Хесус Молина: Джазът е начин на живот, който проповядва свободата
Когато правиш музиката с наслада, тя по различен метод стига до хората. Влива се като животоспасяваща прохлада в тялото и те кара да се усмихваш. И това е знамение, което единствено един приветлив „ нечовек “ би могъл да направи...
Колумбийсият пианист, артист и саксофонист Хесус Молина показва мултиталанта си на джаз феста в Банско. Заедно с израелския басист Алекс Полиба и двама барабанисти – Данило Амуедо от Бразилия и Джей Пи Фондес от Чили, Хесус донесе в Банско грациозен латиновкус посредством музикално странствуване, което минава през целия свят – от фюжън и тимба до джаз, салса, поп и латино...
Хесус Молина започва да свири на саксофон на 12 години, на 15 се насочва към пианото, а на 20 получава стипендия от Latin Grammy Cultural Foundation. Заминава да учи в Бъркли, където се среща с Алекс, Данило и Джей Пи, и по-късно, през 2022 година, основават квартета в Лос Анжелис. Любопитно е, че двамата виртуозни ударняци свирят дружно на един барабанен сет.
Снимка: Константин Зайков
По време на шоуто към тях се причислява и Хесус, който също пее, свири на пиано, на саксофон и на китара, и дирижира цялата тайфа, както и... публиката. Той е харизматичен, умерено провокативен и неизбежно ухилен – като че ли, с цел да отбрани личните си думи, че джазът не е единствено жанр в музиката, а метод на живот, който проповядва свободата.
И това са думи от човек, който има вяра в Бог и има вяра, че Той е единственият специфичен посетител на концертите му... Вярва в силата на изкуството и опцията да прокарваш пътеки на джаза в непроходна колумбийска кора. И към този момент съумява. И може би чудото престои. Все отново, Хесус е към момента единствено на 27...
Хесус Молина – за ролята на татко и за музиката в името на първото му дете, за предизвикателство да правиш джаз в Латинска Америка, за страховете и безстрашието, за вярата и има ли нещо над нея. И още: Колко надалеч е Европа от Колумбия. Как се прокарва пътека в непроходна гора. Как наподобява красивото бъдеще на джаз музиката...
Хесус, какво е да си татко на едномесечно бебе, когато ти самият си на 27?
- Това промени напълно моя живот. Не знам по какъв начин да го опиша... Тя напълно зависи от мен, от нас, с майка й. И това е удивително чувство. Непрестанно, всякога, когато мога, изсвирвам за нея. Слагам я пред мен и дружно свирим на пианото. (Показва видео на телефона си, в което дъщеричката е в скута му, а той свири на пианото – бел. а.). Свиря й и джаз, и поп – всичко.
А коя е щастливата майка?
- Тя е от моя роден град и е най-щастливото нещо, което ми се е случвало в последните години. Женени сме от една година. Аз към този момент имам един бракоразвод зад тила си...
Кога успяхте да се ожените и разведете на тази нежна възраст?
- Това е животът. А аз обичам дамите! Надявам се да остана вечно със сегашната си брачна половинка...
Лесно ли избрахте името на детето?
- Имахме дълъг лист с имена, само че не харесвахме нито едно от тях. Тогава си споделих, че тя би трябвало да се споделя Мелоди (Мелодия – бел. а.). Защото това в действителност е най-хубавата мелодия на моя живот. И по този начин се роди имено Мелоди Молина...
Вие сте в България, една европейска страна. Колко надалеч е Европа от Колумбия?
- В музикално отношение сме доста надалеч... Защото в Колумбия се основава най-вече музика на фолклорна основа, и то с нашите характерни национални принадлежности.
Ние сме доста топли и сърдечни хора. Казваш „ Здравей “ и към този момент пет пъти си прегърнал индивида, с който преди малко си се срещнал. Много друго е от тук...
В този смисъл, не е ли огромно предизвикателство да правиш джаз музика?
- Не просто огромно, а голямо. Огрооомно предизвикателство. Аз изсвирвам у дома по през целия ден, а моите родители непрекъснато ме питаха: „ Каква е тая музика? Какво е това, което свириш? “. Въпреки че никой не ме разбираше, аз бях уверен, че желая да продължа.
Как се прокарва пътека в такава непроходна гора?
- Основно, през обществените медии. Правиш постове за джаз, разказваш, приказваш, обясняваш... Постепенно стартират да те виждат, да те схващат...
Сега вършиме ли огромни концерти в Колумбия?
- Сега към този момент – да. Но не и преди да отпътува за Щатите. След като се постанових там и станах някакво име, нещата се трансформираха. Освен това, аз имам кариера и на артист, и повече пея. Пак изсвирвам, само че пеенето върви повече.
Излизате на сцената за първи път на 7 години. Какво от 7-годишния Хесус остава и през днешния ден на сцената? Какво не се промени?
- Остана същата наслада и същата пристрастеност от това, че върша музика и я споделям с хората. Никога не ме е било боязън от сцената – нито на 7 години, нито в този момент. Много сътрудници треперят, преди да излязат пред аудитория. При мен няма такова нещо (Смее се – бел. а.).
А от какво Ви е боязън?
- Страх ме, че ръцете ми може да пострадат и няма да мога да върша музика...
Вие сте пианист, артист и саксофонист? Кога и по какъв начин комбинирате тези три страни?
- Всеки път нещата се получават напълно естествено. Когато върша концерт, в който пея, изсвирвам на пианото. След като свърша с пеенето, взимам саксофона и върша соло, след това още веднъж се връщам на пианото.
Коя противоположна връзка е най-важна за Вас като актьор?
- Тъй като всяка публика е друга, както и всяка просвета е друга, най-важно за мен е хората да се усмихнати по време на концерта, а по-късно да се приберат у дома с благополучие в сърцето. Иначе имам вяра само на Господ...
Учудвам се, че за първи път в нашия диалог споменавате Божието име? От интервютата Ви се схваща, че сте набожен човек...
- Да... Всичко това идва от майка ми. И в действителност, не става дума за вяра, а за взаимоотношения, за непосредственост. Тя ме научи на това и от нея идва тази непосредственост с Бог...
Майка ми е повода да съм тук, да изсвирвам по целия свят и да съм с Вас в този момент. Тя не беше музикант, само че Бог я употребява като оръдие, с цел да мога да поема този път и да стана музикант. Тя непрестанно споделяше: „ Направи това! Изсвири това! Направи транскрипция на това, което си чул “. Без въобще да схваща от музика. Пуска ми Ричард Клайдерман и ми споделя: „ Научи се да свириш като него “. Така започнах...
Как наподобява красивото бъдеще на джаз музиката?
- На нас, младото потомство, е отговорността да задържим джаза жив! Джазът не е просто жанр в музиката, джазът е метод на живот, който проповядва свободата.
Има ли нещо над вярата?
- Не. Над Господ няма нищо друго. Аз постоянно споделям, че популяризирам Господ и обричам на него това, което върша, без значение в коя страна съм и каква е културата там. С риск да има недоволни от това...
Снимка: Константин Зайков
Наскоро бях в Индонезия и по време на целия концерт приказвах за Бог и споделих, че в случай че имам специфичен посетител, то това е Господ.
Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?
- Аз съм човек, който обича Господ, музиката... Господ, фамилията и музиката.
Германският музикант свири в Банско с българската акордеонистка Вероника Тодорова Певицата работи с едни от най-големите имена в международната музика
