличава посредством заплитане в съзнанието на „ електоралните дупки “: „ Това не го подсетих на учителите, това го подсетих на политиците, които в този момент с удължителния(!) закон за бюджета отхвърлиха да гласоподават нашето предложение заплатите да останат 125% от междинната заплата и замразиха приходите на учителите “. И продължи да си шие съдрания личен чорапогащник, та да не излезе, че е просто единствено гащник и то с бримки, че и с дупки кой където му ги пожелае: „ Истината е, че в случай че не се погрижим за учителите, няма да има работна ръка в бъдеще и това в действителност ще докара до банкрут на страната “.
Това за „ гащниците “ има съгласно фразеологията двояко значение. Или човек който си носи гащите вдигнати над пъпа. Или човек, който си захвърля гащите наляво - надясно за привличане на внимание. Има обаче и трето – още по-нарицателно съгласно „ бг уикиречника “: елементарен човек със селски генезис, пристигнал и преселил се да живее в града.
Така сочи преносната използването на тая дума. За съпредседателя на Политическа партия, някогашен вицепремиер и два пъти някогашен финансов министър Василев, както и за цялата му „ Промяна “, това за пъпа не е напълно тъкмо. То те гащите си на властта шест месеца ги подвигаха не до пъпа, а напряко си ги нахлузиха на главата с изтегляне, та да им служат за цялостно перде. Е, от това изтегляне непроменяемо им лъснаха другите елементи, тия за които гащите служат да ги покрият. После им се скъса ластика на властовите гащи. Сега обаче към този момент си мислят, че са в гащеризони – и отново ще са първа мощ след следващите избори на 2 април. Като този път са си ушили и ръкави на гащите с присъединението на Демократична България.
Това за размятането на гащите „ на смяната “ и наляво, и надясно обаче си е напълно тъкмо. Щяха да реализират просто леви цели с десни принадлежности, но разхвърляха на всички места все левашки оцапани гащи.
Виж това за „ елементарен човек от село “ напълно не може да им се лепне на променчиците – те са от Харвард. Е, някак си наподобява, че по безгащи са излезли от там, но това може и да не го написа в дипломите им. Или просто не се чете, до момента в който непрекъснато ги размахват да вършат електорален вятър.
Иначе „ вятърът на смяната “ сега им вее на „ продължаващите смяната “ право през крачолите. Тъкмо си обуха още един чифт гащи – тия на Демократична България, и настана „ листването “. При което попълване на общи листи с общи претенденти за депутати у нас, не в Харвард, всякога настъпва „ златна есен “ без значение от сезона. Партийният листопад стартира още преди изборите, а след тях се довършва до гол буренак.
Ама тия работи, тия напълно забележими „ невидими закани “, напълно не тревожат какъв да е гащник. Важното е да се набримчи в Народното събрание, след това ще си дупчат чорапогащниците един на различен с останалите и ще си ловят бримките кой както може.
Но по-скоро не! ПРОСТО е просто: на бримкаджиите от бримки не им пука. Затова могат да размятат надупчените си изразни средства накъдето ги завее точно тоя, вятърът на смяната, дето им шуми единствено в техните уши като бриз. А на останалите, дето им вее буреносно, да си кърпят сами кой както ще дупките в съдраните предизборно-изборно-следизборни чорапогащници.
Ама да побързат, че нови бримки се задават – още и още. Примерно, сътрудника съпредседател Кирил Петков, ето ПРОСТО какво предлага в познатия жанр на неговия чорапогащник, дето му е с дупка на устата: „ Няма кой да ни избави, с изключение на самите нас “ и „ Дойде време разделно, би трябвало да се обединим “. Но пък още преди някой гащник-избирател да се усети какъв е подтекстът на реченото, към този момент има авансово опрощение: „ Направихме доста неточности, само че нито една от предумисъл “.
Но пък да са живи и здрави учителите – имат шанс, че сигурно пускащите такива бримки от устите си очевидно не са (им) били възпитаници. Иначе щяха да са просто двойкаджии и преди, и след Харвард. Но пък по този начин се става бримкаджия на власт.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ