Когато преди около две години отидох да гледам първия филм

Когато преди към две години отидох да виждам първия филм на Гай Ричи за Шерлок Холмс, не бях напълно сигурна, че това е добра концепция – да се реалокира един книжовен воин с толкоз добре позната история и среда в друга ера и подтекст и да се измисли отначало. Бях единствено частично права. На процедура Шерлок не е изместен от Бейкър стрийт в Лондон и самата Европа в края на 19-ти век е изобразена майсторски и очарователно, въпреки и надалеч не достоверно. Самият Шерлок по-скоро печели от смяната, която е настъпила с него или може би тук си споделя думата геният на Робърт Дауни Джуниър. Така или другояче филмът тогава ми хареса, хареса ми и втората му част през днешния ден, по напълно същите аргументи. Всичко е пресилено, неубедително и занимателно до последна степен. Световни заприказва, големи гърмежи, остроумни разговори и симпатични герои, всичко това поднесено в такова движение, че не разрешава и секунда отклонение на вниманието от екрана. На мен още веднъж ми се стори, че някои неща от сюжета ми се губят и не всичко има разумно пояснение, само че това не ми попречи ни минимум да се насладя на прекарването. Филм като порция пържени картофи – удоволствието е моментно, усетът добре прочут, изгодата съмнителна, само че пък се харесва на всички, прелестно е и обезателно ще пристигна ред и за последваща порция някой ден.